Присъда по НОХД №23/2019 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към Присъда № 11 от 07.03.2019 г., постановена по НОХД № 23 по описа за 2019 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

         Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия Ж.И.В., ЕГН: **********,***, *****, ***** гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, обвинен затова, че на 09.12.2014 година, в гр. Хасково, при управление на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, с рег.№ ****,  нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20 ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на И.И.Г. ****., като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 5, б. “б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

В насроченото на 07.03.2019 г. разпоредително заседание по делото съдът прие, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и наследниците на пострадалите. На основание чл. 76 от НПК, в разпоредително заседание бяха конституирани като частни обвинители В.Т.Г., П.В.П. и В. Т. Г. – наследници на пострадалата И. Г.. Подсъдимият и неговият защитник - адв. К., заявяват, че искат съдебното производство да протече при условията на глава XXVII от НПК, по реда на чл. 371, т. 2 НПК – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях, което бе информирано такова с оглед разяснените права и последици по чл. 372 ал. 1 от НПК. Съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Акцентира се основно върху индивидуализацията на наказанието, при което следвало да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало, сериозна степен на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на крайния резултат, както и работата му като *****. Предлага наказанието да се определи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – при условията на чл. 55 ал. 1 от НК, като му се наложи „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок 3 години, както и кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управлява МПС” за същия срок.

 Частните обвинители - В.Т.Г., П.В.П. и В. Т. Г. искат подсъдимият В. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание по преценка на съда.  Повереникът на същите – адв. М., изразява несъгласие с тезата на прокурора, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, като акцентира че допуснатите от нейна страна нарушения не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, както и че следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият е работил като ***** по трудов договор. Навежда доводи, че освен нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на подсъдимия, е налице и нарушение на чл. 21 от същия н.а., тъй като превишената скорост с която е управлявал МПС също е довела до причиняване на смъртта на пострадалата Г., а разрешената такава на мястото на инцидента била 40 км./ч. Иска от съда да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на закона. Отправя се искане за присъждане на направените от частните обвинители разноски в съдебното производство.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., в заключителната си пледоария поддържа, че категорично е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата Г., което се установявало и от всички назначени на ДП експертизи. Счита, че задължението за водач на МПС да намали скоростта за движение, при преминаване през пешеходна пътека, възниква при наличието на две предпоставки – пешеходецът да е стъпил на пешеходната пътека или да преминава през нея, съгласно т. 6 от ТР № 2 / 2016 година на ОСНК на ВКС, но специалното правило било заложено в разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП. Намира, че приетото от прокурора нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не запълва бланкетната норма на чл. 342 от НК. Иска от съда подсъдимия да бъде признат за невинен, тъй като деянието се явявало случайно такова, като е бил поставен в невъзможност да избегне настъпилия резултата предвид поведението от страна на пострадалата, т.е. не би могло да се изведе задължение за водач на МПС да намали скоростта в един предходен момент. Алтернативно, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, иска наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като се отчете като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство поведението на В. непосредствено след инцидента, а именно че лично е сигнализирал на спешен номер 112 като е направил и всичко възможно за оказване помощ на пострадалата. Наложеното наказание „лишаване от свобода” намира, че следва да бъде при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият В. в своя защита изказва съжаление за стореното. Иска от съда да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено.

В последната си дума подсъдимият отново изразява съжаление.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК - чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Ж.И.В. *** и притежавал свидетелство за правоуправление /СУМПС/  № ***, издадено на ******год. Работел като „*****” в „*****“ ****, със седалище в гр. *****, чиито собственик бил св. М. Г.. Предметът на дейност на дружеството бил *****, като част от магазините, които зареждало били в гр. Хасково.. При изпълнение на служебните си задължения по трудов договор Ж.В. управлявал товарен автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит“, с рег. №  *****.

         На 09.12.2014 год. прекият му началник - св. И. К. му възложил курс до гр. Хасково и рано сутринта В. потеглил към областния град.    Пострадалата И.И.Г. била на *** години. Живеела в *** на  ******. заедно с мъжа си - св. В.Т.Г. и с внука им - св. В.Т.Г.. Била в добро здравословно състояние, жизнена и енергична, не страдала от старческа деменция. Грижела се за цялото домакинството. На същата дата - 09.12.2014 год., около 9 часа сутринта, излязла да напазарува до хранителен магазин, който се намирал в близост до  блока, в който живеели. За целта трябвало да пресече булеварда, като решила да ползва най-близката пешеходна пътека, поставена пред съседния  блок ****. Пешеходната пътека била тип „Зебра“ и била една от трите в този участък. Започвала от тротоара пред посочения блок и прекъсвала в разделителна затревена ивица. От другата страна на разделителната ивицата симетрично продължавала до срещуположния тротоар на булеварда. И двете части на пътеката били маркирани с напречна пътна маркировка, съобразно правилата на чл. 64 т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДП/. Била обозначена и с предупредителен пътен знак Д 17 от ППЗДП  от двете страни.

         Булевард „Васил Левски“  е разположен в посока север-юг, като северната му част започва от един от  изходите  на гр. Хасково. Състои се от две платна за еднопосочно движение, които имат по две ленти за движение с непрекъсната линия помежду им. Платната са разделени от разделителна затревена ивица с ширина от 2.90 м., която се издигала над нивото на платното за движение с височина 0.19 м. Разделителната ивица била оградена с предпазни метални решетки, прекъснати в зоната на пешеходните пътеки. Пътното платно било с настилка от асфалтобетон и с низходящ наклон в посока юг.

         На 09.12.2014 год. валял дъжд и пътят бил мокър, но видимостта била добра. След като заредил магазин в кв. „Орфей“ в  града, около 9 часа, подс. В. потеглил по бул. „Васил Левски“ в посока-юг към МБАЛ АД- Хасково. Движел се с 59 км/час в лявата лента за движение на западното платно, тъй като в дясната от дъжда се стичала вода и съществувала опасност да намокри пешеходците, които се движели по тротоара.

         В същото време И. Г. започнала да пресича булеварда по пешеходната пътека в посока от изток на запад. Носела чадър, като спряла на разделителната ивица за кратко време, като предната част на тялото й била насочена към западната половина на пешеходната пътека. За подс. В. съществувала пряка видимост към нея от разстояние 87 м. от превозното средство /84 м. от пешеходната пътека/, което управлявал, като я е възприел на разделителната ивица, когато е била неподвижна. Г. предприела внезапно навлизане върху платното за движение за да пресече пешеходната пътека, при което последвал удар между предната лява част на микробуса и дясната част на тялото й под центъра на тежестта, в следствие на който то се ударило в бронята и причинило напукването й, качило се на предния капак, където предизвикало овална вдлъбнатина и друго напукване на предното панорамно стъкло вляво, след което било изхвърлено на асфалта пред колата с глава на изток. Подс. В. спрял микробуса, уверил се че жената е в съзнание и сигнализирал на спешен номер - тел. 112. В този момент  се приближила св. К. Б., която възприела произшествието едва след настъпване на съприкосновението между пешеходката и автомобила. До мястото на инцидента дошъл и св. Е. Г., който бил **** и отивал на работа. Св. Г. извършил преглед на място и констатирал тежкото състояние на пострадалата. Предупредил В. да не се мести жената. Изчакал колегите си от ****, които транспортирали пациентката в ОАИЛ Хасково., където около 12 часа на 09.12.2014 год. настъпила смъртта й. Причината за смъртта на И.И.Г. според съдебно-медицинската експертиза, е съчетана травма -кръвонасядане  на меките обвивки на черепа, кръвоизлив и оток на мозъка, счупване на гръдната кост и ребра двустранно, както и разкъсвания на вътрешни органи. Според вещото лице смъртта е била неизбежна, въпреки оказаната медицинска помощ. Същата се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с получените увреждания от ПТП.

По делото са изготвени няколко автотехнически експертизи – основна, комплексна, повторна, арбитражна и допълнителна арбитражна експертиза. Според вещите лица К., У. и И., изготвили арбитражната и допълнителната такава експертизи, водачът на МПС е имал техническа възможност да се съобрази с навлизащата на платното за движение пешеходка, като намали скоростта си на движение до технически безопасната от 48 км/час и да предотврати пътно-транспортното произшествие.

         Мястото на удара е фиксиран върху пешеходната пътека, на пресечната точка между траекториите на движение на автомобила и пострадалата - на 2,20 метра от лявата граница на западното платно и на около 2,30 метра преди мерната линия по посока на движение на товарния автомобил, посочена на скицата.

         Изхождайки от обективни данни, експертите са заключили, че в момента на удара скоростта на микробуса е била 48 км/час, а преди него-59 км/час. Изчислената опасна зона е от 40 метра и за тях не съществуват съмнения, че в момента в който пешеходката е предприела пресичане на западното платно автомобилът е бил на около 33 метра от нея, тоест в опасната си зона. От друга страна обаче, след като е безспорно установено, че подс. В. е могъл и е бил длъжен да я възприеме от 87 метра преди мястото на удара, то правилното му поведение е налагало намаляване на скоростта до технически безопасната, да спре и  да пропусне пресичането й и след това да продължи движението си. Безопасната скорост е изчислена от вещите лица на 48 км/час.

         При така възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка и след признаване на всички факти и обстоятелства, изложени в същия от страна на подс. В., подкрепящи се и от събраните на ДП писмени материали, протоколи за оглед на местопроизшествие, за следствен експеримент, за разпит на свидетели, очна ставка, експертизи и др., приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

         По делото е установено по несъмнен начин, че на 09.12.2014 г., около 09 часа, подс. В. се е движел по бул. „Васил Левски“ в гр.Хасково в посока от кв. „Орфей” към МБАЛ АД-Хасково. с управлявания от него товарен автомобил марка Форд”, модел „Транзит”, с рег. № *****, собственост на „*****”, със седалище в гр. *****. Подсъдимият е работел на трудов договор на длъжността „*****” към посоченото дружество. Времето е било дъждовно, ветровито, но с ясна видимост. Преминавайки след кръговото в кв. Орфей и поемайки по бул. „Васил Левски” в посока север-юг, подсъдимият заобиколил спрелите в дясната част на платното за движение коли и продължил движението си в лявата лента, тъй като в дясната част на пътното платно имало стичащи се от дъжда води, за да не изпръска преминаващите по тротоара пешеходци. Както от протокола за оглед на местопроизшествие, така и от изготвените по ДП автотехнически експертизи е установено, че бул. „Васил Левски” /след кръговото в кв. „Орфей” и в посока юг/ се състои от две платна за еднопосочно движение, като между тях има разделителна затревена ивица с широчина 2,90 м., която е над нивото на платното за движение с Н = 0,19 м. Платното за движение в посока юг е с широчина 7,20 м., разделена на две пътни ленти /всяка с широчина 3,60 м./, които в областта на пешеходната пътека са разделени с непрекъсната линия. Пътната настилка е изпълнена от асфалтобетон, към момента на произшествието е била мокра от дъжда. В този участък от пътя /до кръстовището с ул. „Дунав”/ е имало две пешеходни пътеки, обозначени с пътна маркировка /изпълнена в жълт цвят/ и с поставени пътни знаци Д17. Наближавайки пешеходната пътека подсъдимият е управлявал товарния автомобил със скорост 59 км./ч., като е забелязал фигура на пешеходец на разделителната ивица пред пешеходната пътека, с чадър плътно над главата. Възприел фигурата напълно неподвижно, без намерение да пресича, поради което и не намалил скоростта на движение. Пешеходецът обаче предприел внезапно пресичане на пешеходната пътека и е навлязла на уличното платно за движение, при което е последвал удар между предната лява част на автомобила  и дясната част на тялото на пешеходеца, вследствие на който то се е ударило в бронята, качило се на предния капак като е напукало и предното панорамно стъкло вляво, след което било изхвърлено на асфалта пред колата.

