№ 133
гр. Добрич, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20233230200104 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба К. Д. К. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 22-0851-001863/03.01.2023 год. на Началник
Група към Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на основание чл. 185 и
чл.175А ал.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в общ размер от 3020 /три
хиляди и двадесет / лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца.
По същество жалбоподателят оспорва НП като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , а се представлява от адвокат Г. С. от ДАК.
Въззиваемата страна не представлява и не изразява становище за
законосъобразност на атакуваното НП.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 16.12.2022 г. в 19:20 часа в гр. Добрич на бул. Русия жалбоподателя ,
като водач на лек автомобил, *** с рег. № * в посока градски парк на около
30 метра след кръстовището с ул. Вардар управлява гореописаният автомобил
1
, като умишлено подава рязко газ от което МПС започва да се занася
преминава последователно в съседните пътни ленти, завърта се и блъска
паркираният от дясната страна по посоката на движение л. а. *** с peг. № ***
който отскача и блъска паркираният пред него л. а. *** с peг. № *** и допуска
ПТП с материални щети по автомобилите. Жалбоподателя , като водач , с
това си поведение създава опасност за живота и здравето на останалите
участници и причинява имуществени вреди. На база така издадения АУАН
Серия GA № 630266 от 16.12.2022 година е съставено наказателно
постановление № 22-0851-001863 от 03.01.2023 година на Началник Група
към Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Г. К. М. и свидетелите Д. С. Д. и Г. Ж. П. , както и от
събраните в настоящото производство писмени доказателства .
В административното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните и материалните правила касаещи съществена част от
атакуваното наказателно постановление.
В обжалваното наказателно постановление е посочено различно време на
извършване на нарушението. От една страна, като време на извършване в акта
е посочено 16.12.2022г. в 20:14ч., а в наказателното постановление –
16.12.2022г. 19.20ч. Това е противоречие, което е нарушение на
административнопроизводствените правила , което не беше санирано в
процеса, същото е съществено, тъй като затруднява правото на защита на
жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е
недостатъчно ясно и пълно описание на извършеното от страна на
жалбоподателя в настоящото производство. Така и не стана ясно по какъв
точно начин водачът е използвал пътищата за обществено ползване за други
цели – кои са били тези цели.Вмененото на жалбоподателя административно
нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Липсват
свидетелски показания, писмени документи, записи или други.За да се
докаже в случай като разглеждания, че пътят, отворен за обществено
ползване, се ползва за други цели, извън превоз на пътници и товари, следва
да се установи съзнателното и умишлено извършването на такива движения,
2
които съвсем целенасочено изваждат автомобила от контрол и водят до
загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от превъртането
и приплъзването им, каквито целенасочени и демонстративни действия в
случая не се установява по безспорен начин да са извършени от наказаното
лице. Ето защо,настоящия състав считам , че е недоказано извършените от
наказаното лице действия да се окачествяват като използване на път отворен
за обществено ползване не по предназначението му, за да се приеме
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването
на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да
се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за
изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно
наказание, без да е доказано осъществяването състава на съответното
административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на
законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
Не всяко поднасяне на автомобила съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, а само това, което е умишлено извършено. Разпоредбата на чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Така формулираното изискване е ползването на пътищата по
неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца,
означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения
текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината - чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че поднасяне на
автомобила все пак е имало, то доказателства за наличието на умисъл при
извършването на нарушението в случая липсват. С оглед неговото естество,
такива доказателства за умишленото му извършване принципно могат да
бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр.
многократни и последователни маневри), при което би била изключена
възможността поднасянето да се дължи на други фактори - несъобразена
скорост, техническа неизправност, неопитност на водача, влажна настилка и
т. н., и би се формирал извод, че то се дължи именно на предприемането и то
в необходимата последователност на целенасочени действия с кормилната и
3
спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол,
загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с
последващо възстановяване контрола. Както беше посочено, по делото не са
събрани доказателства за такива действия, които да сочат на умишленото
извършване на нарушението.Нещо повече, събраха се доказателства, че пътят
за обществено ползване е бил използван от жалбоподателя именно за превоз
на пътник, а не за нещо друго. В този смисъл показанията на свидетел Г. П..
Същият е бил превозван до неговия дом находящ се в кв. „Добротица“ от
залата за фитнес „Станго“. Същият описа и как е възникнал инцидента:
жалбоподателя - водачът е направил десен завой на кръстовището на ул.
„Вардар“ и бул. „Русия“ при мокра и хлъзгава пътна настилка, което е довело
до поднасяне на колата. Подаването на газ е било нормално. Нямало е други
автомобили, с които същият се е състезавал и не целял извършването на т. н.
„дрифтове“.
Относно нарушението на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП: - според настоящия
състав и административнонаказващият орган , жалбоподателя е извършил
следното: „участник в движението, който създава пречки за движението,
имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората“. От
описанието на нарушението става ясно , какви са създадените пречки за
движението и причинените имуществените - вреди на два автомобила , а
именно щети на - л. а. *** с peг. № *** и паркираният пред него л. а. *** с peг.
№ ***.Създалата се ситуация от настъпилото ПТП е създала опасност и за
евентуално преминаващите в района пешеходци от загуба на управлението
на автомобила на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 900 (деветстотин ) лева , представляващи адвокатско
възнаграждение на адвокат Г. С. , което е било заплатено, удостоверено по
надлежния ред.С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 600 (шестстотин) лв.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено.
4
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯМ НП № 22-0851-001863 от 03.01.2023 год. на Началник
Група към Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Добрич, с което на К. Д. К. с
ЕГН ********** за нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на
основание чл. 185 и чл.175А ал.1 предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в общ
размер от 3020 /три хиляди и двадесет / лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца.
ОТМЕНЯМ наложеното наказание по чл. 104Б т.2 от ЗДвП и на
основание чл. 175А ал.1 предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер от
3000/три хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца.
ПОВЪРЖДАВАМ наложеното наказание по чл. чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 20 /двадесет/
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич да заплати на К. Д. К. с ЕГН
********** от гр. Добрич ж.к. Дружба №38 бл.А ет.5 ап.9 сумата от 600
(шестстотин) лева , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат Г. С. от АК Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14-дневен срок от уведомяването на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5