Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Велико Търново, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10126 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът М.В.Б.
с адрес *** обжалва решение №100/07.02.2020 г., постановено по АНД №2246/2019
г. по описа на Великотърновския районен съд като неправилно поради допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон – касационни основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се,че не са налице предпоставките за
издаване на електронен фиш, тъй като нарушението било заснето с мобилно
техническо средство и следвало да бъде издаден АУАН и НП. Поддържа се
нарушаване на правото на защита поради непосочване на вида и броят на
техническото средство, с което е заснето нарушението, липса на дата на издаване
на ЕФ и невъзможност да разбере размерът на превишението
на скоростта, за което е санкциониран. Счита че в ЕФ не е индивидуализирано
мястото на извършване на нарушението, което също обуславя неговата
незаконосъобразност. Намира, че сочената за нарушена правна норма не съответства
на санкционната.С тези доводи, моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъде отменен електронният фиш. В съдебното заседание касаторът поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не взема
становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за
неоснователността й.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К №3084632 на ОДМВР –
Велико Търново, с който на касатора е наложена глоба
от 300,00 лв. на основание чл.189,ал.4 във вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
За да постанови този резултат ГОРС е приел, че според представената му
преписка на 01.08.2019 г. в 13,55 часа на път I-4 при
километър 118+000, в посока град Велико Търново, чрез мобилна видео – радарна
система ARH CAM S1” с №11743cb е заснет лек автомобил „Шкода Октовия“ с
рег.№ ***, движещ се в тази посока със скорост от 94 км/ч. при въведено в този
участък с пътен знак В 26 ограничение от 60 км/ч. Изготвен е снимков материал.
Преглед на заснетото нарушение е извършен на 15.10.2019 г. от полицейски
инспектор при ОД на МВР - Велико Търново, който направил и справка за
собствеността на автомобила и констатирала, че същият е собственост на Басейнова дирекция „Дунавски район“, представлявана от
директора П.В.Д.. За нарушението е съставен електронен фиш серия К № 2918401
като след връчването му е представена декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с информация за лицето, управлявало процесното
МПС в деня и часа на нарушението. Въз основа на декларацията съставеният ЕФ е
анулиран и е издаден електронен фиш
серия К №3084632 на касатора М.В.Б. служител в Басейнова
дирекция „Дунавски район“, връчен на 26.11.2019г. Депозирана е жалба пред
районния съд.
Въз основа на тези факти, въззивният съд е
намерил оспорения електронен фиш за формално, процесуално и материално
законосъобразен. Прието е, че в конкретния случай не може да намери приложение
цитираното в жалба тълкувателно решение и правилно от административнонаказващия
орган е приложил разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП чрез издаването на
електронен фиш, който от своя страна съдържа всички изискуеми се реквизити,
посочени в специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в.т.ч. точно и конкретно
място на извършване на нарушението. Съдът е намерил, че нарушението е заснето с
едно техническо средство, а именно „ARH CAM S1” като
второто обозначение №11743cb е фабричният номер на системата, който я
индивидуализира, и е било одобрен тип средство за измерване,
преминало последваща метрологична проверка към датата
на установяване на нарушението. Обсъдени са обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и е констатирано, че по безспорен начин се установява
неговото извършване и е приложена съответната санкционна разпоредба.
Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.
Същото е постановено при спазени съдопроизводствени
правила и при правилно приложен закон.
Касаторът
е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд, като видно от
протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е присъствал, не е
имал доказателствени искания и не представял
доказателства, приобщена е административно-наказателната
преписка. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и
подкрепящите доказателствените изводи на съда
доказателства. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.
Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички
тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното
решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да
бъдат преповтаряни.
За пълнота следва да се отбележи, че при
установяване на нарушение от съответното техническо средство, електронният фиш
се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при констатирано
автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият фиш
представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на
нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува. Установяването
на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено
средство - снимков материал, което има висока доказателствена
стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП. В
конкретния случай правилно районният съд е
приел, че е приложима процедурата по
санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е различна от
описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и
ангажирането отговорността на нарушителя. След измененията на ЗДвП с бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., издаването на електронен
фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, поради което
наведеното в касационната жалба оплакване е неоснователно.
Настоящият състав намира, че от формална
страна електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в
електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението
са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен. Изрично се посочва на
кой участък, от кой именно път се е движил касатора и
каква е била посоката му на движение, както и обстоятелството, че въведеното ограничение
на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място на
извършване на нарушението е посочен главен път I – 4, км. 118+343, посока гр.
София, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на
мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че
изчерпателно е описано местоизвършването на
нарушението и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. По
делото липсва снимка на разположението на уреда, но посоченото нарушение съдът
намира за несъществено, доколкото неговото положение се установява от
приложения протокол т. е. същото е разположено върху полицейския автомобил със
съответната регистрация. Използването на мобилната АТСС на съответното място за
контрол, както се посочи по- горе е удостоверено с протокол (приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., в сила от 16.01.2018 г.
на министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия полицейски
служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим,
режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано
АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния
запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите
на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км.
/ч. Аргументът на касатора, че скоростта на движение
е спорна, тъй като не е ясно дали същата е след приспаднат толеранс е
неоснователен. В конкретният случай безспорно се установява нарушаването на
разрешената максимална скорост от 60 км/ч, като вписаната в ЕФ скорост на
движение на МПС от 94 км/ч. е след като е приспаднат толеранса от 3 км/ч. и е
налице именно посоченият от АНО административно-наказателен състав.
Както се отбеляза, разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП изчерпателно изброява реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира
дата на неговото съставяне. Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване
на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното
преследване е три години от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година
от извършване на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл. 81, ал. 3 от НК/, е четири години и шест месеца от момента на извършване или довършване на
нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. От приложените по делото
извлечения от информационната система на МВР се установява, че нарушението е
извършено на 01.08.2019г., а електронният фиш за налагане на глоба е издаден на
15.10.2019 г. Съобразявайки горното, електронният фиш е издаден в рамките на
сроковете в чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 81 ал 3 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана
отговорността на касатора като водач на МПС, с което
е извършено нарушението след като адресатът на първоначалния електронен фиш е предприел
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Правилно е посочена нарушената материално правна
норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и наложеното наказание е в
предвидения от закона абсолютен размер.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Разноски в настоящото производство не се
претендират.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №100/07.02.2020 г., постановено по АНД №2246/2019
г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.