Решение по дело №552/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 558
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700552
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№558/5.8.2020г.

 

гр. Пазарджик, 05.08.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 552 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл.145 АПК, вр. чл.211 ЗМВР и е образувано по жалба на А.Н.Н. ***, подадена чрез пълномощника адвокат В.П., съдебен адрес *** против Заповед № 312з-1157 от 04.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ОД на МВР Пазарджик.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърдят се съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с издаването ѝ в нарушение на целта на закона. Сочат се следните пороци: изтекъл двумесечен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, неспазени в цялост изисквания на чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР, липса на мотиви за определяне вида и размера на наказанието по смисъла на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Твърди се, че за описаните деяния в заповедта следва да намери приложение нормата на чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР и да бъде наложено наказани „порицание“. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният му представител поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като неоснователна, сочейки, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, същата е мотивирана, а нарушението е доказано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

           

Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

            Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), със заповед № 312з- 3181/12.11. 2019 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, по повод постъпило на 24.10.2019 г. в Областна дирекция на МВР Пазарджик с рег. № 312000-15245/24.10.2019 г. определение № 168/18.10.2019 г. по описа на Районен съд Димитровград, влязло в законна сила на 22 10.2019 г. В определението се сочели данни, че по отношение на жалбоподателя – по онова време мл. инспектор А.Н.Н. на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Пазарджик, при ОД на МВР - Пазарджик било образувано досъдебно производство (сл. дело) № 115/2019 г. по описа на ОСлО - ОП Хасково, за това че на 14.10.2019 г., около обяд, Н. проникнал с помощта на техническо средство (ключ) в апартамента на Т. Д., находящ се в Димитровград, ул.“Т. м.“ № ., ап… с намерение да извърши кражба от него. Същевременно собственикът на апартамента - г-жа Д... се прибрала, като опитала да отключи входната врата на жилището, установявайки, че тя вече била отключена През шпионката на вратата забелязала силуетите на двама човека, като същевременно чула и разговор между тях. Веднага се обадила на телефон 112, като потърсила съдействие от полицията. На място дошли полицейски служители, които заедно с нея влезли в апартамента. В него нямало никого, но всичко било разхвърляно. При проверка на вещите потърпевшата установила, че ѝ липсват 10 лева и пръстен. Същевременно Н. се опитал да избяга от местопрестъплението, като излязъл през прозореца на жилището и започнал да се прехвърля надолу от тераса на тераса. В един момент загубил равновесие и паднал на земята, като при удара счупил единия си крак. Пристигналите на място полицейски служители задържали А.Н., установявайки, че в ръката си държи десет левова банкнота. В близост до жилищната сграда бил открит и автомобилът на Н., с който той бил дошъл в гр. Димитровград. При претърсването му полицейските служители открили и откраднати същия ден от гр. Хасково от владението на В. Я. Г. златни накити - златен синджир с медальон, с общо тегло от 14 грама, 14 карата.

С оглед така посоченото в определението, че с деянието - проникване в чужди имоти от две жилища в гр. Димитровград и гр. Хасково без основателна причина, чрез проникване с ключ с намерение да извърши кражба, отнемане на чужда движима вещ и последвало бягство от местопрестъплението, представлявали  нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР за нарушаване на точка 13 („Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение“:, б. „а“ - „Законност - изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване на правата и основните свободи на гражданите...“), точка 15 („Държавният служител съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме“), точка 19 („Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“) и точка 35 („Държавният служител зачита правата на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин“) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. Това се явявало тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на член 203, ал. 1, точка 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР; уронващи престижа на службата“, за което се предвиждало налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от цитираното определение спрямо мл. инспектор А.Н.Н. била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ на основание чл. 64 от НПК. С писмо рег. № 312000-15978/05.11.2019 г. в ОД на МВР- Пазарджик от Районна прокуратура - Димитровград е изпратено постановление от 15.10.2019 г. с което А.Н.Н. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление при условията на продължавано престъпление по чл.195, ал.1, т. 4 във вр. с чл.194, ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от Наказателния кодекс, като със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, служителят е отстранен временно от длъжност. На 19.11.2019 година в 13.30 часа младши инспектор А.Н.Н. бил запознат със заповед № 312з-3181/12.11.2019 г., като е поканен да даде писмени обяснения с покана с рег. № 312р-21993/19.11.2019 г., каквито не са постъпили в определения срок от 24 часа от връчването на поканата. При пристъпване към изпълнение на т. 2 от заповед № 312з-3181/12.11.2019 г. - изземване на личен знак и служебна карта от А.Н. е установено, че същият ги е предал с протокол за доброволно предаване на П. Б. - следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Хасково, като веществени доказателства по воденото следствено дело.

След събиране на доказателства, дисциплинарно разследващия орган изготвил обобщена справка рег. № 312р-4863/06.03.2020 г. и становище рег. № 312р-5064/09.03.2020 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик. Н. е запознат с обобщена справка на 06.03.2020 г. Връчена му е покана за даване на писмени обяснения рег. № 312р-7641/21.04.2020 г. от дисциплинарно наказващия орган на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР. В определение срок Н. е предоставил обяснение рег. № 312р-7696/22.04.2020 г. в което заявявал, че не е нарушил посочените в поканата правила на Етичния кодекс и потвърждавал всичко онова, което е изложил по казуса преди това и нямал какво да добави.

От писмените доказателства, приложени към дисциплинарната преписка се установявала гореизложената фактическа обстановка. От снетите сведения от Т. К. Д. и Г. Х. Т.., което е отразено в докладна записка рег. № 312р-1683/23.01.2020 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик, както и от мл. инспектори Н. Х..Ш. (рег. № 254р-2277/23.01.2020 г.) и Б. Х. Б. (рег. № 254р-2276/23.01.2020 г.) - полицаи в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Димитровград, се установявало, че на 14.10.2019г., около 11:20 часа, Т. Д. излязла от дома си в гр. Димитровград, бул. „Т. м.“ № ., ет. ., ап. ., за да си разходи кучето и да купи хляб. След пет-шест минути се върнала. Когато поставила ключа си във входната врата и се опитала да отключи, не успяла, като чула, че в жилището й се движат хора. Опитала се отново да отвори, но отвътре някой затискал вратата. Димитрова заключила отново и позвънила на съпруга си, като го попитала дали той е вътре. След като последният отрекъл, се обадила на телефон 112. След няколко минути на мястото се явили служителите на РУ Димитровград мл. инспектори Н. Ш. и Б. Б. - полицаи в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Димитровград. В тяхно присъствие Д.. отключила вратата. Жилището било разхвърляно, прозорците на повечето стаи - отворени. След като не открили никого в апартамента, мл. инспектори Ш. и Б. излезли от жилището и на стълбите на блока срещнали Г. Д. Т.., който живеел на същата улица, но на № .. Т. обяснил на полицаите, че е видял от балкона от втория етаж от източната страна на блока да скача лице, облечено в маскировъчни дрехи. При падането от джоба на лицето изпаднал мобилен телефон, който Т.. взел и предал на полицаите. Обяснил им, че мъжът все още лежи на тротоара зад блок № ... Двамата служители отишли на посоченото място, като наистина установили, че там лежи мъж на около 30 години, облечен с маскировъчни дрехи. Установили самоличността му - А.Н.Н. ***. Тъй като кракът му бил видимо отекъл в областта на глезена, заключили, че това е лицето, скочило от терасата на втория етаж. На зададените му въпроси Н. отговорил, че се е спънал и паднал. Задържали го и уведомили оперативния дежурен за необходимостта от оперативно - следствена група. При извършения личен обиск видели, че държи в ръка банкнота с номинал десет лева и намерили в него служебна полицейска карта на негово име, при което отново се свързали с оперативния дежурен, за да бъде установено има ли в РУ-Пазарджик служител с тази самоличност. А.Н. бил задържан за срок от 24 часа, след което на 15.10.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С Определение № 168/18.10.2019г. по описа на Районен съд - Димитровград му била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на описаните доказателства, дисциплинарно наказващият орган приел за безспорно установено, че на 14.10.2019 г., в гр. Димитровград, в часовия интервал от 11.20 до 11.50 часа, младши инспектор А.Н.Н., в извънработно време, чрез използване на техническо средство (ключ), е проникнал в дома на Т. К. Д., живуща ***, с намерение да извърши кражба от него. След като обитателят на апартамента се прибрал, се опитал да избяга, като излязъл през прозореца на жилището и започнал да слиза надолу, прескачайки от тераса на тераса, при което загубил равновесие и при падането на земята счупил левия си крак. При задържането му от явилите се на сигнала полицейски служители било установено, че държи в ръка открадната от жилището банкнота с номинал 10 лева. В близост до жилищната сграда бил открит и автомобилът на Н., с който той бил дошъл в гр. Димитровград. При претърсването му полицейските служители открили и откраднати същия ден от гр. Хасково от владението на В. Я. Г. златни накити - златен синджир с медальон, с общо тегло от 14 грама, 14 карата.

