№ 306/21.07.2017 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав по чл.191, ал.2 АПК:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Бисерка Бойчева
при секретар Ал.А*** и с участието на прокурора Г.Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д.№ 109/2017 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството
е образувано по жалба от „ К*** и К*** ” АД,
със седалище и адрес на
управление гр.С*** , СО район С*** , ул.О*** , бл.* , вх.* , ет.* , ап.* ,
представлявано от изп.директор Е*** Г*** Ц*** , чрез пълномощника П.С.П., „ против чл.16, т.5, букви а, б и в от Наредба
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Б*** /Наредбата/, приета с решение № 291 от протокол № 12
от 24.08.2012 г. /изм. с решение № 405
от протокол 17/14.12.2012 г. / последни изменения с решение
№ 570 от протокол 24/19.05.2013 г , решение № 559 от протокол
№24/19.05.2013 г. и решение № 635 от
протокол № 27/ 26.07.2013 г., решение №
844 от протокол № 36/18.12.2013 г.,
доп. в приложение 2
с решение № 948, протокол № 40/26.03.2014 г.,
допъл. с решение № 1037/30.05.2014 г.,
изм. в прил. 3 с решение № 1104 от протокол № 45/18.07.2014 г.
и приложение 2 с решение 1112 от протокол № 45/18.07.2014
г., изм. с решение № 1224 от протокол № 50/21.11.2014 г., изм. с решение № 1256
от протокол № 51/19.12.2014 г.,
посл.изм. с Решение № 160 от Протокол № 11/29.01.2016 г., доп. в приложение 2 с решение № 393 от
протокол № 28/24.06.2016 г., изм. и доп. с решение № 687 от протокол №
41/27.01.2017 г., изм. в приложение 1, с решение № 687 от протокол №
41/27.01.2017 г./ на Общински съвет/ ОбС/ Б*** . В жалбата се твърди, че
дружеството е собственик на недвижим имот - земя и сгради със стопанско
предназначение, находящ се на територията на община Б*** и в това си качество
се явява задължено лице по смисъла на ЗМДТ за заплащане на такса за битови
отпадъци/ТБО/ към община Б*** . Приложена е декларация вх.№ МДТ -70-00-392/25.11.2016г./л.7 от
делото/. Твърди се, че заводът не осъществява дейност с отпадъци, поради което
предприятието не е източник на никакви битови отпадъци. Независимо от това принуждават дружеството да плаща на община Б***
хиляди левове за такса за битови
отпадъци. Още през 2012 година е атакувано
решение №19 от протокол № 2/18.11.2011г. на ОбС Б*** , с което е
изменена въпросната Наредба, но ОбС заблудил съда, че е отменена цялата
Наредба, без да представи новата такава, която впоследствие се оказала абсолютно
идентична с отменената. Всъщност на територията на община Б*** отменената
Наредба се прилага във вида, в който е била приета преди това. В годините са
приети и изменения, но оспореният текст на чл.16, т.5, б. а, б и в, са останали
така от старата Наредба и продължават да са действащи. Същите противоречат на
разпоредбите на чл.67 от ЗМДТ, т.к. съгласно чл.16, т.5 определянето на
ТБО е въз основа на данъчната
оценка. Според жалбоподателя, чл. 16,
т.5 от Наредбата нарушава законовия принцип, че размерът за таксата за битови
отпадъци трябва да съответства на действителното количество на битовите
отпадъци - чл. 67, ал.1
от ЗМДТ. Възможността за определяне на таксата пропорционално върху
основа определена от общинския съвет е само факултативна и следва да се прилага
единствено, когато не може да се установи действителното количество на
отпадъците - чл. 67, ал.2
от ЗМДТ. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл.16, т.5 от
Наредбата противоречи на чл. 67 от ЗМДТ, ОбС не представя и не излага мотиви, които да са в изпълнение
и съответстват на разпоредбата на чл.28,
ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, което да даде възможност на
адресата да разбере какви факти са
мотивирали административния орган да издаде оспорения административен акт, в
случая чл.16, т.5 и съответно да е възможна проверка за неговата законосъобразност
/писмено становище на л.139-141 от делото/. Излага довод, че съгласно
приетите с решение № 160 от протокол №
11.26.01.2016 г. на ОбС Б*** , нови
т.4а, 4б, 4 в и 4г на чл.16, които са в съответствие с разпоредбите на чл.67 от ЗМДТ, но не става ясно кои разпоредби се прилагат от община Б*** , т.к.
оспораните разпоредби на чл.16, т.5, противоречат на ЗМДТ, а също така са в
противоречие с новоприетите разпоредби на чл.16, т 4а, 4б, 4в и 4г от
Наредбата. Поддържа се становище, че
разпоредбата на чл. 16, т.5 от Наредбата противоречи на разпоредбите на чл. 8, ал.1,
чл. 62
и чл. 67 от ЗМДТ и се явява нищожна.
С писмено заявление
вх.№ 986/26.06.2017 г. подателят на жалбата, пълномощник на изп.директор Е*** Г***
Ц*** , П.П. /пълномощно на л.111 и 112
от делото/ моли делото да бъде прекратено/л.154 от делото/. В
съдебно заседание процесуалният представител на "К*** и К*** ” АД, съгласно
представено пълномощно от 12.07.2017 г. от другия представляващ дружеството Р***
П*** /пълномощно на корицата на делото/ адв. Д*** , заявява, че оттеглят
искането за прекратяване на делото, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В
писмена защита поддържа искането за отмяна на чл.16, т.5 от Наредбата.
Окръжна прокуратура - Монтана,
редовно призована се представлява от прокурора Г.Александрова, който поддържа
становище за основателност на подадената жалба, оспорените текстове противоречат
на закона, както и съществено нарушение на процесуалните правила, липсват
мотиви за приемането на оспорените разпоредби от Наредбата, самостоятелно
основание за отмяна на оспорените разпоредби. В съдебно заседание по същество поддържа
становище, че жалбата е основателна и моли съда да отмени оспорените разпоредби
от Наредбата.
Административен съд - Монтана,
тричленен състав, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страните в съдебно заседание и след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
За да обоснове правен интерес дружеството - жалбоподател
„К*** и К*** ” АД е представил като доказателства декларация по чл.16, т.6,
буква а от Наредбата, за определяне ТБО
вх.№ МДТ-70-00-392/25.11.2016 г., както и извлечение от устава на дружеството
на основание чл.73, ал.5 от ТЗ и съобщение за дължима сума за ТБО за 2017 г./л.7-11
от делото/. Същата декларация и отговор от кмета на община Б*** са приложени и
към административната преписка/ л.86 и 87 от делото/, както и данни за
недвижими имоти на дружеството с „прогнозни данъчни оценки на декл. по чл.14”,
съобщение и за задължения към 29.03.2017
г. и справка за неплатени задължения /л.101, 102 и103 от делото/.
С
разпореждане от 21.03.2017 г., съдът е
задължил ответника, общински съвет Б*** , да представи заверен препис от цялата
административна преписка по приемане на обжалваната наредба и са дадени
указания за разпределение на доказателствената тежест, допълнително указания са
дадени в с.з. на 09.06.2017 г. В изпълнение на дадените указания от съда с
писмо изх.№ РД – 92- 00- 1290/1/31.03.2017 г. е постъпило заверено копие от
административната преписка, съдържаща писмени доказателства по опис /л. 5 до
106 от делото/. Допълнително с изх.№ РД-92 -00-1290/3/10.07.2017 г., с писмо от
председателя на ОбС Б*** , ведно с приложена докладна от кмета на община Б*** от
17.08.2012 г., изрично е заявено, че при
приемане на Наредбата с решение № 291 от протокол № 12/24.08.2012г. не са
приложени мотиви, съответстващи на изискванията на разпоредбите на чл.28, ал.2
от ЗНА/л.156 и 157 от делото/. Не са
представени никакви доказателства и за спазване на
разпоредбите на чл.26 от ЗНА. Дори напротив в докладната от
кмета на община Б*** от 17.08.2012 г. дори не се сочи, че има проект за нова
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите
на територията на община Б*** /л.157 от
делото/. Съдът служебно се запозна с публикуваните на интернет страницата на
ОбС Б*** нова и отменена Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услугите на територията
на община Б*** и установи, че всъщност приетата с решение № 291/24.08.2012 г
. Наредба, конкретно по отношение на
оспорения чл.16, т.5 абсолютно
преповтаря отменената Наредба /извлечение от
отм. Наредба приложена на задната корица на делото/. От така събраните в производството писмени
доказателства безспорно се установява, че въобще не е изготвян проект за новата
Наредба, което е в нарушение с чл.28 от ЗНА. Няма данни и за публикуване на
същия, а предвид докладната от 17.08.2012 г. и решение № 291/24.08.2012 г.
очевидно, не е спазен 14-дневния срок за предложения и становища по
евентуалния проект, което е в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2
ЗНА. Въпреки това, с решение № 291 от протокол № 12/24.08.2012 г. ОбС Б*** е
отменил старата Наредба и приел нова
Наредба, в която чл.16, т.5 е останал непроменен/л.65 от делото/. Без предложен
проект на новата Наредба, без мотиви,
няма данни да е публикувана и не е
спазен задължителния 14-дневен срок за становища и предложения от
заинтересованите страни, т.е. съществено са нарушени правилата установени с
разпоредбите на чл.26 и 28 от ЗНА.
Впоследствие също без мотиви, ОбС Б*** е приел изм. в Наредбата с
решение № 160 от протокол № 11/29.01.2016 г.- нови разпоредби на чл.16, т.4а,
4б, 4в и 4г, но е оставил и стария текст на т.16, т.5, които са в противоречие
с новоприетите. Като в становището на ОбС Б*** , се сочи, че предвид
последвалото изменение в ЗИД на ЗМДТ/ДВ
бр. 97, от 06.12.2016 г./ правилно са оставили стария текст на чл.16, т.5 от
Наредбата. Това твърдение, буди недоумение, т.к. решение № 160 е прието на 29.01.2016 г., а
последвалото изменение в ЗМДТ е в ДВ бр. 97 от 06.12.2016 г., поради което не е
вярно твърдението, че към момента на приемане и изменение на Наредбата от ОбС Б***
оспореният текст на чл.16, т.5 е в съответствие с действащата и към настоящия
момент нормативна уредба /л.17 от делото/.
От
представените и събрани в производството писмени доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По жалбата на „К*** и К*** ” АД, съдът приема следното:
Доколкото направената молба с вх.№ 986/26.06.2017 г. е с
неясно искане за прекратяване на делото и предвид становището на адв.Д*** ,
съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Пълната недействителност /нищожност/
е свързана с изначална липса на правно действие, вследствие на толкова тежък
порок/пороци, който/които водят до невъзможност на акта да породи въобще правно
действие, което в настоящия случай не е установено. Обратното – тези разпоредби
/чл.16, т.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и
цени на услуги на територията на община Б*** / са приети по установения правен
ред и са породили и пораждат многократно правно действие до момента, в който
след оспорването й по съдебен ред бъде прието, че същата е незаконосъобразна
поради противоречие с норми от акт от по-висока степен. Поради това намираме,
че оспорените разпоредби на чл.16, т.5 от Наредбата не са нищожни. Безспорно е,
че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган – Общински съвет
Б*** , който има, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК,
процесуалноправна компетентност в изпълнение на правомощията си да издава
нормативни актове, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от
по-висока степен, обществени отношения с местно значение.
Оспорва се чл. 16, т.5, букви а, б и в от
Наредбата, която е подзаконов нормативен административен акт и подлежи на
оспорване по реда на чл. 187, ал.1
от АПК. Жалбата е предявена от юридическо лице, което притежава
недвижим имот на територията на община Б*** - земя и сгради. По принцип
нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито
законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Според чл. 186, ал.1
от АПК, право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат
засегнати от него. Това всъщност е смисълът на чл. 120, ал.2
от КРБ, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица.
Засегнати по смисъла на чл. 186, ал.1
от АПК са всички граждани или юридически лица, до които той се
разпростира. Доколкото дружеството е собственик на имот на територията на
община Б*** има правен интерес да оспорва чл. 16, т.5 от Наредбата.
Съгласно чл. 21, ал.2,
във връзка с чл. 21, ал.1,
т.7 от ЗМСМА, общински съвет Б*** е единственият компетентен по
закон орган, който има право да приема наредби, с които се определя размера на
местните такси, една от които е таксата за битови отпадъци, събирана от
граждани и организации, притежаващи имоти на територията на общината. Видно от
приложеното заверено извлечение на
протокол № 12 от 24.08.2012 г., на заседанието на общински съвет е прието
решение № 291, с което е отменена Наредбата, приета с решение № 645 от протокол
№ 34/11.02.2003г. и е приета нова Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услугите на
територията на община Б*** /л.65 от делото/
Нарушени са правилата за изработване на
проекти на нормативни актове, описани в чл. 26 и
чл.28 от ЗНА, приложим на основание чл. 80 от АПК.
Съгласно чл. 26, ал.2
от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада като
на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14- дневен срок за
предложения и становища по проекта. Анализът на цитираната правна норма сочи на
извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно
предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност,
откритост и съгласуваност. Съгласно чл.28, ал.1 „Проектът на нормативен акт
заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане
от компетентния орган. Ал.2 Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се
поставят; 3. финансовите и други
средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането,
включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с
правото на Европейския съюз.”. Неизпълнението
на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения
акт.
От събраните доказателства по делото се
установява, че въобще не е изготвян проект за нормативен акт, нито същият е
обявяван на интернет страницата на община Б*** . Не е представен и доклада на
вносителя - кмета на община Б*** , няма и мотиви за предложеното от кмета на
община Б*** решение, както изисква чл. 26 и 28 от ЗНА.
Текстът на чл. 16, т.5 от Наредбата
е приет така, както е предложен от кмета на общината, преписан е от отменената
Наредба, няма никакви мотивите към новата редакция на Наредбата, не е изготвян и публикуван проект,
не е спазен и 14 – дневния срок за
обсъждането и.
Тежестта
на доказване е върху административния орган, който следва да докаже, че
предвидената законова процедура е спазена, в този смисъл съдът е дал и изрични указания.
В случая не са представени
доказателства, че изискуемата процедура е спазена. Като в становище с изх.№
РД-92-00-1290/3/10.07.2017 г. председателят на ОбС Б*** изрично заявява, че не
са приложени мотиви към преписката за приемане на решение № 291 от
протокол № 12/24.08.2012 г. на ОбС /л.156 от делото/. Неспазването на чл. 77 от АПК
и чл. 26 и 28
от ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи
се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал.
1 от АПК и чл. 15, ал. 1
от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на
проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта е
императивно предписано в закон, което не е било изпълнено от органа издал
обжалвания подзаконов нормативен акт. Спазването на предвидената процедура по
издаване на нормативни административни актове е императивно задължение именно
на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е
подчинена на основните принципи на чл. 4,
8
и 12 от АПК-
за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. /в този смисъл
е решение N 797 от 18.01.2011 г., по адм.д.N 3881 по описа на ВАС за 2010 г.,
решение № 10ЗЗЗ от 02.08.2010 г., решение № 7631 от 01.06.2011 г./ Посочените
дотук нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на
оспорената Наредба са съществени, тъй като нарушават императивни правила, с
които се гарантира действителното спазване на принципа на откритост,
съгласуваност и местно самоуправление, поради което представляват основание за
отмяна на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт.
Предвид наличието на констатираните процесуални нарушения, оспорените
разпоредби на чл. 16, т.5 от Наредбата следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Съдът
приема, че разпоредбата на чл. 16, т.5 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на община Б*** е
приета и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 67 от
Закона за местните данъци и такси. Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1
и ал. 2 ЗМДТ
е видно, че законодателят е установил задължителна за спазване поредност при
прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови
отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на
размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за
прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа
определена от общинския съвет. Двата способа за определяне размера на таксата
за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на
евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е
предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на
размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определяне на
таксата с наредбата. В случая общинският съвет не действа при условията на
оперативна самостоятелност, а при условията на обвързана компетентност. След
като е регламентирано в закона, че размерът на таксата за битови отпадъци може
да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ,
вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда
по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Както е видно
от прочита на текста на законовата норма и оспорените текстове на Наредбата, е
налице противоречие, доколкото подзаконовия нормативен акт допуска определянето
на размера на ТБО да става въз основа на данъчната оценка, което законовата
норма изрично забранява. Реалното количество на генерирани от един собственик
на имот и неговото домакинство БО не съответства на количеството, установено от
критериите на Наредбата. Респективно определената такса за БО, която се
основава на формалното съчетаване на обема на съдовете и честотата на извозване
винаги ще бъде несъответна, непропорционална и в нарушение на принципа,
прогласен от разпоредбата на чл.67 от ЗМДТ. В тази връзка противоречат на
закона /чл.67, ал.2 ЗМДТ/ и разпоредбите на чл.16, т.5 от Наредбата.
Измененията на ал.2 на чл.67 от ЗМДТ с ДВ, бр.101/2013, предвиждащи, когато не
може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на
таксата да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена са в сила и
са част от действащото обективно право от 01.01.2015 г.
Противоречието на оспорените разпоредби на чл.16, т.5 от
Наредбата е както с разпоредби от Конституцията на Република България – тази на
чл.6, ал.2, така и с основни принципи на административния процес и въобще на
правното регулиране на обществените отношения. В това отношение смятаме, че
позоваването на отложеното влизане в сила на §6 от ЗИД на ЗМДТ не дава
основание за отхвърляне на жалбата, тъй като т.нар. vacatio legis на закона
/отложеното влизане в сила на цитираната разпоредба/ следва да се използва
най-рационално от Общинския съвет Б*** , за да предложи на обществено обсъждане
проекта за изменение на Наредбата в тази й част и като спази всички
административнопроизводствени правила, да приеме законосъобразен текст,
регламентиращ определянето на размера на ТБО, който да е съобразен както с
нормата на закона, така и с равнопоставеното третиране на субектите – физически
и юридически лица, съобразно със законовия критерий – таксата за БО да е
съобразно количеството битови отпадъци или при невъзможност за установяването
на това количество (недоказан факт), то основата да не бъде данъчната оценка,
балансовата стойност или пазарната цена на съответния имот, за който се
начислява ТБО. В случая в Наредбата са налице и разпоредбите на чл.16, т.4а,
4б, 4в и 4г, които са в съответствие с разпоредбите на чл.67 от ЗМДТ. Поради
което запазения текст на чл.16, т.5 от Наредбата противоречи както на
разпоредбите на ЗМДТ, а също така е в противоречие с новоприетите текстове на
т.4а, 4б, 4в и 4г от Наредбата, т.е. налице е и вътрешно противоречие на
разпоредби от чл.16 на Наредбата.
Изложените мотиви, че чл.16, т.5 е запазен,
т.к. изменението на чл.67, ал.2, накрая „която не може да бъде данъчната оценка
на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.”, съгласно § 13 от ЗР на ЗМДТ , а §6 от ЗИД на
ЗМДТ влиза в сила от 01.01.2018 г. /ДВ бр.97 от 06.12.2016 г./, не могат да
обосноват законосъобразност на оспорения чл.16, т.5 от Наредбата, т.к. очевидно
противоречат на разпоредбите на чл.67 от ЗМДТ, където изрично се сочи как се
определя размерът на ТБО.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 16, т.5
от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и
цени на услуги на община Б*** е приета и в противоречие с целта на закона
посочена в чл. 8 от ЗМДТ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл. 16, т.5 от Наредба за определянето и администрирането на
местните данъци и такси и цени на услуги на община Б*** следва да бъдат
отменени, тъй като са приети при съществени процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон и несъответствие с целта на закона - ЗМДТ.
Дружеството - жалбоподател „К*** и
К*** ” АД не е претендирало разноски по делото и съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Предвид изложеното и на основание чл. 193,
ал.1, предл. второ от АПК съдът
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 16, т.5, букви а, б и в от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на община Б*** , приета с
решение № 291 от протокол № 12 от 24.08.2012 г.
/изм. с решение № 405 от протокол 17/14.12.2012 г. / последни
изменения с решение № 570 от протокол 24/19.05.2013 г , решение №
559 от протокол №24/19.05.2013 г. и решение № 635 от протокол № 27/ 26.07.2013 г., решение № 844 от протокол № 36/18.12.2013 г.,
доп. в приложение 2
с решение № 948, протокол № 40/26.03.2014 г.,
допъл. с решение № 1037/30.05.2014 г.,
изм. в прил. 3 с решение № 1104 от протокол № 45/18.07.2014 г.
и приложение 2 с решение 1112 от протокол № 45/18.07.2014
г., изм. с решение № 1224 от протокол № 50/21.11.2014 г., изм. с решение № 1256
от протокол № 51/19.12.2014 г.,
посл.изм. с Решение № 160 от Протокол № 11/29.01.2016 г., доп. в приложение 2 с решение № 393 от
протокол № 28/24.06.2016 г., изм. и доп. с решение № 687 от протокол №
41/27.01.2017 г., изм. в приложение 1, с решение № 687 от протокол №
41/27.01.2017 г./ на Общински съвет/ ОбС/ Б*** .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на Република България.
След влизане на настоящото решение в
сила, същото в отменителната му част да бъде изпратено за обнародване по
начина, по който е обнародвана и Наредбата на общински съвет Б*** - на интернет
страницата на общински съвет Б*** .
Председател:
Членове: