РЕШЕНИЕ
№ 3270
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330105853 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата К. Ж. Б., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник
адв. С. М., е предявила против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано
от В.Р.К. и А.С., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 137, 71 лева, като
получена без правно основание на погасени по давност вземания по изпълнителен лист,
издаден по частно гр. дело № 8109/ 2012 г. на ПРС, IV бр. с-в и образувано въз основа на
него изпълнително дело № ***/***** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.04.2022
г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр.
дело № 8109/ 2012 г. на ПРС, IV бр. с-в, ответникът образувал против ищцата изпълнително
дело № ***/***** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ****, за принудително събиране
на следните суми: главница в размер на 457, 39 лева- неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2009 г.- 30.04.2011 г., лихва за забава в размер на 79, 79 лева за периода 01.12.2009 г.-
22.05.2012 г., законна лихва от 23.05.2012 г., както и такси и разноски. С влязло в сила
решение по гр. дело № 1236/ 2021 г. на ПРС, XIX гр. с-в, било признато за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна
давност. Въпреки това обаче, след датата на давността- 13.06.2018 г. в резултат на
1
принудителни действия по изпълнителното дело, от длъжника били събрани 1 137, 71 лева,
която сума била разпределена за погасяване на вземанията по листа. Тази сума се явявала
получена без правно основание, поради което подлежала на връщане и именно в този
смисъл се предявявал и настоящият иск. Претендират се и разноски. С допълнителна молба
ищцата уточнява, че търсената сума била събрана принудително по изпълнителното дело за
периода 13.06.2018 г.- 07.04.2022 г. чрез запор от трудови възнаграждения и банкови сметки.
В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска. Твърди, че в случая била приложима нормата на чл. 118 от ЗЗД,
според която, ако длъжникът изпълни задължението си, няма право да иска обратно
платеното. На 13.05.2019 г. длъжникът признал по основание и размер задължението си и се
задължил за плаща дълга си разсрочено, на месечни вноски от по 250 лева, като признанието
показвало доброволният характер на плащанията. При условията на евентуалност,
доколкото вземанията се отнасяли до топлинна енергия, те се погасявали с тригодишна
давност и в тази връзка претенцията на ищцата била погасена по давност, което се отнасяло
до всички суми, платени преди 26.04.2019 г. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 18.02.2022 г. решение № 1420/ 06.08.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1236/ 2021 г. на ПРС, XIX гр.с-в, е признато за установено, че ищцата не дължи на
ответника следните суми: сумата от 457, 39 лева- главница, представляваща неплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2009 г.- 30.04.2011 г. и сумата от 79, 79 лева-
обезщетение за забава за периода 01.12.2009 г.- 22.05.2012 г., за които суми бил издаден
изпълнителен лист по частно гр. дело № 8109/ 2012 г. на ПРС, IV бр. с-в и било образувано
изпълнително дело № ***/***** г. по описа на ЧСИ **********.
С разпореждане по частно гр. дело № 8109/ 2012 г. на ПРС, IV бр. с-в, на 28.05.2013 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5034/
28.05.2012 г., за горепосочените суми, ведно със сумата от 125 лева- разноски по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 13.06.2013 г. ответникът е
образувал против ищеца изпълнително дело № ***/***** г. по описа на ЧСИ **********,
рег. № ****.
Според влязлото в сила съдебно решение по това изпълнително дело за периода
13.06.2013 г.- 13.06.2015 г. не били извършвани изпълнителни действия, а след 13.06.2018 г.
вече са изтекли и пет години за принудително събиране на вземането по изпълнителния
лист, поради което сумите са погасени по давност.
С молба до ЧСИ от 13.05.2019 г. длъжникът признава по основание и размер
задължението си по изпълнителното дело и моли за разсрочено плащане на дълга, по 250
лева месечно, както и да не се предприемат изпълнителни действия.
С протокол за извършено погасяване на дълга от 01.12.2020 г. ЧСИ констатира, че по
2
изпълнителното дело са постъпили плащания от длъжника на 27.11.2020 г. в общ размер на
1 600, 80 лева, от които 1 173, 90 лева са били преведени по банков път на взискателя.
С постановление на ЧСИ от 07.04.2022 г. изпълнителното дело е прекратено във връзка с
влязлото в сила съдено решение, на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК. На длъжника е
издадено удостоверение за събраните и разпределени суми по изпълнителното дело.
Копие от цялото изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение, според което
вземането на ответника по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано
въпросното изпълнително дело, е признато за погасено по давност. В тази връзка не е
допустимо нито наново да се изследва въпросът за тази давност, нито пък той да се
пререшава в настоящия процес, като от значение тук е само това, че по съдебен ред е
признато погасено по давност вземане.
