№ 1667
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Производството по реда на чл. 294 от ГПК е образувано след постановяването на
Решение № 60198/11.03.2022 г. по гр. дело № 3233/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е
отменено Решение № 260171/22.07.2020 г. по в.гр.дело № 266/2020 г. на Варненския
окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със
задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.
Горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз основа на въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана от упълномощен
процесуален представител, срещу Решение № 5043/20.11.2019г. постановено по гр.д.№
10609/2019г. на Районен съд- Варна, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието да
установено в отношенията между страните, че ищецът Б. К. П., не дължи на дружеството-
ответник сумата 6584.33, начислена електроенергия за периода 22.02.2017г.- 21.02.2018г. по
издадена фактура № **********/ 18.06.2019г. за обект на потребление в гр.****, с посочен
абонатен / клиентски номер. С решението са присъдени разноски, на основание чл.78, ал. 3
ГПК.
С въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност и необоснованост на
обжалваното съдебно решение, като постановяването му в разрез със събрания
доказателствен материал. Въззивникът излага доводи за правомерно начисляване на
задължението за реално консумирано количество ел.енергия при условията на чл.50 от
ПИКЕЕ, остонойстено по цени за технологични разходи. Сочи, че процесната сума се
дължи от ищеца като насрещна престация по договора сключен с дружеството за доставка
на електроенергия съгласно чл.200, ал.1 от ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна и
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, с присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. К. П., чрез процесуален
представител, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсват
1
доказателства какви са били показанията на регистър 1.8.3. към началото на процесния
период - 22.02.2017г., поради което не може да се направи извод, че в рамките на същия
претендираното количество ел.енергия е преминало през СТИ. Оспорва се
законосъобразността на корекционната процедура, като се релевират съображения за
неприложимост на правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане към съда за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноски.
С постановеното по делото Определение № 2395/27.06.2022 г. са конституирани в
качеството на правоприемници на въззиваемата страна Б. К. П., с ЕГН **********,
починала на 27.10.2022 г.: К. К. М., ЕГН **********, Д. К. М., ЕГН **********, И. К. П.
ЕГН **********, К. К. П., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 227 от ГПК.
На новоконституираните страни е предоставен едноседмичен срок да заявят дали са
извършили отказ от наследството на своя наследодател и дали поддържат предявения от нея
иск.
В рамките на указания срок с молба вх. № 17556/21.07.2022 г. и молба вх. №
17430/20.07.2022 г. К. К. М., ЕГН **********, Д. К. М., ЕГН ********** са представили
удостоверения за вписани откази от наследство, с оглед на което същите следва да бъдат
заличени от списъка на страните за призоваване.
Депозирана е още молба от И. К. П. ЕГН **********, К. К. П., ЕГН **********, В.
С. К., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********, представляван от своята майка С. П.,
чрез процесуален представител адв. К. Т., с искане по чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване
на срока за представяне на доказателство за вписан отказ.
С Определение № 3701/06,10.2022 г. производството е възобновено с участието на И.
К. П. ЕГН **********, К. К. П., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН
**********, със съгласието на неговата майка - С. П.. Като с протоколно определение от
09.11.2022 г. същото е прекратено по отношение на И. П. и В. К., поради заявен отказ от
наследството, като същото е продължило по отношение с участието на К. К. П. и Н. В. Н.,
в качеството им на правоприемници на въззиваемата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Б. К. П. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6584.33 лева,
представляваща стойност на електроенергия за периода от 22.02.2017г.- 21.02.2018г. по
издадена фактура, начислена след техническа проверка и метрологична експертиза на
средството за търговско измерване към партида с алб.№ **********, кл.№ **********.
Исковата молба се основава на твърдения за недължимост на претендираната от
ответника сума по основание и размер. Ищецът счита, че проведеното корекционно
производство е неправомерно, лишено от нормативно основание за определяне на реално
потребено количество ел.енергия въз основа на констатациите обективирани в констативен
протокол , при отсъствието на рекламентиран ред за проверка изправността на СТИ по
отменените разпоредби на ПИКЕЕ. В условията на евентуалност оспорва констатациите от
проверката на процесния електромер относно отчитането на реално потребена
електроенергия.Счита, че корекция на сметката на вече доставено количество ел.енергия въз
основа на обективния факт на констатираното неточно отчитане е в разрез с предвидената в
чл.81,ал.1 от ЗЗД договорна отговорност и представлява санкция за потребителя без
установено виновно поведение от негова страна. Предвид отсъствието на въведена от
законодателя обективна отговорност в приложимата към процесните отношения нормативна
уредба, излага твърдения, че извършеното начисляване на ел.енеригия за минал период е
неправомерно.
2
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД, с който
се изразява становище за неоснователност на претенция. Ответникът твърди, че сумите са
начислени при наличие на основание за възникване на вземането във връзка с
изпълняваните от страните задължения по договор за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Начислената сума
представлява цената на реално доставена и потребена, но неотчетена електроенергия и се
дължи от абоната на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. В условията на евентуалност се изразява
становище, че същото е дължимо на основание чл. 200, ал.1, предл.I от ЗЗД. Вземането е
съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите, обобощени в КП на БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- Варна, който е официален свидетелстващ документ
и се ползва с материална доказателствена сила. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие
на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на
измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално
основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с
ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил на насрещната страна
претендираното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър на
СТИ.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба
и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1900887/21.02.2018г. се
установява, че служители на ответното дружество са извършили последваща техническа
проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в
БИМ за проверка, поради установен отчет в регистър 1.8.3. в размер на 038009 kWh.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и
изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора,
извършили проверката и двама свидетели.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична
експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната му схема, която трябвало да се състои от две
тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 - 038009 kWh. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата
енергия. При продължително включване с отчитане на показващото устройство се
констатира грешка 0.22% при максимално допустима от +/- 2%.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 17.08.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер 38009 kWh за
периода от 22.02.2017г. до 21.02.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
3
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура №********** от 18.05.2019 г.,
със същата е остойностено допълнителното количество ел.енергия в размер 6584.33 лева. Не
е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на
дружеството.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа
експертиза, видно от заключението на която е, че електромерът е от одобрен тип.
Характеристиките му са посочени в раздел IV т.1. Вписан е в Държавния регистър на
одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2012г / М12/. Преминал е метрологична
проверка преди да бъде монтиран на място. Метрологичната му годност е шест години. При
неманипулирана/ нормална/ схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната
мрежа, следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да преминава през
измервателната схема на СТИ. В КП №1900887 от 21.07.2018г на ЕРП-Север ЕК не е
констатирана намеса или промени в схемата на присъединяване на абонат с №**********.
Следователно, отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия в размер на 38009kw/h са
преминали през СТИ с фабр. №1114021262278865 електромер тип МЕ162, регистрирани в
тарифа, която не се визуализира/ не се отчита при инкасиране и съответно не се заплаща/.
Фактура №********** от 18.06.2019г на „Енерго-Про Продажби" АД е изчислена на
база "Становище за начисление на ел. енергия" от 17.06.2019г на ЕРП-Север ЕК за периода
от 2.02.2017г до 21.02.2018г. Извършените изчисления са математически точни, като цените
на електроенергията за отделните подпериоди са съгласно приетите от КЕВР.
За изясняване на релевантните обстоятелства относно извършването на установеното
софтуерно препрограмиране, съобразно с указанията по чл. 294 от ГПК, дадени с Решение
№ 60198/11.03.2022 г. по гр. дело № 3233/2020 г. по описа на ВКС пред настоящата въззивна
инстанция е проведена комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. От
заключението на последната се установява, че е осъществено неправомерно софтуерно
въздействие върху заложената програма на процесното СТИ, като е променен графикът за
отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифи. Вместо стандартния часови пояс
за дневна и нощна тарифи, част от часовете на денонощието са добавени в график, отчитащ
в тарифа ТЗ. Действието е целенасочено и е извършено на дата около 429 дни след тази на
монтажа на СТИ. Електромерът не пази данни за датата на извършената манипулация и тя
може само да се предполага чрез математически изчисления на консуматорския модел. При
монтирането му електромерът е бил нов и не е съдържал показания по ТЗ. При софтуерното
му изчитане- регистър F.F.0 показва 0, което сочи за отсъствие на вътрешни грешки. Не е
осъществяван достъп до вътрешността му. Извършено е посредством софтуер за
комуникация (вероятно Meter View), парола за промяна на параметрите и пряк достъп до
процесното СТИ чрез оптична сонда. Заводските настройки са променени. Натрупването се
осъществява на 100% в активната тарифа. В определени часове (неизвестни за експертизата)
се променя тарифния указател и натрупването продължава в новата активна тарифа.
Графикът на активиране на отделните тарифи не може да бъде прочетен. Пренасоченото
количество може да се предположи чрез математическо изчисление на база теория на
вероятностите и то е, че на всеки натрупан 1 кВч в Т1+Т2, се натрупват 1.25 кВч в ТЗ.
Ответното дружество не разполага с програма, която може да променя стойностите по
тарифните регистри. , енергията, натрупана в ТЗ е преминала за период от около 1127 дни,
т.е. от дата близка до 20.1.2015г. до датата на демонтажа на СТИ. Вещите лица дават
заключение, че отчетеното в тарифа ТЗ количество електроенергия е доставимо и измеримо
за една година, но считат консумацията за нереална на практика, като дават становище, че
отчетът в тарифа ТЗ е от много по-голям период - приблизително четири години.
Настоящият въззивен състав не кредитира експертизата в частта , с която е
отговорено на поставения от съда въпрос с №7, тъй като изрично е посочено, че по същият
4
следва да се даде заключение единствено ако се установи, че процесното количество
електрическа енергия не може да бъде доставено и потребено в едногодишния срок на
проверката. В настоящия случай, видно от заключението по задача № 6, същото е доставимо
в посочения период, независимо дали изглежда вероятно да бъде потребено съобразно
извършеното от експертите изчисление на коефициента на потребление на абоната на база
математически изчисления, обхващащи шестмесечен период на потребление. Съдът не
кредитира заключението и в частта, с която е определена и възможната дата на извършената
параметризация, тъй като същата се основава на предположения, обосновани отново
единствено с изчисления за този период, поради което не могат да бъдат счетени за
достатъчно достоверни за да определят точната датата на претарифирането. В конкретния
случай последната не е от съществено значение за решаващите изводи на съда, доколкото
безспорно от заключението се установява, че СТИ е било с нулеви показания при монтажа
му и е било настроено да отчита по две тарифи, като е параметризирано да натрупва
отчетените количества в Т3 в последващ момент, като конкретната датата се явява
ирелевантна.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова
тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване,
да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално отношение, за
въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване
на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №
60198/11.03.2022 г. по гр. дело № 3233/2020 г. по описа на ВКС, с което на настоящата
въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се
приема, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено
софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на
електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се
ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на
правилата за договора за покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него
дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 200, ал. 1, вр.
чл. 183 от ЗЗД.
5
От заключението на проведената при повторното разглеждане на делото комплексна
експертиза, както и от това на първоначалната, се установява с категоричност, че
процесното количество 38009 kWh е преминало през електромера след неговото монтиране
на обекта на потребление, като вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е
записано в невизуализиран регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при
редовен отчет. Гореизложената фактическа установеност, ценена във връзка със
заключението на вещите лица за липса на техническа възможност софтуерно да се нанасят
показания в тарифите за конкретния електромер, обосновава извода, че начисленото
допълнително количество електроенергия е действително потребено от абоната в периода
след неговия монтаж. Макар и с оглед заключението на вещите лица по комплексната
експертиза, че натрупването е осъществено в по-дълъг период, респективно извън
едногодишния срок на проверката, посоченото обстоятелство е ирелевантно, тъй като
стойността се дължи по общите правила на договора за продажба на основание чл. 200, ал. 1,
вр. чл. 183 от ЗЗД, което не е обвързано с едногодишния срок на начисленията, предвиден в
отменената редакция на ПИКЕЕ. Нерегламентираното софтуерно вмешателство е направило
невъзможно ежемесечното отчитане и фактуриране на потребената електроенергия, както и
установяване на точните количества на натрупаната в регистър Т3 такава в срока по чл. 55
от ПИКЕЕ /отм./, поради което по правилата на чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД същите се
дължат изцяло, доколкото заключението е, че могат да бъдат реално потребени през него.
Посоченият едногодишен период следва да бъде съобразен единствено при
установена с експертно заключение техническа невъзможност претендираното количество
да бъде доставено през него, като в посочения смисъл е и актуалната съдебна практика на
ВКС, обективирана например, Решение № 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2021 г. по описа
на ВКС, III г.о., Решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2021 г. по описа на ВКС, IV
г.о. и Решение № 60191/22.12.2021 г.по гр. № 3651/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. В нея се
приема, че следва да бъде извършено преизчисление на стойността по реда на чл. 162 от
ГПК, само ако бъде доказана невъзможността за доставяне на претендираната стойност ел.
енергия в рамките на периода на проверката. Настоящият случай не е такъв, напротив,
установено е, че макар и количеството да надхвърля нормалното потребление на едно
домакинство за такъв времеви интервал, то същото е технически доставимо. Доколкото е
невъзможно да се определи конкретната стойност, изразходвана пред него, а правното
основание, на което се дължи претендираната сума не е обвързана от периода на проверката,
то същата е дължима на основание чл. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 183 от ЗЗД.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а предявеният отрицателен установителен иск отхвърлен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на релевирано от въззиваемия възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на
ВАдвС, възлизащ на 791.06 лева с вкл. ДДС за всяка инстанция или общо 3 164.24 лева с
вкл. ДДС за осъщественото процесуално представителство пред четирите съдебни
инстанции. В полза на страната са дължими още 300 лева за заплатен депозит за
проведената пред настоящата КСТСЕ, както и 140 лева депозит за СТЕ при
първоинстанционното разглеждане на делото. На възстановяване подлежат и заплатените от
въззивника разноски за държавни такси за разглеждане на делото пред ВРС, ВОС и ВКС от
по 131.70 лева, или общо 395,10 лева, както и 30 лева д.т. за допускане на касационното
обжалване по делото. Предвид изложеното размерът на подлежащите на присъждане в
негова полза съдебно-деловодни разноски възлиза на общо 4029.34 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5043/20.11.2019г. постановено по гр.д.№ 10609/2019г. на
Районен съд- Варна, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието да установено в
отношенията между страните, че Б. К. П., заменена в хода на процеса на основа чл. 227 от
ГПК от правоприемниците си К. К. П., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********, не
дължи на Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК ********* сумата 6584.33 лева,
начислена електроенергия за периода 22.02.2017г.- 21.02.2018г. по издадена фактура №
**********/ 18.06.2019г. за обект на потребление в гр.****, с посочен абонатен / клиентски
номер, както и в частта относно присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. П., заменена в хода на процеса на основа чл. 227 от
ГПК от правоприемниците си К. К. П., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК ********* сумата 6584.33 лева, начислена
електроенергия за периода 22.02.2017г.- 21.02.2018г. по издадена фактура № **********/
18.06.2019г. за обект на потребление в гр.****, с посочен абонатен/клиентски номер, както и
в частта относно присъдените разноски.
ОСЪЖДА К. К. П., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН ********** да заплатят на
Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК ********* сумата от 4029.34 /четири хиляди
двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лв., представляваща дължимите на
основание чл. 78 от ГПК съдебно-деловодни разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7