Р Е Ш
Е Н И Е
№1421
гр.Бургас,
29.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 3211 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на, против наказателно постановление № 332505-F376956 / 12.04.2018г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева за нарушение на чл.25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, вр. ал. 1 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като не следвало да се ангажира
отговорността на дружеството, поради поведението на негов служител. Също така
се посочва, че обществената опасност не била висока, поради което и минималната
санкция се явявала прекомерна.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За Административно -
наказващият орган, се явяват юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
поддържа, че не са допуснати нарушения при процедурата по издаване на
постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.5-гръб НП е връчено на 05.07.2018 г., а жалбата е депозирана директно пред РС-Бургас на 11.07.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 10.03.2018г., в
11.17 часа, св. Д.У. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП посетил, заедно със
свои колеги търговки обект – склад за продажба на дърва за огрев, находящ се в
гр.. Свидетелят извършил контролна покупка на един чувал дърва за огрев на обща
стойност 4,50 лева, като плащането било прието от продавач-консултант.
Плащането било извършено с банкнота с номинал от 10 лв., като след връщане на
ресто от 5.50 лв. и предаване на стоката, не била издадена фискална касова
бележка от монтирано и работещо в обекта
ФУ с модел PERFECT S-KL, индивидуален номер DY349114. Служителите на НАП излезли от обекта с чувала
с дърва, след което се върнали обратно и се легитимирали и започнали проверка.
От фискалното устройство била отпечатана контролна лента на електронен носител
(КЛЕН) от дата 10.03.2018 г., от която било видно, че продажба на стойност 4,50
лв. не е отбелязана в 11.17 часа към датата на проверката.
За горните
констатации св. У. съставил протокол за извършена проверка (л.29-32) и поканил
представител на дружеството да се яви на 16.03.2018г. в ТД на НАП-гр. Бургас,
за да представи допълнителни документи. В посочения ден в ТД на НАП се явил
управителя, в чието присъствие бил съставен АУАН с №F376956/16.03.2018г., в
който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 12.04.2018г. НП, като АНО също
счел че с действията си дружеството е осъществило състава на чл. 118, ал. 4,
вр. ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция”
в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва изложените факти, а счита, че с оглед
малозначителността на вредните последици не следва да бъде налагано наказание.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице - Началника на отдел „Оперативни
дейности”- Бургас в Централно управление на НАП,
а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
НАП.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство против него.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая
констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата
касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка
на стока на стойност 4,50 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за
продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е било налично регистрирано,
включено и технически изправно ФУ.
Възраженията на жалбоподателя касателно поведението на служителя са неоснователни. Юридическите лица не могат да волеизявяват самостоятелно, а го правят чрез физическите лица, които са включени в техния състав. В случая служителят е извършил действия (а също така е пропуснал да извърши дължимо по закон действие), което влече правни последици за дружеството. Ирелевантни за ангажиране на наказателната отговорност в случая са мотивите на служителя на дружеството, като последните могат да окажат влияние върху отношенията между него и работодателят му.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение и неговото авторство е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Не са налице никакви обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичната за обикновените нарушения на тази разпоредба.
Съдът намира, че правилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя (а и няма как да бъде наложена по-тежка санкция).
Нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството. Според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява наложената имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 332505-F376956 / 12.04.2018г., издадено от заместник Началника на отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, вр. ал. 1 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева