Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.05.2015
година гр.*****
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение ,
III “Б” състав , в публично
заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Н.С.
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3798 по описа на 2015 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №3798/2015 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на ЕТ “К.Л.”***
ЕИК ******** срещу решение №I-34-197 от 27.11.2014 г постановено
по гр.д.№27510/13
г на СРС, 34
състав , в частта , с
която този въззивник е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на собственика К.Т.Г.
ЕГН ********** от гр.***** следния негов собствен недвижим имот : ¼
идеална част от магазин №1 в гр.***** ул.Г.С.Р. №** с идентификатор
№68134.401.112.1.18 при граници :
имот №68134.401.112.1.19 , под обекта няма , над обекта №68134.401.112.1.3 и №68134.401.112.1.4 ; заедно с избено помещение
№10 с площ от 4,71 кв.м и таванско
помещение №13 с площ от 5,04 кв.м , с
описани в решението на СРС съседи на дворното място и идеални части от общите
части . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;
- и
по въззивна жалба на К.Т.Г. ЕГН **********
от гр.***** , но в частта , с която е отхвърлен иска на Г. срещу ЕТ “К.Л.”***
ЕИК ********, да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата от 3600 лева
обезщетение за ползване без основание за периода 24.06.2010 г – 24.06.2013 г ;
ведно със законната лихва от 26.06.2013 г до окончателното заплащане на сумата
. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът
ЕТ “К.Л.”*** излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като има основание
за ползване на имота – договор за наем от 01.10.2011 г със срок от 5 години.
Правилно е редуциран срокът на договора до 3 години по чл.229 ал.3 пр.2 ЗЗД ,
поради сключване от лице имащо само право на управление /съпруг/ . От друга
страна неправилно не е приложен чл.236 ЗЗД , тъй като наемодателката С. Т.
имаща ¾ идеални части не се е противопоставила на продължаване на
наемния договор . Самата С. Т. има мнозинство и право да управлява вещта , а
противопоставянето не може да стане предварително , а само след изтичане на
наемния договор .
Въззивникът
К.Г. посочва , че в писмените си бележки е оспорила наличието на наемен договор
щом липсва наемна цена . Приложим е чл.237 ЗЗД и искът по чл.59 ЗЗД е основателен
. Ответникът не е доказал деловодните си разноски пред СРС.
Страните
са подали писмени отговори на жалбите на другата страна.
К.Г.
счита , че не е предявила иск за прекратяване или разваляне на договор за наем.
Такъв договор не съществува , а има друг ненаименован договор, по който Г. не е
страна.
ЕТ
“К.Л.”*** счита , че наемната цена може да е и в непарична престация /ремонт и
поддържане/. Имотът е държан на основание валидно наемно отношение , а ако се
приеме друго няма да са приложими чл.228 и сл ЗЗД . Чл.237 ЗЗД е неприложим ,
защото няма прехвърляне на имота на трето лице , а само наследяване. По
отношение на разноските не е спазен реда по чл.248 ГПК .
Въззивните
жалби са допустими. Решението
на СРС е връчено на въззивниците
на 11.12.2014 г
и на 05.12.2014 г ; и е обжалвано в срок на 19.12.2014 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС.
След преценка на оплакванията в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
По иска по чл.108 ЗС .
Въззивникът ЕТ “К.Л.”*** признава , че правилно е
редуциран от СРС срока на договора за наем от 01.10.2011 г до 3 години по
чл.229 ал.3 пр.2 ЗЗД , поради сключване от лице имащо само право на управление /съпругата С. Т./. Не може да се сподели
доводът , че тъй като С. Т. има вече ¾ идеални части, тя може да реши и
да не се противопостави на продължаване на наемния договор и така да настъпи
трансформиране по чл.236 ал.1 ЗЗД в договор за неопределен срок.
Настоящият съд счита , че основно право на съсобственика е правото му да ползва вещта – чл.31
ал.1 ЗС. След като е изявил волята си да ползва вещта , от това право съсобственикът не може да бъде лишен от друг съсобственик
, дори последният да има мнозинство от идеални части във вещта /така В.
П.”Съсобственост.Правни въпроси” изд.”Сиби” ,
Допустимо
е да се заяви предварително противопоставяне от ищеца срещу трансформиране на
договора за наем в безсрочен , още повече , че противопоставянето е продължило
и след изтичане на срока на договора от 3 години. Не на последно място ,
другият съсобственик не е страна по делото и не е установено дали той се е
противопоставил на продължаване на ползването от наемателя-ответник .
Трайна
е практиката на ВС и ВКС , че е допустима ревандикация от съсобственик спрямо
друг съсобственик – в по-ново време решение №822 от 01.12.2010
г по гр.д.№46/10 г на ВКС , I ГО и решение №146 от 26.04.2010 г по
гр.д.238/09 г на ВКС , II ГО. С аргумент за по-силно
основание това е допустимо и спрямо лице придобило права или фактическо
състояние от съсобственик , като за облигационния иск за опразване това е
посочено в Тълкувателно решение №86/68 г на ОСГК на ВС . Ответникът е
загубил основанието си да държи имота и правилно СРС е уважил иска по чл.108
ЗС.
По иска по чл.59 ЗЗД
Доводите на Г. , че
не е бил налице наемен договор , а има друг договор са преклудирани още пред
СРС. Оспорванията на ищеца в молба от 10.03.2014 г и в първото о.с.з на
22.05.2014 г са били само че наемният
договор не е подписан от съсобствениците. Оскъден довод срещу характера на
договора се появява едва в писмените бележки пред СРС . Това не може да
се допусне и представлява процесуална злоупотреба с оглед чл.133 ГПК , защото
ответникът няма възможност да представи доказателства за насрещната непарична
престация по договора за наем. Освен това , ако се приеме друг характер на
договора от 01.10.2011 г няма да могат да се приложат норми от
уредбата на този договор , което евентуално може да доведе до отхвърляне на
ревандикацията , което едва ли ще е изгодно за обжалващия ищец / сравни чл.236
, 237 ЗЗД/. Чл.237 ЗЗД в случая е неприложим , тъй като няма прехвърляне на
собственост върху имот , а само наследяване /универсално правоприемство за
ищеца/.
Налага
се извода , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено.
В
частта за разноските , действително на стр.23 ответникът е пропуснал да посочи в
договора си за правна защита и съдействие номера на делото , но този договор е
приложен към отговора и е описан в него т.е. касае се за очевидна фактическа
грешка при попълване на договора.
Поради отхвърляне и на двете въззивни
жалби на страните не се следват разноски пред СГС .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№I-34-197 от 27.11.2014 г постановено по гр.д.№27510/13 г на
СРС, 34
състав.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
само в частта по иска по чл.108 ЗС.
Поради
материален интерес под 5000 лева решението в частта по иска за обезщетение по
чл.59 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.2 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.