Р
Е Ш Е
Н И Е № 495
гр.Пловдив, 05. 05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V гр.с., в закритото заседание на пети май през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа
възз.гр.д.№ 466/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.
444 т.2 и т.3 във вр. с чл.446 от ГПК и във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№
35054/25.11.2019г. по описа на ПдОС /респ. с № 23282/30.10.2019г. по описа на
ЧСИ/ от Л.Б.К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв. Н.К.,
съдебен адрес ***, дом Левски, ет.1, офис 10,
против наложен запор на парични суми в общ размер на 646,86 лв. от
социални помощи, преведени от ДСП –Пловдив, въз основа на Запорно съобщение с
изх.№ 29863/21.09.2019г. по изп.д.№ 20158190400134 обединено за разглеждане от
съдебния изпълнител с изп.д.№ 611/2010г.,
и двете изп. дела по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819.
Против това изпълнително действие е било
депозирано Възражение с вх.№ 18378/30.08.2019г. по изп.д.№ 20158190400134, с
копие за изп.д.№ 611/2010г. също по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №
819. Посочва се, че към дата на подаване
на жалбата двете изпълнителни дела са обединени.
На следващо място,
жалбоподателката изтъква, че още на дата
14.08.2019г. е подала по изп.д.№ 134/2015г. възражение за настъпила перемция на
вземането на взискателя и искане за прекратяване на производството, което е
било оставено без уважение на 21.08.2019г. от съдебния изпълнител, в изпратено
до съобщение с изх.№ 29865/21.08.2019г.
Моли съда да бъде отменено незаконосъобразното насочване на
принудително изпълнение върху несеквестируемите средства в „Юробанк България“
АД и да бъде указано на съдебния изпълнител да възстанови удържаната сума от
646,86 лв. Моли и да се произнесе по възражението против отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
„EVN България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК – *********, в качеството на
взискател, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ №
37, не депозира възражение по чл.436 ал.2 от ГПК.
ЧСИ Людмила Мурджанова,
рег. № 819, депозира мотиви по чл.436
ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна. По отношение на сумата 646,86 лв. посочва, че
се отнася за изп. дело № 611/2010г., по което страната също е длъжник, а не за
изп.д.№ 20158190400134. Счита, че пълномощникът на длъжника е объркал двете
изпълнителни дела и извършените действия по тях. По отношение на второто
основно искане за отмяна на отказа, обективиран в съобщение с изх.№
29865/21.08.2019г. за прекратяването на изп. дело № 134/2015г. поради перемпция
и приложимост на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви
по чл.436 ал.3 от ГПК, че същият процесен отказ за прекратяване е съобщен адв.К.
на 22.08.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 30.10.2019г., поради което
е налице просрочие и недопустимост в тази й част.
ПдОС – V възз.гр.с., констатира следното:
I.По отношение на жалбата
в частта й против наложен запор на парични суми в общ размер на 646,86 лв. от социални помощи,
преведени от ДСП –Пловдив, въз основа на Запорно съобщение с изх.№
29863/21.09.2019г. по изп.д.№ 20158190400134 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819.
Съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане. Това е така, тъй като
жалбата е депозирана на практика и по двете изп. дела /в оригинал с №
134/2015г. и копие по № 611/2010г./, които са обединени от съдебния изпълнител
като изп.д.№ 134/2015г. е присъединено към изп.д.№ 611/2010г./, а същевременно
не е налице уведомителен акт до длъжника в тази насока, за да има яснота за
действията на ЧСИ по движението на тези изп. дела.
По същество разгледана
обаче, жалбата е неоснователна.
Принципно, след като съдебният изпълнител проучи
характера на постъпилите средства отделя като несеквестируема част само
плащанията за текущия месец, а
секвестируемата част от сумите се превежда на взискателя по изп. дело. В
конкретния случай, установява се от наличното Писмо с изх.№ 32098/10.09.2019г. на „Юробанк
България“ АД до ЧСИ Л. Мурджанова, рег.№ 819, / на л. 118 -119 по изп.д.№
611/2010г./, че сумата 646,86 лв. е сборна сума, получена по сметката на
длъжника от социални помощи, преведени от ДСП –Пловдив, в периода 2017- до
началото на 2019г. /самата жалбоподателка също посочва този период/. В
цитираното писмо, Банката уведомява, че е извършила плащането, спазвайки
разпоредбите на чл.446а от ГПК, превеждайки само неизтеглени социални помощи от
длъжника Л.К..
Съгласно ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№
2/2013г., ОСГТК, т.13 – Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в
банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми
вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата
част от трудово възнаграждение за съответния период, както и върху пенсията за
съответния период.
