РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Смолян, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *, срещу наказателно постановление № 632/31.12.2021 г,
издадено от началника на *, с което за нарушение на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, на
осн. чл.81, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 предл. първо от ЗБЛД й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Жалбоподателката
моли санкционния акт да бъде изменен като й се наложи по-ниска глоба или
протокол за предупреждение, тъй като нарушението не е извършено
повторно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично и с пълномощник адв.*, която от нейно име поддържа жалбата,
навежда допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.
Административно-наказващият орган, редовно призован, се
представлява в с.з. от юрисконсулт Н.*, който оспорва жалбата.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище.
На база събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва наказателното постановление, а разгледана по същество -
се явява основателна в една част.
Жалбоподателката притежавала лична карта №*, издадена от * На
02.08.2021 год., около 13.40 часа се явила в сградата на *, и съобщила, че в
района на спирката при * е изгубила портмонето си, в което държала личната
си карта и свидетелство за управление на МПС. Подала заявление за издаване
на нова лична карта. Видно от декларация вх.№*/02.08.2021 г. на *, В.Р.
декларирала, че е изгубила личната си карта на 27.07.2021 г.
Въз основа на така установеното полицай С.Ш., служител на *,
свидетел по делото, съставил срещу В.Р. акт за установяване на
административно нарушение №632/02.08.2021 г. за това, че на 02.08.2021 г,
около 13.40 ч. в *, в сградата на * не е опазила от загубване притежавания от
нея български личен документ лична карта №*- нарушение на чл. 7, ал.1 от
ЗБЛД. В акта като доказателство била цитирана декларация вх.
№219/02.08.2021 г. на *. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателката и свидетелите Н.Р., командир на отделение, и *, служители
на *. Бил предявен на жалбоподателката и тя го подписала, като получила
копие от него.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което , с което за нарушение на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, на
осн.чл.81, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 предл. първо от ЗБЛД на В.Р. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Тъй като в портмонето, което загубила жалбоподателката държала и
*, на 04.08.2021 г., инспектор П.* съставил срещу Р. акт за установено
административно нарушение №33/04.08.2021 г., за това, че на 04.08.2021 г.
установил, че личният документ СУМПС №*/* г. с категория В, не е опазен-
нарушение по чл.7 ал.1 ЗБЛД. Въз основа на АУАН срещу В.Р. било издадено
наказателно постановление № 33/10.08.2021 г. на началника на *“, *, с което
за нарушение по чл.7 ал.1 ЗБЛД на осн.чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД й е наложена глоба
в размер на 30 лв. Върху копието на това НП, представено по делото не е
налице отбелязване кога е влязло в сила, но жалбоподателката сочи, че й е
връчено, не го е обжалвала и дори е платила глобата.
2
Въз основа на горното, съдът прави извод, че към датата на съставяне
на акт за установяване на административно нарушение №*/02.08.2021 г.
срещу В.Р., наказателно постановление № 33/10.08.2021 г. на началника на *“,
*, не е било издадено и не е влязло в сила.
Съдът приема тази фактическа обстановка за установена на база
писмените доказателства по преписката и показанията на свидетелите Р. и Ш.,
които кредитира като еднопосочни и взаимно допълващи се.
Съгласно чл.7 ал.1 ЗБЛД гражданите, притежатели на български
лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
загубване. Разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД предвижда
административно наказание глоба в размер от 30 до 200 лв. лице, което
изгуби, повреди или унищожи български личен документ. В ал.3 на чл.81
ЗБЛД е предвидено административно наказание глоба в размер от 50 лв. до
300лв.при повторно нарушение по ал.2.
При така събраните доказателства, съдът намира, че в случая се
доказа безспорно и категорично, че жалбоподателката е извършила
визираното в НП административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
ЗБЛД, като на 27.07.2021 г., в гр.Смолян, на спирката на *, не е опазила от
изгубване личната си карта №*, издадена от * Нарушението й е установено на
02.08.2021 г. в сградата на *, с адрес гр.*, където тя попълнила съответна
декларация. Съдът приема за установено, че към датата на извършване на
нарушението, тя не е била санкционирана с влязло в сила наказателно
постановление за същото деяние. Налага се изводът, че нарушението не е
извършено повторно. Санкционната разпоредба на чл.81 ал.3 ЗБЛД е
приложена неправилно. Освен това в обжалваното наказателно
постановление липсва посочване на предходно допуснато нарушение от Р.,
което обстоятелство само по себе си представлява съществено процесуално
нарушение.
Независимо от горното, доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато административно-
наказателното обвинение, съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение- в случая
това е основния състав на чл.7 ал.1 ЗБЛД, което съдът намери за безспорно
установено. Санкционната норма, която следва да намери приложение е чл.81
3
ал.2 т.2 от ЗБЛД. Административното наказание следва да се измени като се
наложи в минималния размер предвиден в нея - 30лв. В този смисъл са
разрешенията на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС и
практиката на Административен съд Смолян- решение №*/27.09.2021 г. по
канд№113/2021 г.
Доколкото по делото по безспорен начин се установи, че
жалбоподателката е осъществила нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1
ЗБЛД, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
отношение на приложената разпоредба на чл.81 ал.3 ЗБЛД, като съдът следва
да я преквалифицира по чл.81 ал.2 т.2 ЗБДЛ и намали наказанието глоба от
50лв. на 30лв.
Останалите възражения на жалбоподателката за незаконосъбразност
на обжалвано НП, съдът приема за неоснователни. В.Р. излага, че АНО не е
изследвал субективната страна на нарушението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН
административното нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
"виновно" и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Според чл.7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е "виновно", когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Настоящият случай не е такъв
и съдът приема, че при извършване на деянието жалбоподателката е проявила
"небрежност" при опазването на личната си карта. В.Р. нито твърди, нито от
материалите по преписката се установява портмонето, в което е държала
личния документ да е било обект на кражба, в който случай поведението й би
било прието за невиновно. Съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 11, ал. 3 от
НПК небрежност е налице, когато деецът не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Несъмнено В.Р. е могла да предвиди изгубването на личната карта, но не я е
опазила. Състава на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД е осъществен, както от обективна,
така и от субективна страна.
Конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото
извършване не разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса
4
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Поради това съдът не приема случая за
маловажен и необходимост от прилагане на чл.28 ЗАНН. Предупреждението
към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му
бъде наложена глоба, според съда не би било адекватното за случая.
Действително в акта и НП липсва посочена дата на извършване на
нарушението. Отразена е датата на установяването му от контролните органи.
С това процесуално нарушение в конкретния случай не е нарушено правото
на защита на наказаното лице. В.Р. изрично е посочила в подписаната от нея
декларация в *, че е загубила личната си карта на 27.07.2021 г. Не са налице и
пречки за преценка дали не са изтекли давностните срокове за ангажиране на
административно-наказателната й отговорност. В.Р. е декларирала загубване
на личния документ пред полицейски орган на 02.08.2021 г. и именно това е
датата, от която тече тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН за съставяне на
АУАН. Съдът намира, че той е спазен.
По посочените съображения наказателното постановление следва да
се измени. Страните по делото претендират присъждане на разноски.
Доколкото в чл.143 АПК липсва уредба при изменение на акта, то на
осн.чл.144 АПК субсидиарно приложение следва да намери чл.78 ГПК. При
определяне на разноските съдът съобрази частичното уважаване на жалбата.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на
жалбоподателката е оказана безплатна правна помощ на осн.чл.38 ал.1 т.3
предл.2 ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, който в
случая следва да се съобрази е 300лв. * следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателката сумата 176,47лв.
пропроционално на уважената част на жалбата на осн.чл.38 ал.3 ЗА.
На * се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно
неуважената част на жалбата. Съдът като взе предвид минималния размер на
юрисконсултското възнаграждение от 80 лв., намира, че В.Р. следва да
заплати разноски по делото в размер на 31,75лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № */31.12.2021 г, издадено от
5
началника на *, *, с което на В. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *,
за нарушение на чл. 7, ал.1 от ЗБЛД, на осн.чл.81, ал.3 във вр. с ал.2, т.2
предл. първо от ЗБЛД й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
норма в такава по чл.81 ал.2 т.2 ЗБДЛ и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
наложеното наказание глоба от 50 лв. на 30лв.
ОСЪЖДА * да заплати на адвокат * * *, с адрес на кантората *,
сумата 176,47лв, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Р. Р. да заплати на * сумата 31,75лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок пред АдмС Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6