Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. срещу Решение № 8/16.01.2024 г. по АНД № 743/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 8235425 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Не били взети предвид съображенията, че не е спазена процедурата по издаване на ЕФ, тъй като приложение намирала разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание касаторът В. Г. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която иска отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се представлява. Депозирани са писмени бележки, с които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Твърди се, че работният процес на мобилната АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролния орган през времето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото присъствие на контролен орган на мястото на контрол не оказвало влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам – на достоверността на отчитанията му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.08.2023 г., в 09:56 часа В. Г. Г. е управлявал лек автомобил, [Марка], с рег. номер [рег. номер], в *, [жк], по [улица]до бл. 7 с посока на движение хотел „Сахара“. При ограничение на скоростта 50 км/ч автомобилът е засечен да се движи със 66 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита като 63 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – TFR1-M, № 656/14, преминало проверка на 10.05.2023 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен е и протокол за използването на АТСС на 05.08.2023 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР е издаден оспореният ЕФ. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Свиленград доказателства.

РС - Свиленград е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя изцяло и не намира за необходимо за преповтаря.

Не се оспорва, че първоначално за извършеното нарушение е издаден ЕФ на собственика на МПС /В. В. Г./, от който е постъпила декларация по чл. 188, ал. 1 във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП. При това е издаден процесният ЕФ, който касаторът /наказано лице/ оспорил в срок съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба в размер на 50 лева. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай движението на МПС се осъществява в населено място, което обстоятелство се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. С оглед разпределената доказателствена тежест наказаното лице не е успяло да опровергае факта, че в конкретния пътен участък ограничението на скоростта е различно от тази по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – в населено място. Следва да се има предвид и, че не е налице задължение да бъде изготвена от контролните органи и приложена към преписката снимка на знака, с който се въвежда общото ограничение на скоростта, доколкото този факт е възпроизведен в протокола за използване на АТСС, доказателствената сила на който протокол не е оборена в хода на съдебното производство. При това безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като превишаването й с 13 км/ч, както е в конкретния случай, представлява съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН деяние. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от Районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Следователно, установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 ЗДвП, поради което и не е необходимо издаването на АУАН и НП от присъстващите при нарушението служители на ОД на МВР - Хасково. Правилно е приложена процедурата по санкциониране на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, различна в описаната по ЗАНН относно установяването на нарушението и ангажирането на отговорност. След измененията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, издаването на ЕФ за налагането на административни наказания при извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС /§ 6, т. 65, б. „б“ ДР ЗДвП/. Правилно в решението си РС - Свиленград е възприел и, че са неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон, а именно – в нарушение на правилото на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, като мотивите за това настоящият съдебен състав изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря, вкл. и доколкото РС – Свиленград се е позовал на решение, постановено от същия съдебен състав.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ /електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 50 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол, въведеният за контролирания участък /общинска пътна мрежа/ скоростен режим, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане /приближаващ/, началото и края на работа, отразяване на първо и последно статично изображение. В действителност по преписката липсва снимка за разположението на уреда, но в протокола е посочено, че АТСС /мобилно/ е разположено в служебен автомобил [рег. номер], снимка на който се съдържа по преписката. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 50 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в клип № 23273. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 63 км/ч, която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 66 км/ч съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч, приложим съгласно протокола от проверка на мобилната система. Следва да се уточни, че в същия този протокол е уточнена грешка при измерване на скоростта „плюс“ „минус“ 3 км/ч до 100 км/ч, която с цел да не се утежнява положението на водача на МПС в процесното производство се прилага в хипотезата на намаляване на действително измерената скорост с 3 км/ч. Формира се извод, че действително осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантната правна норма, като за наказаното лице съществува яснота в какво се изразява неправомерното му поведение – предпоставка да му бъде ангажирана и административнонаказателна отговорност. Законосъобразно на В. Г. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в абсолютен размер, поради което и въпросът за неговата справедливост не подлежи на обсъждане. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН и чл. 189з ЗДвП, с оглед датата на извършване на деянието, и доколкото се касае за нарушение с висока степен на обществена опасност, засягащо голям кръг потенциално застрашени хора, съдът констатира, че не са налице предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП и съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред настоящата съдебна инстанция в размер на 80 лева.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/16.01.2024 г. по АНД № 743/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА В. Г. Г., [ЕГН], с адрес - гр. Свиленград, [улица], ет. 3, ап. 10, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.