Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /26.05.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На осемнадесети май 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното съдията Милен Стойчев в.гр.д.№45 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Национална здравно-осигурителна
каса-гр.София, ЕИК *********, действуващ чрез проце-суалния си представител
гл.ю.к. Ц.Й. против решение №755/19.12.2019г., постановено по гр.д.№1251/
2019г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД е осъден да
заплати на ищеца „Многопрофилна болница за активно лечение-Попово“ЕООД-гр.Попово,
ЕИК ********* сумата от 4 882 лв., представляваща допла-щане на стойността на
предоставена болнична медицинска дейност на здравно осигурени лица по клинични
пътеки за месец декември 2017г., ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1
от ЗЗД в размер на 722.80лв. за периода 31.01.2018г.-17.07.2019г., законната
лихва върху главницата, считано от 17.07.2019г. до окончателното й изплащане,
както и напра-вените по делото разноски в размер на 1 645.50 лв.С доводи
за наруше-ния на материалния закон и необоснованост, въззивникът моли за отмяна
на решението и за отхвърляне на предявените искове.
По реда и в
срока по 263, ал.1 от ГПК писмен отговор от въззивае-мата страна не е
постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният й представител адв.Ж. Димова
от АК-Хасково оспорва основател-ността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272
от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.59 от ЗЗО за сумата от
4 882 лв. е обоснован с обстоятелствата, че ответникът, позова-вайки се на
нищожни, поради противоречие със закона, договорни клау-зи относно
т.нар.“месечни лимити“, не е изпълнил задължението си на възложител по договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250181/19.05.2017г. да заплати договорената, извършената и отчетена медицинска
дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки за месец декември 2017г., при
което му дължи стойността й, ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 722.80лв. за периода 31.01.2018г.-17.07.2019г.
С писмен отговор по реда и в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва иска с възражения, че
претендираната сума е извън фи-нансовата рамка на договорената медицинска дейност,
гарантирана от бюджета на НЗОК и
определена съобразно изискванията на норматив-ната регламентация.
След преценка на събраните
по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
С договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
№ 250181/19.05.2017г. и анекси към
същия,
ответникът възложил на ищеца оказването
на болнична помощ на ЗЗОЛ, здравнонеосигурени
лица по §2, ал.1 и лицата по §8, ал.1 ЗБНЗОК/2017г. по клинични пътеки от
приложе-ние № 9 на Наредба №2/2016г. за определяне на основния пакет от здрав-ни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, срещу заплащане, съоб-разно чл.3,
ал.1, т.3 в обеми и цени по в чл.19 от договора и до 30-то число на следващия отчета
месец-чл.35 от договора.
От неопроверганото с други доказателства заключение на назначе-ната съдебна
комплексна счетоводно-медицинска експертиза се устано-вява, че всички
медицински дейности в процесните периоди са извър-шени в
съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм за съответната клинична пътека,
при съобразяване на медицинските стандарти и отговарят на изискванията за
заплащане от НЗОК, както и са отчетени в съответствие с договора и
утвърдените от НЗОК ежедневни и месечни електронни отчети, като за месец декември 2017г. дейността по КП е на стойност
203 670 лв., платена до размер на 198 788 лв., а разликата от 4 882
лв. до пълния размер за дейностите след 27.12. 2017г. не е заплатена, поради
надвишаване на лимита, при следваща се мораторна лихва в раз-мер на 722.80 лв.
Спорът е относно дължимостта на посочената „надлимитна сума“.
С оглед правната регламентация по Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗЗдр, ЗЛЗ,
ЗБНЗОК, ЗЗД, НРД и други законови и подзаконови норма-тивни актове, субекти на
провоотношенията по индивидуалния договор от 19.05.2017г. са: 1.Възложителят
НЗОК, финансиращ медицинската дейност, организирайки управлението и
разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване в рамките на
бюджета на неговото осъществяване, т.е. ограничен от задължителните правила за
разходване на средствата; 2. Изпълнителят на медицинската помощ, осъществяващ
публичноправното задължение на държавата по чл.52, ал.1-2 от Консти-туцията на
РБ, задължен да оказва качествено, непрекъснато, своевре-менно и достъпно за
пациента медицинско обслужване, носещ админи-стративна, гражданска и
наказателна отговорност в противния случай и 3.Потребителите на медицинската
услуга, в чиято полза е сключен дого-ворът и които срещу задължението за
внасяне на здравноосигурителни вноски имат право на достъпна медицинска помощ,
при спазване на принципа на равенство и право на избор на изпълнител, както и
при липсата на задължение за доплащане на получената помощ.При така
констатираната конкуренция, както на права, така и на задължения, предвид
изискванията на чл.15, ал.3 от ЗНА за прилагане на Конститу-цията и другите
нормативни актове от по-висока степен, предпочитание следва да бъде отдадено на
висшия интерес за опазване живота и здравето, защитен чрез конституционно
закрепеното право за задово-ляване медицинската потребност на
здравноосигурените лица в чл.52 от основния закон.В тази насока, следва да се има предвид
тълкуването на Конституционния съд на РБ на понятието „достъпна медицинска по-мощ“, което съгласно решение
№32/1998г. по к.д.№29/1998г. означава „възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на
заболяване и равни условия, и еднакви възможности за ползване на лечението“,
а съгласно решение №2/22.02.2007г. по к.д. №12/2006г., кон-ституционната
разпоредба „гарантира свободен
достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с
касата“. В решение №3/08. 03.2016г. по к.д.№6/2015г. се
приема, че законодателят може да определя обем на медицинската помощ при
задължителното здравно осигуряване и нейното разделяне в един или повече
здравни пакети, т.е. допустимо е ограничение до определени по вид, обхват и
обем здравни дейности, но при спазване на принципите на основния закон, сред
които основополагащ е принципът на равенство в чл.6, ал.1 от Конституцията,
изразяващ се в еднакво третиране на всички лица.
При тези доводи, договорните
клаузи, предвиждащи лимити на разходите за реализацията на законоустановените
здравни пакети са нищожни, тъй като са в пряко нарушение на чл.6 от Конституцията на РБ, респ. на чл.4, ал.1-2 и чл.5, т.5 от ЗЗО, поради това, че
ограничават правата и поставят в риск живота и здравето на пациенти, потърсили
медицинска помощ след разходване на определените за месеца средства. Тези
нищожни клаузи не пораждат целените с тях правни последици, като същевременно
не препятстват и не опорочават останалата част от договора-чл.26, ал.3 от ЗЗД,
обуславящо извод, че изпълнителят на медицинската дейност има право да получи
заплащане на извършената в съответствие с КП болнична помощ за м.декември
2017г., а ответникът е задължен да заплати пълната стойност
на договорената, реално извърше-на и отчетена болнична медицинска дейност,
поради което предявеният иск е доказан по основание в предявения размер на 4 882 лв.,
ведно с обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на
722.80лв. за периода 31.01.2018г.-17.07.2019г.
Предвид горното, обжалваното
решение на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна
се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възна-граждение в размер на 900 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №755/19.12.2019г.,
постановено по гр.д.№1251/2019г. на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Национална
здравно-осигурителна каса-гр.София, ЕИК ********* да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение-Попово“ЕООД-гр.Попово, ЕИК ********* направените във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.