От съдържанието на приложеното изпълнително дело, както и от мотивната част на
влязлото в сила предходно съдебно решение, е видно, че петгодишната давност е изтекла на
13.06.2018 г., като преди тази дата не са били извършени погашения на дълга чрез плащане.
Молбата на длъжника за разсрочено плащане е подадена чак на 13.05.2019 г., като
плащането, въз основа на което е било извършено разпределението на дълга, е от 27.11.2020
г. Всичко това е от значение за обстоятелството, че плащанията са извършени след
погасяване на вземането по давност. Именно в тази връзка е и възражението на ответника за
приложение на нормата на чл. 118 от ЗЗД, предвиждаща, че след ако длъжникът изпълни
след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента
на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Точно това е и спорният по делото
въпрос- подлежат ли на връщане на длъжника платените по изпълнението след давността
суми.
На първо място, в тази връзка следва да се обсъди молбата на длъжника за разсрочване на
задължението. От една страна, тя съдържа волеизявление на лицето за внасяне на сума в
определен размер месечно по сметка на ЧСИ, като в нея е посочено, че дългът се признава.
Това изявление длъжника обаче не е адресирано до взискателя и не е достигнало до
знанието му, защото молбата е до ЧСИ, без той да уведомява кредитора или да търси
неговото съгласие. От друга страна, признанието представлява изрично съгласие на
длъжника, негово собствено желание да плати доброволно по своя воля, а в случая
плащанията са направени във връзка с предприето принудително изпълнение и в хода на
висящ изпълнителен процес. Т.е. изявлението на ищеца е било насочено само към
предотвратяване на предприемането на изпълнителни действия, за да не произтичат повече
неблагоприятни последици за него (именно и в този смисъл е изричната забележка в
молбата: „моля да бъде вдигнат запора върху банковата ми сметка“).
На второ място, от изпълнителното дело се установява, че плащания длъжникът не е
правил, а въпросните погасявания по изпълнителното дело са получени след удръжки на
суми от запори върху банкови сметки или трудово възнаграждение на длъжника, всеки
месец. Т.е., чрез действия на принудително изпълнение са били събрани суми, които са
3
погасили дълга и са били разпределени на взискателя, без да има доказателства длъжникът
лично да е внасял суми за погашения.
Давността е срок, след изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска/
търси принудително удовлетворяване на вземането си, или казано по друг начин- след
изтичане на давността има забрана за принудително събиране на дълга. Точно това обаче се
е случило в конкретния случай, защото след датата 13.06.2018 г. изпълнителното дело макар
и да е било от една страна перемирано, а от друга- вземането по листа да е било погасено, си
е продължило и по него е имало действия на принудително събиране, които действия са в
следствие на искания на взискателя за прилагане на изпълнителни действия. В резултат на
тези действия чрез осъществени запори като изпълнителен способ е било събрано вземането
и е погасен дългът. При това положение, тук няма никаква доброволност от страна на
длъжника, за да се приложи нормата на чл. 118 от ЗЗД, която визира различна хипотеза-
плащане, но не в резултат на изпълнителни действия по висящо изпълнение, а доброволно
такова от задълженото лице. Доколкото по настоящото дело не се установява тази
доброволност, а точно обратното- принудително събиране на дълга след изтекла давност,
призната и със съдебно решение, разпределените суми подлежат на връщане, тъй като се
явяват платени без основание.
Видно от издаденото от ЧСИ удостоверение по изпълнителното дело, там е била събрана
сумата от общо 1 137, 71 лева, колкото се претендират и с исковата молба и които следва да
се върнат на длъжника, като недължимо платени след давността.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за които
са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 50 лева,
такса по Тарифата на ЗЧСИ за изискване на копие от изпълнителното дело- 24 лева и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната от 400 лева, по отношение на
което е направено възражение за прекомерност. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да
присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г.
решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са
събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела
вече е създадена трайно установена и еднопосочна съдебна практика, в който смисъл са
налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цена на иска, според
нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 321 лева, до който размер съдът намира, че е
справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като
точно тази сума се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.Р.К. и А.С., да
заплати на К. Ж. Б., ЕГН: **********, от ************************, сумата от 1 137, 71
(хиляда сто тридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) лева, като получена без
правно основание на погасени по давност вземания по изпълнителен лист, издаден по
частно гр. дело № 8109/ 2012 г. на ПРС, IV бр. с-в и образувано въз основа на него
изпълнително дело № ***/***** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.04.2022
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от В.Р.К. и А.С., да
заплати на К. Ж. Б., ЕГН: **********, от ************************, направените по
делото разноски, както следва: сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса за
образуване на делото, сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такса по Тарифата на ЗЧСИ за
изискване на копие от изпълнителното дело и сумата от 321 (триста двадесет и един) лева-
адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5