Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
С., 23. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА гр.
дело № 19 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. и чл. 409, ал. 4 ГПК.
С решение № 55 от 12. 04. 2019 г., постановено по гр. д. №
9/2013 г. по описа на Свогенския районен съд е постановено издаването в полза
на Б.Н.Ц. на дубликат на изпълнителен лист № 9 от 10. 06. 2015 г., издаден въз
основа на решение № 101 от 24. 10. 2013 г. по гр. д.№ 9/2013 г. на РС – гр.
Своге и решение № 477 от 19. 11. 2015 г. по гр. д. № 204/2014 г. на Софийски
окръжен съд, по силата на които е изменен постановения с решение от 09. 03.
2010 г. по гр. д.№ 86/2010 г. на РС – гр. Своге режим за осъществяване на лични
контакти между бащата Б.Н.Ц. с детето Л. Б. Ц., като е определен нов, както
следва: определя майката Д.Н.Д. да предава на бащата Б.Н.Ц. в дома, в който той
живее в гр. С., кв. „Б.“, в. з. „К. – първа част“, ул. „Л. П.“ № 4, детето Л. Б.
Ц., след което да го взема от там, както следва през годината: от 9,00 часа на
18 октомври до 19,00 часа на 25 октомври, вкл., от 9,00 часа на 16 декември до
19,00 часа на 26 декември, вкл., от 9,00 часа на 29 март до 19 часа на 9 април,
вкл., и от 9,00 часа на 23 май до 19,00 часа на 27 май, вкл., както и всеки
първи и трети петъчни и съботни дни от всеки месец - от 9,00 часа в петък до 19,00 часа в събота.
Молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист е отхвърлена в частта
ѝ относно Б. Б. Ц., както и искането за допускане на предварително
изпълнение на решението. Ответницата по молбата Д.Н.Д. е осъдена да заплати на Б.Н.Ц.
сумата от 125 лева – направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от молбата. Молителят Б.Н.Ц. е
осъден да заплати на ответницата Д.Н.Д. сумата от 300 лева – направени разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част
от молбата.
Ответницата по молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист Д.Н.Д. е подала
въззивна жалба, в която навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, с която молбата на Б.Ц. за издаване на дубликат
на изпълнителен лист за лични отношения с детето Л. Ц. е уважена, като моли
същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлена молбата.
Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Молителят – въззиваем Б.Н.Ц. е подал отговор на въззивната
жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Б.Ц. е подал и
насрещна въззивна жалба срещу решението от 12.04.2019 г. в частта му, с която
на Д.Д. са присъдени разноски, каквито счита, че не ѝ се дължат. Заявява,
че в молбата си за издаване на дубликат на изпълнителен лист не е правил
изрично искане в същия да бъде вписано и детето Б. Б. Ц., а единствено детето Л.
Б. Ц.. Освен това, заявява, че е направил и възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което не било обсъдено от районния съд.
Отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил от Д.Д.,
чрез процесуалния ѝ представител адв. К., в който оспорва същата, като
изразява становище и за нейната недопустимост, евентуално за нейната
неоснователност и недоказаност. Заявява, че по съществото си тя представлява
молба за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за
разноските, по която е предвидена процедурата по чл. 248 ГПК.
Недоволна от решението от 22. 07. 2019 г., с което е
оставена без уважение молбата за тълкуване на влязло в сила решение е останала
въззивницата Д.Н.Д., която е подала въззивна жалба, в която поддържа становище
за неговата неправилност и незаконосъобразност и искане за отмяната му и
връщането му на районния съд със задължителни указания за произнасяне по
направеното искане.
В срока за отговор на горната въззивна жалба е постъпило
становище от въззиваемата страна Б.Ц., в който моли същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният Свогенски районен съд е бил сезиран с
молба от Б.Н.Ц. – баща на децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц., за издаване на дубликат
на изпълнителен лист № 9 от 10. 06. 2015 г., с твърдения за неговото
унищожаване поради наводнение и издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение № 101 от 24. 10. 2013 г. по гр. д.№ 9/2013 г. на РС – гр. Своге, частично
отменено с решение № 477 от 19. 11. 2014 г. по гр. д. № 204/2014 г. на Софийски
окръжен съд, относно режимът за осъществяване на лични контакти между бащата и
децата. В молбата се посочва, че до момента на подаването ѝ не са били
образувани изпълнителни производство въз основа на издадения в негова полза
изпълнителен лист, поради което моли за издаването на негов дубликат.
Установява се от направено саморъчно отбелязване върху
решение № 101 от 24. 10. 2013 г. по гр. д. № 9/2013 г. по описа на Свогенски
районен съд, че на 15. 06. 2015 г. е получен издаденият в полза на Б.Ц.
изпълнителен лист № 9 от 10. 06. 2015 г. въз основа на влязлото в сила решение,
относно режимът за осъществяване на лични контакти на Бащата Б.Ц. с децата Б. Б.
Ц. и Л. Б. Ц..
При разглеждане на молбата от първата инстанция са събрани
свидетелски показания, установяващи, че процесният изпълнителен лист
действително е бил унищожен при наводнение, станало в къщата на молителя.
Установява се също така, че правата по него не са били осъществявани
принудително – т. е. не е образувано изпълнително дело за периода от
получаването му до настоящия момент. От друга страна, ответникът по молбата не
е ангажирал доказателства за наличието на изпълнителни производства, с предмет
процесният изпълнителен лист.
По отношение подадената от Б.Ц. насрещна въззивна жалба, в
която същият заявява, че не е правил изрично искане за вписване в дубликата на
изпълнителния лист на детето Б. Б. Ц., настоящият състав намира за
неоснователно, тъй като видно от съдържанието ѝ, искането е за: „Моля, да
ми издадете дубликат на изпълнителен лист, относно режима на лични контакти с
децата ми“, по което искане сезираният съд е бил длъжен да се произнесе.
Последният като е отчел обстоятелството, че към датата на разглеждане на молбата
детето Б. Б. Ц., роден на *** г., е навършил пълнолетие е постановил и
отхвърлителен диспозитив.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно по следните съображения:
Подадена е молба по чл. 409, ал. 1 ГПК, която е основателна.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че
оригиналът на издадения в полза на молителя Б.Ц. – баща на непълнолетното дете Л.
Б. Ц., изпълнителен лист е унищожен и по него не е образувано изпълнително
производство, а ответникът по молбата не се е позовал на правопогасяващи факти.
За да обоснове този си извод въззивният съд съобразява
характера на производството по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изгубен
или унищожен изпълнителен лист, както и константната съдебна практика,
обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на ВКС (Определение №
211 от 19. 07. 2013 г. на ВКС по гр. д.№ 3677/2013 г. II
г. о.; Решение № 134 от 17. 03. 2011 г. по гр. д.№ 1713/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 263 от 12. 06. 2012 г. по гр. д.№
1138/2011 г. на ВКС, I г. о.).
Прието е, че доказването на отрицателния факт на изгубване или унищожаване на
изпълнителния лист става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти,
които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато се
установи, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че
в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е унищожен, както се претендира в случая.
Установено е, че положителните факти са налице – има отбелязване за издаден
изпълнителен лист, същият е получен, няма данни за реализиране на права по
нето, а и не се установиха насрещните твърдения да е било образувано
изпълнително производство по процесния изпълнителен лист. Следва да се
отбележи, че с оглед естеството на удостовереното в изпълнтителния лист изпълняемо
право, молителят не би могъл да има никакъв друг интерес от издаване на
дубликат на изпълнителния лист, освен неговото изгубване или унищожаване.
При изложените аргументи и предвид съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По същото гражданско дело на РС – гр. Своге е постановено и
решение № 580 от 22.07.2019 г., образувано по реда на чл. 251 ГПК за тълкуване
на влязло в сила съдебно решение от 24.10.2013 г. по молба на Д.Н.Д., с което
последната е оставена без уважение, като неоснователна.
Образувано е по молба на Д.Д., с искане по реда на чл. 251 ГПК за тълкуване на действителната воля, съдържаща се в диспозитива на
решенията относно личните контакти на бащата Б.Ц. и по-конкретно да даде
тълкуване на поставени въпроси: дали режимът на лични контакти с детето Л. Ц.
трябва да се изпълнява едновременно и с присъствие на пълнолетния вече брат Б.Ц.,
дали режимът е изпълняем и в учебни дни и дали е изпълняем, ако определеното
място на изпълнение не съвпада вече с адреса на бащата.
Ответникът по молбата е оспорил същата.
С решението си от 22.07.2019 г. районният съд се е позовал
на постановено от ВКС решение по молба за отмяна – от 02.10.2013 г. по гр. д. №
530/2012 г. на I г. о., приложимо и в конкретния
случай, съгласно което е прието, че настъпилите след постановяването на
съдебното решение факти се считат за новосъздадени, поради което мога да бъдат
повод за нов процес между страните, а не да са основание за отмяна на влязло в
сила решение. По същите съображения те не могат да служат и като основание за
тълкуване на съдебно решение, след постановяването на което са се осъществили.
С оглед горното, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество –
неоснователна.
Трайната съдебна практика приема, че тълкуването
представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда, в случай, че
диспозитивът на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост,
което го прави неизпълним. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено
правилно и да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва нова,
различна преценка на фактите и доказателствата. Тълкуващият съд не може да цени
нови доказателства или промени, настъпили след постановяване на решението,
чието тълкуване се иска, в какъвто смисъл е тайната съдебна практика на ВКС.
Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спор, като се променят изводите и
възприетата воля в съдебното решение. В разглеждания случай волята на решаващия съд е изразена
ясно и еднозначно в диспозитива на решението, поради което правилно е
преценено, че решението не се нуждае от тълкуване и молбата за това е оставена
без уважение.
С оглед съвпадането на изводите на настоящия въззивен състав
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, постановено по реда на
чл. 251 ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 55 от 12.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 9/2013 г. по описа на Свогенския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580 от 22.07.2019 г. по описа на Свогенския
районен съд, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.