С оглед установеното ДНО приел по безспорен начин, че с поведението си младши инспектор А.Н. Николо е извършил нарушения, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно:

точка 15 (Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), Н. противозаконно е проникнал с помощта на техническо средство (ключ ), отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 10 лева, от владението на Т. К. Д. и златен синджир с медальон, с общо тегло от 14 грама, 14 карата, от владението на В. Я. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;

точка 16 (Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество) По смисъла на ЗМВР дейността на служителите в системата на МВР била насочена защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Специфичното положение на тази група служители, заемащи водещо място в изграждането и опазване на държавното управление, било мотивирало законодателя да предвиди допълнителни изисквания към изпълнението на длъжността. Спазването на етичните правила за поведение било гаранция за законността на действията на държавния служител и защита от неоснователни обвинения, а чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител в системата, създадени чрез вторично законодателство, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. В случая мл. инсп. А.Н. не само не работил по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения, а самият той бил извършил деяние, което следвало да пресича в ежедневната си професионална дейност. Действията му съставляват тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което той бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 15.10.2019 г., след което с Определение № 168/18.10.2019г. по описа на Районен съд - Димитровград, му била взета мярка за неотклонение, Домашен арест“;

точка 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“). Н. не е спазил чл. 32 от Конституцията на Република България, като е засегнал неприкосновеността на личния живот, нарушавайки спокойствието на двете жени по незаконосъобразен начин. Нарушен е от Н. и конституционния принцип на неприкосновеността на частната собственост, регламентирана в чл.17, ал. 2 от Конституцията на Република България - влизайки в частната собственост на Т. К. Д. и В. Я. Г., без законово основание. Безспорно подобно поведение на полицейски служител се отразявало негативно върху авторитета на МВР. Това е така, защото очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността на МВР спазвайки принципите посочени в чл. 3 от ЗМВР и по-конкретно: спазване на Конституцията, законите и международните договори , по които Република България е страна и зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. В същото време действията на служителя А.Н. придобили гласност и подучили широк негативен отзвук в обществото чрез публикации в множество национални и регионални информационни сайтове, както и в новинарски емисии на национални и регионални телевизии. Действията на униформения служител предизвиквали оправдано възмущение, което водило до намаляване или загуба на доверие в полицейските органи и създавало впечатление, че полицейските служители извършват именно това, което следва да предотвратяват и срещу което да противодействат. Действията на мл. инспектор Н., изразяващи се в незачитане на закона, уронвали престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото;

точка 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) Извършените от него действия по проникване в чуждо жилище чрез използване на техническо средство, отнемане на чужди: движими вещи от владението на собственика без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, и последвалият неуспешен опит за бягство безспорно съставлявали нарушение на закона и са в противовес с дължимото такова поведение от служител на МВР. С поведението си Н. не е дал добър личен пример, не е проявил уважение към останалите представители на обществото и не е опазил доброто име на институцията, която представлява МВР.

С оглед категорично установените в хода на проверката обстоятелства - проникване в чуждо жилище без разрешение на собственика, извършените в жилището действия явно предприети с цел намиране на пари и ценности и противозаконното им отнемане, възпрепятстване на обитателя на жилището за достъп до дома му, било налице и нарушение на т. 31 (Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна) и т. 35 (Държавният служител зачита правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин).

ДНО приел за основателни доводите на ДРО в обобщената справка и становището, че от събраните доказателства, които са в съответствие с констатираното, няма данни за нарушение на т.13 от Етичния кодекс, тъй като в конкретната ситуация мл. инспектор А.Н. не е изпълнявал служебните си задължения, поради което изключил т. 13 б. „а“ от Етичния кодекс от обхвата на вменените на държавния служител дисциплинарни нарушения. ДНО приел, че деянието, извършено от Н., нямало връзка със служебните му задължения, но също така безспорно представлявало нарушение на правовия ред. С оглед трайната съдебна практика под "престиж на службата” се разбирало авторитетът на органите на МВР пред обществото, на което те служат, за да защитават живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазват обществения ред, да противодействат на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред можело да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в органите на МВР, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност. Със своето цялостно поведение на 14.10.2019 г., Н. застрашавал с намаляване на доверие от страна на обществото в институцията. Извършените от него действия са не само били в разрез с етичните норми, но и с нормите на Наказателния кодекс и представлявали престъпление от общ характер, извършени били на публично място, станали били достояние на голям брой трети лица и са предизвикали възмущението им. По тези съображения поведението на служителя било несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, тъй като рефлектирало негативно на авторитета на органите на МВР пред обществото, на което същите служат.         

Неправомерното поведение на инсп. Н. станало достояние на други служители на МВР, прокурори и граждани. С действията си Н. бил уронил престижа на МВР. Създал впечатление, че органите на МВР си позволяват да нарушават законите на страната, разчитайки, че служебното им положение ще предостави възможност да не носят отговорност за неправомерното си поведение. Неспазването на установения обществен ред (в частност неприкосновеност на личния живот и частната собственост) и на служебната етика, се отразявало изключително негативно върху авторитета на МВР и имало за последица намаляване или загуба на общественото доверие, като можело да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност. Предвид специфичната дейност на служителите на МВР и нейната обществена значимост, поведението на Н. не удовлетворявало изискванията за спазване на полицейската етика, с което не бил опазил доброто име на институцията, която представлявал, не бил дал личен пример с поведението си да насърчава хората да уважават закона, като по този начин не бил допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР.

ДНО приел в заключение, че с действията си на 14.10.2019 г. по проникване, отнемане на чужди движими вещи и бягство от местопрестъплението, инспектор Н. е извършил нарушаване на правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко нарушение на служебната дисциплина и по никакъв начин не би следвало да е пример за подражание, поради което и законодателят го е квалифицирал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (т.т. 15,16,19,20,31 и 35), за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), се предвиждало налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Този извод следвал от:

- тежестта на нарушението- с него се засягали обществените отношения по спазване на обществения ред и гарантиране на неприкосновеността на личния живот и имуществото на гражданите, предоставящи им сигурност и безопасност, защитена от правоохранителните органи,

- настъпилите последици - от деянието на Н. настъпили вредни последици - поведението му е довело до пораждане на траен и сериозен страх и притеснения в Татяна Димитрова и Ваня Георгиева, и е навредило на изграждането на и утвърждаването на положителния образ на МВР, като е засегнало етични норми,

            - обстоятелствата, при които е извършено нарушението - през деня, от държавен служител на МВР, в чужди имоти, извършил кражба на вещи от две жилища в гр. Димитровград и гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, без основателна причина, чрез проникване с ключ с намерение да извърши кражба и бягство от местопрестъплението. В извън установеното за него работно време - видно от Седмичен график с рег. № 1818р-25730/ 03.10.2019г. на служителите от група ООР за времето от 07.10.2019 г. до 13.10.2019 г., служителят е бил на 12 часова смяна за времето то 18,00 часа на 13.10.2019г. до 06,00 часа на 14.10.2019 г.,

            - формата на вината - Н. е извършил дисциплинарното нарушение при форма на вината пряк умисъл. Същият ясно е съзнавал неправомерния характер на деянието - проникнал е в чуждо жилище-апартамент, проникнал чрез използване на техническо средство /ключ/, без за това да е имало каквито и да било основания. Предвиждал е вредните последици, проникнал е в чуждо жилище, с намерение да извърши кражба от него, избягал е от местопрестъплението, като е излязъл през прозореца. Като полицейски служител в охранителна полиция Н. съзнавал, че е недопустимо безпричинно да влиза в чужд имот, да присвоява чужди пари и вещи и да създава притеснение на гражданите.

