РЕШЕНИЕ
№ 2913
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110200368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Й. Г., ЕГН **********, чрез адв. С. Г.– САК,
срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7290612/2023 г., с който на
жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложена "Глоба" в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на ЕФ. По-конкретно
се твърди, че ЕФ не отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ
не е посочена с какъв вид АТСС е установено нарушението – стационарно
или мобилно. По-натам сочи, че не са изпълнение изискванията в Наредба №
8121зз-532 от 12.05.2015 г., както и реквизити на ЕФ, съгласно чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Поради изложеното моли ЕФ да бъде отменен.
В открито съдебно заседание, за което жалбоподателя е редовно призован,
се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Претендира разноски
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, представя становище по жалбата, в което излага съображения
за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.
Претендира се присъждане на юрл. възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023 г. в 09.35 часа лек автомобил марка и модел
1
„************“, с рег. № **********, собственост на В. Й. Г., ЕГН
**********, бил управляван и се движел в гр. **********, с посока на
движение от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Габрово“. Ограничението на
скоростта в посочения участък, който бил за населено място, било 50 км/ч и и
произтичало от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При посоченото
ограничение от 50 км/ч описаният лек автомобил бил управляван с измерена
скорост от 70 км/ч, /приспаднат толеранс 3 км/ч и определена на 67 км/ч/ т. е.
с превишение от 17 км/ч., с което е допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП. Скоростта на движение била измерена и нарушението било заснето с
мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1”, с номер 11743ЕЕ, която
представлява одобрено техническо средство за измерване и към датата на
нарушението била технически изправна и годна да служи за въпросното
измерване и контрол на нарушенията, свързани със скоростта на движение на
автомобилите, видно от протокол за проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022 г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К №
7290612/2023 г. срещу В. Й. Г. - собственик на процесния автомобил за
налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство „ARH CAM S1”, с номер
11743ЕЕ, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.
15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 05.04.2023 г., в 09.35 часа., в
**********, с посока на движение от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Габрово“
е засечена скорост на движение от 70 км/ч преди отчитане на допустимата
грешка/, като са записани датата, часа, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила –************.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 7290612/2023 г. на СДВР; свален на хартиен носител снимков материал
за описаното нарушение, както и за позициониране на АТСС; справка за
собственик на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед на
Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
електронен фиш; решение за одобрение на типа на уреда за измерване;
протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022 г.; протокол за използване
на АТСС от 05.04.2023 г. за времето от 09.00 часа до 11.00 чааса, в
**********, с посока на движение от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Габрово“,
ежедневна форма на отчет за служебно МПС, с рег. № *********, справка
картон на водача.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята цялост напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
2
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. В тази връзка
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на посочените
реквизити на ЕФ. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в
**********, с посока на движение от ул. „Подп. Калитин“ към ул. „Габрово“.
От събрания доказателствен материал безспорно се установи, че процесното
МПС е било управлявано в посочената пътна отсечка със скорост от 67 км/ч
/след приспадната допустима грешка/, при разрешена такава 50 км/ч за
населено място.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването
на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДП), които
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния
контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДП към момента на установяване на
3
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно § 6, т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че
към дата на нарушението отразена в ЕФ – 05.004.2023 г. нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Съдът не констатира твърдяното от защитника
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, доколкото
присъствието на контролен орган при използване на мобилно АТСС се отнася
единствено до начало и край на работния процес, но няма отношение към
самото заснемане.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1”, представляваща одобрен тип средство за измерване.
Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е
разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по
предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП.
4
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът
е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението, а в
същото време жалбоподателят е собственик на процесното МПС.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС.
Отделно, видно от материалите по делото е спазена процедурата по чл. 10,
ал. 1 – 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата, като е изготвен протокол
за използване на АТСС от 05.04.2023 г. за времето от 09.00 часа до 11.00
чааса, в **********, с посока на движение от ул. „Подп. Калитин“ към ул.
„Габрово“ и придружен от изискуемия снимков материал.
От субективна страна жалбоподателят е осъществила нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавала противоправния характер
на поведението си - че в рамките на населеното място се движи със скорост,
по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч. Предвид императивната
забрана на чл. 189з ЗДвП не може да се обсъжда маловажност на
нарушението.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно начина на
съхранение на информацията от АТСС, доколко няма данни за манипулиране
на снимковия материал и конкретно е отразено в протокола, съобразно
разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
съхранението на снимковия материал и начина на прехвърлянето му,
доколкото самата разпоредба изисква „информацията със запаметените от
уреда данни да се съхранява в локална компютърна конфигурация или
локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения“.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за
правилно определена, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 50 лева, за установеното превишение на
скоростта от 11 до 20 км/ч, /в случая превишението е 17 км/ч, отчетено след
приспадане на толеранст от 3 км/ч в полза на водача от засечената скорост/,
на разрешената скорост в населено място, ограничена до 50 км/ч, съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
При така изложеното настоящият състав приема, че е нарушената
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е
издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно
наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършване на
констатираното нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
5
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7290612/2023 г., с
който на В. Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6