Решение по дело №11765/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   24.11.2020г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 11765 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 152935 от 27.06.2019г. по гр.д. № 3599/2019г. Софийски районен съд, 78 състав осъдил „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на Й.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 5 000 лв. (частично от 60 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 10.05.2015г., до окончателното изплащане на сумата; Осъдил „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на Р.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 5 000 лв. (частично от 60 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 10.05.2015г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищците сумите от по 600 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – А.С.С., ЕГН **********.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.К.Л.И.” АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и не съобразил задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС. Като цитира откъси от мотивите на тълкувателното решение, въззивникът поддържа, че в случая по делото не били събрани доказателства, въз основа на които да се счете, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищците с пострадалия е надхвърляла обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между тях и техния внук. Не се установило и ищците да са преживели морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. да е налице изключителен случай по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираните от въззиваемите адвокатски възнаграждения.

 Въззиваемите страни Й.С.К. и Р.Х.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ответника - А.С.С., не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени като частични за сумите от по 5 000 лв., с цели размери от по 60 000 лв. Сумите представляват обезщетения за неимуществени вреди – претърпени от ищците болки и страдания от смъртта на техния внук И.Й.Й. при ПТП, състояло се на 10.05.2015г. в с. Яхиново, обл. Кюстендил, по вина на водача на лек автомобил „Фолксватген Голф“, рег. № ********–Е.Б.С., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на събитието. Претендирана е и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Съобразно правилото, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.

Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът материалноправно легитимирани ли са ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния внук при процесното ПТП от 10.05.2015г.

Съгласно задължителното за приложение от съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на решението е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

В случая от показанията на свидетеля Й. Й., които съдът след преценка по реда на чл. 172 ГПК кредитира като достоверни, преки и неопровергани от други доказателства по делото се установява, че починалият при ПТП И. Й. бил в особено близки отношения с ищците – негови дядо и баба, между тях съществували отношения на силна привързаност. От раждането на И. до смъртта му на 16-годишна възраст имали постоянна  и непрекъсната връзка – ищците го отгледали, тъй като родителите работели, а след смъртта на внука им се „сринали със земята“.

Следователно по делото се установява по безспорен начин както наличието на силна емоционална връзка между ищците и починалия им внук, когото бабата и дядото отглеждали от малък и към когото били силно привързани до смъртта му на 16-годишна възраст, така и претърпените от ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка – след внезапната смърт на внука им ищците „се сринали“ емоционално и психически, и продължават да скърбят за внука си.

Предвид неоснователността на наведените в жалбата доводи, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в размер на по 400 лв. – адвокатски възнаграждения, които са заплатени в брой съгласно удостовереното в представените два договора за правна защита и съдействие. Съобразно обжалваемия интерес, минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на по 580 лв. Заплатените възнаграждения от по 400 лв. са под минималния размер, поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 152935 от 27.06.2019г., постановено по гр.д. № 3599/2019г. на Софийски районен съд, 78 състав.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на А.С.С., ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ответника-въззивник „З.К.Л.И.” АД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                          

 

 

 

 

                                                                                                     2.