№ 21
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100602075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба от адвокат Л.Р., защитник на
подсъдимия М.С. П., срещу присъдата, постановена на 10. 11. 2020 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 107-и състав, по н. ч. х. дело
№ 124 по описа за 2018 г. С обжалваната присъда подсъдимият М.С. П., роден
на **** г. в град Велико Търново, българин, български гражданин, женен, с
висше образование, работи, неосъждан, с настоящ адрес град Манхайм,
Германия, ул. „Q“ № 13, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
20. 07. 2017 г. в град София, ул. ****, на стълбищната площадка на ет. 1, е
ударил малолетния И.М.Е. във вратата на съседите, душил го е и е нанесъл
удар с глава в главата на пострадалия, с което е причинил на малолетно дете
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на дясната вежда и
шията и охлузване на дясната раменна област, които са му причинили болка и
страдание, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс (НК), поради което и на основание чл. 78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 500 лева.
Освен това с обжалваната присъда първоинстанционният съд частично
е уважил приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск на И.М.Е. срещу подсъдимия за претърпени неимуществени
1
вреди от престъплението за сумата от 2 000 лева, а за разликата от 2 000 лева
до пълния претендиран размер от 10 000 лева го е отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
С обжалваната присъда подсъдимият също така е осъден да заплати на
тъжителя разноски.
Защитникът на подсъдимия обжалва така постановената присъда както
в наказателната част, така и в гражданско-осъдителната част. Поддържа, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като правните изводи на
районния съд са в противоречие с установената фактическа обстановка по
делото. В допълнение към въззивната жалба, депозирано след изготвянето на
мотивите към обжалваната присъда, защитникът на подсъдимия отрича
свидетелката М.С. да е присъствала на този инцидент и че тя всъщност не е
очевидец, а информацията, която съобщава на съда, й е станала известна от
други лица. Намира, че свидетелката е била очевидно притеснена, когато са й
били зададени въпроси във връзка с мобилния й телефон. Допълва, че в
жалбата от 04. 12. 2017 г. е записано, че Е. съобщил на неговата майка А.К. за
инцидента и е звънял още пет пъти докато тя се прибере вкъщи, а според
показанията на С. тя (свидетелката С.) е позвъняла на майката на пострадалия
Е. от неговия телефон; че в жалбата се заявява, че пострадалият Е. е бил
закаран с линейка в „Пирогов“, докато според показанията на С. майката на Е.
го е завела на лекар; че няма нито дума Е. да е казвал на майка си, че при него
е С., нито че майка му е имала някакъв контакт с нея. Освен това защитникът
изтъква, че според показанията на С. подсъдимият ударил пострадалият Е. в
областта на лявата вежда, докато според съдебно-медицинското
удостоверение Е. има установено нараняване единствено на дясната вежда.
Твърди, че свидетелката С. е заинтересована от изхода на делото, защото е
близка приятелка с майката на Е., за което се позовава на показанията й.
Оспорва записаното в мотивите на първоинстанционния съд, че свидетелката
П.а е имала възможност и стремеж да обори твърденията на свидетелката С..
Позовава се на досъдебно производство № ЗМ 2122/2017 г. по описа на 06 РУ
– СДВР, пр. пр. 29055/2017 г., в което няма данни за каквото и да е
отношение на М.С. към случая. Във връзка с медицинските документи
отбелязва, че Е. два пъти в един и същи ден е преглеждан в спешни кабинети
в „Пирогов“ (първият път от 7, 41 до 7, 44 часá, а вторият път от 19, 13 до 19,
45 часá). Позовава се на обясненията на подсъдимия, че детето е екстремен
байкър и доколкото знае от портиера и други хора постоянно има рани по
него, които първостепенният съд не е обсъдил. Иска от въззивния съд изцяло
да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае, а гражданския
иск да остави без уважение.
Срещу обжалваната присъда не е постъпила жалба от тъжителя и
граждански ищец И.М.Е., ЕГН **********, адрес град София, ул. ****. От
него не са постъпили и писмени възражения срещу въззивната жалба,
подадена от защитника на подсъдимия.
2
С определение от 08. 06. 2021 г. въззивният съд е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и не е допуснал разпит на
подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия заявява, че поддържа въззивната жалба. Възпроизвежда доводите
от нея за дискредитиране на показанията на свидетелката С., както и тези
относно показанията на свидетелката П.а и относно посещенията на тъжителя
в спешни кабинети. Прави извод, че доказателствата, събрани по делото, не
установяват по несъмнен начин уврежданията на Е. да са получени именно
при този инцидент, както и тези факти да са установени по несъмнен начин,
поради което иска въззивната жалба да бъде уважена.
Подсъдимият заявява, че е финансов и оперативен консултант на голяма
технологична компания, като отговаря за цяла Европа и че за него като
професионалист е много важна не само компетенцията, но и етиката.
Поддържа, че от 2007 г. е съсед с А. и че никога не са се карали. Може би
около година преди случката тя започнала да трупа шкафове, множество
обувки, кучешки изпражнения дори и какво ли не отпред. Около три или
четири пъти я молил цивилизовано да ги махне, като дори ремонтирал единия
й шкаф, но тя продължила да си ги трупа. В деня на случката се върнал от
Велико Търново. Баща му бил в болница и подсъдимият много се афектирал,
когато се върнал и видял тези неща. Позвънял на съседите си, но звънецът им
бил заключен; почукал на вратата, но никой не му отворил. Тогава ги взел и
ги занесъл в общо помещение на първия етаж, след което се прибрал вкъщи.
Момчето му звъннало на вратата и започнало да го обижда. След половин час
подсъдимият излязъл, нещата отново били там и той тръгнал да ги изнася пак.
Тогава той отворил неговата врата и тръгнал зад него с викове и заплахи.
Подсъдимият само оставил двете чанти и само го отместил без да бие
момчето. Съпругата на подсъдимия била до него. Свидетелката се появила
месеци след това.
Повереникът на тъжителя и граждански ищец изтъква, че свидетелката
П.а също не съществува по прокурорската преписка, на която се позовава
защитата. Оспорва и вторите аргументи във връзка с двукратното посещение
на кабинетите от детето. Приема, че деянието е с много висока степен на
обществена опасност. Заявява, че показанията на свидетелката С. са
абсолютно достоверни и лично възприети, а дадените от нея отговори на
въпросите на защитата изцяло се покриват със случилото се на
инкриминираната дата. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна.
При даването на последната дума подсъдимият твърди, че тази жена е
възприела това като бизнес, че на година има от седем до десет преписки
срещу хора, на които иска пари и които рекетира по този начин, че няколко
месеца след това тя въвела бияч, който тръгнал да ги бие, за което било
образувано досъдебно производство; че била извикана на разпит и че е дала
3
показания за умряло лице, което вече е било починало; че тя не контактува с
хора, а с кучета и котки. Повтаря, че детето му скочило в коридора, той се
обърнал и просто го отместил без да го удря.
След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателствени материали, изложеното във въззивната жалба и
доводите на страните в хода на съдебните прения, Софийският градски
съд направи следните изводи.
Въззивната жалба е подадена от надлежно упълномощен защитник с
пълномощно от първоинстанционното производство (л. 42). Така подадената
жалба е постъпила своевременно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е констатирал противоречие между
свидетелските показания на свидетелките М.Г. С. и Г.Е. П.а. Обосновал е
защо дава доверие на показанията на свидетелката С., както и защо частично
не дава доверие на показанията на свидетелката П.а и на обясненията на
подсъдимия. Фактическите констатации на първостепенния съд са подробни
и логически издържани. При това положение той вярно е установил
относимата към предмета на делото фактическа обстановка. Възпроизведена
накратко, тя е следната.
Подсъдимият и годеницата му (впоследствие негова съпруга),
свидетелката Г.Е. П.а, живели в съседство с тъжителя И.М.Е. и майка му А.Е.
К. на един и същи етаж в жилищната кооперация, находяща се в град София,
на ул. ****. В началото коридорът на етажа бил свободен, но с течение на
времето А.Е. К. и тъжителят започнали да изкарват покъщнина, включително
два шкафа. Вторият шкаф бил разположен срещу входната врата на
подсъдимия и свидетелката П.а и по този начин ограничавал достъпа до
жилището им. Подсъдимият и свидетелката П.а на няколко пъти се опитвали
да говорят с А.Е. К., но никой не им отговарял. Освен това подсъдимият
написал учтива бележка и веднъж се срещнал с нея, при което й предложил
да ремонтира единия шкаф, а тя поела ангажимент да прибере втория.
На 20. 07. 2017 г. А.Е. К. отишла на работа, а тъжителят, който към този
момент бил на 13-годишна възраст, останал в дома им. Там около 17, 00 часá
той бил посетен от приятелката й М.Г. С., която му занесла шоколад, защото
имал имен ден. Тъжителят я поканил в жилището, тя влязла и двамата
седнали да се почерпят и да говорят. Междувременно подсъдимият и
свидетелката П.а се завърнали от пътуване и имали багаж, който трябвало да
пренесат, но не можели заради единия шкаф за обувки. Тогава подсъдимият
събрал обувките в две чанти, взел шкафа и ги преместил в общото складово
помещение долу. Тъжителят и свидетелката С. чули шума от това, излезли от
жилището и видели, че един шкаф за обувки липсвал. Тъжителят изказал
предположение, че шкафът е бил преместен от подсъдимия, защото от много
време имали проблеми с него и единствено той е изявявал претенции за този
шкаф. След това тъжителят слязъл в складовото помещение, открил там
4
шкафа за обувки и го преместил обратно на мястото, където бил. Влязъл,
затворил вратата и продължил да разговаря със свидетелката С.. Подсъдимият
забелязал, че шкафът за обувки е върнат обратно на предходното си място, и
започнал силно да тропа по вратата на жилището на тъжителя и майка му,
защото звънецът не работел. Тъжителят отворил вратата, при което
подсъдимият започнал да крещи и да го обижда. Казал, че ще го убие, хванал
го за врата и започнал да го души. Изкарал го в коридора, ударил го в съседна
врата и му нанесъл удар с глава. Вследствие на тези действия на подсъдимия
на тъжителя Е. са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в
кръвонасядане на дясната вежда, кръвонасядане по предната повърхност на
шията и охлузване по задната повърхност на дясната раменна област, и Е.
изпитал болка и страдание. След нанасянето на травматичните увреждания
свидетелката П.а отворила вратата на тяхното жилище, казала на подсъдимия
„М., спри“ и го прибрала.
Първостепенният съд е установил вярно гореизложената фактическа
обстановка въз основа на пълна и задълбочена анализа на събраните по
делото доказателствени материали, основно значение сред които имат
данните от експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза и
тези от свидетелските показания на М.Г. С.. Обясненията на подсъдимия и
показанията на Г.Е. П.а, понастоящем негова съпруга, следва да бъдат
кредитирани единствено в частите досежно предисторията на
междусъседските им отношения с тъжителя и майка му А.Е. К.. В останалите
им части, в които се излагат данни, че тъжителят инициирал агресията спрямо
подсъдимия и че подсъдимият запазил спокойствие и само го хванал за
рамото и отместил, първостепенният съд правилно не им е дал доверие. Освен
че 13-годишно момче да „налети“ на 35-годишен мъж е житейски нелогично,
твърдяното хващане за рамото и отместване не може да обясни всички
травматични увреждания на тъжителя, които се установяват от медицинската
документация и експертното заключение по съдебно-медицинската
експертиза. Също така не могат да се кредитират обясненията на подсъдимия,
че тъжителят бил „екстремен байкър“ и постоянно имало рани по него,
защото са неопределени, не почиват на непосредствени възприятия на
подсъдимия и по същество представляват слух (така знаел от портиера и от
други хора). Освен това първостепенният съд е изложил мотиви, че те се
опровергават от медицинската документация по делото, според която
тъжителят е получил спешна медицинска помощ непосредствено след
инцидента с подсъдимия, с които мотиви въззивната инстанция се
солидаризира.
От друга страна, показанията на свидетелката С., според които
подсъдимият „хванал за гушата“ тъжителя и го „душал“, изкарал го в
коридора, ударил го в съседната врата и го ударил с глава, съответстват на
всички констатирани в медицинската документация и в експертното
заключение въз основа на нея травматични увреждания. В частност във
връзка с едно от травматичните увреждания, кръвонасядането по предната
5
повърхност на шията, следва да се отбележи, че то типично се получава при
действия, каквито описва С.: хващане на шията и стискане. То не би могло да
бъде причинено от хващане за рамото и преместване. Показанията на
свидетелката С. са ясни, последователни и логически съгласувани.
Действително, между тях и данните от медицинската документация и
експертното заключение се наблюдава едно противоречие: според С.
подсъдимият ударил тъжителя в лявата част на челото, а според последните е
било налице кръвонасядане във външната половина на дясната вежда. Това
противоречие обаче следва да се отдаде на грешка на паметта на свидетелката
предвид детайлността на обстоятелството и сравнително дългия период
между деянието и даването на свидетелските показания (около 2 години). То
не е недостатъчно, за да обоснове извод за дискредитиране на показанията й в
цялост.
За да отговори на всички доводи на защитата с оглед на изискването на
чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд трябва да посочи също така и следното.
Действително, телефонът на свидетелката С. не се е намирал у нея по време
на осъществяването на деянието. Видно от свидетелските й показания, тя
тогава не го е била взела и го е оставила вкъщи. Не се наблюдава същинско
противоречие с изложените в тъжбата обстоятелства и относно обаждането на
тъжителя на майка му А.Е. К., защото, видно от показанията на С., тя е
използвала неговия телефон, за да се обади на К., като двамата са разговаряли
с нея (свидетелката употребява множественото число „и се обадихме на
Ади“). Във връзка с изисканата прокурорска преписка № 29055/2017 по описа
на СРП, досъдебно производство № 2122/2017 по описа на 06 РУ – СДВР
трябва да се отбележи следното. Досъдебното производство е било водено за
същото деяние, но при правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка
с чл. 130, ал. 2 НК. Било е прекратено с постановление на прокурора от 24. 08.
2017 г. по съображения, че деянието на П. е било извършено с оглед на личен
мотив, а не по хулигански подбуди. Това прекратено наказателно
производство не е част от настоящото и събраните в него фактически данни
не могат да бъдат приобщени и използвани. Действително, както заявява
защитата, свидетелката С. не е била разпитвана в него, което би могло да
индицира, че тя не е очевидец на деянието. Както уместно отбелязва
повереникът на тъжителя обаче, свидетелката П.а също не е била разпитвана
в хода на това досъдебно производство, което по логиката на защитата би
следвало да индицира, че и тя не е очевидец на инцидента. Въззивният съд
приема, че меродавни са фактическите данни, събрани в настоящото
производство, които следва да бъдат анализирани поотделно и в съвкупност.
Именно при такъв анализ по гореизложените съображения съдът се съгласява
с първата инстанция, че и С., и П.а са присъствали на инцидента, като
показанията на С. следва да се кредитират изцяло предвид съответствието им
с данните от съдебно-медицинската експертиза, а тези на П.а следва да се
кредитират само частично поради противоречието им с данните от съдебно-
медицинската експертиза. Действително, както поддържа защитата, двете
6
свидетелки са били разпитани в едно и също съдебно заседание, поради което
П.а не е имала възможността да се запознае предварително с показанията на
С.. Освен това показанията на П.а не могат да бъдат дискредитирани само и
единствено поради евентуалната й заинтересованост като съпруга на
подсъдимия (така както и показанията на С. не могат да бъдат
дискредитирани единствено поради приятелството й с майката на тъжителя).
Основното в случая обаче е констатираното противоречие между показанията
на П.а, от една страна, и данните от медицинските документи и експертното
заключение, от друга, както и съответствието на показанията на С. с тези
данни. Тъкмо поради тази причина въззивният съд се съгласява с
първостепенния, че показанията на П.а не следва да бъдат изцяло
кредитирани. Що се отнася до твърденията на защитата, че на
инкриминираната дата тъжителят Е. на два пъти е бил преглеждан по
спешност - веднъж от 7, 41 до 7, 44 часá, а вторият път от 19, 13 до 19, 45
часá, въззивният съд приема следното. Действително, в приложения лист за
преглед на пациент в Спешния кабинет по детска ортопедия и травматология
е отбелязано, че тъжителят е постъпил в 7, 41 и е напуснал 7, 44 часá, а в
листа за преглед на пациент в Спешния кабинет по неврохирургия е
отбелязано постъпване в 19, 13 и напускане в 19, 45 часá. В първия лист за
преглед на пациент е записана анамнеза „спречкване със съседа“, а във втория
– „побой от съсед“. Първостепенният съд е приел, че понеже в първия лист за
преглед на пациент е посочен час, който значително предхожда по време
инкриминирания случай, то описаното в него травматично увреждане
(контузия на глезена) не е относимо към предмета на делото. Въззивният съд
споделя този извод, като допълва, че констатираната с този медицински
документ контузия на глезен не е сред травматичните увреждания, описани в
обстоятелствената част на тъжбата. След като той не е относим към предмета
на делото, то не е налице и противоречие между относимите към предмета на
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема,
че първата инстанция е формирала правилни правни изводи. От обективна
страна, със стискането на шията на тъжителя, удрянето му в съседната врата и
нанасянето на удар в главата му, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 НК.
В пряка и непосредствена причинна връзка с изпълнителното деяние се
установява и нанасянето кръвонасядания и охлузвания, които съответстват на
съставомерните резултати „болка“ и „страдание“ без разстройство на
здравето. От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че стискането на
шията на тъжителя, удрянето му в съседната врата и нанасянето на удар в
главата му са щели да причинят на тъжителя болка и страдание, и е искал
настъпването на тези последици, поради което следва да се приеме, че
деянието е осъществено при пряк умисъл. В допълнение към мотивите на
първостепенния съд въззивната инстанция приема, че прекият умисъл на
подсъдимия е обхващал и обстоятелството, че тъжителят е малолетен. Този
7
извод произтича от данните, че подсъдимият живее в съседство с тъжителя от
години, както и от обстоятелството, че той самият описва в обясненията си
тъжителя като „момче“.
При така установената обективна и субективна съставомерност на
деянието първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност
по чл. 78а НК (подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от Общата част
на НК и за престъплението се предвижда наказание до една година лишаване
от свобода или пробация). При определянето на размера на
административното наказание глоба следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат заканата на
подсъдимия спрямо тъжителя, че ще го убие, механизмът на осъществяване
на деянието чрез няколко удара, включително във врата, и обстоятелството,
че подсъдимият е спрял нападението единствено поради намесата на
свидетелката П.а. При това положение въззивният съд намира, че първата
инстанция справедливо е определила глобата в размер на 2 500 лева.
Във връзка с приетия за съвместно разглеждане граждански иск
районният съд е съобразил претърпените от тъжителя неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и неблагоприятно въздействие върху
психиката му, при което е определил размер на обезщетението от 2 000 лева,
а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан. Въззивният съд намира, че така
определеното обезщетение за неимуществени вреди не превишава
справедливия размер предвид чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
и с оглед на постановките на т. II от Постановление на Пленума на Върховния
съд № 4 от 1968 г. Доколкото не е подадена съответна жалба от тъжителя
(гражданския ищец), въззивният съд не може да присъди по-голям размер.
При този изход на делото правилно първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимия да заплати на тъжителя направените в първоинстанционното
дело разноски на основание чл. 189, ал. 3 НПК.
В обобщение, въззивният съд приема обжалваната присъда за изцяло
правилна, поради което тя следва да бъде изцяло потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена на 10. 11. 2020 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 107-и състав, по н. ч. х. дело
№ 124 по описа за 2018 г.
8
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9