Р Е Ш Е Н И Е №260136

 

Гр. с., 05.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

с.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №799 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на А.П.А. против НП №20- 0804- 000960/23.04.2020г. на Началника на РУ на МВР- с., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.103 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Алтернативно предлага да се измени наказателното постановление като се намалят наказанията до минималния размер.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който оспорва жалбата. В последното съдебно заседание не се явява представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.03.2020г. свидетелите Т.Р. и И.И. се намирали в с. Б. и изпълнявали патрулно постова дейност. Намирали се в центъра на селото със служебен автомобил. Около полунощ от заведението излезли две лица и се качили в два автомобила като едното лице било жалбоподателят А.. Той се качил в лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №…., собственост на сестра му, св. В.А.. Той потеглил с автомобила, а срещу него потеглили полицейските служители с техния автомобил. На около 7- 8 метра св. И.И. слязъл от автомобила и посочил на жалбоподателя къде да спре като му дал знак със стоп палка тип „МВР“. Жалбоподателят спрял веднага, отворил вратата и побягнал между кметството и заведението. Двамата служители на реда не можали да го установят. След около две три минути на място пристигнал св. С.В., който казал на полицаите „А. защо избяга“. Св. И.И. изготвил докладна записка за случилото се, въз основа на която впоследствие полицейският инспектор от РУ на МВР- с., св. В.С. призовал жалбоподателя А. и на 16.03.2020г. му съставил акт за установяване на административно нарушение. Той приел, че жалбоподателят А. е извършил нарушение на 12.03.2020г. по чл.103 от ЗДвП.

Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на РУ на МВР- с. издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят А. е извършил описаното по- горе нарушение. Наложил за нарушението по чл.103 от ЗДвП наказание „Глоба” в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Жалбоподателят  А.  не е сторил това, а е излязъл от автомобила и е избягал. След като не е спрял автомобила си плавно на указаното от св. И. място, а е спрял рязко, излязъл е от автомобила и е избягал той е извършил нарушението, за което му е потърсена административнонаказателна отговорност.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители В.С., Т.Р. и И.И. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Двамата служители на РУ на МВР- с. Т.Р. и И.И., патрулиращи вечерта на 12.03.2020г. в с. Б. са видели с очите си кой е управлявал лекия автомобил „Опел Корса“, а именно жалбоподателя А.. Двамата са видели как той слиза от вратата на водача на автомобила и побягва. Видели са, че няма друг във въпросния автомобил и така е написал впоследствие и св. И.И. в своята докладна записка.

Съдът не кредитира в пълен обем показанията на свидетелите Ю.П., С.В. и В.А., тъй като те са заинтересовани от изхода на делото. Техните показания противоречат на показанията на тримата полицейски служители и с тях те целят жалбоподателят А. да бъде оневинен. Техните показания следва да се кредитират дотолкова, доколкото от тях става ясно, че автомобилът „Опел Корса“, собственост на св. В.А. се е намирал пред заведението в центъра на селото.

Показанията на св. В.А. следва да се кредитират и в частта, с която твърди, че й се е обадил св. В. за да премести лекия автомобил. В останалата част показанията й противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията на св. С.В. в пълен обем, тъй като с тях в основни линии той се опитва да подкрепя версията на жалбоподателя, че е отсъствал този ден от селото, тъй като със св. Д.И. е ходил до гр. С. З. и гр. Х., за да си купи автомобил. Показанията на св. В. противоречат на казаното от полицейските служители, а както бе посочено съдът кредитира техните показания изцяло. И двамата патрулиращи полицейски служители И.И. и Т.Р. в своите показания обясниха кой точно е бил по време на инцидента и недвусмислено и двамата посочиха какво е казал С.В. когато е пристигнал на мястото до автомобила „Опел Корса“. Неговите показания кореспондират с показанията на двамата полицейски служители единствено в частта с която твърди че е отишъл на мястото и е позвънил на св. В.А. да дойде да прибере автомобила. В останалата част не дава вяра на неговите показания.

Съдът не кредитира показанията на св. Ю.П., тъй като тя е заинтересована от изхода на делото и със своите показания се опитва да оневини своя син, жалбоподателя А.. Двамата полицейски служители Т.Р. и И.И. в своите показания посочиха, че са видели кой точно е излязъл от вратата на водача на автомобила и е хукнал да бяга. И двамата са разпознали жалбоподателя А. и двамата твърдят в своите показания, че св. Ю.П. изобщо не е присъствала.

Съдът не кредитира в пълен обем и показанията на св. Д.И., който се опитва да подкрепи версията на жалбоподателя, че е отсъствал от с. Блатец по време на проверката. Съдът следва да кредитира тези показания единствено в частта, че двамата с жалбоподателя са ходили наистина до гр. Стара Загора, а впоследствие и до гр. Х. за да си закупи автомобил жалбоподателя. Няма как да се приеме за достоверно, че те са се прибрали след полунощ, т. е. по време на инцидента в селото са отсъствали. Единствено свидетелите посочени от жалбоподателя твърдят, че именно това се е случило, но от показанията на служителите на реда Т.Р. и И.И. се доказва по несъмнен начин, че те лично са видели кой управлява автомобила и кой е хукнал да бяга след като му е бил подаден ясен сигнал за спиране. И двамата служители на реда познават жалбоподателя и неговите близки, които свидетелстват по настоящото производство и са разпознали, че именно жалбоподателя е извършител на деянието.

Правилно е описано нарушението и в наказателното постановление. От приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят има само три дребни нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят А. не е спрял на указаното му от св. И.И. място, а е спрял рязко на около 10 метра, излязъл е от автомобила и е избягал. Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. за това нарушение, като началникът на РУ на МВР- с. му е наложил наказанията предвидени в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца. Съдът счита, че неправилно са определени тези две наказания като наказващият орган не се е съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя и съдът намира, че в тези размери наказанията не съответстват на извършеното нарушение и с тях няма да се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Не са изложени мотиви кое налага да са толкова завишени наказанията, поради което съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени и наказанията да се намалят до минимален размер, а именно „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДИН месец.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания са неправилно определени и съдът следва да ги намали до минималните размери.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ НП №20- 0804- 000960/23.04.2020г. на Началника на РУ на МВР- с., с което на А.П.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.103 от същия закон като намалява наказанието „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ на ЕДИН месец.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. с. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: