РЕШЕНИЕ
№ 4550
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110113608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Д. С. Д. твърди, че на 30.04.2019 г., около 10:45 часа, водачът на
пътнически автобус „Мерцедес“, peг. № *******, собственост на „Т. х.“ АД,
причинил ПТП в с. *******, на изхода в посока гр. *******, като изгубил
контрол над управляваното МПС, напуснал пътното платно, навлязъл в дерето
и преобърнал автобуса. Сочи, че бил един от пътниците в автобуса, като
вследствие на ПТП, наред с преживения шок, претърпял следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, контузия на главата,
охлузвания, контузия в областта на таза и контузия в областта на кръста,
представляващи леки телесни повреди по смисъла на НК. Поддържа, че около
една година след инцидента изпитвал силни болки, които ограничавали
свободното движение на тялото. Заявява, че причинените му негативни
психически изживявания продължават до настоящия момент.
Ищецът излага, че по случая било образувано ДП № 131/2019 г. по описа
на РУ-******* при ОДМВР-Варна, което приключило с внасяне на
обвинителен акт. По образуваното НОХД № 4394/2021 на ВРС било одобрено
споразумение, с което подсъдимият Г. Д. П. /водачът на горепосоченото МПС/
се признал за виновен по повдигнатото му от обвинение за престъпление по
чл. 343, ал. З, пр. 4, 6. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. З
НК.
Заявява, че към 30.04.2019 г. по отношение на пътнически автобус
1
„Мерцедес“, peг. № *******, била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника „Застрахователна компания Л. И.“ АД.
Сочи, че предявил пред застрахователна претенция за обезщетяване за
претърпените вследствие на ПТП неимуществени вреди, но предложеното
обезщетение не отговаряло на действителния им размер.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП,
причинено на 30.04.2019 г. в с. *******, от водача на пътнически автобус
„Мерцедес“, рег. № *******, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 30.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК „Застрахователна компания Л. И.“ АД оспорва
предявения иск както по основание, така и по размер.
Потвърждава, че на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № *******, е
наложено наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. чл. 342,
ал. 1 НК, но подчертава, че по това производство ищецът не е имал качеството
на пострадало лице.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените в
исковата молба телесни увреждания и процесното ПТП. Оспорва ищецът да е
претърпял описаните телесни повреждания, както и тяхната продължителност.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус
„Мерцедес“, рег. № *******.
Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно
завишен.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Към писмените доказателства по делото е приобщено цялото
производство по НОХД № 2093/2022 г. на ВРС. От съдържанието на протокол
от проведено на 29.06.2022 г. открито съдебно заседание по посоченото
НОХД, се установява, че е одобрено постигнато между Г. Д. П. и РП-Варна
споразумение, по силата на което Д. се е признал за виновен в това, че на
30.04.2019 г. в с. *******, при управление на МПС – автобус „Мерцедес“, рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП,
както следва: чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, пр. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а
2
именно – на Е. Т. Р., Д. В. С., И. Д. Г., В. Н. М. и Е. Ф. Д., поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 НК, на същия е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 30.04.2019 г. в с.
*******, е настъпило ПТП с участие на пътнически автобус „Мерцедес“, рег.
№ *******; че ПТП е настъпило по вина на водача на посоченото МПС, както
и че за последното е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, валидна към датата на ПТП.
С исковата молба са представени лист за преглед на пациент /л. 14-15/ и
извадка от журнал за прием на пациенти /л. 16-18/ от съдържанието на които
се установява, че на 30.04.2019 г. ищецът Д. С. Д. е приет в спешното
отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД. В медицинските документи е
отразено, че съгласно снетата анамнеза същият е пострадал при ПТП, като
поставената диагноза е контузия на главата и контузия на кръста.
На л. 19 от делото е приложена предявена на 16.01.2023 г.
застрахователна претенция от ищеца по повод процесния инцидент.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани,
доколкото същите не допринасят за изясняване на спорните по делото
въпроси.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведената
психологическа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълнота
като компетентно изготвено и аргументирано. Съгласно същото вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е преживял напрежение, тревожност, периодични
смущения на съня, нервност, страх от придвижване с автобус и др. След
инцидента същият изпитвал невъзможност да се грижи за болния си син и
градината си, което се отразило на общото му функциониране. Според вещото
лице и понастоящем проявителите се вследствие на инцидента тревожно-
депресивни оплаквания не са отшумели напълно, а начинът и качеството на
живот на Д. са се променили значително. Вещото лице е достигнало до извода,
че процесното ПТП е причинило на ищеца нарушения на храненето и съня,
невъзможност да извършва ежедневните си дейности, невъзможност да се
грижи за болния си син, страх от пътуване, повишаване на кръвното налягане,
тревожност, депресивно настроение, както и неисгурност и страх за живота
му.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Изрично
заявява, че при проведеното изследване не са констатирани данни за деменция
при ищеца. Уточнява, че за възрастта му е характерно депресивно настроение,
потиснатост, затвореност, известна обърканост, понякога неразбиране на
някои въпроси. Излага, че са налице данни, че независимо от напредналата си
възраст преди инцидента ищецът е могъл да извършва редица дейности, за
които след него е бил ограничен /в т.ч. самостоятелно пътуване, полагане на
3
грижи за сина му, селскостопанска дейност/. Допълва, че психологическото
изследване е извършено няколко месеца след смъртта на сина на ищеца, която
също се е отразила на състоянието му, като го е доусложнила. Сочи, че от
проведеното събеседване с другия син на ищеца черпи данни, че последният е
употребявал медикаменти за потискане на тревожно-депресивното му
състояние и преодоляване на проблемите със съня.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
Свидетелката Е. Д. излага, че с ищеца и неговата съпруга са семейни
приятели от над 15 години. Заявява, че й е известно, че през 2019 г. Д. Д. е
претърпял ПТП като пътник в автобус, като самата тя също пострадала при
катастрофата. Сочи, че след инцидента животът на Д. се променил – станал
по-затворен, вече не можел да се справя с грижите за болния си син нито да
обработва самостоятелно градината си, както преди това. Заявява, че преди
процесното ПТП той бил „пъргав, подвижен“, а след това започнал да разчита
на помощта на сина си, станал умислен и разсеян. След инцидента всички
били приети в Спешно отделение, като не й е известно как е протекло
възстановяването на ищеца от физическите травми, тъй като тя самата за
около месец останала при дъщеря си и няма наблюдения, а и после не са
коментирали този въпрос. Заявява, че и сега ищецът ходи по-прегърбен,
кръстът го боли. Счита, че състоянието му се дължи не само на възрастта.
Като свидетел по делото е разпитан и Н. Д., син на ищеца, който заявява,
че след процесното ПТП му се обадили да прибере баща си от Бърза помощ.
Обяснили му, че той е претърпял инцидент при пътуване с автобус по
направление с. Слънчево – гр. Варна, в района на с. Припек. Когато отишъл в
болницата, баща му бил в съзнание, но изплашен и не се чувствал добре.
Същият имал рана от удар в главата, тазът му бил натъртен, имал травми и по
краката. Излага, че в продължение на месец-два баща му не бил в състояние да
се справя с ежедневните си задължения. Физическите му болки продължили
два-три месеца, но психологическите последствия не е преодолял и досега. До
този момент той се грижел за болния си по-голям син и съпругата си, но след
процесното ПТП вече не можел да се справя сам – изпитвал страх да пътува,
имал болки в кръста и краката, появили се проблеми с паметта му. Св. Д.
заявява, че понастоящем баща му не се нуждае от непрекъснати грижи, но се
налага да му помага, поради което се преместил да живее при родителите си.
Отрича баща му да страда от хронични заболявания.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите, като
логични и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен
материал. Не следва да бъде дадена вяра само на изложеното от св. Д. досежно
тежестта на претърпените от ищеца физическите травми вследствие на
процесния инцидент, както и относно периода, който е бил нужен за
възстановяване от тях, доколкото е тази им част те не се подкрепят от
представените по делото медицински документи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
4
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
В случая между страните е безспорно наличието на първите две от
гореописаните материалноправни предпоставки, като досежно втората
гражданският съд по силата на чл. 300 ГПК е обвързан от влязлото в сила
споразумение по НОХД № 2093/2022 г. на ВРС.
Спорни между страните са въпросите дали ищецът е претърпял вреди
вследствие на процесния инцидент, както и относно размера на
застрахователното обезщетение.
От показанията на св. Д. и Д., както и от писмените доказателства, по
безспорен начин се установява, че при настъпване на описаното в исковата
молба ПТП Д. Д. е пътувал с автобуса, по отношение на който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Св. Д., която съгласно одобреното в наказателното производство споразумение
е претърпяла средна телесна повреда вследствие на същата катастрофа, е
категорична, че и ищецът е бил сред пострадалите от нея. Това обстоятелство
е отразено и в обсъдените медицински документи, съставени при приема на Д.
в Спешния център на МБАЛ „С. А.В.“. Такава информация била предоставена
и на сина му непосредствено след инцидента от служителите на Спешна
помощ. При това от събраните по делото доказателства се потвърждава, че
ищецът е претърпял както телесни увреждания, така и психически болки и
страдания, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и подлежат на обезщетяване от ответното дружество.
Следователно са налице всички елементи от фактическия състав по чл.
432 КЗ, като при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение съдът отчете следните обстоятелства:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
приложеното лечение и продължителността на възстановителния период, а от
друга страна – интензитета и продължителността на преживените психически
страдания.
От приобщените по делото медицински документи става ясно, че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил контузии на главата и
5
кръста, които по естеството си представляват леки телесни повреди, поради
което и същите не са обхванати от състава на престъплението, в извършване
на което е признат за виновен водачът на автобуса. В този смисъл съдът
намира за недоказани твърденията на ищеца, че в продължение на година след
инцидента свободното движение на тялото му било ограничено поради силни
болки.
Същевременно, от заключението на съдебно-психологическата
експертиза, както и от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че
след процесния инцидент са настъпили съществени негативни промени в
начина на живот на ищеца, които той не е преодолял до настоящия момент. И
двамата свидетели сочат, че преди катастрофата, независимо от напредналата
си възраст, Д. Д. бил жизнен и без затруднение се справял самостоятелно с
грижите за болния си син, помагал в домакинството на съпругата си, която
също има здравословни проблеми, и обработвал градината си. Впоследствие
той изпитвал страх да пътува самостоятелно от с. *****, където живее със
семейството си, до гр. Варна, което наложило да потърси помощ от малкия си
син, за да се справя с ежедневните си задачи. Наред с това се променило и
поведението на ищеца – той станал потиснат и затворен. Макар според
заключението по съдебно-психологическата експертиза това да е типично за
възрастните хора, от свидетелските показания става ясно, че тревожно-
депресивните симптоми при ищеца са се проявили именно след процесния
инцидент. Самото вещо лице изразява становище, че невъзможността да се
справя с грижите за сина си и всички дейности, с които е бил ангажиран до
този момент, е довела до тревожност и потиснатост, в какъвто смисъл са и
показанията на св. Д.. Несъмнено настъпилата месеци преди изследването
смърт на болния син на ищеца е усложнило състоянието му, в какъвто смисъл
е и становището на вещото лице, но последното не изключва пряката
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и появата на
депресивните симптоми.
Макар претърпените от ищеца телесни увреждания да не разкриват
твърдяната тежест, процесното ПТП коренно е променило начина му на
живот, като го е лишило от възможността да се справя самостоятелно с
грижите за семейството си. Последното е нанесло трайни негативни
последици върху психическото състояние на Д., които предвид възрастта му са
трудно преодолими. При съобразяване на всичко изложено настоящият
съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 5000 лева
Поради така изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен до сумата от 5000 лева, като за разликата над нея до пълния
претендиран размер от 10 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ на
ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху
обезщетението, считано от 16.01.2023 г., когато същият е предявил
застрахователната си претенция, а за периода от 30.04.2019 г. до 15.01.2023 г.,
вкл., претенцията следва да бъде отхвърлена.
6
По разноските:
Разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, доколкото
такива не са своевременно претендирани – едва с писмената защита е
отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, без да се
представени доказателства за сключването на договор за предоставяне на
безплатна правна защита.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 250 лева.
Предвид уважаването на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в размер на
200 лева, както и разноски за съдебно-психологическа експертиза в размер на
150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. ******, СУМАТА ОТ 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на ПТП, причинено на 30.04.2019 г. в с. *******, от
водача на пътнически автобус „Мерцедес“, рег. № *******, за който е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева до претендирания размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 30.04.2019 г. до 15.01.2023 г.,
включително.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, СУМАТА ОТ 250 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 350
7
/триста и петдесет/ лева, представляваща държавна такса за производството
и разноски за съдебна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК
*******, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Д. С. Д.,
ЕГН **********, по банкова сметка с IBAN BG************.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8