РЕШЕНИЕ
№ 23517
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110151229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 256079/15.09.2023 г. и
256081/15.09.2023 г., като искът по втората молба е изменен с протоколно
определение от 08.05.2024 г. (на лист 64 от делото), на К. С. П. срещу В. И. П.,
с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да му плати два
пъти 1500 лева (частичен иск от 3000 лева) – обезщетение за неимуществени
вреди от ухапване на крака на ищеца от куче на ответницата (евентуално – за
което тя само е упражнявала надзор) на 17.04.2023 г. и 02.08.2023 г. в двора на
адрес: С., ул. „А.“ № **, ведно със законната лихва от датите на двете
увреждания до окончателното плащане, и два пъти по сто лева 100 лева –
обезщетение за имуществени вреди от същите ухапвания – стойност на
разкъсани панталон и обувки, съответно – на 17.04.2023 г. – и двете с марка
„Адидас“, а на 02.08.2023 г. – анцуг „Адидас“ и обувки „Nike“, отново със
законна лихва от датите на двете увреждания до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че и двете страни притежават апартаменти в
сгради, които се намират в двора на адрес: София, ул. „Антим I“ № 37, като
ответницата държала в същия двор куче, което според ищеца било агресивно.
Твърди, че на 17.04.2023 г. при отключване на входната врата на двора кучето
на ответницата се нахвърлило към ищеца, като го ухапало на две места по
десния крак, както и му нанесло рани с ноктите си. При това бил разкъсан
панталона на ищеца – анцуг „Адидас“ на стойност 58 лева, и маратонки
„Адидас“ на цена от 158 лева. Твърди, че е получил медицинска обработка на
раните и те заздравявали известно време. Твърди, че след инцидента изпитва
1
страх и стрес, има проблеми със съня. Тъй като за кучето се грижи
ответницата, иска да бъде осъдена да му плати вредите от ухапването.
Претендира и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – В. И. П., с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че към
април 2023 г. ищцата е живеела в друга къща с кучето си и то няма как да е
ухапало ответника на посочената дата. Сочи, че ищецът е в конфликт с нея и
съпругата му отправяла заплахи. Оспорва доказателствата на ищеца, като
сочи, че същият не представя никакви данни за лечение, което е щяло да
остави документална следа, и така се създава силно съмнение за истинността
на изложените твърдения. Твърди, че между страните за подобен инцидент се
води второ дело – гражданско дело № 51250/2023 г. на Софийския районен
съд, 154. състав, което определя като форма на злоупотреба. Иска отхвърляне
на иска.
В съдебното заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа иска, в писмени бележки поддържа, че свидетелите, водени от него
доказват фактическия състав на иска, като поддържа, че ответницата не е
упражнила контрол върху кучето си, поради което иска уважаване на
исковете. Претендира разноски. Ответницата чрез процесуалния си
представител оспорва исковете като недоказани, като се сочат редица
противоречия в показанията на свидетелите.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 6 – 7 от делото Постановление от
15.01.2019 г. по изпълнително дело № 20189240400230 на частен съдебен
изпълнител Г. К. съпругата на ищеца – свидетелката Й.С. Л.-П., е получила
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – жилище с площ
32,50 кв.м., заедно с 9,87 % идеални части от общите части на сградата и
23/494 идеални части от дворно място с адрес: С., ул. „А.I“ № **, като
жилището е в пристройка към първия етаж на триетажна жилищна сграда в
посоченото дворно място. На лист 9 – 13 е представен и препис от Решение №
3970/29.05.2013 г. по въззивно гражданско дело № 11428/2012 г. на Софийския
градски съд, IV-г състав, с което ползването на дворното място е разпределено
между ответницата и праводателката на ищеца, като решението е в сила от
13.03.2014 г.
Съгласно представен на лист 8 от делото Удостоверение за граждански
брак серия ВР, № 0082264, от кметството на с. Е., общ. Р., ищецът и съпругата
му са сключили граждански брак на 23.07.2011 г.
Съгласно представена на лист 42 – 44 от делото Епикриза по история на
заболяване № 5451/2023 г. на Втора МБАЛ – София ответницата е постъпила
в болницата на 08.08.2023 г. сутринта, като е съобщила за замайване и
световъртеж и са установени усложнения след исхемичен мозъчен инсулт с
давност от 2014 г. и поставена диагноза „Атипична лицева болка. МСБ.
Мултиинфарктна енцефалопатия. ХВБН. Екстрапирамидален тремор на дясна
2
ръка. Артериална хипертония...“.
Съгласно представено на лист 62 писмо от ТП на НОИ – София-град с
изх. № 1030-21-889#1/12.04.2024 г. в информационната система на НОИ няма
данни ищецът да е бил в отпуск по болест или временна нетрудоспособност в
периода от 17.04.2023 г. до 30.04.2023 г. и от 02.08.2023 г. до 22.08.2023 г.
Съгласно представено на лист 71 от делото Удостоверение № 6/ 02.04.2024 г.
от „Инфанта солей“ ЕООД ищецът е бил в отпуск по бащинство от 12.05.2023
г. до 19.11.2023 г.
Съгласно представено на лист 72 от делото писмо от Министерството на
здравеопазването с изх. № 11-03-69/15.05.2024 г. на ищеца няма данни да са
правени медицински прегледи от 17.04.2023 г. до 28.09.2023 г., а на 29.09.2023
г. при преглед от личен лекар е поставена диагноза за респираторна инфекция,
лекувана с лекарства в домашни условия.
В съдебното заседание на 03.07.2024 г. е разпитан свидетелят на ищеца
М. Б. (на лист 74 – 75 от делото), който дава показания, че на 02.08.2023 г. по
молба на съпругата на ищеца отишъл с последния до къща на ул. „А.“ в С.,
близо до централата на „Лукойл“ на бул. „Т. А.“. Посещението било, за да
доставят на майстор материали за интериорен ремонт на жилище, което
ищецът и съпругата му имали на адреса. В двора се влиза през портална врата
в двор, в който къщата на ищеца е откъм улицата, а оградата откъм двора е
метална с плътни пръти (не е мрежа). Ищецът предупредил свидетеля, че има
куче, което се спуска срещу влизащите. Когато ищецът отворил вратата,
кучето се спуснало към крака на ищеца и го ухапало по десния крак (в зала
свидетелят сочи левия си крак). Ищецът го ритнал няколко пъти и се
отдръпнал назад. Тогава ищецът повикал към ответницата – В., че кучето
„пак“ го е ухапало. Ответницата се показала отнякъде и извикала на ищеца, че
кучето – Роки или Рекси, не харесва ищеца и затова ищецът трябвало да се
изнесе. Кучето се разхождало свободно из двора. Свидетелят не помни
скъсани дрехи на ищеца, помни, че раната е била малка, с 3 – 4 видими капки
кръв. Кучето прилича на каракачанска порода, има подобна окраска на
козината – бял цвят с няколко тъмни петна и черна глава, като обаче е по-
ниско от други каракачански кучета. Ищецът не искал конфликти с
ответницата, но явно не е успял да се помири с нея, като казал, че с това куче
и друг път е имало проблеми.
Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като са логични
и безпротиворечиви, същият не показва заинтересованост към страните, което
личи и от това, че не преувеличава страданията на ответника и дава показания
за липса на увреда на дрехи и обувки. Показанията му си противоречат
единствено с тези на свидетелката Антова, които съдът не кредитира по
причини, описани по-долу. Посочването на неправилния крак може да се
обясни с притеснение на свидетеля, като устно той изрично и неколкократно
заявява, че ищецът е бил ухапан по десния крак, на което съдът дава вяра.
В съдебното заседание на 03.07.2024 г. е разпитана свидетелката на
ответницата М. А.(на лист 74 – 75 от делото), която дава показания, че е
съседка на двора на ул. „А.“ № ** в София и е приятелка на ответницата.
3
Свидетелства, че ответницата има съпруг, както и куче – Роки, което е взела
около две години преди датата на разпита (през 2022 г.) от приют, което
описва като високо до коляното на човек и бяло-черно на цвят. Дава показания
относно ситуацията в двора – домът на В. е в задната част, къщата на ищеца –
в предната, като последният е дошъл преди 5 – 6 години и дава имота под
наем, като наемателите създавали според свидетелката „големи проблеми“.
Ремонт на къщата си ищецът правил, като я придобил, а след това не е имало
ремонти. На последващи въпроси свидетелката уточнява, че има предвид, че
не е имало външни ремонти, а за вътрешността на сградата не знае. Според
свидетелката кучето се разхождало свободно по двора, като имало поставена
дървена ограда, но от 2023 г. или малко преди това. На 02.08.2023 г.
свидетелката била в тентата в двора на страните, за да празнува Илинден.
Тогава съпругата на ищеца, която свидетелката била виждала много рядко и не
познава по име, започнала да вика на ответницата, че ще я прати на оня свят,
там да си сади доматите. Кучето стояло в къщата на климатик, защото по-
трудно дишало. На 8 август В. била получила инсулт.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Антова за
разположението на къщите в двора, описанието на кучето на ответницата,
името му и собствеността върху кучето, както и за това, че то се е движело
свободно в двора, като в тази част показанията напълно съвпадат с тези на
останалите свидетели и с документите за собственост. Съдът обаче не
кредитира показанията на свидетелката конкретно относно датата 02.08.2024
г., тъй като в тази част същите изглеждат тенденциозно погрешни – макар че
свидетелката сочи, че кучето Роки било свободно да излиза на двора,
изведнъж твърди за конкретната дата, че стояло в къщата на климатик, а по
отношение на датите държи да спомене за инсулт на ответницата, какъвто не
се установява тя да е получила на 08.08.2023 г. – инсултът е с много по-голяма
давност и свидетелката следва да знае за него, щом е близка приятелка на
ответницата, и да посочи, че е имало само усложнения на ответницата, което
се установява от медицинската документация, приложена по делото. Няма
данни по делото и съпругата на ищеца да е била бременна към август 2023 г.
Поради това съдът кредитира показанията на свидетеля на ищеца
Мартин Бозов, че на 02.08.2024 г. е имало ухапване.
В съдебното заседание на 03.07.2024 г. е разпитана свидетелката на
ищеца Й. Л.-П. – съпруга на ищеца (на лист 75 – 76 от делото), която дава
показания, че лично е присъствала, когато ищецът бил ухапан от куче на
17.04.2024 г. – последният ден на Великденските празници. Тогава
свидетелката отишла до жилището, където доскоро, до 10.04.2023 г. имали
наематели, и заедно с ищеца влезли в двора на ул. „А.“ № ** в С., за да
изчистят това жилище за новите им наематели, които се нанесли на 19.04.2024
г. Ищецът отворил вратата и отсреща, на пътеката в двора, било кучето на
ответницата. След като ищецът направил още няколко стъпки, като кучето го
ухапало в долната част на десния крак. Дава описание на кучето като гледано
свободно на двора, черно-бяло, около 60 сантиметра високо, като прилича на
българско овчарско (каракачанско) куче. Името на кучето е Роки. Ищецът
повикал ответницата да си прибере кучето след ухапването. Тя дошла и
4
казала, че явно кучето не ги харесва и направили лошо, като отишли в имота.
След това страните по делото се скарали и ответницата обидила ищеца.
Раната от ухапването била малка, около сантиметър, с няколко капки кръв.
Ищецът при ухапването бил с анцуг, на него имало две дупки. От раната
имало само болка, без други симптоми, и зараснала за около 10 дена. Дава
показания, че на инцидент от август 2023 г. не е присъствала лично, но е
пратила свой колега да помага на ищеца. След инцидентите ищецът започнал
да избягва кучета, като отказвал и да помага на баща си за грижите за кучето
на последния. След инцидентите забранил на децата си да ходят да играят на
поляна с кучета. Няколко седмици преди нанасянето на новите наематели в
двора поставили дървена ограда и кучето стояло зад нея. Новите наематели
нямали проблеми с кучето, те са Николай и Александра, а преди това били
Александър и чужденка от Южна Америка. Ищецът не предприел лечение на
раните си при лекар, защото майката на свидетелката (тъщата на ищеца) била
медицинско лице и му казала да си бие ваксини против тетанус и бяс. Ищецът
отказал противобясна ваксина, защото се правела по схема, и само следили
поведението на кучето, като разбрали, че не е бясно. Тъщата на ищеца му
поставила ваксината срещу тетанус горе в крака. Ваксината за тетанус
закупили от аптека до тях, като те не са под особен контрол, а само тези за бяс
са такива и се изписват по специални протоколи.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно външния вид,
собствеността и името на кучето на ответницата, начина му на отглеждане,
както и коментара на ответницата относно отношението на кучето към ищеца.
Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелката за инцидента от
17.04.2023 г., като същите противоречат на тези на свидетелката Ж. Д., които
са по-последователни – така свидетелката на ищеца посочва, че в периода
между 10 и 19 април 2023 г. (смяната на наемателите) е била поставена малка
ограда в двора, а не споменава дали тя вече е била налична, когато на 17 април
2023 г. е станало твърдяното ухапване. Освен това свидетелката е близка на
съпруга си и няма как да не се отбележи забележителното съвпадение между
предявените искови претенции по двете искови молби, което създава сериозно
съмнение относно наличието на два инцидента, случили се по абсолютно един
и същи начин, при които ищецът носел същите дрехи. В частта относно
стресовите реакции на ищеца показанията на свидетелката напълно се
разминават с впечатленията на свидетеля на ищеца Б., който свидетелства за
това, че ищецът е идентифицирал отношението на кучето към него, приемал
го е за нормално и не е реагирал със стрес (дори е употребил реплика, че „пак“
има проблем с кучето, т.е. е възприел това поведение на кучето и реагирал
спокойно на него). Други данни за изпитан от ищеца стрес няма, като самата
свидетелка казва, че ищецът е гледал кучета и знае как да се отнася с тях,
което също изключва възможността внезапно да получи стресови реакции.
Що се отнася до употребения от свидетеля Б. израз „пак“, съдът кредитира
показанията и на свидетелката Л.-П., и на свидетелката А., че кучето на
ответницата не харесва ищеца и той е знаел това, но сам по себе си този факт
не може да служи за установяване на инцидент с ухапване точно на 17.04.2023
г., особено предвид показанията на свидетелката Д..
5
Що се отнася до показанията на свидетелката за лечението на ищеца,
съдът ги кредитира, но не и по отношение на твърдяното време, а смята, че
свидетелката дава показания всъщност за проведено през август 2023 г.
лечение. Действително е възможно ищецът да се е ваксинирал срещу тетанус
в домашни условия, като майката на свидетелката е следвало съгласно чл. 13
от Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България да
регистрира тази препоръчителна имунизация, но липсата на такава
регистрация по принцип не я препятства да закупи ваксина. Не така стои
въпросът с ваксините против бяс, които съгласно чл. 21, ал. 1 от същата
наредба може да се извърши само в нарочно определени със заповед на
министъра на здравеопазването кабинети, като до ваксините има специален
достъп съгласно чл. 24, т. 2 от същата наредба самото разпространение на
ваксините се регулира по централизиран начин и те не би следвало да са
достъпни за свободна продажба.
В съдебното заседание на 03.07.2024 г. е разпитана свидетелката на
ответницата Ж. Д. (на лист 77 от делото), която дава показания, че е етърва на
ответницата, като през април 2023 г. поради ремонт на къщата на ул. „А.“ №
** в С. ответницата живеела в къщата на майка си в кв. „Кръстова вада“,
където свидетелката празнувала със семейтвото на ответницата Великден, а
понеделникът на Великден – 17.04.2023 г., всички били заедно в къща в същия
квартал, включително и с кучето на ответницата – Роки, за което да описание
като черно-бяло на ръст малко над коляното на свидетелката. Кучето е дворно,
ходело само свободно из двора.
Съдът кредитира показанията на свидетелката изцяло, като в частта за
ремонта същите се потвърждават и от казаното от свидетелката Лозанова-П.а,
че при промяната на наемателите на жилището на ищеца през април 2023 г. е
била поставяна дървена ограда в двора – т.е. има данни за ремонти работи.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Доколкото съдът приема за установен само един инцидент – този от
02.08.2023 г., исковете за вреди от ухапване от 17.04.2023 г. следва да се
отхвърлят изцяло.
Предявените искове за вреди са с правна квалификация чл. 50 ЗЗД във
връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетяване на вреди, причинени
от животно на ответницата. Исковете се уважават, ако съдът установи
ухапването, вреди за ищеца – болки и страдания и разходи за поправка на
имуществото му, както и причинна връзка между вредите и ухапването, както
и това кучето да е собственост на ответницата (а по евентуалната претенция –
последната да е упражнявала само контрол върху чуждо куче).
В случая не е спорно, че кучето Роки е собственост на ответницата, а от
свидетелските показания се установява ухапването от 02.08.2023 г.
Ищецът безспорно като ухапан от куче е страдал, тъй като е имал рана и
тя го е боляла. При това положение съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя
размера на обезщетението по справедливост. В случая става въпрос за рана,
причинена на възрастен човек (който търпи по-малко стрес от дете), същата не
6
е засегнала здравето трайно, била е лека и не е причинила особена болка, като
няма данни да е пречила на заетостта на ищеца (а и той в този момент е бил в
отпуск), като периодът на заздравяване във всички случаи е по-кратък от
месец, поради което съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се
определи на 1000 лева, което се съизмерява с това, че ищецът не е бил лишен
от доходи и неработоспособен, но все пак е търпял дискомфорт, както и с
равнището на доходи в страната към 2023 г. Претенцията следва да се
отхвърли за разликата между присъдените 1000 лева и поисканите 1500 лева.
Не се установи разкъсване на дрехите на ищеца или обувките му, като
няма категорични показания в тази насока, поради което претенциите за
имуществени вреди се отхвърлят.
Следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането –
02.08.2023 г., когато ответницата е изпаднала в забава съгласно специалното
правило на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1000 лева от общо предявен
размер от 3200 лева, или 31,25 %) и ответницата – пропорционално на
отхвърлената част (68,75 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 120 лева – държавни такси, и
1600 лева – адвокатски хонорар по договори от 20.04.2024 г. (на лист 94 от
делото), които съдържат и разписка за плащане, поради което следва да му се
присъдят 31,25 % от общо 1720 лева разноски, или 537,50 лева.
Ответницата е доказала разноски в размер на 1400 лева – адвокатски
хонорар по договор от 11.01.2024 г. (на лист 41 от делото и лист 28 от гр. дело
№ 51250/2023 г. на Софийския районен съд, 154. състав), които съдържат и
разписка за плащане, поради което следва да се присъдят 68,75 % от общо
1400 лева разноски, или 962,50 лева.
По компенсация на ответницата следва да се присъдят 425 лева
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. П. искове с правна квалификация чл.
50 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. И. П., с
ЕГН: **********, и адрес: София, ул. „А.“ № **, вътрешна къща, да плати на
К. С. П., с ЕГН: **********, и адрес: община Р., с. Е., ул. „В. Б.“ № ***,
сумите от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), предявена като частична
претенция от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ухапване на
крак на ищеца от куче на ответницата на 17.04.2023 г. в двора на адрес: С., ул.
„А.“ № **, и 100 лева (сто лева) – обезщетение за имуществени вреди от
същото ухапване, представляващи стойност на анцуг и маратонки „Адидас“.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД В. И. П., с ЕГН: **********, и адрес: София, ул. „А. “ № **, вътрешна
къща, да плати на К. С. П., с ЕГН: **********, и адрес: община Р., с. Е., ул.
„В. Б.“ № ***, сумите от 1000 лева (хиляда и петстотин лева), предявена като
частична претенция от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
ухапване на крак на ищеца от куче на ответницата на 02.08.2023 г. около обяд
в двора на адрес: С., ул. „А.“ № **, ведно със законната лихва от 02.08.2023 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата между уважения размер от 1000 лева
(хиляда лева) и предявения размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) и
за сумата от 100 лева (сто лева) – обезщетение за имуществени вреди от
същото ухапване, представляващи стойност на анцуг „Адидас“ и маратонки
„Nike“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК К. С. П., с ЕГН:
**********, и адрес: община Р., с. Е., ул. „В. Б.“ № ***, да плати на В. И. П., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „А.“ № **, вътрешна къща, сумата от 425
лева (четиристотин двадесет и пет лева) – разноски по делото по
компенсация.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8