Р Е Ш Е Н И Е
572/15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №1633 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление в частта по пункт втори, като необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
представител – адв.Ю.Р. от ШАК, който поддържа
жалбата и излага конкретни мотиви в подкрепа на исканията си. Изрично заявява,
че обжалва наказателното постановление единствено в частта по пункт втори, като
не го обжалва в частта по пункт първи.
Процесуалният представител на ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление в обжалваната част да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2019 год. жалбоподателят управлявал собствения
си лек автомобил марка „Киа Соренто“ с рег.№ Н 4000 ВВ, като се движел в
гр.Шумен, по ул.“Васил Левски“ в посока ул.“Паламара“. Около 16.20 часа пред
дом №29 на ул.“Васил Левски“ водачът
изгубил управлението над автомобила и блъснал паркирания в дясно на пътното
платно лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег.№ Н2130 ВР, собственост на Л.Й.А.,
с което станал причина за ПТП. Непосредствено след удара, водачът продължил
движението си, без да спре и се отдалечил. Тъй като собственикът на ударения
автомобил се намирал по това време в Ветеринарната клиника, намираща се на
посочения по-горе адрес, при излизането си забелязал по задната броня на
автомобила следи от удар и подал сигнал за станалото ПТП. На
местопроизшествието били изпратени свидетелите С.Б.С. и Л.М.С., който били
служители на РУ-Шумен. При преглеждане на предоставения им запис от охранителна
камера, поставена на входа на Ветеринарната клиника, намираща се на адрес:
гр.Шумен, ул.“Васил Левски“ №29 възприели автомобилът на жалбоподателя, който
минавайки покрай автомобила на свидетеля А. го удря, но не спира и продължава,
без да промени движението и скоростта на
управлявания от него автомобил. След установяване на регистрационния номер била
установена и самоличността на водача. Било извършено съпоставяне на двата
автомобила, при което било установено, че щетите по автомобилите съвпадат. Бил
съставен Протокол за ПТП №1601331/18.05.2019 год. На нарушителя бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение №1939 от 18.05.2019 год., с
бланкетен номер 113413. Актосъставителят
е посочил, че с горното деяние от страна на Д.К.Д. са нарушени разпоредбите на
чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като
същият не е изложил възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №19-0869-001939 от 10.06.2019 год. на Началник група към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.К.Д., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетелите Л.М.С., Й.Н.Й. и Л.Й.А. и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани изцяло показанията и на четиримата свидетели С.Б.С., Л.М.С., Й.Н.Й.
и Л.Й.А.. Същите са последователни, еднопосочни, непредубедени. В тази връзка
показанията на свидетелите С.Б.С. и Л.М.С. почиват на техни преки наблюдения
над поведението на водача непосредствено след причиненото ПТП, получени при
визуализиране на записите от намиращата се в близост охранителна камера.
Останалите двама свидетели пък лично са възприели изявлението на водача по
време на съставяне на акта за установяване на административно наказание, при
което същият е заявил, че изобщо не е
разбрал да е ударил нещо или пък да е причинил ПТП. Показанията на свидетелите кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на
наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:
Въпреки, че в жалбата срещу наказателно постановление №19-0869-000727 от
09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция
– Шумен жалбоподателят заявява, че обжалва същото изцяло, след изявлението в
съдебно заседание на упълномощения му представител, подкрепено и от него самия,
че не обжалват постановлението в частта по пункт първи от същото се налага
извода, че Д. обжалва наказателното постановление единствено в частта по пункт
втори. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че осъществяването на
съдебен контрол върху конкретното наказателно постановление е поставено в
зависимост от волята на наказаното лице. В случая на Д. са наложени две
административни наказания за две различни деяния, при което въпреки, че
субектът първоначално е упражнил правото си на жалба по отношение и на двете, с
оглед изявлението, направено в съдебно заседание, се налага извода, че обжалва
единствено пункт втори от наказателното постановление. В останалата му част,
постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на основание чл.64,
б.„б“ от ЗАНН и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да
преценява неговата законосъобразност.
В този смисъл е и константната съдебна практика на
ШАС и по-конкретно Решение №183 от 04.07.2017 год. по КАНД №122 по описа за
2017 год. на ШАС.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като
нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по
изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че
жалбоподателят е участник в описаното в
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на
него наказателното постановление ПТП. Това обстоятелство, освен, че не се отрича
от страна на самия жалбоподател се подкрепя и от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Б.С., Л.М.С. и Л.Й.А.. Съдът намира, че
показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, еднопосочни и подкрепят
изцяло изложената от актосъставителя и от наказващия орган фактическа
обстановка. В подкрепа на същата са и изготвените от страна на полицейските
служители снимки, които са приложени по делото. Безспорно се установява и
факта, че след станалото ПТП жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са
последиците от произшествието, а е продължил движението си с управлявания от
него автомобил. В подкрепа на този извод са отново показанията на свидетелите С.Б.С.,
Л.М.С. и Л.Й.А., които при възпроизвеждане на записа от охранителната камера
пряко са възприели поведението на водача непосредствено след станалото ПТП. С
оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. и
В същото време обаче съдът намира, че липсва
субективният елемент от състава на посоченото нарушение. За да приемем, че Д. е
осъществил състава на същото и от субективна страна е необходимо да приемем, че
водачът е разбрал за причиненото от него ПТП и въпреки това умишлено не е изпълнил задължението си да спре и да установи
щетите. В тази връзка съдът съобрази отново събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Б.С., Л.М.С. и Л.Й.А.,
които в съдебно заседание по недвусмислен начин заявяват, че на записа на
охранителната камера се вижда как водачът изобщо не променя движението си и
скоростта на автомобила, както преди удара, така също и след него и продължава
движението си, както и че от записите не може да се направи извод, че водачът е
разбрал, че е ударил паркирания автомобил. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Й.Н.Й., пред която по време на съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, самият жалбоподател заявява, че изобщо не е
разбрал и усетил, че е причинил ПТП.
Наличието на едно предположение, че жалбоподателят
е разбрал за причиненото ПТП и умишлено не е спрял, без да са налице каквито и
да е доказателства в тази насока, не е достатъчно, за да ангажира
административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените
наказания за твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.53 и следващите
от ЗАНН, наказателно постановление се
издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и
когато е доказана по безспорен начин неговата вина.
А с оглед на изложеното, поради липсата на
неоспорими доказателства в тази насока, съдът намира, че доколкото не може да
бъде направен категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, то наказателното постановление в частта по пункт втори, с която на
жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се явява
недоказано и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0869-001939 от
10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен, в частта по пункт втори,
с която на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба”
в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
/три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като недоказано.
Наказателно постановление №19-0869-001939 от
10.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна
полиция-Шумен, в частта по пункт първи,
с която на Д.К.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: