№ 771
гр. Русе, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100399 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД и по
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
М. И. П., в която се твърди, че на 15.03.2019г. между страните по делото е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото
дружество като кредитор отпуснало на ответника паричен кредит в размер на
900лв., които следвало да върне за 24 месеца с месечна погасителна вноска от
53,47 лв. при годишен процент на разходите по договора - 45.03%. Общото
задължение по кредита възлизало на 1283,03лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответникът дължал още 1113,84лв., които следвало също
да плаща разсрочено по 46,41лв. за всяка вноска. Така общото му задължение
възлизало на 2396,07лв. с общ размер на погасителна вноска 299,88лв. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора - не е
направил нито едно плащане, нямал нито една погасена вноска съгласно
погасителния план към договора. Срокът по погасителния план бил изтекъл,
тъй като последната погасителна вноска била с дата 05.03.2021г.
За вземанията си по договора ищцовото дружество депозирало
заявление, по което било образувано заповедно производство и издаден
1
изпълнителен лист срещу ответника за част от дължимите суми по сключения
между тях договор, а именно: 115,28лв. договорна лихва, 16,73лв. лихва за
забава и 75 лв. разноски по делото.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът М.
И. П. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество обща сума в размер
на 1311.71лв., от които неплатена главница по горепосочения договор в размер
на 900лв. и законна лихва върху главницата в размер на 411,71 лв. за периода
от 05.03.2021г. (датата на изтичане на погасителния план) до 22.01.2025г.
датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва от
подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител
адв. М., изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск, тъй като счита, че вземането е погасено по давност.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 15.03.2019г. между „Профи Кредит България” ЕООД в
качеството на кредитор и М. И. П. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е
предоставен паричен кредит в размер на 900лв., които следвало да върне за 24
месеца, с последна погасителна вноска на 05.03.2021г.
По депозирано заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД е
образувано ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС – Русе и срещу М. И.а П. са
били издадени две заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК – с
№***/04.03.2020г. за сумата от 900лв. главница по договора от 15.03.2019г. и
№***/11.06.2020г. за 115,28лв. договорна лихва и 16,73лв. обезщетение за
забава. Първата заповед е обезсилена с влязло в сила разпореждане на
15.11.2023г., на основание чл. 415, ал.5 ГПК – кредиторът не е представил
доказателство за предявяване на иск за установяване на вземането си по
заповедта, след дадени от съда указания за това. По втората заповед, за сумите
115,28лв. договорна лихва и 16,73лв. обезщетение за забава в полза на
кредитора е издаден изпълнителен лист. В депозираното от дружеството
заявление, дало основание за образуване на ч.гр.д.****/2020г., то изрично се е
позовало на настъпила предсрочна изискуемост на вземането му за главница
2
на 29.07.2019г. (предпоследен абзац от стр. 3 на заявлението).
Според представеното към исковата молба за образуване на
настоящото производство извлечение по сметка към договора за
потребителски кредит на ответника, датата на падежа на цялата предоставена
в заем главница е на 29.07.2019г. (когато кредиторът е обявил предсрочната
изискуемост на задължението).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете предмет на настоящото производство са предявени извън
срока по чл. 415, ал.4 ГПК, поради което същите съдът не е квалифицирал
като такива по чл. 415, ал.1 т.3 ГПК, както ищецът е посочил в исковата си
молба.
Предмет на главния осъдителен иск е връщане на получена в заем сума
по договор за потребителски паричен кредит. След като ищцовото дружество
се е позовало на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането си по
процесния договор (и това позоваване е станало известно на длъжника най-
малкото с връчването на една от издадените заповеди за изпълнение), то
следва да се приеме, че цялата предоставена на ответника сума в заем
(главницата) е станала изискуема на 29.07.2019г., от който момент е започнал
да тече пет годишния давностен срок за вземането и към датата на която е
образувано настоящото производство – 23.012025г. е изтекъл. Т.е. претенцията
на ищцовото дружество за главница е погасена по давност и доколкото
ответникът се е позовал на това обстоятелство, исковата претенция следва да
бъде отхвърлена. Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че
давността е прекъсната с предявяването на заявлението за образуване на
ч.гр.д.№****/2020г. Депозирането на заявление по чл. 410 ГПК не е действие
което да прекъсва давността, а в конкретния случай липсва и издадена заповед
за изпълнение за главницата (обезсилена е), не е налице и признание на
вземането от длъжника.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на
акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски, но
доколкото не е представил доказателства за направени такива (към отговора е
представено само пълномощно на процесуалния му представител), то с
решението си съдът не следва да присъжда разноски.
3
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против М. И. П. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ********** искове за заплащане на сумите 900 лв. главница по договор
за потребителски паричен кредит от 15.03.2019г. и законна лихва върху
главницата в размер на 411,71 лв. за периода от 05.03.2021г. до 22.01.2025г.,
като погасени по давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4