№ ………./…………05.2021 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І касационен състав,
в публично
заседание на двадесет и втори април през 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова кас. НАХД № 643
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Т. 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 2, против Решение № 260182/08.02.2021
г., постановено по НАХД № 5222/2020 г. по описа на Районен съд –Варна, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 530498-F561057/07.08.2020 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството, за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./, във
вр. с чл.3, ал.1, вр. §71, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Навеждат се доводи за допуснато нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,
във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН. Твърди се че в наказателното постановление е
посочена, като нарушена разпоредбата на §71 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006
г., която съдържа три алинеи, всяка от която посочва три конкретни групи
задължени лица по чл.3 от Наредбата, като за всяка от тях е определен различен
срок за привеждане на дейността им в съответствие с Наредбата. Навеждат се
доводи, че не става ясно, по коя именно
разпоредба е санкционирано дружеството, съответно не е привело дейността си в
съответствие с Наредбата. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява, не се
представлява.
Ответникът по касация – Национална агенция за
приходите, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва
жалбата и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила.
По
допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, и в срока по чл. 211,
ал.1 от АПК.
По
основателността на жалбата:
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред ВРС е НП № 530498-F561057/07.08.2020 г., издадено
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на дружеството, за нарушение на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./, във вр. с чл.3, ал.1, вр.
§71, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
на 20.07.2020 год. служители към ТД на НАП – Варна, извършили проверка на търговски обект- минимаркет, находящ се в гр.
Варна, бул. „Осми Приморски полк“, №139, стопанисван от „Т. 2011“ ЕООД. При
проверката било установено, че в обекта се намира ФУ, което не е от одобрен тип
и не отговаря на техническите и функционални изисквания. ФУ не било приведено в
съответствие с тези изисквания в срок до 31.03.2019г. като дружество,
регистрирано по ЗДДС. За констатациите бил съставен протокол за извършена
проверка и търговецът бил поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за
документална проверка. За констатираните
нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Актът бил предявен на нарушителя за подпис, при което той вписал, че няма
възражения, като такива не постъпили и в законоустановения срок. Въз основа на
АУАН и след проверка на спорните обстоятелства, е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал необходимите доказателства при
спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Приел е от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в кръга на изрично възложените им правомощия, съдържат
реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в хода на проведеното АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяната му. Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка е достигнал до извод, че „Т. 2011“ ЕООД е осъществил
състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за
което правилно е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Констатирал
е, че наложената имуществена санкция е определена в минимално предвидения в
закона размер. На възражението, че не е посочено в наказателното постановление коя конкретно алинея от §71 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е нарушена, въззивният съд е приел, че дружеството
се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация. Именно в описаната
фактическа обстановка изрично е посочен срок за привеждане в съответствие с
изискванията, както и специфичното качество на лицето, определящо този срок.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на
решението Районен съд-Варна не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Събраните доказателства са анализирани задълбочено от съда, а направените въз
основа на тях правни изводи напълно се споделят от касационния състав, с оглед
на което и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение ІІ-ро от АПК, не се
налага да бъдат излагани подробно в мотивите към настоящото решение.
Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в
съвкупност от решаващия състав на Районен съд – Варна, като е мотивирано
подробно защо въз основа на тях е достигнат извод за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Противно на твърдяното в касационната
жалба, районният съд задълбочено е обсъдил всички възражения на санкционирания
търговец, релевирани във въззивното производство /включително тези за липса на посочване
конкретно коя алинея на § 71 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е нарушена,
наведени и в касационната жалба/, излагайки съображения, че е неоснователно,
които касационната инстанция възприема напълно, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
За яснота следва да се отбележи, че възражението на
касатора, наведено както пред въззивния съд, така и пред касационната
инстанция, че в наказателното постановление не е посочено коя точно алинея на
§71 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е нарушена е неоснователно. В
наказателното постановление, както и в съставения АУАН, много точно и ясно е
посочено, че е нарушен §71, ал.1 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., с
което се опровергават твърденията. Както правилно е приел и въззивният съд, в
обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочено, че фискалното устройство е от неодобрен тип,
не отговаря на функционалните и технически изисквания визирани в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и същото не е приведено в съответствие с тях до
31.03.2019 г., като дружество регистрирано по ЗДДС. Описанието на нарушението в
наказателното постановление отговаря на хипотезата на нарушената разпоредба
чл.8, ал.2 и §71, ал.1 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12-2006 г.
Предвид изложеното , решението на Районен съд-Варна
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260182/08.02.2021
г. постановено по НАХД №5222/2020 год. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.