         Свидетелката К. Б. е единствената, която е възприела отчасти случващото се. Същата се е движила по тротоара /покрай оградата на бившето военно поделение/, след като е пресякла пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Васил Левски” и ул. „Дунав”. От протокола за разпит на свидетел и протокола от проведената очна ставка /предимно/ се потвърждава, че времето е било дъждовно, както и че „се стичаше вода покрай пътното платно и бордюрите на тротоара” /виж. л. 50-гръб, том 3 от ДП/. Свидетелката също е възприела пешеходката Г. на разделителната ивица „с чадър, който беше отворен и беше поставен над главата й. Чадърът плътно покриваше главата, при което аз не виждах лицето й”. Според св. Б. пешеходецът е имал намерение да пресича, тъй като й се сторило че мърда напред и назад…, но тъй като имало вятър допуска възможност „единствено чадъра да се е мърдал”. Свидетелката твърди, че автомобилът се е движил в лявата пътна лента, не е възприела кога пешеходката Г. е предприела пресичане на пътното платно, но е чула звук от удар и когато се обърнала видяла „как колата удря пресичащата на пешеходната пътека кола. Жената явно точно беше тръгнала да пресича по пешеходната пътека. При удара тялото на жената се вдигна от пътя и след това падна на земята.” /протокол за разпит л.. 61-гръб, т. 1от ДП/. След удара свидетелката е видяла как автомобилът спира, от него излиза подс. В., който отива до пешеходката на платното и се връща до автомобила за мобилния си телефон. Приближавайки към мястото на ПТП е чула водача да говори по мобилния телефон – „обади се за линейка, най-вероятно на тел. 112”. В протокола за разпит св. Б. твърди, че на въпрос към подс. В. „Какво стана?” той й отговорил, че не е видял пешеходката, но при очната ставка заявява, че не си спомня водачът да е споменал, че не я е видял.

         На мястопроизшествието е пристигнал екип на Спешна помощ, като пострадалата Г. е транспортирана и приета с диагноза „Комбинирана травма. Травматичен шок”в ОАИЛ към МБАЛ АД-Хасково, като на същата дата в 12,40 ч е починала /виж История на заболяването – л.42, т. 2 от ДП/.  

         От съдебномедицинската експертиза на труп № 247/2014, изготвена от вещото лице д-р Е. /*****/ се установява, че при аутопсията върху трупа на пострадалата Г. са установени съчетана травма – разкъсно контузни рани по главата и лицето; охлузване на лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка; кръвонасядане на рехавата тъкан на шията; счупване на гръдната кост; счупване на ребра – двустранно; кръвонасядане на сърдечната торбичка; разкъсвания на черния дроб и дръжката на червата; кръвоизлив в коремната кухина и хематом в задкоремното пространство; дълбоки кръвонасядания на десния крак и по тялото. Като причина за смъртта е посочена описаната съчетана травма. Смъртта е била неизбежна въпреки оказаната специализирана медицинска помощ, като установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма. 

         На датата на ПТП – 09.12.2014 година е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие /л. 49, т. 1 от ДП/ и изготвен фотоалбум към същия, като на водача на МПС – подс. В. е бил съставен и АУАН № ****. /л. 3, том 3 от ДП/. На 22.03.2016 година, с оглед проверка на данните получени след разпит в качеството на свидетел на Ж.В., е проведен следствен експеримент като получените данни са били обективирани в протокол и фотоалбум /л.87-94, т. 1 от ДП/. От последния става ясно, че водачът на товарния автомобил е имал пряка видимост към пешеходката на разстояние около 87 м. северно от ориентира или на около 84 м. преди пешеходната пътека. Установено е също, че пешеходната пътека е била маркирана с пътна маркировка в жълт цвят, както и че на западния тротоар е имало поставени пътни знаци – А18 /предупредителен/ на разстояние 40,90 м. северно от ОР и пътен знак №  Д17 /със специално предназначение / на разстояние 2,50 м. северно от ОР. Данните от протокола за следствен експеримент са послужили и за изготвяне на назначените по ДП експертизи.

         По делото са изготвени еднолична, комплексна, повторна и арбитражна, както и допълнителна такава, автотехнически експертизи. От назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Р. /стр. 104-120, т. 1/, се установява, че бул „Васил Левски” в гр. Хасково. се състои от две платна за еднопосочно движение, като между тях има разделителна затревена ивица с широчина 2,90 м., която е над нивото на платното за движение с Н = 0,19 м. Платното за движение в посока юг е с широчина 7,20 м., разделена на две пътни ленти /всяка с широчина 3,60 м./, които в областта на пешеходната пътека са разделени с непрекъсната линия. Пътната настилка е изпълнена от асвалтобетон, към момента на произшествието е била мокра. Пешеходната пътека е с широчина 3,00 метра, изпълнена в жълт цвят, като е имало и поставен пътен знак № Д17. Мястото на удара е определено на разстояние около 2,05 м. западно от базовата линия, като скоростта на движение на товарния автомобил преди удара е определена на около 46,08 км./ч., а в момента на удара на около 39,60 км./ч. Опасната зона за спиране на МПС при определената скорост непосредствено преди удара е определена на 33,67 м., като е прието, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието с екстремно задействане на спирачната му уредба тъй като автомобилът се е намирал на разстояние 22,04 м. Произшествието е било предотвратимо при скорост на движение на автомобила по-ниска от 33,12 км./ч.  същите изводи са направени и в назначената тройна комплексна експертиза, изготвена от инж. Р., д-р Е. и инж. К..

         В заключението на назначената тройна автотехническа експертиза /л. 154-200, т. 1 от ДП/, изготвена от инженерите М., С. и П., е прието, че скоростта на товарния автомобил в момента на удара е била около 49 км./ч., както и скоростта преди задействане на спирачната система, поради липса на обективни данни за намаляване на скоростта на движение, като опасната зона /дължината на пълния спирачен път/ в конкретната пътно-климатична обстановка е установена  на 27,98 м. Вещите лица са приели, че от протокола за следствен експеримент е установено, че водачът е имал пряка видимост към пострадалата на отстояние 84 м. преди пешеходната пътека, в който момент същата е била неподвижна на разделителната ивица, поради което ако е реагирал в този момент би имал техническата възможност да установи автомобила  преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, както и би имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез екстрено спиране, ако в момента на тръгване на пешеходката за да навлезе на платното за движение се е движел със скорост по-малка от 46 км./ч., но със скоростта на движение приета от вещите лица /49 км./ч./ не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез безопасно екстрено спиране. При определената опасна зона от 27,98 м., скорост на движение от около 49 км./ч. и предприето екстрено задействане на спирачната система на разстояние около 16,80 м. вещите лица приемат, че удара е бил неизбежен. Като причина за настъпилото ПТП се сочи, че пешеходката Г. е предприела пресичане на платното за движение по начин и в момент, в който не е било безопасно, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се ППС и с неговата скорост на движение, като по този начин удара е попаднал в опасната зона на т.а. „Форд Транзит. 

Поради съществени различия и нееднозначност в изводите  /заключенията/ на двете експертизи относно скорост на движение на товарния автомобил управляван от подс. В. преди удара и към момента на удара, опасната зона, спирачен път, безопасна скорост на движение на товарния автомобил и др. е назначена арбитражна експертиза.                      Вещите лица К., У. и И. са изготвили мащабна скица на местопроизшествието, както и компютърен модел на ПТП въз основа на всички събрани материали по ДП. За определяне мястото на удара са използвали няколко показателя – направлението на увреждане на тялото /съгл. медицинската документация/, побитостите по купето в челната част и счупеното челно стъкло, както и от гласните доказателства от разположението на тялото на пострадалата, като същият е определен /като първоначален контакт/ на 2,2 м. от лявата граница на платното и на 2,3 м. преди мерната линия. За определяне скоростта на движение на товарния автомобил са използвани различни метода, като тази преди удара е определена на около 59 км./ч., а към момента на удара около 48 км./ч. /Следва да се отбележи, че скоростта на движение на МПС при удара също е определен около 48 км./ч. от назначената тройна автотехническа експертиза./ Доколкото е изчислено, че опасната зона за спиране на автомобила е била около 40 м., а в момента на пресичане на лявата граница от пешеходката автомобилът се е намирал на разстояние около 32,8 м. преди мястото на удара като е възприел опасността на около 29 м. от мястото на удара, е прието че водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента на навлизане на пешеходката на платното за движение. Използвайки данните от проведения следствен експеримент, според който за водача на МПС е установено, че е имал пряка видимост към пешеходката от разстояние 87 м., което е значително по-голямо от опасната зона, и налага извод, че подс. В. е имал техническата възможност да се съобрази с приближаването към пешеходната пътека като намали скоростта за движение до технически безопасната от около 48 км./ч. при което ПТП е било предотвратимо дори пешеходката да е предприела внезапно навлизане на платното. Изводът на експертите е, че пешеходката е имал техническа възможност да възприеме автомобила, неговото положение и скорост на движение преди да навлезе на платното за движение.

         Допълнителната арбитражна експертиза дава и отговори на поставените въпроси за несъответствията в заключенията на предходните експертизи, както и причината, поради която е прието различна скорост на движение на товарния автомобил преди и към момента на удара за разлика от назначената повторна автотехническа /тройна/ експертиза.

         Само за яснота, следва да се отбележи, че според настоящия състав няма никакво съмнение, че затревената площ, разделяща двете платна за движение по бул. „Васил Левски”,     представлява разделителна ивица. Легална дефиниция на това понятие се съдържа в § 1. т. 8 от ДР към ППЗДвП, според която „разделителна ивица е надлъжна част от пътя, която го разделя на отделни платна за движение и не е предназначена за движение на пътни превозни средства. Независимо от факта, че в немалка част от съдебната практика разделителната ивица се приравнява с „остров”, между тях не може да се приеме, че съществува идентичност /виж легална дефиниция на понятието „остров на платното за движение” - § 1., т. 7 от ДР към ППЗДвП/.

 

По правната квалификация на деянието:

         При така установената фактическа обстановка съдът намира, че  въз основа на събраната доказателствена съвкупност, обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което съдът призна подс. Ж.И.В. за виновен в това, че на 09.12.2014 год. в гр. Хасково, при управление на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ с рег.№ **** нарушил правилата за движение по пътищата /чл.20 ал.2 от ЗДП / и по непредпазливост причинил смъртта на И.И.Г., ****., като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343 ал.3, пр.5, б“б,“ пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК.

От обективна страна нормата на чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК е бланкетна и нейното съдържание следва да бъде попълнено с относимата в случая норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”

         По делото по безспорен начин е установено, че подс. В. управлявал товарен автомобил марка „Форд транзит” по бул. „Васил Левски” в гр. Хасково със скорост от около 59 км./ч., при максимално допустима такава за населените места от 50 км./ч.  Това се установява както от заключението на назначената арбитражна експертиза, така и от признатите от подс. В. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Времето е било дъждовно, мокър асфалт, при дневна светлина и ясна видимост. В тази връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика е приела, че максимално допустимата скорост за движение на ППС за съответен пътен участък е съобразена такава само ако всички фактори, обуславящи движението са само благоприятстващи. Както в ТР № 28/1984 година на ОСНК на ВКС, така и в ТР № 2/2016 година на ОСНК на ВКС е прието, че за начало на възникване на опасността за движението е моментът, когато пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Според подс. В. пострадалата Г. е била неподвижна на разделителната затревена ивица, стояла с чадър плътно над главата, приведен надясно и не е демонстрирала никакво намерение да пресича пътното платно. Към момента, в който подс. В. е възприел  „фигура с чадър” същият не е имал възможността да прецени възрастта на пострадалата, за да може да се приеме, че същата попада в уязвимата група, за която законът предвижда засилена защита по смисъла на чл. 116 от ЗДвП, т.нар. „престарели хора”, както е приела в изводите си арбитражната експертиза /виж т. 7 от заключението – л. 84, т. 3 от ДП/.  Не се спори, че ПТП е станало на пешеходна пътека, което е квалифициращ признак на престъплението, в което подс. В. е обвинен. Легалната дефиниция на „пешеходна пътека” се съдържа в § 6, т. 54 от ЗДвП – част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Налице са всички признаци за наличие на пешеходна пътека – както пътната маркировка, така и поставените предупредителни пътни знаци /А18/ и такива със специални предписания /Д17/.

Необходимо е да бъдат обсъдени наведените от защитника на подсъдимия В. – адв. К. доводи, че налице „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. Според него и цитираното в хода на съдебните прении ТР № 2/2016 на ОДНК на ВКС, при преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре само при наличието на две предпоставки – пешеходецът да е стъпил или да преминава през нея. От всички експертизи по делото ставало ясно, че пострадалата Г. е предприела внезапно навлизане на платното за движение, както и не се е съобразила с въведеното задължение за пешеходците да се съобразят с разстоянието до приближаващите превозни средства и с тяхната скорост на движение. В този смисъл опасността за водача на МПС е възникнала към момента, в който Г. е предприела внезапно навлизане на пътното платно с цел пресичане на пешеходната пътека и това несъмнено е било в опасната му зона за спиране. При екстрено задействане на спирачките от момента на навлизане на пешеходката на пътното платно подсъдимият не е имал техническата възможност да спре автомобила и да предотврати удара, което е безспорно.  Самият В. обаче твърди, че е възприел „фигура с чадър плътно над главата” на тротоара  пред пешеходната пътека /на разделителната тревна ивица/ и едва на по-късен етап същата е предприела внезапно пресичане на платно за движение. От протокола за проведен следствен експеримент се установява, че водачът на товарния автомобил е имал пряка видимост към пешеходката, докато е била на тротоара на разделителната ивица, на разстояние 87 метра. Настоящият състав приема, че действително насочването на пешеходката от тротоара към платното за движение е началния момент за възникване на опасността, но задължението за намаляване на скоростта или за спиране на МПС е в зависимост от момента на възприемане от страна на водача на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. Т.е. подс. В. е възприел Г. на разстояние от 87 м., независимо, че същата е била на разделителната ивица, като е следвало да намали скоростта до безопасната такава и да спре, за да я пропусне да премине през пешеходната пътека. Именно от този момент пешеходката е представлявала предвидимо препятствие. Движейки се в лявата пътна лента, преди пешеходна пътека обозначена с пътни знаци, дъждовното време, което допълнително е усложнило пътната обстановка подс. В. е бил длъжен и е имал обективната и техническа възможност от достатъчно разстояние /повече от два пъти над опасната зона за спиране от 40 м./ и време, след като я е възприел да реагира адекватно като намали скоростта за движение, но не го е сторил. По този начин сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с навременно екстрено намаляване на скоростта и спиране, дори и със скоростта, с която се е движел преди удара – 59 км./ч. Експертите по назначената арбитражна експертиза са изчислили, че при същите действия на водача, които в действителност е предприел от разстоянието, от което е задействал спирачната уредба /33 м./ и от момента на възприемане на реалната опасност – предприемането на внезапното пресичане на пешеходната пътека от страна на Г., безопасната скорост на движение на автомобила е била от 48 км./ч., т.е. под максимално допустимата за града такава, при което би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП.  Задължението на водачите на ППС по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е да избират такава скорост на движение, която да им позволява да спрат пред всяко предвидимо препятствие или при необходимост, когато възникне опасност за движението.  

В заключение следва да се отбележи, че настоящият състав не приема тезата на защитника на подсъдимия, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Това е така, защото макар опасността да е възникнала внезапно в опасната зона за спиране /стъпването на пострадалата Г. на платното за движение/, когато ударът е бил непредотвратим, то в един предходен момент, когато В. е могъл и я е  възприел /на разстояние 75 метра/ е бил длъжен съответно да реагира на предвидимото препятствие, като намали скоростта на движение и съответно да спре, но не го е сторил. Случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача на МПС, когато опасността възникне внезапно в опасната зона за спиране и го постави в абсолютна невъзможност да я предотврати. Ето защо съдът прие, че е налице нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДВП, като превишената скорост от 59 км./ч.. не е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, тъй като дори и с тази скорост при навременна реакция от страна на подсъдимия ПТП би било предотвратимо, а при същите реакции, които е имал към момента на удара безопасната скорост е изчислена под максимално допустимата такава от 50 км/ч. – била е 48 км/ч. Причиняването на смъртта на пострадалата Г. е в пряка причинно – следствена връзка с допуснатото нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от НК и с действията на подсъдимия по управление на лекия автомобил.   

         Налице е и съпричиняване от страна пострадалата Г., която с поведението си не е изпълнила задълженията вменени на пешеходците по ЗДвП.  Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана с маркировка върху пътното платно и сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, но при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които същата не е изпълнила. Съдът прие, че пострадалата не се ползва от специалната защита по чл. 116 от ЗДвП /за „престарели хора”- виж по-горе в мотивите/.

 

         От субективна страна, подс В. е действал при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на пострадалата Г., но е бил длъжен съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посоченото нарушение на правилата за движение и бе предприел съответните своевременни  действия по намаляване на скоростта на движение.

         Като взе предвид естеството на процесното деяние, което е основание за възникване не само на наказателна, но и на административно-наказателно отговорност и въведеното изискване с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК, съдът установи, че въз основа на издадения АУАН на В. не е издадено НП, което се потвърждава и от писмото на Началник сектор „ПП” – л. 105, т. 3 от ДП.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Съгласно чл. 343г НК се предвижда и „лишаване от право да се управлява МПС”.

           При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст /**** към момента на извършване на деянието/, добрите характеристични данни, в т.ч. извлечени от показанията на св. К. и св.Г., трудовата му заетост, изказаното съжаление за стореното, както и продължителния период от време, който е минал от датата на извършване на деянието. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита и формата на вина – несъзнавана непредпазливост, която е основание за по-малка укоримост в сравнение с престъпната самонадеяност, както и степента на съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на пострадалата. След произшествието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като лично е позвънил на спешен номер 112, за да съобщи за произшествието и да извика линейка на място.

            От друга страна, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства завишената степен на обществена опасност на деянието /престъпление против транспорта/, тъй като с общественоопасните му последици е засегната най – висшата ценност – човешкият живот, както и превишената скорост на движение в градски условия – 59 км./ч.

От справката за нарушения на водач на МПС /л. 7, т.2 от ДП/ не се установява завишена опасност на подсъдимия като нарушител на правилата за движение по пътищата. Съставен му е един АУАН на 07.08.2014 г. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на който е било издадено и НП, както и издадени два фиша, поради което не ги отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.

         След преценка на съотношението и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че  са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което да обуслови прилагането на чл. 55 НК при определяне на наказанието. В този смисъл, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 от НК. Ето защо съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в размер  на 1 година и 4 месеца.

         При преценката относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът взе предвид наличието на двете задължителни предпоставки – подс. В. не е осъждан и наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер до 3 години, като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно. Съображенията в тази насока са следните: Ръстът на престъпленията по транспорта е безспорен факт, но за постигане целите на чл. 36 от НК отговорността на дееца следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Дали следва да се приложи института на условното осъждане във всички случаи е строго индивидуален въпрос и преценката за личната обществена опасност на извършителя не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, в каквато насока е и константната съдебна практика. Положителните характеристични данни, трудовата му ангажираност, наред с искрено и недвусмислено изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание да се приеме, че е налице възможност подс. В. да се поправи и без да е необходимо изолирането му от обществото в място за лишаване от свобода, като биха се постигнали и целите на личната и генералната превенция на закона.

         Поради изложеното, съдът прецени, че поправянето и превъзпитаването на подс. В. е възможно с отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”  за срок от 3 години. Така ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия 3-годишен период е реална заплахата да изтърпи отложеното наказание.

Съдът му наложи и предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 8 месеца, на осн. чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимият В. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Х. сумата от 5 350,06 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, както и разноските на частните обвинители В.Г., П.П. и В.Г. за повереник в съдебното производство в размер на по 1 800 лева на всеки един от тях.

 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             Председател :