№ 17540
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110132551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв.
Д. М. за изменение на решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д.
№ 32551/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че по делото е предявен и разгледан осъдителен иск,
като съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да
определи възнаграждение в не по – нисък от минималния размер за всеки иск.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Поддържа
се, че в производството по чл. 248 ГПК в полза на молителя се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените
360 лв. с ДДС.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
неоснователно. Поддържа, че в практика на СЕС е прието, че съдът следва да
съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото,
поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение под
минималния размер, определен в НМРАВ.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
1
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д. № 32551/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав е осъден ответникът „*, със съдебен адрес гр.
София, бул. „*, *, да заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.
к. „*, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата
от 5 лв. частично от 746.55 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за предоставяне на поръчителство № 4394966 от 08.02.2022 г., ведно
със законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. С решението е осъден ответникът „*, да заплати на Р. Г. П., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в
настоящото производство. Също така с решението е осъден ответникът „*, да
заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Р. Г. П. пред СРС.
С решението е присъдено в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360,00 лева с ДДС. В случая се
касае за осъществено безплатно процесуално представителство и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от
определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото
тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по
делото е 5 лв., вида и количеството на извършената работа се изразява в
подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в
отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна
2
сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че сумата 360,00 лв., представлява адекватно
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред
настоящата инстанция. С оглед на всичко гореизложено молбата за изменение
на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
С оглед на всичко гореизложено молбата за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25760 от 24.01.2025 г. от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на
решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д. № 32551/2024 г. по
описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3