С решение № 56/07.02.2007 г.,постановено по гр.д. № 394/06 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил Красимир Руменов Кьосев да заплати на Красимир Асенов Моллов,на основание чл.534 от ТЗ,сумата в размер на 5 824 лв.,представляваща левова равностойност на 2 600 щ.д.,съставляваща сума,с която първият се е обогатил във вреда на втория,поради неплащане на запис на заповед от 01.03.01 г.,ведно със законната лихва,считано от 01.03.2006 г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 282 лв.,представляваща разноски по делото. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението изцяло,ответник,въззивна жалба . В същата се твърди,че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила,както и че същото е необосновано. В жалбата се излагат съображения,че съгласно чл.535, т.1 от ТЗ, записът на заповед съдържа задължително наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан,и че в представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието "запис на заповед", което правило този запис на заповед нередовен. Твърди се в този смисъл,че този документ не бил запис на заповед. В подкрепа на изразеното становище се цитира и задължителната съдебна практика,в частност ТР №1/28.12.2005г. на ВКС,постановено по тълк.д.№ 1/2004г., съгласно което за да е редовен записа на заповед от външна страна, изразът "запис на заповед" следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. Изтъква се ,че след като липсвал валиден запис на заповед,не било налице и заместване по право на основание чл.536 ал.2, 3 и 4 от ТЗ, на липсващ реквизит, изцяло неоснователна се явявала и претенцията основана на този документ за менителнично неоснователно обогатяване, тъй като тя предполага валиден менителничен ефект. Твърди се ,че съдът не бил обсъдил всички възражения на ответника, включително, че вземането е погасено по давност, и бил изложил съображения защо не ги приема за основателни. Твърди се също,че съдът не бил взел предвид доказаното твърдение на ответника, че записът на заповед в конкретния случай бил свързан с друго каузално отношение между страните-договор за заем, поради което същият имал само гаранционно-обезпечителна функция и не бил абстрактна сделка. Сумата по договора за заем била издължена,а претенцията по договора за заем била погасена по давност. Изтъква се също,че сумата по този договор за заем не можела да се присъди в това производство,предвид на това,че претенцията не била предявена на договорно, а на извъндоговорно основание-менителнично неоснователно обогатяване. С оглед на гореизложеното жалбодателят Кьосев моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да отхвърли изцяло предявената претенция. Претендира разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят Кьосев,чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В съдебно заседание ответника по жалбата,Моллов ,редовно призован не се явява и не се представлява,въпреки дадената му двукратна възможност за това. Същият е депозира в съда на 15.11.2007 г.,писмена защита,която като предявена след приключване на дело на 09.11.2007 г.,настоящата инстанция не кредитира. Съдът като прецени събраните по делото доказателства,по повод предявената въззивна жалба,приема за установено следното: Пред компетентния първоинстанционен съд,Кърджалийския районен съд,е предявена искова претенция с правно основание чл.534,ал.1 от Търговския закон,с която ищецът цели ,след като докаже,че менителничният ефект на издадения от ответника Кьосев ,запис на заповед от 01.03.2001 г.,с падеж 30.03.2001 г.,е преюдициран ,т.е. по същият не са извършени необходимите действия по запазване правата по менителничния ефект на същия и е прескрибиран,т.е. погасен по давност,да бъде осъден ответника да му заплати процесната сума от 2 600 щ.д.,равняващи се на 5 824 лв. по курс към датата на падежа -30.03.01 г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 01.03.06 г. до окончателното й изплащане,като сумата е дължима по силата на менителнично неоснователно обогатяване. От контекста надепозираната Þскова молба и след задълбочен прочит на същата,не се установява предявяване от страна на ищеца на други искови претенции,дори и такива предявени при условията на евентуалност,които да се основават не на извъндоговорно основание-менителнично неоснователно обогатяване,а на договорно такова ,в частност на договор за заем. В смисъла на изложеното предмет на настоящия въззивен контрол се явява първоинстанционното решение, постановено по повод на предявената искова претенция с правно основание чл.534 ,ал.1 от ТЗ. Първоинстанционният съд е събрал изчерпателно поисканите и представените от страните доказателства. Нови доказателствени искания в настоящото производство не се правят,поради което въз основа на така събраните доказателства и настоящата инстанция изгради своето становище. По делото е представен в оригинал, запис на заповед от 01.03.2001 г.,с издател ответникът в първоинстанционното производство,Красимир Кьосев,с падеж 30.03.2001 г. ,с място на издаване гр. Кърджали,и с който издателят се е задължил безусловно да плати на ищеца Моллов или на негова заповед, сума в размер на 2 600 щ.д. Същият е подписан от издателя. В представения запис на заповед освен в заглавието, в текста на документа на езика на който е издаден, не фигурира изразът “запис на заповед”. Не се спори в производството,че така издаденият запис на заповед не е предявен на издателя,по реда и в сроковете,установени с разпоредбата на чл.491 от ТЗ. Не се доказа плащане на посочената в записа на заповед, сума,извършено от издателя на поемателя по същия. Безспорно в производството е и обстоятелството,че предвидената изтеклата по смисъла на чл.531 от ТЗ ,давност /30.03.2001 г. – 30.03.2004 г./е лишила ищеца Моллов от възможността да предяви пряк менителничен иск. В този ход на констатации съдът изгради своето становище : Активно легитимиран да води специалния иск по чл.534,ал.1 от ТЗ е всеки приносител на менителничен ефект,в казуса произтичащ от запис на заповед ,който и преюдициран,т.е. по същият не са извършени необходимите действия по запазване на правата му, и е и прескрибиран,т.е. погасен по давност. Пасивно легитимиран разбира се е само издателя по записа на заповед. В това производство от представените по делото доказателства се установява като наличието на активната легитимация на ищеца Моллов,така е безспорна и пасивната легитимация и на ответника Кьосев. Налице е и преюдициран и прескрибиран менителничен ефект. Формулираните от първоинстанционния съд изводи, в тази им част са правилни. Не такъв обаче е извода на решаващия съд досежно наличието на материалноправните предпоставки за уважаването на предявения иск. А те са наличие : на действителен менителничен ефект,на вреда за приносителя,в следствие невъзможността да реализира менителничното си право,и от друга страна обогатяване на пасивно легитимирания издател на записа на заповед,изразяващо се в неоснователно спестяване връщането на получените средства. При така установеното отсъствие на плащане на спорната сума,действително се установява факта на сбъдване на материалноправните предпоставки - вреда за приносителя и неоснователно обогатяване на издателя. Въпросът обаче тук е така установения като преюдициран и прескрибиран менителничен ефект,дали е действителен ? За да отговори на този въпрос,въззивният съд съобрази, че представения по делото запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа изискуемите се по смисъла на чл. 535 от ТЗ,реквизити, и поради това между страните по делото липсва валидно менителнично правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Съгласно чл. 536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 от ТЗ. Изключенията на цитираните алинеи в настоящия казус не са налице. В представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието “запис на заповед”, което прави нередовен записа на заповед от външна страна и този документ не притежава действителен менителничен ефект. В този смисъл е и задължителното за съда, ТР № 1/28.12.2005 година на ВКС по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. Или изложеното до тук навежда на извода,че не е налице материалноправната предпоставка за уважаването на предявения иск,а именно наличието на действителен, преюдициран и прескрибиран менителничен ефект. Така изграденият извод обосновава неправилност на атакуваното в производството първоинстанционно решение и налага неговата отмяна изцяло. Настоящата инстанция намира,че следва изрично да изрази своето становище по повод направения от страна на ответника по иска,довод,че търсената в производството сума се дължи на основание каузална сделка –устен договор за заем,а не въз основа на абстрактната сделка –запис на заповед. Счита ,че доколкото от прочита на исковата молба не се установява предявяване от страна на ищеца на други искания,включително и при условията на евентуалност,които да се основават не на изначалното извъндоговорно основание-менителнично неоснователно обогатяване,а на договорно такова,в частност договор за заем,съдът не дължи произнасяне по такова. При този изход на делото се следват на жалбодателя разноски в поискания и доказан размер от 366 лв.,съставляващи заплащане на дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 56/ 07.02.2007 г.,постановено по гр.д.№ 394/2006 г.,по описа на Кърджалийския районен съд,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Красимир Асенов Молловот гр. Кърджали,ул.”Васил Априлов” ,бл.1,вх.”Б”,ап.18, с ЕГН **********,против Красимир Руменов Кьосев от гр. Кърджали,ул. “Виолета Янкова” № 8,с ЕГН **********,иск с правно основание чл. 534,ал.1 от ТЗ. ОСЪЖДА Красимир Асенов Молловот гр. Кърджали,ул.”Васил Априлов” ,бл.1,вх.”Б”,ап.18, с ЕГН **********,да заплати на Красимир Руменов Кьосев от гр. Кърджали,ул. “Виолета Янкова” № 8,с ЕГН **********,сумата в размер на 366 лв.,съставляваща разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |