Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     262254                                16.09.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 279 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобило чрез договор за цесия вземания срещу ответницата, произтичащи от сключен договор за заем между нея и „Сити кеш“ ООД. За дължимите суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение. Искането е да се установи съществуването на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение.

Ответницата Д.В.Д., без да отрича сключването на договора за кредит, излага подробни доводи относно неговата недействителност. Обосновава същите с нарушаване на изискванията относно размер на шрифта, неправилно формиране на годишния процент на разходите, прекомерност на уговорената възнаградителна лихва. Прави и възражение за недействителност на клаузата, уговаряща неустойка за неизпълнение.

Съдът намери за установено следното:

            Установява се от представените доказателства, че на ******г. ответницата сключила с дружеството „Сити кеш“ ООД договор за заем с № ****, по който ѝ била отпусната сумата 900 лева, при годишен процент на разходите 47,564% и фиксиран годишен лихвен процент от 40,08% / лист **/. Сумата следвало да бъде върната на единадесет погасителни вноски, считано от ******г. до ******г. Уговорено било, че кредитополучателя ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия /чл.6 на договора/. Според чл.7 ал.1 от договора при забава в плащането на погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Според чл.9 от общите условия към договора заемодателят имал право да поиска от заемополучателя да обезпечи изпълнението на договора, чрез запис на заповед или поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; банкова гаранция. Съгласно чл.14, ал.2 общите условия, в случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена  в чл.8 от договора  - 1150,49 лв., като е включена в приложения погасителен план / лист ****/.

            На *****г. между заемодателя „Сити кеш“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по договора за заем сключен с ответницата, било прехвърлено / лист **-**/.

Установява се, че на ******г. дружеството ищец подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат заплатени следните суми: 900 лева - главница; 190,20 лв. договорна лихва за периода от *****г. до ******г.; 1020,49 лв. неустойка  за неизпълнение на договорно задължение за времето от ****г. до ****г.; 287,22 лв. обезщетение за забава за времето от ****г. до *****г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – ******г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №****/****г. и издадена заповед за изпълнение.

Установява се от заключението на съдебно-графическата експертиза, че договорът е изпълнен в шрифт „Cambria“ чийто размер е 11 пункта. Приложените общи условия към договора са в шрифт „Myriad“ – 10 пункта, на погасителният план е в шрифт „Times New Roman“ с размер 9 пункта / лист **/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по договора е усвоена главница от 900 лева, като размерът на уговорената възнаградителна лихва е 190,20 лв. Изчислена за времето на действие на договора, законната лихва върху главницата възлиза на 45,62 лв., тоест договорната лихва надвишава четири пъти размера на законната лихва. Обезщетението за забава за периода от ****г. до *****г. е както следва: начислено само върху главницата – 242,50 лв.; начислено върху главницата и договорната лихва – 293,74 лв. Вещото лице е установило, че по договора са направени погасителни плащания общо за 420 лв. Ако тази сума бъде отнесена за погасяване само на главница и договорна лихва, остатъкът от задължението възлиза на 690,65 лв. Вещото лице сочи, че начислената от дружеството кредитодател неустойка за неизпълнение не включена в годишния процент на разходите / лист **/.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответницата и дружеството цедент „Сити кеш“АД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като уговорената по него сума е била усвоена. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.

            С получаването на сумата за ответницата е възникнало задължение да заплаща отделните вноски за главница както и възнаградителна лихва.

            Неоснователно е възражението на ответницата относно недействителност на договора, поради това, че текстът му бил изписан с шрифт по-малък от 12 пункта. Съдът счита, че само по себе си, изписването на текста с по-малък шрифт, не е достатъчно да обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 22 ЗПК. Според тази норма недействителността се свързва с неспазване изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК. Последната сочи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Съвкупността от тези изисквания е подчинена на целта кредитополучателят да е разбрал смисъла на поеманите от него задължения – в този контекст следва да тълкува изискването за яснота и разбираемост на съдържанието. От това не следва обаче, че формалното нарушаване на който и да е от изброените в чл.10, ал.1 компоненти ще води до недействителност. Това е така, защото изискването за размер на шрифта не може да бъде съпоставено с изискването за писмена форма или разбираемост на употребения език. Шрифтът може да бъде и по-малък от предвидения, но интересите на кредитополучателя да не са увредени, когато неговият размер е позволявал потребителят да прочете съдържанието и да го разбере.  В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в чл.22 ЗПК законодателят използва израза „неспазване на изискванията на чл.10, ал.1“, а не „неспазване на което и да е от изискванията на чл.10, ал.1 “.

            Не е основателен доводът на особения представител на ответника, относно това, че клаузата с която е уговорена възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая уговореният лихвен процент е 40,08 пункта, тоест не е налице твърдяното трикратно превишение на законната лихва. От друга страна - следва да се отчита, че цитираната от представителя на ответника съдебна практика на Върховния касационен съд, е постановена преди да бъде приета нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се надхвърля ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19,  ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

            Основателно е възражението на ответника относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед нищожността на клаузата за ищеца не съществува основание да начисли неустойка от 1020,49 лв. поради което тя не се дължи.

            Неоснователни са доводите на ответницата, че тя не е била в забава, поради което не дължи обезщетение в размер на законната лихва. Установява се от обстоятелствената част на експертизата / лист **/, че ответницата е заплащала само част от уговорените погасителните вноски за главница и лихва, като това е ставало още от първото погасително плащане. Следователно е налице неточно изпълнение, даващо основание да се претендира от кредитора обезщетение за забавата върху неизплатените суми.  

            С оглед нищожността на неустойката обаче, за кредитора не е било налице основание да прихваща изпълнението първо с нея, поради което заплатената 130 лв. отнесени за погасяване на неустойката следва да бъдат приспаднати от задължението за възнаградителна лихва, което съобразно заключението е 190,20 лв. Така освен главницата от 900 лв. ответницата дължи 60,20 възнаградителна лихва.

            Така съдът намира, че следва да уважи иска за сумите 900 лв. –главница, 60 лв. възнаградителна лихва от *****г. до. *****г. и обезщетение за забава върху тези две суми в размер на 258,65 лв. дължима за периода от *****г. до *******г. / датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/. За разликата до претендираните 190,20 лв. възнаградителна лихва и 287,22 лв. лихва за забава, както и са сумата 1020,49 лв. неустойка искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

            Страната ищец е била представлявана от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва: 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно направените други разноски и пропорционално уважената част от исковете ищецът ще следва да получи от ответника 50лв. за заповедното и 195 лв. за исковото производство.

            Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът ще следва да заплати на пълномощника на ответницата разходи за адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна адвокатска помощ в заповедното и исковото производство в общ размер на 742,53 лв.

            Тъй като ответницата е била освободена от заплащане на такси и разноски, следва да полза на съда да бъдат присъдени направените от бюджета разходи за заключение на вещи лица. Така съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати по сметка на съда сумата 54 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. Д-р П. Д. №**, Офис сграда „Л*“, ет.*, офис №* против Д.В.Д. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 900 лв. /деветстотин лева/ главница по договор за паричен заем №****** от *****г., сключен между ответницата и „Сити кеш “ООД; 60лв. /шестдесет лева/ договорна лихва за периода от **** г. до *****г.; 258,65 лв./двеста петдесет и осем лева и 65ст./ обезщетение за забава за периода от *****г. до *****г., ведно със законната лихва считано от ******г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № **** от ******г. по ч.гр.д.№****/***г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно сумите: 1020,49 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; както и до размера на претендираните 190,20лв. – договорна лихва  и 287,22 лв. обезщетение за забава, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Д.В.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 195лв. /сто деветдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 50ст. /*****/- деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ *****/****г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” АД, да заплати на адв. С.П.М., с личен номер в Единния регистър ********, с адрес гр. П., ул. С. В. №**, ет.* офис *, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 742,53 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и 53 ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” АД да заплати в полза на Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 54 лв./петдесет и четири лева/ представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за експертизи.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала.

ЕК