В мотивите на ТР е разяснено, че длъжникът може да
се позове на несеквестируемост за вземания от трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец, за получена издръжка за текущия месец или за друго социално плащане. Извършено е и
препращане към чл.444 от ГПК – Изпълнението не може да бъде насочено върху
следните вещи на длъжника – физическо лице, т.2 – необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец и т.3- необходимите
горива за отопление, готвене и осветление за
три месеца.
Налага се изводът, че не всички вземания на
длъжника с произход за издръжка, трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, за социално плащане, за пенсия или др. подобни, влизат
в обхвата на несеквестируемостта. За несеквестируеми се считат само тези
вземания, които се явяват постъпили по сметката на длъжника на последното по
ред плащане, а размерите се съобразяват и с нормата на чл.446 от ГПК –
„Несеквестируем доход“. Или, както е казано с други думи от ТР №2/26.06.2015г.
на ВКС – Секвестируема е наличността по сметката преди постъпване на последното
по ред „плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника.
Ето защо, обжалваното изп. действие по налагане на
запор върху неизтеглени от длъжника суми в периода 2017- 2019г. се явява
законосъобразно. Следва да се допълни само, че тази сума 646,86 лв., според
отговора на ЧСИ Л. Мурджанова не е новопостъпила по изп.д.№ 20148190400482, тъй
като същото дело е било прекратено и наложените запори са вдигнати. От
служебната справка, която съдебната инстанция извърши по деловодната система,
се констатира, че това се е осъществило въз основа на окончателното Решение №
716/04.06.2019г. на ПдОС – VIII гр.с. по гр.д.№ 1021/2019г., с което по жалба на К.
е отменено разпореждането на съдебния изпълнител за прекратяване на изп. дело
на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
II. По отношение на жалбата
в частта
й срещу
разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника К. за прекратяване на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по
изп.д.№ 134/2015г., което е било оставено без уважение на 21.08.2019г. от съдебния
изпълнител, в изпратено до съобщение с изх.№ 29865/21.08.2019г., получено от
адв.К. на 22.08.2019г.
Доводите на К. за
настъпила перемпция са описани подробно във Възражение от 14.08.2019г., в което
е заявено, че през периода от 03.06.2015г. до 03.10.2017г. взискателят е
бездействал и не е поискал извършването на изпълнително действие повече от две
години. По-конкретно посочва, че е бил насрочен опис на дата 24.04.2015г.,
пренасрочен с протокол на съдебния изпълнител за датата 03.06.2015г., но същият не е бил осъществен.
Следващата молба на взискателя е била подадена едва на дата 03.10.2017г. с искане за налагане на запор.
Съдът намира, че
подадената на 30.10.2019г. жалба не е просрочена, независимо от това, че
съобщението е получено на 22.08.2019г.
Това е така, защото от текста на изпратеното съобщение се установява, че не е
посочен срок на обжалваемост по чл.436 от ГПК, поради който пропуск срокът тече
в полза на страната.
По същество разгледана
обаче, жалбата се явява неоснователна. От прегледа на преписката по изп.дело №
134/2015г. се установява, че с Молба с вх.№ 12310/15.08.2016г. от „EVN България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрк. И. П., е направено искане в случай, че длъжникът
притежава секвестируемо имущество да се пристъпи към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от
длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица. Това
обективирано искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, съобразно
способите описани в ГПК е достатъчно, за да се направи извод, че двегодишния
срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекъснат и че не са налице предпоставките за
прекратяване на производството по силата на закона. С молбата си от 09.03.2015 г. за образуване на
изп. дело взискателят е възложил изрично
на съдебния изпълнител и всички права по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, вкл. да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд- V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение жалба с вх.№
35054/25.11.2019г. по описа на ПдОС /респ. с № 23282/30.10.2019г. по описа на
ЧСИ/ от Л.Б.К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв. Н.К.,
съдебен адрес ***, дом Левски, ет.1, офис 10,
против наложен запор на парични суми в общ размер на 646,86 лв. от социални помощи,
преведени от ДСП –Пловдив, въз основа на Запорно съобщение с изх.№
29863/21.09.2019г. по изп.д.№ 611/2010г., към което е присъединено изп.д.№ 20158190400134 и двете изп. дела по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819.
Оставя без уважение жалба с вх.№
35054/25.11.2019г. по описа на ПдОС /респ. с № 23282/30.10.2019г. по описа на
ЧСИ/ от Л.Б.К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв. Н.К.,
съдебен адрес ***, дом Левски, ет.1, офис 10,
против Разпореждането от 21.08.2019г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №
819, за отказ по Възражение с вх.№ 18378/30.08.2019г. за прекратяване на
производството по изп.д.№ 20158190400134, на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: