№ 27
гр. гр. Добрич, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500836 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна
жалба от П. Й. П. от гр.Варна срещу протоколно определение от 19.09.2022 г.
по гр.д.№204/2022 г. на Генералтошевския районен съд,с което
производството по цитираното дело е спряно до окончателното приключване
на производството по гр.д.№172/2003 г. на Каварненския районен съд с
влязло в сила решение по извършване на делбата.С доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му
и за връщане делото на ГТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В писмен отговор насрещната страна Н. П. С. от гр.Ген.Тошево изразява
становище за неоснователност на частната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното определение.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание на
19.09.2022 г.,на което частният жалбоподател е присъствал.Преклузивният
едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК е изтекъл за жалбоподателя на
26.09.2022 г.Частната жалба е изпратена първоначално директно в Окръжен
съд-Добрич по пощата на 23.09.2022 г. /образувано в.ч.гр.д.№667/2022 г. на
ДОС-прекратено,а жалбата изпратена на ГТРС за администриране/,т.е. по
1
смисъла на чл.62 ал.1 и ал.2 от ГПК е подадена в рамките на
законоустановения срок.Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на
неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от
категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
Гр.д.№204/2022 г. по описа на ГТРС е образувано по повод искова
молба,с която са предявени от П. Й. П. от гр.Варна срещу Н. П. С. от
гр.Ген.Тошево искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер на 1 764,22 лв,представляваща полагащата се на ищеца за
притежаваната от него 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50,410 дка,съставляваща
имот №087013 по плана за земеразделяне на землището на гр.Ш.,част от
рента,получена от ответника без основание от „***“ ООД /по 567,11 лв за
стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г. и 630 лв за стопанската 2019/2020 г.
/,ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на
исковете,до окончателното им изплащане;сума в размер на 209 лв-
обезщетение за забавено плащане на главницата от 567,11 лв за стопанската
2017/2018 г.;сума в размер на 151 лв- обезщетение за забавено плащане на
главницата от 567,11 лв за стопанската 2018/2019 г. и сума в размер на 104
лв-обезщетение за забавено плащане на главницата от 630 лв за стопанската
2019/2020 г.Ищецът е квалифицирал исковете си като такива по чл.30 ал.3 от
ЗС във връзка с чл.93 от ЗС и по чл.86 от ЗЗД,но в исковата молба не са
изложени обстоятелства,сочещи на правна квалификация по чл.30 ал.3 от
ЗС.Искът по чл.30 ал.3 от ЗС е предназначен да разрешава спорове между
съсобственици относно ползите/тежестите от общата вещ и е приложим
способ за съдебна защита в частност,когато един съсобственик претендира от
друг съсобственик полагащата му се съобразно дела му в съсобствеността
част от добивите/гражданските плодове от вещта,когато те са получени
изцяло от съсобственика-ответник по иска.В случая в обстоятелствената част
на исковата молба не са изложени обстоятелства в насока,че ответникът Н. П.
С. е съсобственик на процесната нива.За съсобственик се сочи бащата на
ответника П. С. Б..В този случай исковете за претендираните
главници,насочени срещу лице извън кръга на съсобствениците,не са с правна
квалификация чл.30 ал.3 от ЗС.Изложените обстоятелства сочат по-скоро на
2
друга правна квалификация по чл.59 ал.1 от ЗЗД,като с исковете срещу трето
на съсобствеността лице могат да се претендират не части от получавани от
нивата граждански плодове /в случая ренти/,а обезщетения за неоснователно
лишаване на ищеца като собственик на 1/8 ид.ч. от процесната нива от
ползването на дела му през трите процесни стопански години,формирани от
размера на средната рентна/наемна пазарна цена за подобни на процесния
имоти или от размера на установената действително получена рента за имота.
Ищецът се е позовал на установени негови права върху процесната нива с
влязло в сила решение по допускане на делбата й в първата фаза на делбеното
производство по гр.д.№172/2003 г. на Каварненския районен съд,което все
още е висящо във втората фаза на делбата-по извършването й,като
съсобствеността върху нивата все още не е ликвидирана окончателно.
В отговора на исковата молба ответникът Н. П. С. е заявил,че се
легитимира като собственик на цялата процесна нива по силата на договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №164,т.VІІ,рег.№2837,д.
№543/07.08.2001 г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС,по силата на
който П. С. Б. и С.К. Б.а продават на Н. П. С. нивата от 50,410 дка в
землището на гр.Ш..Сочи,че действително нивата е била предмет на делба,но
делбеното производство не било приключило окончателно във втората фаза
по извършването й,а това имало значение за приложението на
недействителността по чл.76 от ЗН спрямо горната сделка на
разпореждане,извършена от сънаследник с делбен имот в полза на трето на
съсобствеността лице,доколкото последиците на цитираната
недействителност настъпвали в зависимост от това дали процесният имот ще
бъде поставен в дял на прехвърлителя-сънаследник по сделката.По тази
причина е отправено от ответника С. искане в откритото съдебно заседание
пред ГТРС,проведено на 19.09.2022 г.,за спиране на производството по
настоящото дело на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до окончателното
приключване на производството по делбата във втората й фаза по
извършването-предмет на гр.д.№172/2003 г. на Каварненския районен съд.
Според мотивите към т.1 от ТР №1/09.07.2019 г. по тълк.д.№1/2017 г. на
ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК предвижда,че съдът
спира производството,когато в същия или в друг съд се разглежда
дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на
3
спора.Горното основание за спиране е налице,когато има висящ процес
относно друг спор,който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо между страните ще бъдат признати или отречени права и
факти,релевантни за субективното право по спряното производство.
Като се запозна с представеното в първоинстанционното производство
решение №73/01.08.2008 г. по гр.д.№172/2003 г. на КРС и служебно чрез
справка в деловодната система на ДОС с влезлите в сила съдебни актове на
въззивната и касационната инстанция по това дело в първата фаза на
делбата,ДОС констатира следното:
С решение №73/01.08.2008 г. по гр.д.№172/2003 г. на КРС е допусната
делба на множество недвижими имоти,сред които и процесната нива,между
посочени съделители с квоти,сред които и ищецът П. Й. П. с квота от 1/8 ид.ч.
от всички имоти,вкл. от процесната нива.Ответникът по настоящото дело Н.
П. С. не е участник в установената съсобственост-не фигурира сред
съделителите,между които е допусната делбата,като в решението на КРС няма
данни да е бил конституиран в първата инстанция като страна.В мотивите на
акта се съдържа извод,че сделката,от която Н. С. черпи правото си на
собственост,е относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо
неразпоредилите се съсобственици на нивата и по тази причина нивата следва
да се допусне до делба при законовите квоти между наследниците на П. К.
Б..В диспозитива на първоинстанционното решение по допускане на делбата
не фигурира диспозитив за обявяване относителната недействителност на
договора за продажба,който да има сила на пресъдено нещо по отношение на
позовалите се на чл.76 от ЗН съделители и по отношение на прехвърлителите
и приобретателя по сделката Н. П.С..Независимо дали искането по чл.76 от
ЗН е заявено като инцидентен установителен иск или като възражение,съдът е
дължал произнасяне по него в диспозитива на решението,за да обвърже
страните по сделката и позовалите се съделители със силата на пресъдено
нещо на решението.Делбеното производство по гр.д.№172/2003 г. на КРС се
развива по отменения ГПК,който позволяваше конституиране на пропуснати
от първоинстанционния съд съделители и други главни страни /в частност
приобретател по сделка,оспорена на основание чл.76 от ЗН/ и във въззивното
производство.Видно от решение №196/29.04.2013 г. по в.гр.д.№735/2008 г. на
ДОС,ответникът по настоящото дело Н. П.С. е бил конституиран
впоследствие във въззивното производство като страна по делото.С
4
решението на ДОС по в.гр.д.№735/2008 г.,поправено с влязло в сила решение
№96/07.04.2015 г. по в.гр.д.№141/2015 г. на ДОС /забел.първоначално
поправката е извършена с решение №93/20.03.2014 г. по в.гр.д.№735/2008 г.
на ДОС,обявено за нищожно с решение №35/24.02.2015 г. по гр.д.№5675/2014
г. на ВКС и върнато за ново гледане от друг състав на въззивния съд/,е
потвърдено решението на КРС по допускане на делбата,а договорът за
продажба на процесната нива,обективиран в нотариален акт №164,т.VІІ,рег.
№2837,д.№543/07.08.2001 г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС,от
който Н. П.С. черпи права върху нивата,е обявен за недействителен по
отношение на ищеца по настоящото дело П. Й. П.,като искът за делба на
процесната нива,предявен от П. Й. П. срещу Н. П. С.,е отхвърлен.Основното
въззивно решение по допускане на делбата /решение №196/29.04.2013 г. по
в.гр.д.№735/2008 г. на ДОС/ и въззивното решение по допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в основното решение /решение №96/07.04.2015
г. по в.гр.д.№141/2015 г. на ДОС/ не са допуснати до касационно обжалване
от ВКС на РБ и са влезли в сила.Така делбеното производство по гр.д.
№172/2003 г. на КРС вече е приключило с влязло в сила решение в първата
фаза на делбата по допускането й,като искът за делба на процесната нива е
отхвърлен спрямо Н. П. С..По тази причина същият не участва като страна
във втората фаза на делбата по извършването й.
Спиране на исково производство на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е
възможно при наличие на друго висящо производство между същите
страни,който спор следва да е преюдициален и по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти,релевантни
за субективното право по спряното производство.Делбеното производство по
гр.д.№172/2003 г. на КРС е приключило окончателно в първата си фаза,в
която страните по настоящото дело са имали качество на насрещни главни
страни.Понастоящем същото е висящо във втората си фаза,в която ответникът
Н. П.С. не е страна.Следователно няма висящ процес между страните,който
да е преюдициален на спора по настоящото дело.Доколкото влезлите в сила
решения от първата фаза на делбата,постановени с участието на П. Й.П. и Н.
П.С.,имат значение на настоящия спор,същите следва да бъдат зачетени от
първоинстанционния съд.Няма основание обаче за спиране на производството
по делото до приключване втората фаза на делбата,в която едната от страните
по настоящия спор вече не участва като страна.
5
Като постановено при липса на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК
атакуваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Претендирани са сторените от частния жалбоподател разноски в
настоящото въззивно производство.С оглед изхода от производството същият
има право на разноски и такива следва да му се присъдят в размер на 15 лв
държавна такса за обжалването и 50 лв адвокатско възнаграждение,изплатено
от него на упълномощения му адв.А. Ж. според отразеното в договора за
правна защита и съдействие от 22.09.2022 г. /на гърба на лист 9 от делото на
ДОС/.Насрещната страна Н. П.С. няма право на разноски.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.09.2022 г. по гр.д.№204/2022 г.
на Генералтошевския районен съд,с което производството по цитираното
дело е спряно до окончателното приключване на производството по гр.д.
№172/2003 г. на Каварненския районен съд с влязло в сила решение във
втората фаза на делбата.
ВРЪЩА делото на Генералтошевския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА Н. П. С. с ЕГН ********** от гр.Г.Т. да заплати на П. Й. П. с
ЕГН ********** от гр.В. сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 65 лв /шестдесет и пет лева/,от които 15 лв
държавна такса за обжалването и 50 лв адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6