Р Е Ш Е Н И Е
Номер
720 от 17.05.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори състав, на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2344 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Алиса риф“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Алексей Леонтиев – управител, с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх.
2, ет. 1 против Заповед № РД-01-42/27.10.2020 г. на кмета на Община Царево, с
която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивна постройка,
състояща се от полувкопан сутерен и един етаж с положена външна облицовка -
сайдер, четирискатен покрив с керемиди, външни бетонови стълби за достъп до
етажа и открита тераса с положена дограма“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор ПИ 66528.501.425 по Кадастралната карта и кадастралния регистър
(КККР) на с. Синеморец, общ. Царево и ситуирана на границата със съседния ПИ
66528.501.287. Указано е, премахването да се извърши от жалбоподателя „Алиса
риф“ ООД. С жалбата се иска от съда да отмени посочената заповед като издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса
на материалноправни основания. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Д.К. *** поддържа жалбата на основания, изложени в нея, ангажира
доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза и представя писмени бележки.
Ответната страна – кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител адв. Г.Н., БАК, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й, представя административната преписка и претендира присъждане на разноски. Ангажира писмена защита.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От писмо изх. № ПД-3008/3/01.04.2019 г. на директора на РИОСВ – Бургас до началника на РО НСК – Бургас се установява, че РИОСВ – Бургас е уведомена за инвестиционно предложение по чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС за „Изграждане на лятна кухня в УПИ XIV, кв. 32 (поземлен имот с идентификатор 66528.501.425 по КК), с. Синеморец, общ. Царево“. При служебна проверка е установено, че посочения имот попада в границите на Защитена територия Природен парк „Странджа“. За да се определи приложимата процедура за инвестиционното предложение, РИОСВ – Бургас е изискала информация от Община Царево за наличие на одобрен и влязъл в сила ПУП за поземлен имот с идентификатор 66528.501.425 по КК на с. Синеморец и за наличие на строителство в имота. В отговор, главния архитект на Община Царево предоставя информация, че имота е застроен с масивна постройка, за която няма налични строителни книжа и становища от РИОСВ/МОСВ за проведени процедури по реда на екологичното законодателство. Такива не са налични и в РИОСВ – Бургас. Директорът на РИОСВ – Бургас е поискал извършването на проверка относно законосъобразността на изградената сграда в поземлен имот с идентификатор 66528.501.425 по КК на с. Синеморец. Копие от писмото е изпратено и до „Алиса риф“ ООД.
В отговор на така постъпилото искане, началникът на РО НСК – Бургас е посочил в писмо изх. № ОЦ-663-00-241/16.04.2019 г. (л. 21), че с измененията и допълненията на ЗУТ административните действия на констатиране, спиране и премахване на строежите от четвърта, пета и шеста категория (към който се отнася цитирания строеж по номенклатура на видовете строежи), съгласно разпоредбите на чл. 223 от ЗУТ, са в правомощията на Община Царево, като искането на РИОСВ – Бургас е препратено на Община Царево.
С писмо изх. № 53-00-574/03.05.2019 г. (л. 20) Община Царево е уведомила дружеството, че стартира административна процедура по незаконно строителство за сградата, разположена в ПИ 66528.501.425 по КК на с. Синеморец. Предоставена е възможност на дружеството в седемдневен срок от получаване на писмото да ангажира доказателства за собственост и относно извършеното строителство. Писмото е получено от дружеството на 03.05.2019 г. (л. 19).
Началникът на РО НСК – Бургас с писмо изх. № ОЦ-663-00-557/30.08.2019 г. (л. 18) е изискал информация от Община Царево във връзка с незаконния строеж, тъй като до момента такава не е представена. С писмо изх. № 24-01-586/1/05.09.2019 г. (л. 17) кметът на Община Царево е информирал „Алиса риф“ ООД, че до момента не са представени исканите документи и следователно, постройката е изградена без издадено разрешение за строеж, в нарушение на ЗУТ. На основание чл. 26, ал.1 от АПК, дружеството е уведомено, че Община Царево образува административно производство по реда ва чл. 225, ал. 2 от ЗУТ по издаване на заповед за премахване на масивна постройка, състояща се от полувкопан сутерен и един етаж изградена в ПИ 66528.501.425 по КК на с. Синеморец. Отново е дадена възможност на дружеството да ангажира доказателства.
Във връзка с образуваното производство,
компетентни служители на Община Царево са извършили
проверка на място, за резултатите от която е съставен Констативен акт №
12/26.09.2019 г. (л. 14). Установено е, че възложител, строител и собственик на
строежа е „Алиса риф“ ООД, като не са представени и няма ангажирани строителни
книжа и документи. Относно проверявания строеж е записано, че в ПИ
66528.501.425 е изградена масивна постройка, състояща се от полувкопан сутерен
и един етаж с положена външна облицовка-сайдер, четирискатен покрив с керемиди,
външни бетонови стълби за достъп до етажа и открита тераса с положена дограма. Постройката
е ситуирана на границата със съседния ПИ 66528.501.287. Установено е, че описаният
обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и на основание
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, строежът е пета категория. Посочено е още, че постройката е изградена без разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект и строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т .2
от ЗУТ. Отразено е в констативния акт, че са нарушени разпоредби относно
извършеното незаконно строителство - чл. 137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Изрично е посочено, че този констативен акт е основание за започване на
административно производство за издаване заповед за премахване по реда на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ, като на собственика е дадена възможност да представи възражения в
седемдневен срок от връчването му. Констативния акт е изпратен на дружеството с
придружително писмо изх. № 53-01-518/2/30.09.2019 г. (л. 13) и получено
на 04.10.2019 г. (л. 10).
В нормативно установения срок
дружеството е представило Възражение рег. № 94-01-4038/11.10.2019 г. (л. 11), като
сочи, че фактическите констатации от проверката нямат нищо общо с
действителността. Твърди се, че процесната постройка е допълващо застрояване,
нямащо характера на масивна сграда, тъй като разположения върху изравняващата
площадка фургон не е трайно прикрепен за земята и може да бъде премахнат, без
неговата цялост да бъде повредена. Ако се приеме, че установеното в акта
представлява строителство на масивна сграда, то същата е строена преди повече
от 20 години и е търпима постройка по смисъла на ЗУТ.
В резултат на проведеното административно производство, кметът на Община Царево е постановил Заповед № РД-01-42/27.10.2020 г. (л. 7), с която е разпоредено премахването на установения незаконен строеж: „Масивна постройка, състояща се от полувкопан сутерен и един етаж с положена външна облицовка - сайдер, четирискатен покрив с керемиди, външни бетонови стълби за достъп до етажа и открита тераса с положена дограма.”, находящ се в поземлен имот с идентификатор ПИ 66528.501.425, по КККР на с. Синеморец, общ. Царево и ситуирана на границата със съседния ПИ 66528.501.287. Определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване. Указано е също, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Царево за сметка на дружеството. Административният орган е приел, че строежът е извършен в нарушение на чл. 137, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, поради което са налице обстоятелствата по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е изпратена на адресата с придружително писмо рег. № 53-01-35/ 28.10.2020 г. (л. 6), като видно от известие за доставяне ИД PS 8260 0048YН О (л. 5), същата е връчена на жалбоподателя на 02.11.2020 г.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят оспорва същата с твърдения за незаконосъобразност и неправилност, като посочва, че заповедта е постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при липса на материалноправни основания за издаването й. Оспорва фактическата обстановка и описания в заповедта „вид“ на незаконното строителство и неговата категория. Иска съдът на отмени обжалваната заповед.
По искане на страните (л. 34, л. 35) по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по коята, съда кредитира като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставени въпроси, вещото лице е посочило, че идейното решение при строителството на обекта е разделено на два етапа:
Етап 1 (постройка 1). Бунгало, представляващо едноетажна постройка с размери в план 6,15/5,70 м и площ ~ 35кв.м. и височина на стрехата 2,50 м. Лека панелна конструкция с ограждащи панелни стени, върху бетонов ивичен фундамент с Нср.=0,30м, двускатен покрив север/юг с битумна хидроизолация. Разпределението включва две стаи - спалня и дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и антре. Отвътре е с дъсчена обшивка по стени и тавани, пода е с ламинат. Външната обшивка е тип „сайдинг". Дограмата е ПВЦ с външни дървени капаци. Входна врата - дървена БДС. Има ВиК и електро захранване. Период на изграждане 1985 г., с ремонт 2010 г.
Етап 2 (постройка 2). Покрита тераса с полувкопан сутерен под нея и външно стоманенобетонно стълбище. Представлява постройка - стоманенобетонна плоча с дебелина 12 см и покритие от плочки гранитогрес с размери в план 6,15 м/4,10 м. и площ ~ 25 кв.м, покрита с дървен навес с битумна хидроизолация. Под терасата е изграден полувкопан сутерен с Нсв.=1,90 м (използвана е денивелацията на терена) с тухлени стени - измазани и шпакловани и с под - бетонова настилка с плочки от теракот. Дограма - ПВЦ. Има ВиК и електрозахранване. В северната част на тази постройка има стоманенобетонно стълбище, рамо с широчина 1,10 м, с 10 стъпала, облицовани с гранитогрес и монтиран алуминиев парапет. По това стълбище се осъществява вертикалната комуникация на обект - тераса и обект - бунгало. Строителството е през 2018 г.
Експертът сочи, че бунгалото представлява строителство с временен характер, а покритата тераса с полувкопан сутерен под нея и външно стоманенобетонно стълбище е строителството с траен характер.
Вещото лице е проследило приложението на устройствените планове спрямо процесния имот с идентификатор 66528.501.425 по КККР на с. Синеморец, общ. Царево в периода януари 1987 г. - септември 2019 г., както следва:
- Кадастрален и регулационен план на с. Синеморец, одобрен със Заповед № РД-09-22/15.02.1988 г. на ОНС – Бургас, като имота не попада в обхвата на този план;
- Карта на възстановената собственост на землището на с. Синеморец - имотът е земеделска земя по § 4 от ЗСПЗЗ. Допустимото застрояване в земеделска земя без разрешение за строеж е на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м.;
- ПУП-ПРЗ на с. Синеморец, м. Поляните, съгласно Заповед № PД-01-470/ 21.12.2001 г. на кмета на Община Царево, процесният имот е УПИ XIV-328, кв. 32 - зона „Жм". Строежът е допустим. Планът е отменен с Решение № 4918/ 17.05.2007 г. на ВАС;
- КККР на с.Синеморец - Заповед за одобрение на КККР № РД-18-52/ 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК - поземлен имот 66528.501.425, област Бypгac, община Царево, с. Синеморец, п.к. 8279, ул. „Дъбрава“, вид собственост - частна, вид територия- урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 450 кв. м, стар номер 328, квартал 32, парцел XIV. Строителството е допустимо.
Процесният обект - постройки етап I и етап II не е нанесен в нито един от посочените устройствени планове и карти. Вещото лице не е открило строителни книжа за процесния обект
Относно демонтажа на незаконния строеж, вещото лице е представило информация за всеки от определените от него етапи, както следва:
Постройка 1 - бунгалото е преместваем обект, монтиран на място от предварително заготвени в работилница/цех конструктивни елементи - панели, свързани чрез разглобяема връзка. Ивичният стоманобетонов фундаментен елемент (монолитен) с размери средно 20/50 см е нетрайно свързан със земята и след неговото демонтиране няма да се измени нейната субстанция и начин на ползване.
Постройка 2 - покрита тераса с полувкопан сутерен под нея и външно стоманенобетонно стълбище е изпълнена и включва земни изкопни работи, кофраж на стоманобетонна плоча, колони/стълбище, армировъчни работи на стоманенобетонна плоча, колони, стълбище, бетонови работи и довършителни работи, с оглед на което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ.
Вещото лице е изразило становище, че Констативен акт № 12/26.09.2019 г., съставен от служители на Община Царево не съдържа размери и площи на обекта, подробно описание на използваните материали и строителни технологии, както и година на построяване. Местоположението, посочено в окомерната скица към акта, съвпада с обекта при огледа на място.
В съдебно заседание, на въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице е отговорило, че информацията относно размерите, квадратурата и материалите, от които е изградена подпорната стена е установил от огледа и замерванията на място, които е извършил лично. Посочва още, че отново на база направения оглед е определил етапите на изграждане на процесния строеж. По действащата към момента кадастрална карта терена е урбанизирана територия, като съгласно този запис, който е от справката по кадастралната карта този имот съответства на парцел 14 с пл. № 328 в кв. 32. Експертът прави изявление, че е приложил към заключението две извадки от действащия към момента кадастрален план, който е плана, одобрен със Заповед от 1988 г., като през 2001 г. има разширен допълнителен ПУП в местността „Поляните“ и този съответстващ на поземлен имот с идентификатор 501.425, парцел 14, кв. 32. Прави извод, че това е имот към този недействащ в момента план, одобрен от 2001 г. и този факт не е отразен в кадастралната карта. Поради неотразяването имотите продължават да са във вида, в който са отразени през 2001 г., макар одобрения тогава ПУП да е отменен с решение на ВАС през 2007 г. В този смисъл, хората сключват сделки с усещането и знанието, че имотите им са в регулация, докато в действителност общината не е предприела мерки да отрази промените.
На въпроси на адв. Н. в качеството му на процесуален представител на ответника, вещото лице посочва че след като плана е отменен през 2007 г. няма действащ план, определящ режима на застрояване, но в същия момент можеш да си получиш скица от кадастъра, съгласно която скица терена е урбанизирана територия. Вещото лице отново потвърждава извода си, че панелната постройка стъпва върху ивични фундаменти, които са по контура на бунгалото и няма плоча, която да представлява фундамент. Посочва още, че е приел реализирането на първия етап (формално наречен така от експерта) през 1985 г. на базата на професионалния си опит и изследванията и наблюденията по други идентични случаи, тъй като в този период от време има богато строителство на този тип бунгала.
В отговор на въпрос на съда, вещото лице е посочило, че бунгалото може да бъде демонтирано и преместено на друго място без да се наруши неговата цялост.
Страните са изразили становище, че желаят заключението да бъде прието.
По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат Г. В. Е., който дава сведение, че през 2002 г. заедно с майка си е закупил имота от К. М.. Към онзи момент имота е празно пустеещо място, вероятно лозе и в него е било разположено едно бунгало. Е. посочва, че като рибар впоследствие е ремонтирал бунгалото – сложил е отпред подпори, защото там е държана лодката му. Към момента, в който е правил оглед на имота (т.е. преди да го закупи) е възприел същия като земеделска земя, но през 2002 г. е закупил същия като УПИ. След това прави уточнение, че всъщност имота е трансформиран в УПИ през 2004 г.-2005 г. и така е записан в нотариалния акт, съставен през 2005 г. През същата 2005 г. е видял група от хора, които са осъществявали замервания на терена – план за кадастъра, но те са обяснили на Е., че бунгалото е преместваем обект и не подлежи на вписване в скицата. Сделката, при която Е. през 2017 г. е продал имота е реализирана като имота е отбелязан като УПИ, като посочва още, че и съседите на неговия бивш имот също приемат собствените си имоти като УПИ, защото така е посочено в нотариалните актове. На въпрос на адв. Н. отговаря, че за първи път е видял имота около 2000 г., но преди да го купи през 2002 г. и собственика от когото го е купил е заявил, че самият той е купил имота заедно с бунгалото
В последното по делото съдебно заседание на 20.04.2021 г. жалбоподателят е ангажирал допълнителни писмени доказателства относно собствеността на имота, както следва: Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 103/02.08.2002 г. (л. 65); Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 104/02.08.2002 г. (л. 67); Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 103/10.10.2005 г. (л. 68); Скица на поземлен имот № 15-333362/08.07.2016 г. (л. 64), издадена от СГКК – Бургас; Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 33/14.11.2017 г. (л. 67) – С. Н. Е. и Г. В. Е. продават собствения си поземлен имот с идентификатор 66528.501.425 по КККР на с. Синеморец на „Алиса риф“ ООД.
Ответникът, чрез процесуалният си представител е ангажирал писмена защита вх. № 4408/23.04.2021 г., в които излага подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед – относно предмета на заповедта; вида на незаконния строеж; спазването на административнопроизводствените правила; връчването на заповедта и адресата на същата; съответствието й с приложимия материален закон; търпимостта на строежа и времевия период на изграждането му. Направено е искане при условията на евентуалност, съдът да отмени заповедта в частта за преместваемия обект (бунгалото) и да остави в сила същата относно незаконния строеж (полувкопания сутерен).
Процесуалният представител на дружеството жалбоподател е ангажирал писмени бележки вх. № 4552/27.04.2021 г., в които сочи различни нарушения, допуснати от административния орган, обуславящи отмяната на заповедта като незаконосъобразна. Позовава се на отмяната (реализирана през 2007 г.) на приетите КККР на с. Синеморец, общ. Царево. Въвеждат се твърдения за липса на индивидуализация на имота и за допуснато съществено нарушение на формата на акта. Иска се отмяната на обжалваната заповед.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира следното:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Заповедта е произнесена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ предвид факта, че строежът е пета категория. В настоящия случай заповедта е произнесена от кмета на Община Царево.
Спазени са изискванията за форма и съдържание на обжалваната заповед, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК тъй като ЗУТ не предвижда специална форма за този вид административни актове. Твърденията на жалбоподателя за нарушения на формата са несъстоятелни.
Съдът установи съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.
3 от АПК. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от
служители по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен лично
на жалбоподателя. Последният е уведомен за започване на административното
производство, т.е. спазено е изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК. Извършването
на тези действия не може да санира установения от съда порок в процедурата, а
именно - неизясняване на фактическата
обстановка. Видно от заключението на вещото лице (неоспорено от страните),
налице е строителство, състоящо се от две постройки – преместваем обект
(бунгало) и строеж (полувкопан сутерен).
В експертизата вещото лице е посочило размерите и точното разположение
на обекта; материалите от които са изградени постройките и начина на свързаност
на тези обекти – информация, която не се съдържа в мотивната част на заповедта.
Административният орган не е положил усилия в насока изясняване на
действителната фактическа обстановка, поради което правната квалификация не
съответства на действителното положение.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Заповед № РД-01-42/27.10.2020 г. е издадена за премахване на незаконен строеж - масивна постройка, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 (без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж). В този смисъл на установяване подлежат следните юридически факти: наличието на строеж; несъответствие на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план и липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. На първо място, безспорно по делото се установи, че постройката, обявена за незаконен строеж, включва в себе си и част, която по своя характер е преместваем обект – факт, неизследван от административният орган. На следващо място трябва да се установи несъответствието на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Към момента на изграждането на двете части – бунгалото е съществувало преди 2002 г. и строежа е около 2006 г., строежът е бил допустим. След влизане в сила на съдебното решение на ВАС, с което ПУП е отменен (обстоятелство, неотразено в КККР на с. Синеморец) на практика имота е земеделска земя и няма действащ план, определящ режима на застрояване поради което изискването за наличие на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж са неприложими. В този смисъл административният орган не е посочил точното правно основание, на база което квалифицира строежа като незаконен. Описанието на процесния обект по начина, извършен от административния орган и позоваването на правно основание, различно от действителното, препятстват жалбоподателя в упражняването на неговото право на защита. Във връзка с тези мотиви без значение са разсъжденията на административния орган, инкорпорирани в процесната заповед, относно търпимостта на строежа. Достига се до извода, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в представената от него писмена защита. Посочено е, че административният орган е спазил процедурата по издаването на обжалваната заповед на всеки етап, предвиден в закона, включително съставяне на констативен акт и надлежното му връчване на дружеството. Административният орган се е запознал с представеното от „Алиса риф“ ООД възражение, че констатирания строеж представлява фургон, но тъй като не били ангажирани доказателства в тази насока, е приел, че установената от контролните органи факти отговарят на действителността. Съдът намира за необходимо да посочи, че в съдържанието на заповедта никъде не се коментира твърдението на дружеството относно вида на строежа (фургон, допълващо застрояване), а от възражението е разгледано само твърдението за търпимост на постройката. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случай. В конкретния казус не се установява изключение от това задължение на административния орган. На практика, постановявайки заповедта при неизяснена фактическа обстановка, административният орган е нарушил и изискването на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Изложените в писмената защита на ответника разсъждения относно процедирането на заповедта; връчването на заповедта на жалбоподателя и кой следва да е неин адресат не са спорни между страните, но не променят извода за незаконосъобразността на същата. В частта относно правилното приложение на материалния закон се поддържа становище, че е налице строеж и на практика се оспорват констатациите на вещото лице, изложени в заключението по съдебно-техническата експертиза, въпреки изразеното от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание становище същото да бъде прието. Изложените доводи във връзка с търпимостта на строежа, годината на неговото изграждане и други са неотносими към спора предвид неправилно установената фактическа обстановка, отразена в мотивната част на обжалваната заповед.
От писмената защита на ответника съдът намира, че следва да изрази становище във връзка с искането, формулирано така: „4.При условие на евентуалност, ако все пак приемете, че част от сградата /първи етап/ не е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а преместваем обект по §5, т.80 на същия нормативен акт то моля на основание чл.172, ал.2 от АПК да отмените атакувания индивидуален административен акт в тази му част и приемете същия за законосъобразен в частта му относно сутерена, терасата и бетонното стълбище.“ Искането е недопустимо. То е отправено за първи път след приключване на съдебното дирене. Дори да беше допустимо (а това не е така), то е неоснователно – то изменя предмета на атакуваната заповед и поставя в невъзможност жалбоподателя да упражни правото си на защита. Административният орган не е съобразил факта, че двете части (условно определени като такива от вещото лице) имат различен правен режим и съответно установяването на тяхната незаконосъобразност се реализира по различен начин. Не е изследвано доколко е възможно действително всяка част да бъде премахната така, че да бъде спазен нормативно установения ред за тази цел.
Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав приема, че жалбата е основателна, поради което Заповед № РД-01-42/27.10.2020 г. на кмета на Община Царево като незаконосъобразна следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от ответника. Като съобрази нормата на чл. 143 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Царево разноски не се следват.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-42/27.10.2020 г. на кмета на
Община Царево, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивна
постройка, състояща се от полувкопан сутерен и един етаж с положена външна
облицовка - сайдер, четирискатен покрив с керемиди, външни бетонови стълби за
достъп до етажа и открита тераса с положена дограма.”, находящ се в поземлен
имот с идентификатор ПИ 66528.501.425, по Кадастралната карта и кадастралния
регистър (КККР) на с. Синеморец, общ. Царево и ситуирана на границата със
съседния ПИ 66528.501.287.“
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: