№ 157
гр. Сливен, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Мая П. Величкова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20232200600322 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на И. К. П., подадена чрез неговия защитник
адв. П. Н. от АК - Сливен, против Присъда № 46/06.03.2023 г., постановена по
НЧХД № 932/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
С посочената присъда подсъдимият И. К. П. е признат за ВИНОВЕН
в това, че на 20.06.2022 година в с. С., общ. Сливен в нейно присъствие е
нанесъл публично обида на Ж. И. Г., изразяваща се в произнесени от него
думи „курва“, „пиянка“, „боклук“, с което унизил честа и достойнството й,
поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл.
78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА ЛЕВА.
Със същата присъда подс. П. е осъден да заплати на тъжителката Ж.
И. Г. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
морални болки и страдания в резултат на извършеното престъпление, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 20.06.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката и деловодни
разноски в размер на 812.00 лв. (за адвокат и държавна такса за завеждане на
делото), както и 50.00 лв. държавна такса върху уважената част от
гражданския иск по сметка на РС - Сливен.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото
въззивно производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда. Сочат
се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда,
1
поради недоказаност на частното обвинение. Предвид изложеното,
въззивникът желае отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанциония съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени
подробни съображения по заявените първоначални оплаквания за материална
и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и отново
се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова с която подс. И. К. П. бъде признат за невиновен и оправдан или делото
да бъде върнато на Районен съд-Сливен за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Не е направено е искане за събиране на допълнителни доказателства.
Съдът с определението си за насрочване е изискал като доказателство от
„Районен център“ 112 сигнала подаден на ЕЕН 112 на 20.06.2022г между 20 и
20.45 часа от телефонен номер ********** от Ж. И. Г. от с.С., общ. Сливен.
В съдебно заседание въззивникът И. К. П. редовно призован, се явява
лично и с адв. Н.. Защитата поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Въззиваемата Ж. И. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Д.
И. отк АК-Сливен. Повереникът на частния тъжител счита жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстнционната присъда.
Окръжен съд – Сливен, като съобрази изложените доводи, прецени
приетите като доказателства пред въззивната инстанция - писмо рег. №
105840-361 от 26.06.2023г на Началник Районен център 112-Бургас,
придружено с 1 брой CD , изслуша съдържащия се в него запис от разговор
на обаждане на ЕЕН 112 и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено следното:
Обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага нейната
отмяна и връщането на делото на РС – Сливен за ново разглеждане от фазата
на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание,
като наведените в тази насока доводи във въззивната жалба се явяват
основателни.
Въззивният съдебен състав констатира допуснати в хода на съдебното
производство съществени и отстраними процесуални нарушения допуснати
на стадия "Предаване на съд".
Наказателното производство е било образувано под № 932/2023 г. по
описа на РС-Сливен по тъжба на Ж. И. Г., депозирана на 12.08.2022 г. срещу
И. К. П.. В тъжбата са били изложени фактическите данни, които според
тъжителката съставляват престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК и за кое то е
поискала съдебна защита.
В тъжбата си до Районен съд-Сливен тъжителката Г. сочи, че на
20.06.2022г. около 19.30 часа подсъдимия с автомобила си я настигнал когато
е вървяла по улицата към здравната служба в с. С., слязъл от автомобила и в
присъствието на двама души я, заплашил, че ще и избие зъбите и отправял
към нея обидните думи-„курва, пиянка, боклук“ . В тъжбата и е посочено, че
като се прибрала в къщи разказала на съпруга си всичко което и се е случило
и за обидите отправени от подсъдимия. Съпругът и извикал подсъдимия да
2
изяснят причината за това и когато подсъдимия дошъл в присъствието на
техен познат повторил посочените по горе обидни думи по неин адрес.
Тъжителката е квалифицирала в тъжбата си обвинението срещу
подсъдимия П. само като деяние по чл.148.ал.1, т.1 от НК въпреки описаните
от нея в тъжбата три деяния – заплаха за нанасяне на телесна повреда на
улицата в с. С., когато подсъдимия настигнал с автомобила си тъжителката
/деяние по чл.144 ал.1 от НК/, обида на същото място с думите -„курва,
пиянка, боклук“/деяние по чл. 146, ал.1 от НК доколкото съгласно съдебната
практика не е налице публичност - обидните думи или изрази не са били
казани в присъствието на "...повече от две-три лица", като е без значение, че
самото място не е публично по своя характер и публичността на обидата
изисква още, не само присъствие на повече лица, но и тези лица лично да са
чули и възприели обидните изрази/ и обида пред дома на тъжителката, когато
подсъдимия бил извикан от съпруга и за разговор и според нея подсъдимия
повторил същите суми по неин адрес/ деяние по чл. 146, ал.1 от НК/.
Съобразно разпоредбата на чл. 247б ал. 2, т. 2 от НПК, когато съдията
докладчик по наказателно дело от частен характер намери, че делото е
подсъдно на съда, осъществява правомощията по чл. 250-252 от НПК. В чл.
252, ал. 4 от НПК е въведено императивно задължение препис от
разпореждането за насрочване на делото и от тъжбата да се връчат на
подсъдимия. Не съществува спор в съдебната практика, че тъжбата, с
посоченото в чл. 81, ал. 1 от НПК съдържание за заявени съставомерни факти
не е задължително да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако
такава е посочена - тя не е обвързваща за съда ( вкл. Определение №
61/19.04.2017 г. на ВКС по ч. н. д. 370/2017 г.; Р № 9/28.01.2015 г. по дело №
1805/2014 г. ВКС, н. о.; Р № 93/16.02.1973 г. по н. д. № 28/73 г. на ВС, Р №
472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о., ). Преценката за
какво обвинение и с каква правна квалификация следва да се проведе
наказателния процес е дължимо действие за съдията- докладчик още в този
начален (съобр. чл. 247 б ал. 2, т. 2 от НПК) процесуален етап. Двете в своята
цялост тъжбата и разпореждането по чл. 252, ал. 4 от НПК, определят
предмета на доказване по делото и гарантират правото на подсъдимия да
научи в какво се обвинява.
Частната тъжба, по която е образувано наказателното производство,
според настоящия съд отговаря на изискванията за съдържание на този
процесуален документ. Разпореждане на съдията докладчик, което да е
очертало рамките на предмета на делото, по делото не е налично.
Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4 НПК, когато съдебното
производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва
препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата. Предвид
горните съображения относно характера на производството, съвсем резонно
правната квалификация на въведените в процеса с тъжбата факти е възложена
на съда, като тя намира израз именно в посоченото разпореждане. Даването
на пълна, ясна и точна правна квалификация на деянието от съдията-
докладчик е в интерес на подсъдимото лице, доколкото само при запознаване
с фактическата и правната страна на обвинението то би могло в пълнота да
упражнява гарантираното му от процесуалния закон право на защита.
Същевременно надлежното упражняване на коментираното задължения на
съдията-докладчик представлява важна гаранция и за охраняване правата на
частния тъжител, защото поставя рамките на доказването, което същият
3
следва да осъществи в качеството си на обвинител, върху когото лежи
доказателствената тежест.
В настоящия случай въззивната инстанция констатира, че
първоинстанционния съд не е изпълнил добросъвестно задължението си да
даде правна квалификация на фактите, съдържащи се в тъжбата на Г.. Видно
от намиращото се на л. 8 от първоинсанционното производство разпореждане,
районният съд е неглижирал значително това свое задължение, като не е
посочил квалификация на съдържащите се в тъжбата фактически твърдения и
е станало причина съда да се произнесе само по едно от деянията посочени в
частната жалба и да не вземе отношение в присъдата и мотивите към нея по
останалите. По този начин, неконкретизирайки точните квалифициращи
признаци и непроизнасяйки се по деянията включени в частната тъжба, съдът
е ограничил възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен.
От изложеното следва констатацията, че съдебното производство в
което е постановена обжалваната присъда се е развило при неизпълнение от
съдията - докладчик на задължението с разпореждането по чл. 252, ал. 4 от
НПК да уточни правната квалификация на деянието, изхождайки от
фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна
формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Правото на защита на
подсъдимия не е било обезпечено чрез надлежно формулиране на
обвинението, срещу което да се защитава. Нарушаването на правото на
защита в случая е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на
съдебния акт.
На следващо място първоинстанционния съд не е посочил в мотивите
си за кое от деянията по чл. 146 ал.1 от НК е признал подсъдимия за виновен,
на основание на кои доказателства приема, че е осъществено деяние по чл.148
ал.1 т.1 във вр. чл.146 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 1 и
чл. 305 от НПК съдът е задължен, след като направи внимателна проверка на
всички събрани доказателства, да постанови съдебен акт, като в мотивите към
него посочи какви обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа
на кои доказателства, събрани и проверени по съответния процесуален ред.
Съдът следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и
поради каква причина, както и правните доводи за достигнатите изводи.
Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, а води от своя страна и до
необоснованост на постановения съдебен акт. Нарушение на процесуалните
правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от
тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с
присъдата /респ. решението/ относно правнорелевантните факти, които
следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.
В тази връзка основателни са възраженията на защитата на
подсъдимия, че обжалваната присъда не е постановена въз основа на
обективен анализ на събраните по делото доказателства и че приетите в
мотивите фактически положения противоречат на събраните доказателства.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че, за да
бъдат преодолени допуснатите съществени процесуални нарушения,
първоинстанционната присъда следва да бъде отменена в нейната цялост и
делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от
друг съдебен състав - от стадия на подготвителни действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание.
4
Водeн от горното, Окръжен съд - Сливен на основание чл. 334, т.1 вр.
чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 46 от 06.03.2023 г. постановена по н.ч.х.д. №
932/2022 г. на Районен съд -Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд -Сливен за ново разглеждане от друг
състав от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5