Р Е
Ш Е Н
И Е
№273 20.07.2023г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 227
по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.З.Д. с ЕГН **********,
срещу Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г., издадена от Началника на Първо
Районно управление – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед,
на основание чл.197, ал.1, т.1 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец на мл. инспектор Н.З.Д.
– старши полицай в група ООР при Първо РУ – Стара Загора.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения
за постановяването й при неспазване на императивните изисквания за съдържание
на акта за налагане на дисциплинарно наказание; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон; при допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на проведеното дисциплинарно производство и в несъответствие с
предвидената в закона цел. Жалбоподателят поддържа, че от изложените в
оспорения акт мотиви не става ясно какво точно дисциплинарно нарушение му е
вменено, съответно за какво нарушение му е наложено дисциплинарното наказание.
Твърди, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, тъй
като нито е била извършена проверка по дадените от него в хода на
дисциплинарното производство обяснения, нито същите са били обсъдени. Излага
доводи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и без да
са анализирани всички събрани по преписката доказателства, като не е обосновано
и не е доказано извършването по време на работа на вмененото му нарушение,
изразяващо се в употреба на алкохол. Счита, че предвид наличието на
доказателства за многократното му награждаване и липсата на каквито и да било
вредни последици от вмененото му нарушение, не става ясно по какви съображения
дисциплинарно-наказващият орган е приел, че нарушението е от такова естество,
обуславящо налагането на дисциплинарно наказание. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед и на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.
Ответникът по
жалбата - Началник на Първо Районно управление – Стара Загора при ОД на МВР –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на извършено от
мл. инспектор Н.Д. нарушение на служебната дисциплина – на т.27 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като материалноправно
основание за налагане на дисциплинарно наказание, е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Излага доводи че заповедта, като издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР
административно-производствени правила и при съблюдаване на изискванията за форма
и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
От Началник група ООР в Първо РУ – Стара Загора е
изготвена Справка УРИ: 1959р-320 от 04.01.2023г., до Началника на Първо РУ –
Стара Загора. Съгласно справката, на 30.12.2022г., по време на инструктажа на служителите
от нарядите, осъществяващи ППД на сменен режим в група ООР за времето от 07.45
часа до 19.45 часа, в изпълнение на Разпореждане с УРИ: 8121р-20982 от
12.10.2022г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед с УРИ: 349З-3905 от
18.10.2022г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е извършена проверка с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване на употреба на алкохол. По
отношение на мл. инспектор Н.Д. – старши полицай в група ООР, при извършената
първа проба в 07.55 часа е отчетен положителен резултат - 0.35 промила с проба № 2245. Направена е контролна
проба № 2246 в 08.10 часа, която е отчела 0.26 промила. Тестването е извършено
от ст. полицай Д.Т.П. в присъствието на инспектор Г. Д. Г.ев – ПИ група ООР.
Със Заповед № 1959з-936 от 30.12.2022г. мл. инспектор Н.Д. е отстранен временно
от работа за част от смяната – от 07.45ч, до 12.00ч. В 12.02ч служителят отново
е тестван за употреба на алкохол, като пробата е отчела резултат 0.00 промила и
мл. инспектор Д. е застъпил на смяна от 19.45 часа на 30.12.2022г.
Въз основа на изложеното в справката, със Заповед № 1959з
– 21/ 11.01. 2023г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора, на основание
чл.205, ал.1 от ЗМВР и чл.44 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е разпоредено образуването на
дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Н.З.Д. – старши полицай в група
ООР на сектор ОП при Първо РУ – Стара Загора. Образуването на дисциплинарно
производство срещу служителя е мотивирано с наличието на данни, че с
поведението си мл. инспектор Н. Д. е извършил нарушение на т.27 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставляващо нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което нарушение,
на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“. Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващ
орган - комисия с посочен в заповедта състав, като са указани и следващите се
действия по разследването, вкл. и действията по уведомяване на служителя за
правата му в производството. Заповедта е връчена на мл. инспектор Д. на 13.01.2023г.
С покана рег. № 1959р-1887/ 19.01.2023г., мл. инспектор Н.Д.
отново е уведомен за правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР, при предоставена
възможност, след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното
производство и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и
предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, да даде писмени обяснения и да
представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, при
определен срок за депозиране на обяснения или възражения до 25.01.2023г.
Поканата е връчена на мл. инспектор Д. на 19.01.2023г. С вх. № 1959р-2019 от
23.01.2023г. е депозирано писмено сведение от Н.Д. за даване на обяснения по
случаи. Съгласно обясненията, мл. инспектор Д. не отрича факта, че при тестване
за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер на 30.12.2022г., в 07.45 часа е бил
отчетен резултат 0.35 промила и 0.26 промила на контролната проба петнадесет
минути по-късно. В тази връзка служителят категорично заявява, че повече от 48
часа не е употребявал какъвто и да е алкохол. Твърди, че на 30.12.2022г. по
време на сутрешния си тоалет е джабурил устата с вода за уста, тъй като имал
проблеми с венците. Идентични по съдържание сведения /писмени обяснения/ са
депозирани от полицейския служител и с УРИ: 1959-р-3459 от 07.02.2023г. във
връзка с Покана за даване на писмени обяснения УРИ: 1959р-3535 от 07.02.2023г.
От дисциплинарно-разследващия орган е изготвена обобщена
справка по см. на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР с УРИ: 1959р-4119 от 13.02.2023г.,
относно резултатите от разследването срещу мл. инспектор Н.Д., съдържаща
хронологично описание на извършените в хода на проведеното дисциплинарно
производство действия в т. ч на събраните писмени данни и доказателства, имащи
отношение към случая. ДРО е приел за доказано извършеното на 30.12.2022г. от
мл. инспектор Д. дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР –
нарушение на т.27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
основано на дадената от полицейския служител положителна проба за употреба на
алкохол при извършената му в сградата на Първо РУ – Стара Загора проверка с Алкотест
Дрегер. Посочено е, че това нарушение следва да се квалифицира като такова по
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и съответно като основание за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“. Предвид липсата на дисциплинарни наказания
и множеството награди до момента, предложението на дисциплинарно-разследващия
орган е за това дисциплинарно нарушение на мл. инспектор Д. да бъде наложено
по-леко наказание – „мъмрене“. На 16.02.2023г. полицейският служител се е
запознал с обобщената справка и с материалите по проведеното дисциплинарно
производство, както и с възможността да даде допълнителни обяснения или
възражения. С УРИ №1959р-6068 от 02.03.2023г. са заведени писмени обяснения от Н.Д.
от 16.02.2023г. (дадени под формата на сведение), които са абсолютно идентични
по съдържание с предходно дадените в хода на дисциплинарното производство
писмени обяснения.
По делото е представено и отделно
становище от ДРО, в което се потвърждава наличието на извършено от служителя
нарушение, с предложение за прилагане на чл.198 от ЗМВР и налагане на
дисциплинарно наказание „мъмрене“.
С оспорената
в настоящото съдебно производство Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г., издадена
от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, на основание
чл.197, ал.1, т.1 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на мл. инспектор Н.З.Д. – старши
полицай в група ООР при Първо РУ – Стара Загора, е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене” за срок от един месец. От фактическа страна заповедта се
основава на обстоятелството, че на 30.12.2022г., в 07.55ч в Първо РУ – Стара
Загора, при извършена на мл. инспектор Н.Д. проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 за установяване на употреба на алкохол, е отчетен
положителен резултат - 0.35 промила с
проба № 2245, при направена контролна проба №2246 в 08.10ч, отчела 0.26
промила. Прието е, че полицейският служител е нарушил разпоредбата на т.27 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която при
изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е
употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго
упойващо вещество. След извършена преценка в изпълнение на изискванията по
чл.206, ал.2 от ЗМВР, по съображения, основани на ниската стойност на отчетения
резултат при направената проба за употреба на алкохол; липсата на настъпили
вредни последици; липсата на установени действия за целенасочена употреба на
алкохол, съотв. извършването на деянието при форма на вината „непредпазливост“,
както и цялостното поведение на полицейския служител, е прието, че съответно на
тежестта на извършеното нарушение и при прилагането на чл.198 от ЗМВР, би било
определянето на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на
оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на мл.
инспектор Н.Д..
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Д.Т.П. –
патрулен полицай в Първо РУ – Стара Загора. Свидетелят заявява, че е колега на Н.Д.
и го познава от 2018г. Задължение на свидетеля е преди започване на работа да
тества колегите си за употреба на алкохол, което тестване от м. септември
2022г. се извършва всеки ден. Спомня си за случая, при който при тестването на Н.Д.
била отчетена положителна проба – 0.35 промила, което много учудило свидетеля,
тъй като той е тествал много пияни водачи на пътя, а Д. нямал никакви признаци
да е употребил алкохол. Свидетелят направил и втора проба малко по-късно, която
отчела 26 промила. Д. казал на свидетеля, че има някакъв здравословен проблем и
използва вода за уста. Преди тестването, тъй като Д. е командир на отделение, е
водил инструктаж, като свидетелят не е забелязал да има нещо необичайно в
инструктажа.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№ 1959з-300 от 23.03.2023г., с която на мл. инспектор Н.Д. – старши полицай в
група ООР при Първо РУ – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание по
чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР, е издадена от материално компетентния дисциплинарно-наказващ
орган по чл.204, т.4 от ЗМВР - Началника
на Първо Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора.
Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на
императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане
на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа
на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага,
срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В случая оспорената Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г. съдържа
всички законово изискуеми реквизити. В обстоятелствената част на заповедта
подробно са описани данните, послужили като основание за образуването и
провеждане на дисциплинарното производство; установената от
дисциплинарно-разследващия орган фактическа обстановка и потвърждаващите я
доказателства; фактическите основания за издаването на заповедта -
обстоятелствата, които според дисциплинарно-наказващия орган обосновават
наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение,
съставляващо дисциплинарно нарушение, както и извършената преценка при
определянето на вида и размера на следващото се това нарушение дисциплинарно
наказание. Вмененото на мл. инспектор Н.Д. нарушение на служебната дисциплина,
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР -
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от
правна страна. Неоснователно и несъответно на съдържанието на заповедта е
възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не са изложени конкретни
мотиви какво точно дисциплинарно нарушение му е вменено,
съответно за какво нарушение му е наложено дисциплинарното наказание. Противно
на твърдяното в жалбата, дисциплинарно-наказващият орган няма законово
регламентирано задължение да излага мотиви относно извършената преценка на
дадените от полицейския служител обяснения, като елемент от задължителното
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на
проведеното дисциплинарно производство. Спазени са всички процесуални
изисквания, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вкл. сроковете по чл. 195, ал.1
от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарната
процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове и
материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в
дисциплинарното производство, при подробно разясняване на процесуалните му
права по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. правото му да представи доказателства, да
прави искания и възражения и да даде писмени обяснения. В изпълнение на чл.207,
ал.10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни
възражения или обяснения след запознаването му с изготвената обобщена справка.
Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, като преди налагането на
дисциплинарното наказание е дадена възможност на служителя да представи пред ДНО
писмени обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение. В съответствие
с нормата на чл. 206, ал.
4 от ЗМВР, наказанието е наложено след събиране и
оценка на всички релевантни доказателства. Абсолютно бланкетни и несъстоятелни са
възраженията на жалбоподателя за „формален подход“ при произнасянето на
дисциплинарно-наказващия орган; за „непълнота на доказателствата по преписката“
и „за липса на мотиви относно всички събрани доказателства“ – в хода на
проведеното производство полицейският служител не е направил искания за
събиране на допълнителни доказателства (вкл. след запознаване с обобщената
справка), като въпреки многократно предоставената му възможност не е посочил доказателства,
които според него е било необходимо са бъдат събрани, обсъдени и преценени. При
липса на каквато и да е била конкретика в трикратно дадените от Д. писмени
обяснения с идентично съдържание (че отчетените положителни проби за употреба
на алкохол са резултат от използвана по време на сутрешния тоалет вода за уста
поради проблем с венците), от гл.т на вида използвана вода за уста, наличие на
алкохолно съдържание и процент на алкохолното съдържание, периода от време
между ползването на водата за уста и извършената проверка с Алкотест Дрегер и
т.н, очевидно неоснователни са възраженията на жалбоподателя за „неположени
усилия“ от дисциплинарно-разследващия орган, респ. от дисциплинарно-наказващия
орган, „да се уверят в твърденията“ на полицейския служител, съотв. да извършат
проверка на тези твърдения чрез събиране на доказателства. Доколкото
жалбоподателят не сочи каквито и да е било доказателства, които ако са били
събрани в хода на дисциплинарното производство, биха довели до различна от
установената фактическа обстановка и съотв. до други прави изводи относно
наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.27 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, съдът приема, че дисциплинарното наказание е
наложено след като са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за
ангажирането на дисциплинарната отговорност на мл. инспектор Н.Д.. Съответно в хода на проведеното дисциплинарно производство и при издаването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като основание по см. на чл.146,
т.3 от АПК за отмяна на оспорения акт.
Обжалваната заповед е постановена в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената
заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарно-наказващия
орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите
запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция.
В случая
нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно
наказание на мл. инспектор Н.Д. – старши полицай в група ООР при Първо РУ – Стара
Загора, е квалифицирано като такова по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР
във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на 194, ал.2, т.4
от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Съответно нормата на
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР определя нарушаването на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР като дисциплинарно
нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”.
Вмененото на мл. инспектор Н.Д. нарушение на служебната дисциплина от правна
страна е обосновано с нарушаване на забраната по т.27 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР - при изпълнение на служебните си задължения държавният
служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието
на наркотично или друго упойващо вещество. Описаното в
обстоятелствената част на Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г. поведение на санкционираното лице, възприето от дисциплинарно-наказващия
орган като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР, се основана на дадената на
30.12.2022г. от полицейския служител положителна проба за употреба на алкохол
при извършената му в сградата на Първо РУ – Стара Загора проверка с Алкотест
Дрегер - при извършената първа проба в 07.55 часа е отчетен положителен
резултат - 0.35 промила с проба № 2245,
а направената контролна проба № 2246 в 08.10 часа е отчела 0.26 промила. Без
съмнение проверката на полицейските служители, вкл. и на мл. инспектор Д., за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, е извършена към
момент, в който ст. полицай Д. е започнал изпълнението на служебните си
задължения - съгласно показанията
свидетеля ст. полицай Д.П., преди тестването, Н.Д. като командир на отделение,
е водил инструктаж. Отчетените положителни резултати за употреба на алкохол при
направените две проби с Алкотест Дрегер на мл. инспектор Д. след началото на
смяната на полицейския служител, сочи поведение, нарушаващо въведената с т.27
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР забрана. Противно
на твърдяното от жалбоподателя, посочената разпоредба от Етичния кодекс не се
свързва единствено с регламентирана забрана за употреба на алкохол по време на
работа, респ. при изпълнение на служебните задължения. Установеното правило за
поведение въвежда общо изискване при изпълнение на
служебните си задължения държавният служител да не е употребил алкохол. В този
смисъл липсата на посочени данни и събрани доказателства за обстоятелството, че
по време на работа полицейският служител е употребил алкохол, не може да
обуслови извод нито за необоснованост, нито за недоказаност на санкционираното
нарушение - моментът на употребата на
алкохол не е съставомерен елемент на нарушението на т.27 от Етичния кодекс. За
наличието на вмененото на дисциплинарно наказаното лице нарушение, е абсолютно
ирелевантно и дали установената концентрация на алкохол при извършеното
тестване на полицейския служител, може да бъде определена като състояние, непозволяващо изпълнение на служебните задължения от мл.
инспектор Д., съотв. дали в конкретния случай обективното психо-физическо
състояние на служителя е препятствало изпълнението на службата. Доводите на
пълномощника на жалбоподателя, основани на посочената от него съдебна практика,
биха били относими ако мл. инспектор Н.Д. беше привлечен към дисциплинарна
отговорност за нарушение по чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР – за явяване на работа в
състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от
употреба на алкохол. В случая такова дисциплинарно обвинение не е отправяно към
полицейския служител, нито наложеното дисциплинарно наказание е в хипотезата на
чл.200, ал.1, т.4 от ЗМВР. Доколкото използваното техническо средство при
проверката на полицейските служители за употреба на алкохол – Алкотест Дрегер
7510, е техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, обстоятелството, че от мл. инспектор Д. не
са взети биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта, само по себе си нито опорочава
процедурата по тестване, нито може да обуслови извод за недостоверност на
отчетените резултати.
Ето защо съдът приема, че допуснатото от мл. инспектор Н.Д.
нарушение на т.27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
представляващо нарушение на служебната дисциплина по см. чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, се явява установено и доказано по несъмнен начин. Дадените от полицейския
служител положителни проби за употреба на алкохол при направената му на
30.12.2022г. в сградата на Първо РУ – Стара Загора проверка с Алкотест Дрегер,
при липсата на каквито и да е било ангажирани от жалбоподателя доказателства в
подкрепа на защитната му теза, релевират, че при изпълнение на
служебните си задължения полицейският служител е бил употребил алкохол
(обстоятелство, установено с допустими от закона начин и средство), с което е нарушил етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че оспорената Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г. е издадена при правилно приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Обосновано, в
съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин
от събраните доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че мл.
инспектор Н.Д. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.27 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За това нарушение /нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР/, законът в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една
година. В случая обаче обосновано, от гл.т на събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства и правилно, от гл.т на закона, по
съображения, основани на ниската стойност на отчетения резултат при направената
проба за употреба на алкохол; липсата на настъпили вредни последици; липсата на установени действия за
целенасочена употреба на алкохол, съотв. извършването на деянието при форма на
вината „непредпазливост“, както и с оглед цялостното поведение на полицейския
служител, дисциплинарно-наказващият орган е определил дисциплинарното нарушение
като маловажно по см. на чл.198, ал.2 от ЗМВР и при прилагането на чл.198, ал.1
от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „мъмрене“. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, след извършената преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, именно при
отчитането на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и цялостното поведение на мл. инспектор Д. по време на служба (вкл.
обстоятелството, че е награждаван 12 пъти с „Писмена похвала“), е обусловило решението
на наказващия орган за допуснатото от полицейския служител дисциплинарно
нарушение да му бъде наложено предвиденото в закона най – леко дисциплинарно
наказание – „мъмрене“, за нормативно определения минимален срок – 1 месец.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при
правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на
жалбоподателя Н.Д. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З.Д. с ЕГН **********, срещу Заповед № 1959з-300 от 23.03.2023г.,
издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора при ОД на МВР
– Стара Загора, с която на основание чл.197, ал.1, т.1 и чл.194, ал.2, т.4 от
ЗМР, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец на мл.
инспектор Н.З.Д. – старши полицай в група ООР при Първо РУ – Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.З.Д. с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно
чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
СЪДИЯ: