Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на тридесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Валентина Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев,
гр. д. № 11 863 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, че И.К.Е. дължи на «Т. С. Л.А.»
ООД на основание чл. 79, ал.1, връзка с чл. 101 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) 50 000,00 евро неустойка по т. 9.1. от лизингов договор
от 10.07.2007 г. и по съглашение от 27.12.2012 г. плюс законната лихва от 01.12.2015
г. до окончателното изплащане. «Т. С. Л.А.» ООД е със съдебен адрес *** - а И.Е.
е със съдебен адрес ***«********[2] ОСЪЖДА
И.К.Е. да заплати на «Т. С. Л.А.» ООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 3 687,70
лева разноски в заповедното производство и 2 175,83 лева разноски в
исковото производство.
[3] Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
[4] Ако И.Е. подаде въззивна жалба, с нея той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 977,92 лева държавна такса
по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В искова молба от 29.09.2016 г. „Т. С. Л.А.“
ООД (ЛИЗИНГ) е заявил, че е бил сключил
договор, с който ответникът И.Е. заедно с “К.Х.“ ООД (КО.Т) се е задължил да заплати на ЛИЗИНГ 50 000,00 евро.
Те са представлявали част от неустойка по договор за лизинг между ЛИЗИНГ и „О.“
ООД (О.). Страните са се съгласили, че със заплащането на тези 50 000,00
евро задължението на О. към ЛИЗИНГ за неустойка по договора за лизинг се е
погасявало. Договорът е бил с нотариална заверка на подписите.
[6] КО.Т и И.Е. не са заплатили на ЛИЗИНГ тези
50 000,00 евро. Затова ЛИЗИНГ е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. СРС е издал такава, но И.Е. е възразил. Затова ЛИЗИНГ
моли съда да признае за установено, че И.Е. му дължи тези 50 000,00 евро
(исковата молба, л. 2-4, както и становищата, л. 61-65).
2. На ответника
[7] Ответникът е оспорил предявения иск. Той е
заявил, че преди да настъпи падежът за плащането на сумите по процесния договор
ЛИЗИНГ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу КО.Т
и О. въз основа на нотариален акт за договорна ипотека, обезпечаваща договора
за лизинг. Съдът е издал такава заповед и изпълнителен лист, а ЛИЗИНГ е
образувал изпълнително дело. По това изпълнително дело КО.Т и О. са заплатили
на ЛИЗИНГ 193 020,00 лева и така са погасили вземането на ЛИЗИНГ към тях.
[8] И.Е. твърди и, че подписът под процесното
съглашение на представителя на КО.Т не е бил нотариално заверен. Той е заявил
също, че КО.Т и О. са били обявени в несъстоятелност, а ЛИЗИНГ не е предявил
вземането си срещу тях в производствата по несъстоятелност. Затова И.Е. моли
съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 33-41).
3. Насрещни твърдения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба
[9] Ищецът е заявил, че действително КО.Т и О. са
му заплатили 193 020,00 лева, но това е била главницата по договора за
лизинг, а предмет на процесния договор е била неустойката, която не е била
заплатена. Затова той моли съда да уважи иска (становищата, л. 61-65).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[10] На 10.07.2007 г. ЛИЗИНГ от една страна и
от друга страна О. и КО.Т са сключили договор за лизинг. С него ЛИЗИНГ се е задължил
да закупи определена вещ, която след това да отдаде под лизинг на О. срещу
заплащане на цена. КО.Т се е задължил да бъде солидарен длъжник заедно с О.
(договора, л. 7-16). Уговорено е било лизинговите вноски да бъдат 57, всяка за
7 705,77 евро без ДДС (т. 7.1. от договора, л. 9). Страните са уговорили
и, че, ако О. забави плащането на дължими лизингови вноски с повече от 10
календарни дни от падежа, той дължи неустойка на ЛИЗИНГ от 0,1 % от
неизплатената сума за всеки просрочен ден (т. 9.1. от договора, л. 11).
Уговореното заплащане на неустойка е било потвърдено и в анекс от 20.09.2017
г., сключен между ЛИЗИНГ, О. и КО.Т (анекса, л. 17-18).
[11] О. е заплащал пълния размер на
лизинговите вноски от 20.12.2007 г. до 20.10.2009 г., т. е. 23 вноски от общо
57. Той е заплатил и непълни лизингови вноски за периода ноември 2009 г. - февруари
2010 г. включително за общо 9 515,08 евро при общо дължими вноски за този
период от 30 823,08 евро (4х 7705,77) (приложение 2 от заключението на вещото
лице Б., л. 87). Следователно О. не е заплатил 34 пълни вноски (57-23) общо за
261 996,18 евро (34х7 705,77) и още четири непълни вноски общо за
21 308,00 евро (4х7 705,77-9 515,08) или общо О. не е заплатил
вноски за 283 304,18 евро (261 996,18+21 308,00). Към 27.12.2012
г. незаплатените лизингови вноски са били за 221 658,02 евро
(25х7 705,77+21 308,00).
[12] На 27.12.2012 г. ЛИЗИНГ, КО.Т и И.Е. са сключили
съглашение. С него те са приели, че задължението на О. за заплащане на
неустойка по договора за лизинг е било 288 309,68 лева и са се съгласили
то да бъде намалено до 50 000,00 евро. Страните са уговорили КО.Т да
заплати тази сума на три вноски: април 2013 г. – 15 000,00 евро; август
2013 г. – 15 000,00 евро; декември 2013 г. – 20 000, евро. И.
Евелогиев се е съгласил да бъде солидарен длъжник заедно с КО.Т за изпълнението
на задължението по съглашението (съглашението, л. 21). Нито КО.Т, нито И.Е. са
заплатили тези 50 000,00 евро на ЛИЗИНГ (заключението на вещото лице Б., т.
2, л. 85).
[13] Не се спори, че на 02.08.2013 г. О. е заплатил на ЛИЗИНГ
193 020,00 лева по изп. дело 642/2013 на частен съдебен изпълнител С.П.,
които са били незаплатена главница по договора за лизинг от 2007 г. (вж. и
изпълтелния лист, л. 43; платежното нареждане, л. 44-45). Не се спори, че на 27.12.2013
г. ЛИЗИНГ е продал на трето лице вещта, предмет на процесния договор за лизинг,
за 336 000,00 лева (вж. и платежното нареждане, л. 58, както и т. 1 от
заключението на вещото лице Б., л. 84). Не се спори, че по заявление на ЛИЗИНГ
СРС е издал заповед за изпълнение в негова полза срещу И.Е. за процесната сума
и въз основа на процесното съглашение (вж. и заповедта, л. 26). Не се спори, че
в срока за това И.Е. е подал възражение. На 01.09.2016 г. СРС е уведомил ЛИЗИНГ
за необходимостта от подаване на искова молба в едномесечен срок от съобщението
(съобщението, л. 24).
[14] ЛИЗИНГ е заплатил
1 955,83 лева държавна такса (л. 5) и 220,00 лева на вещо лице (л. 77). Липсват
доказателства ЛИЗИНГ да е заплащал адвокатско възнаграждение (от извлечението
от разплащателна сметка на л. 94 съдът не може да установи на кого и за какво
точно ЛИЗИНГ е превел 3 500,00 лева за адвокатски услуги). И.Е. не е направил
разноски по делото. Той е бил представляван безплатно от адвокат (договора, л.
42).
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[15]
ЛИЗИНГ е предявил иск по по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 101 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че
ответникът му дължи 50 000,00 евро по
договор за встъпване в дълг. Искът е основателен.
1.
По
иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 101 от ЗЗД
[16] Съгласно чл. 101 от ЗЗД, трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с
обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за встъпване в дълг между
ищеца и ответника, по който ответникът да е встъпил в дълга на трето лице към
ищеца; 2. ответникът или третото лице да не са изпълнили дълга.
[17] Съдът приема, че договорът за встъпване в дълг
между ЛИЗИНГ и И.Е. е валиден. Този дълг е бил за заплащането на неустойка от О.
на ЛИЗИНГ по договора за лизинг. О. е дължал неустойка и то в размер значително
по-голям от 50 000,00 евро, тъй като той е имал неизпълнено задължение за
заплащане на лизингови вноски за 221 658,02 евро при 0,1 % на ден неустойка, като за част от вноските неустойката се е
формирала за период над две години. Съдът установи, че нито О., нито КО.Т, нито
И.Е. са заплатили неустойка на ЛИЗИНГ. О. е заплатил главницата, но не и
неустойката по договора за лизинг.
[18] Без правно значение за процесния случай е, че
не е бил нотариално заверен подписът по процесното съглашение на
представлявалия КО.Т, защото разпореждането за незабавно изпълнение е срещу И.Е..
Без правно значение е и, че ЛИЗИНГ не е предявил вземането си за неустойка в
производствата по несъстоятелност спрямо О. и КО.Т, защото И.Е. е солидарен
длъжник с тях, а изборът е на кредитора-ЛИЗИНГ от кого ще търси изпълнение.
[19] Налице са предпоставките за уважаването на
иска. Затова съдът признава за установено, че И.Е. дължи на ЛИЗИНГ
50 000,00 евро по съглашението от 27.12.2012 г.
2.
По
разноските
[20] ЛИЗИНГ търси
разноски. Той е направил такива за 3 687,70 лева в заповедното
производство и за 2 175,83 лева в исковото производство.
[21] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава изцяло иска на ЛИЗИНГ. Затова съдът осъжда И.Е. да заплати на
ЛИЗИНГ 3 687,70 лева разноски в заповедното производство и 2 175,83
лева разноски в исковото производство.
Съдия: