О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-1141
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 400 по описа
за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана жалба от А.Г.К. *** против
действията на Частен съдебен изпълнител Георги Михалев, изразяващо се в
Постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан от
19.11.2018г., постановено по изпълнително дело № 2015703040400118/2015г. В
обстоятелствената част на жалбата се посочва, че се атакува извършеното
разпределение, както и издаденото постановление за възлагане на посочените
недвижими имоти. В жалбата се излагат доводи и основания за атакуване на
посочените две изпълнителни действия и се претендира да бъде отменено
извършеното Разпределение на суми от проведената публична продан от
20.11.2017г. до 20.11.2017г., извършено на 20.02.2018г. с нарочен Протокол с
изх. № 2040/20.02.2018г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, както и да бъде
отменено атакуваното Постановление за възлагане на недвижими имоти по реда на
публичната продан по ГПК от 19.11.2018г.
С Разпореждане
№ 1008 от 18.03.2019г., постановено по гр. дело № 198/2019г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е разделено производството по гр. дело № 198/2019г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, образувано по повод на Жалба с вх. №
12173/10.12.2018г. по описа на ЧСИ Георги Михалев с район на действие – Окръжен
съд – Бургас, с която се атакуват две различни изпълнителни действия -
Разпределение на суми от проведената публична продан от 20.11.2017г. до
20.11.2017г., извършено на 20.02.2018г. с нарочен Протокол с изх. №
2040/20.02.2018г. по описа на ЧСИ Георги Михалев и Постановление за възлагане
на недвижими имоти по реда на публичната продан по ГПК от 19.11.2018г. С
цитираното разпореждане е постановено предмет на производството по гр. дело №
198/2019г. по описа на БОС да остане за разглеждане жалбата на А.К. в частта, в
която се атакува извършеното Разпределение на суми от проведената публична
продан от 20.11.2017г. до 20.11.2017г., извършено на 20.02.2018г. с нарочен
Протокол с изх. № 2040/20.02.2018г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, а жалбата
на А.К. в частта, в която се атакува Постановление за възлагане на недвижими
имоти по реда на публичната продан по ГПК от 19.11.2018г. следва да бъде
отделена в отделно самостоятелно производство.
Мотивиран от
изложеното, предмет на настоящото гражданско дело № 198/2019г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е Постановление за възлагане на недвижими имоти по реда на
публичната продан по ГПК от 19.11.2018г. В жалбата се посочва, че неправилно
съдебният изпълнител е насочил изпълнението към цялата сграда с идентификатор
48619.502.385.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.502.385, с
предназначение – сграда за търговия, със застроена площ от 40 кв.м., тъй като
същата сграда представлява съпружеска имуществена общност, защото е придобита
по време на неговия брак със съпругата му Г.Е.К., а е следвало да насочи публичната
продан върху ½ ид.ч. от описания имот. В жалбата се посочва, че
жалбоподателят не е получавал никакви покани за доброволно изпълнение, а едва
на 20.02.2018г. за първи път е узнал, че неговата съпруга Г.К. е конституирана
в качеството й на длъжник. В жалбата се посочва, извършените действия са
незаконосъобразни, тъй като е насочена публична продан върху целия имот, а е
следвало да бъде само по отношение на ½ ид.ч. от имота, посочва, че не е
получавал никакви покани за доброволно изпълнение, а едва на 20.02.2018г. е
узнал за изпълнителното производство, заявява, че не е бил уведомен за
изпълнителното производство и предмет на публичната продан е единственото
жилище на цялото семейство, поради което и същото е несеквестируемо. В жалбата
се претендира да бъде отменено изготвеното Постановление за възлагане на
недвижим имот от 19.11.2018г., както и всички проведени действия на съдебния
изпълнител и в частност проведената публична продан.
Ответната
страна по жалбата – В.С.З. в качеството му на взискател в изпълнителното
производство депозира по делото писмено възражение, в което посочва, че жалбата
е неоснователна.
По делото са
депозирани и Мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на Частен
съдебен изпълнител.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото
безспорно се установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа
на депозирана молба от В.С.З., с която е представен изпълнителен лист, издаден
въз основа на Решение № 15 от 23.02.2014г., постановено по гр. дело №
355/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по силата на който е осъдена Г.Е.К.
да заплати на И. Х. Х., при участието на трето лице помагач В.С.З. сума в
размер на 232 000 евро, платена на отпаднало основание поради разваляне на
предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 13.06.2007г. В
молбата за образуване на изпълнителното производство се посочва, че И. Х. Х. и В.С.З.
са сключили Договор за цесия от 04.03.2013г., по силата на който договор И. Х. е
прехвърлил на В.З. правата и задълженията си на купувач по предварителния
договор за продажба на недвижим имот, подписан на 13.06.2007г. в гр. Царево и
по този начин се сочи, че В.З. е придобил качеството на взискател по отношение
на длъжника Г.Е.К.. Изрично в молбата за образуване на изпълнителното
производство се отправя искане, съдебният изпълнител да насрочи опис на
имотите, собственост на длъжника по отношение на които е наложена обезпечителна
мярка – възбрана.
По делото се
установява, че с Обявление от 10.08.2017г., съдебният изпълнител е насрочил
публична продан за периода от 11.08.2017г. до 11.09.2017г. по отношение на
следните недвижими имоти – ½ ид.ч. от УПИ ІІІ-623, кв. 4 по плана на гр.
Царево с площ от 662 кв.м. с идентификатор 48619.502.385, ведно с построените в
него сграда с идентификатор 48619.502.385.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
48619.502.385 с предназначение – склад за търговия, както и по отношение на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент
с идентификатор 48619.502.385.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Царево с адрес на имота
– гр. Ц., ул. „Р. Ш.“ № *, ет. *, самостоятелен обект в сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор 48619.502.385. С Протокол от 12.09.2017г. насрочената
публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
По делото се
установява, че с Обявление от 17.11.2017г., съдебният изпълнител е насрочил
нова публична продан за периода от 20.11.2017г. до 20.12.2017г. по отношение на
същите недвижими имоти и на 21.12.2017г. с Протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения е обявил за купувач и на трите недвижими имота В.С.З.
– взискател в изпълнителното производство.
По делото се
установява и обстоятелството, че с Протокол № 2040/20.02.2018г., Частният
съдебен изпълнител е извършил разпределение на сумите, обявени при публичната
продан, за да определи на основание чл. 495 от ГПК каква сума следва да внесе
взискателя, определен за купувач на недвижимите имоти. Това разпределение е
извършено от страна на съдебния изпълнител на дата – 20.02.2018г. и
жалбоподателят – А.Г.К. е присъствал на извършеното разпределение, като е
положил своя подпис при предявяване на разпределението.
След влизане в
сила на извършеното Разпределение с Протокол № 2040/20.02.2018г. по описа на
ЧСИ Георги Михалев, съдебният изпълнител е изготвил Постановление за възлагане
на недвижим имот от 19.11.2018г., по силата на което е възложил на В.С.З.
следните недвижими имоти - ½ ид.ч. от УПИ ІІІ-623, кв. 4 по плана на гр.
Царево с площ от 662 кв.м. с идентификатор 48619.502.385, ведно с построените в
него сграда с идентификатор 48619.502.385.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
48619.502.385 с предназначение – склад за търговия, както и по отношение на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент
с идентификатор 48619.502.385.1.2 по по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Царево с адрес на имота
– гр. Ц., ул. „Р. Ш.“ № *, ет. *, самостоятелен обект в сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор 48619.502.385.
Съдебният
изпълнител е изпратил съобщение до настоящия жалбоподател – А.Г.К., с което го
уведомява, че по отношение на имотите, предмет на публична продан за периода от
20.11.2018г. до 20.12.2018г. (с посочване на тяхното описание и идентификатори)
е изготвено постановление за възлагане, което съобщение е получено от страна на
А.Г.К. на дата – 29.11.2018г., поради което и съдът намира, че срокът за
обжалване на това постановление изтича за А.К. на 06.12.2018г. (четвъртък –
присъствен ден). В конкретния случай е безспорно, че жалбата на А.К. е
депозирана на 10.12.2018г., но изпратена с плик до съдебния изпълнител, от
пощенското клеймо на който е видно, че същата е депозирана на 06.12.2018г.,
поради което и съдът намира, че депозираната жалба е в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
На основание
чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от
длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Както
бе посочено по-горе жалбоподателят А.Г.К. е посочил, че атакуваното
постановление за възлагане на недвижим имот е незаконосъобразно само поради
обстоятелството, че не уведомен за предприемане на каквито и да било
принудителни действия от страна на съдебния изпълнител – не е получила покана
за доброволно изпълнение и не е уведомен за насрочената публична продан, като
не му е дадена възможност да участва в нея. Посочва също, че имотът, изнесен на
публична продан – сграда с идентификатор 48619.502.355.2, разположен в поземлен
имот с идентификатор 48619.502.385, с предназначение – сграда за търговия , със
застроена площ от 40 кв.м. е съпружеска имуществена общност и ЧСИ не е следвало
да насрочи публична продан за целия имот. Посочва и обстоятелството, че недвижимият
имот, предмет на постановлението за публична продан, представляващ
самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 48619.502.385.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево е несеквестируем,
тъй като е единствен за семейството и се обитава освен от нето и от неговата
съпруга, дъщеря, зет и внуци. В жалбата се оспорва изцяло проведената процедура
по публичната продан, както и обявената цена като неправилна, незаконосъобразна
и в нарушение на процесуалните и материални норми.
Макар в жалбата
да се посочва, че се атакува изготвеното постановление за възлагане на
недвижимия имот по същество се излагат твърдения, насочени единствено към
процедурата по извършването на публичната продан, които действия не подлежат на
обжалване. Законосъобразността на публичната продан може да се атакува само при наличие на следните пороци: нарушаване
на забраната за участие в наддаването на длъжностните лица от канцеларията на
съдебния изпълнител и лицата, посочени в чл. 490 от ГПК (чл. 185 от ЗЗД), наддаването
при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е
възложено по най-високата предложена цена, да е издадено постановление без
купувачът да е внесъл цената по сметка на съдебния изпълнител и при липса на
местна компетентност на съдебния изпълнител. В жалбата против
постановлението за възлагане не се сочи
нито един от сочените пороци, допуснати
при публичната продан, поради което същата се явява недопустима. В
жалбата не се сочат нарушения на процедурата, свързани с приемане на
наддавателни предложения, определяне на купувач на недвижимия имот, но въпреки
това се претендира проведената процедура поради изложените оплаквания да бъде
отменена. С оглед приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото
и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат извън предмета на проверката при обжалването на
постановлението за възлагане. Макар и в закона да не се съдържа легално
определение на термина наддаване, от разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 489
и чл. 492 от ГПК е видно, че под такова се разбира само процедурата по
определяне на най-високата предложена цена и определянето въз основа на нея на
купувач на вещта или имота. Поради това от обжалване са изключени
предварителните действия по насрочване на проданта и определяне на началната
цена, въз основа на която да се извърши публичната продан. В този смисъл и по аргумент
от чл. 435, ал. 3, пр. 3 от ГПК е
недопустимо жалбата срещу действията на съдебния изпълнител да се основава на
твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 483 от ГПК и чл. 485 във връзка с
чл. 468 от ГПК, тъй като същите касаят не действия по наддаването, а са такива
по неговата подготовка, поради което и жалбата срещу същите е недопустима. В
съответствие с гореизложеното, наддаването няма да е надлежно, ако не са
спазени разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 489 и чл. 492 от ГПК, мястото на
извършване на проданта, времето или периода на извършването й, както и ако са
участвали лица, които нямат право да наддават съгласно разпоредбата на чл. 490
от ГПК. В този смисъл и Определение № 79 от 09.02.2016г., постановено по частно
гражданско дело № 24/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и Определение №
606 от 07.12.2016г., постановено по частно гр. дело № 506/2016г. по описа на
Апелативен съд - Бургас.
С оглед на
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ длъжникът не може
да обжалва и постановлението за възлагане поради несеквестируемост на
продадената вещ. Той може да обжалва постановлението за възлагане само поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че в конкретния случай не може да се изследва и
въпроса за несеквестируемост на вещта, предмет на постановлението за възлагане.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че този въпрос е бил предмет
на изследване по повод на предходна жалба от страна на А.К. и съдът вече се е
произнесъл с Решение № V-351 от 03.05.2018г., постановено по гр. дело №
507/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас като подробно и обстойно е обсъдил
въпроса относно несеквестируемостта.
С цитираното
решение, Окръжен съд – Бургас се е произнесъл и по отношение на жалбата на А.К.
по повод на посочените оплаквания относно обстоятелството, че имотът, изнесен на публична продан – сграда с идентификатор
48619.502.355.2, разположен в поземлен имот с идентификатор 48619.502.385, с
предназначение – сграда за търговия, със застроена площ от 40 кв.м. е
съпружеска имуществена общност и ЧСИ не е следвало да насрочи публична продан
за целия имот. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че въпросът не
следва да бъде пререшаван, а отделно от това постановлението за възлагане на
този недвижим имот не може да се атакува с този аргумент. В случай, че
жалбоподателят претендира, че част от имуществото не принадлежи на длъжника, то
за него съществува друг ред за защита, а не чрез обжалване на действията на
съдебния изпълнител, изразяващи се в изготвяне на постановление за възлагане по
отношение на този имот.
Наведените
доводи относно неправилното изчисляване на всички такси на съдебния изпълнител
и прекомерността на адвокатското възнаграждение, съдът е разгледал с Решение № V-351
от 03.05.2018г., постановено по гр. дело № 507/2018г. по описа на Окръжен съд –
Бургас в аспекта на атакуваното разпределение на суми след проведена публична
продан, поради което и спорът не може да се пререшава в настоящото
производство, както и предвид обстоятелството, че по отношение на атакуваното
разпределение съдът е разделил производствата и вече е постановил своето
Определение от 13.06.2019г., постановено по гр. дело № 198/2019г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, като е оставил без разглеждане депозираната жалба против
извършеното разпределение, в което са и начислени таксите на съдебния
изпълнител.
Следва да се
отбележи, че и направеното възражение, че вземането на взискателя е погасено по
давност не е предмет на разглеждане в производство по атакуване действията на
съдебния изпълнител, тъй като съдебният изпълнител не е компетентен да направи
такава преценка в изпълнителното производство, а жалбоподателят следва да
защити правата си по исков ред.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че депозираната жалба с вх. № 12173/10.12.2018г.
по описа на ЧСИ Георги Михалев, депозирана от А.Г.К. против действията на
съдебния изпълнител, изразяващи се в изготвяне на Постановление за извършеното Постановление
за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан по ГПК от
19.11.2018г. е недопустима, Окръжен съд – Бургас намира, че същата следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство
бъде прекратено.
При положение,
че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, то съдът
намира, че и искането за спиране на изпълнителното производство е недопустимо,
тъй като не подлежи на спиране изпълнително производство, действията, на което
се атакуват с недопустима жалба.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №
12173/10.12.2018г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, депозирана от А.Г.К. против
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в изготвяне на Постановление
за извършеното Постановление за възлагане на недвижим имот по реда на
публичната продан по ГПК от 19.11.2018г. по изпълнително дело № 20157030400118
по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 от регистъра на КЧСИ, по силата на
което са възложени на В.С.З. следните недвижими имоти - ½ ид.ч. от УПИ
ІІІ-623, кв. 4 по плана на гр. Царево с площ от 662 кв.м. с идентификатор
48619.502.385, ведно с построените в него сграда с идентификатор
48619.502.385.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.502.385 с
предназначение – склад за търговия, както и по отношение на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор
48619.502.385.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево с адрес на имота – гр. Ц., ул. „Р. Ш.“
№ *, ет. *, самостоятелен обект в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
48619.502.385.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.Г.К.
в качеството му на съпруг-недлъжник на Г.Е.К. – длъжник по изпълнително дело №
20157030400118 по описа на ЧСИ Георги Михалев с Район на действие – Окръжен съд
– Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 400/2019г.
по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя
пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от
постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.