            - цялостното поведение на инспектор Н., обективирано в кадрова справка № 312р-538/08.01.2020 г., от която се установяло, че е в системата на МВР от 2013 г. По време на службата не са му били налагани дисциплинарни наказания и нямало обявени награди.

Така мотивиран, Директорът на ОД на МВР Пазарджик издал атакуваната заповед.

 

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от приетите доказателства по делото.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането ѝ съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – директор на ОД на МВР - Пазарджик, овластен съобразно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предвидената писмена форма по чл. 59 от АПК. С нея е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено правоотношението с държавния служител – младши инспектор Н. на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата по нарушението, нарушеното нормативно правило. Налице е описание на конкретните доказателства и установените от тях факти по случая, същите са подробно описани и коментирани, включително и дадените от служителя обяснения.

Дисциплинарно-наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Дисциплинарното производство е започнало със заповед. Спазени са императивните правила на чл.207, ал.1-12 от ЗМВР за сформиране на ДРО, който е извършил нужните процесуални действия по разследване на дисциплинарното нарушение. По делото липсват доказателства за заинтересованост на членовете на органа. В рамките на своите правомощия ДРО е предприел множество действия по разследване на спорните обстоятелства, приобщил е всички писмени доказателства от проверката, поискани са обяснения от нарушителя и са снети обяснения съпричастните към случая граждани и други служители на МВР и е изложил собствен анализ на установените фактически обстоятелства, дал е преценка на всички релевантни за отговорността факти, включително е взел предвид данните от служебното досие на жалбоподателя. За резултатите от проверката ДРО е изготвил обобщена справка, с която служителят е запознат и е изготвено становището до ДНО. По време на производството органът е спазил процесуалните права на нарушителя да се запознае с материалите по разследването и да даде обяснения и възражения. Спазена е и процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Служителят е дал писмено обяснение срещу нарушението. ДНО е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, като всяко едно от тези действия само по себе си води до законосъобразност на процедурата.

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е установено от органа с постъпване на материалите от дисциплинарното производство пред него, което ще рече, когато ДНО се е запознал с обобщената справка и становището на ДРО. Обобщената справка е с рег. № 312р-4863/06.03.2020 г. и становище е с рег. № 312р-5064/09.03.2020 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик. Оспорената заповед е издадена на 04.05.2020 г. Спазен е и двугодишния срок от извършване на нарушението. Крайно неправилно и неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекъл двумесечен срок по чл.195, ал.1 ЗМВР. По смисъла на чл.207, ал.1 от ЗМВР производството се счита за образувано с издаването на писмената заповед за това – в случая на 12.11.2019 г. Нормата на чл.196, ал.2 от ЗМВР изисква материалите, с които органът ще се запознава да са събрани в редовно проведено дисциплинарно производство. Проведеното е редовно такова. Едва към 09.03.2020 г. директорът на ОД на МВР Пазарджик в качеството му на ДНО е разполагал с всички данни и доказателства относно извършеното от Н. нарушение. Именно след тази дата органът е разполагал с цялата дисциплинарна преписка, след който момент същият е имал възможност да прецени доказателствата и да установи фактите относно дисциплинарното нарушение, извършителя и всички обстоятелства от значение за налагане на дисциплинарното наказание. В тази насока са множество решения на 5-членни състави на ВАС - Решение № 12681/26.11.2015 г. по адм. д. № 5935/2015 г., Решение № 11737/06.11.2015 г. по адм .д. № 10488/2015 г., Решение № 6748/09.06.2015 г. по адм. д. №1844/2015 г., Решение № 11952/09.10.2014 г. по адм. д. № 9541/2014 г., Решение № 9799/11.07.2014 г. по адм. д. № 5270/2014 г., Решение № 1722/06.02.2014 г. по адм. д. № 16509/2013 г.

В тази връзка всякакви спекулации дали ДНО е знаел преди тази дата за нарушението и нарушителя са безпочвени и не намират опора в закона. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съгласно Решение № 12187 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска: „Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР създава фикция по повод момента на откриване на дисциплинарното нарушение, като се приема този на постъпването на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарнонаказващия орган. Тя не установява презумпция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.“ В тази насока е и Решение № 4217 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова: „Правната норма на чл.196, ал. 2 от ЗМВР по своето съдържание установява фикция, а не презумция, поради което не е възможно да бъде опровергана дори и с несъмнени доказателства, че в по-ранен момент дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.“ Проверката, разпоредена на 12.11.2019 г. и приключила с предложението от 09.03.2020 г. следва да бъде разглеждана като такава по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, материалите от нея не е възможно да бъдат възприемани като материали от дисциплинарно производство по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, за да повлияят при преценката относно спазването на сроковете по чл. 195 от ЗМВР.

Жалбоподателят е запознат и с обобщената справка изготвена от дисциплинарно-разследващата комисия, като му е дадена възможност да даде допълнителни обяснения.

На следващо място събраните доказателства в дисциплинарното производство са валидни и допустими. Според трайно утвърдената практика на ВАС разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл.39, ал.1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони. В конкретния случай всички доказателства, между които са писмените и обясненията на жалбоподателя, са събрани по законов ред. Приложение намира и нормата на чл.171, ал.1 от АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора. В тази насока отново са налице множество решения на ВАС - Решение № 14347/01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г., Решение № 4741/07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013 г., Решение № 3238/07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г., Решение № 968/24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г., Решение № 526/15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013 г., Решение № 16443/10.12.2013 г. по адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758/28.11.2013 г. по адм. д. № 1369/2013 г., Решение № 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012 г. 

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че след като за същото деяние има започнало наказателно производство, както е в настоящият случай, следва да се произнесе първо наказателен съд с влязла в сила присъда. В конкретния случай на жалбоподателя не е с наложено дисциплинарно наказание за извършено престъпление, а за нарушения на ЕК, подробно описани. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на жалбоподателя, така както е описано в заповедта, представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Доколкото ЕК изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си, с поведението си Н. е нарушил посочените норми на ЕК. В Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС е посочено, че "деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция". В заповедта, в унисон с прието в тълкувателното постановление е посочено, че действията на Н. са станали достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая е доказано уронването на престижа на МВР. Действията на служителя на МВР са станали публично достояние, като всички медийни публикации съдържат негативни конотации свързани именно с обстоятелството, че нарушението на закона е извършено от служител на МВР. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване, както е прието и в тълкувателното постановление, поради което възражение в тази насока е неоснователно. Освен това, в случая, накърняването на авторитета на служителя и на МВР е реално осъществено. Между действията му, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение, и публичното огласяване на случая е налице пряка причинно-следствена връзка.

Следва да бъде отхвърлено и възражението, че заповедта не съответства на целта на закона. В жалбата се сочи, че дори и формално да е нарушено някое от етичните правила, то не е от категорията, изискващо налагане на най-тежкото наказание. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях.

Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават.

„Уволение“ се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, каквото в случая е налице. Заповедта е относима и кореспондира с вмененото дисциплинарно нарушение.

Ето защо оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            С оглед изложените дотук мотиви, съдът намира, че заповедта е съответна на материалния закон и не са налице процесуални нарушения при издаването ѝ, поради което ще следва да се отхвърли оспорването.

С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за заплащане на сторените разноски е неоснователна.

С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер на 100 лева, като се осъди Н. да го заплати.

            С оглед горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Н.Н. *** против Заповед № 312з-1157 от 04.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ОД на МВР Пазарджик.

ОСЪЖДА А.Н.Н. *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.               

 

 

 

СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 06.01.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ПЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 9544/20 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 552/2020 г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А. Н. НЕГН-…. да заплати на Областна дирекция на МВР-Пазарджик, сумата от 200/двеста/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.