№ 21249
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110171022 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявани са от т срещу Д. Ю. Д., с която са предявени при условията на
обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1306,47 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 304,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 30.08.2024 г.; 22,20 лв., представляваща цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.; 0,15 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 08.08.2022 г. върху
платената цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. в размер на 9,09 лв., и 4,55 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г. върху неизплатената цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 22,20 лв., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 29.11.2024 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът т твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: **, за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
1
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за
сторените в производството разноски.
Ответницата Д. Ю. Д., чрез назначения по делото особен представител адв. Е. П.,
е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения.
Навежда твърдения, че е придобила пълното право на собственост върху
топлоснабдения имот след процесния период, поради което не е материално
легитимирана да отговаря за предявените вземания. Оспорва да е доказан обема на
реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността . Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
претенции.
Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
2
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилиюен фонд при
МНО, рег. № 84, том XXXII, се установява, че на 24.06.1993 г. лицата юм и тм са
придобили по силата на посочената транслативна сдЕ. правото на собственост върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в **.
От удостоверение за наследници с изх. № РИС25-УГ51-8269 от 18.09.2025 г. /л.
121 и сл./ се установява, че лицето тм е починала на 16.04.2022 г. и е оставила
следните наследници по закон: съпруга си юм, починал на 11.08.2022 г., сина си им, и
дъщеря си – ответницата Д. Ю. Д..
От удостоверение за наследници с изх. № РИС25-УГ51-8268 от 18.09.2025 се
установява, че след смъртта си на 11.08.2022 г. лицето юм е оставил следните
наследници по закон: сина си им, и дъщеря си – ответницата Д. Ю. Д..
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
3
етажната собственост и т, както и от протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с т за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказана
пасивната материалноправна легитимация на ответницата по претенцията за
заплащане на топлинна енергия, но до размера от 1/2 част от нея. Според практиката
на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО
на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството под
опис или отказ от наследството. В случая няма твърдения и доказателства за вписан
отказ от наследството, а дори напротив по делото са ангажирани такива за учредяване
от страна на ответницата в полза на трето за спора лице – Георги Данев Гецов,
договорна ипотека върху процесния имот, включен в имуществото на наследодателите
юм и тм – нотариален акт от 07.03.2023 г. с № 20, том II, рег. 5562, дело № 194 от 2023
г., което правно действие несъмнено предполага нейното намерение да приеме
наследството. Ето защо следва да се приеме, че ответницата отговаря за задълженията,
с които наследството е обременено, съобразно дялът, който съгласно на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН е получила, а именно 1/2 ид.ч. – арг. от чл. 60, ал. 1 ЗН. По силата на
посочените правила на наследственото правоприемство ответницата е придобила 1/2
ид. част от правото на собственост върху процесния имот, като факта на придобиване
на останалата 1/2 ид.ч. е ирелевантен в настоящия случай, доколкото обективираната в
представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 136, том II,
рег. № 8338, дело № 317 от 2023 г., транслативна сдЕ. е осъществена на 01.09.2023 г.,
т.е. извън времевите рамки на исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на
сумата от 2873,96 лв.
С оглед на гореизложеното и съобразно придобия от ответницата Д. Ю. Д.
наследствен дял, обуславящ и притежаваната от нея идеална част от правото на
собственост върху топлоснабдения имот, съдът намира, че претенцията за заплащане
на топлинна енергия се явява доказана в своето основание, което от своя страна
обуславя и необходимостта от разглеждане на своевременно релевираното
възражението за погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
4
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 29.11.2024 г. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 29.11.2021 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Т.е. в процесния случай
спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по
отношение на заявените в производството вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2021 г. до
30.09.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК и съобразно данните, съдържащи се в
приложената към заключението на вещото лице по техническата експертиза Таблица
№ 1, за погасения по давност период стойността на задълженията за топлинна енергия
възлиза в общ размер на 156,77 лв.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 153 ЗЕ следва да се уважи до размера на непогасените по давност вземания, като се
съобрази правилото на чл. 60, ал. 1 ЗН и притежаваната от ответницата идеална част
от правото на собственост върху топлоснабдения имот, а именно до размера на
съдебно предявеното вземане от 1306,47 лв., съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, но вместо за заявения период – за периода от 01.10.2021
г. до 30.04.2023 г. Доколкото не следва да се постанови отхвърлителен диспозитив,
периодът следва да бъде отразен в диспозитива на решението. Посочената сума следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.11.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период е извършил услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
5
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ – т, и че тази услуга е извършвана от него. По делото не са ангажирани
обаче никакви доказателства за установения размер на цената на услугата, поради
което разпоредбата на чл. 162 ГПК не може да намери приложение в случая.
Поради това следва да се отхвърли иска за цена на услугата, а оттук - и
съединения иск за лихва.
Ето защо и съдът намира, че искът за заплащане на цената на извършената услуга
за дялово разпределение през процесния период следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2022
г. и 2023 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
6
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Тъй като обуславящата претенция (главния иск) за заплащане на цената на
извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023
г. е неоснователен, то такъв се явява и обусловеният (по акцесорната претенция) по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.
По отношение на иска за заплашане на мораторна лихва върху платената цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
945,42 лв., представляваща деловодни разноски по делото.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖА Д. Ю. Д., с ЕГН: ********** и адрес: **, ап. 2, да заплати на т, с ЕИК
** и седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153
ЗЕ, сумата от 1306,47 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата
молба – 29.11.2024 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: **,
срещу Д. Ю. Д., с ЕГН: ********** и адрес: **, ап. 2, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 22,20
лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума
от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателното й заплащане;
304,90 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
7
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г.; 0,15 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.12.2021 г. до 08.08.2022 г. върху платената цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на
9,09 лв., и 4,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
30.08.2024 г. върху неизплатената цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на 22,20 лв., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Ю. Д., с ЕГН: **********, да заплати на т, с ЕИК **, на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом. сумата от 945,42 лв.,
представляваща деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8