№ 3
гр. Свиленград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20205620100524 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу К. Н. М., с ЕГН: ........., с адрес: гр. ......................, с която са
предявени искове на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от
ЗЗД – за признаване на установено по отношение на ответника наличието на парично
вземане на ищеца, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по частно гр. дело № 263/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград, а
именно: сумата 49,58 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги за мобилен номер 0894/629140, сключен на 24.07.2018г., включваща сумата 27,48 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и сумата 22,10 лв. – неустойка за
предоставено ползване на лизинг на мобилно устройство HUAWEI P20 Dual Blak.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за мобилни услуги от 24.07.2018г., сключен
с мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът К. Н. М. била абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
мобилен номер 0894/629140 с избрана абонаментна програма Тотал 10.99 лв., с уговорен
срок на действие за 24 месеца, съотвено до 24.07.2020г.
При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът -
ответник сключил и Договор за лизинг от същата дата - 24.07.2018г., по силата на който взел
мобилно устройство марка HUAWEI модел Р20 Dual Black, на изплащане, посредством 23
месечни вноски в размер на 51.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора и
срещу заплащане на допълнителна сума от 51.59лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от ищеца
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********.
1
За отчетния период на потребление 01.08.2018г. - 31.10.2018г. абонатът не изпълнил
задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в размер на 409.99 лв.
Поради неплащането от страна на абоната-ответник на дължимата сума за отчетния
период на потребление 01.08.2018г. - 31.10.2018г., операторът-ищец прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, съгласно т. 11 от
процесния договор за услуги, във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор.
След прекратяване на договорните отношения с ответника, ищецът издавал крайна
фактура№ **********/01.01.2019г. на стойност 1948.17 лв., в която била начислена и
сумата 49,58 лв., предмет на настоящото производство. Същата се претендирала на
основание т.11 от Договора за мобилни услуги, която била уговорена съобразно постигната
с КЗП Спогодба от 11.01.2018г., по която страна била „Теленор България“ ЕАД.
За събиране на вземането си в размер на 49,58 лв. – неустойка за пресрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, ищецът подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № 263/2020г. по описа на РС – Свиленград.
По тези съображения ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му
бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото
производство.
В указания му едномесечен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба. С писмено становище, депозирано преди първото по делото съдебно заседание, е
признал иска и е поискал намаляване поради прекомерност на направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален представител, депозира
писмено становище, с което моли съдът да постанови решение съобразно признанието, на
основание чл.237 от ГПК.
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 263/ 2020г. по описа на
РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 105/05.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да
му заплати сумата сумата 49,58 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги за мобилен номер 0894/629140, сключен на 24.07.2018г., включваща сумата
27,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и сумата 22,10 лв. – неустойка за
предоставено ползване на лизинг на мобилно устройство HUAWEI P20 Dual Blak, както и
съдебни разноски, включващи сумата 25,00 лв. – за държавна такса и сумата 180,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя е дадено указание да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящите искове са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са
допустими. Същите съдът намира и за основателни, като с оглед събраните доказателства и
направеното от ответника признание, налице са предпоставките за постановяване на
решение съобразно признанието, респ. съдът не дължи произнасяне с мотиви.
С оглед изхода на спора и на основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството съдебни разноски, които се установиха в размер на
205,00 лв., включващи сумата 25,00 лв. – за внесена държавна такса и сумата 180,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
2
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като в
случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, съдът намира, че ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 205,00 лв., включващи
сумата 25,00 лв. – за внесена държавна такса и сумата 180,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, спрямо К. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ................................................ за
сумата 49,58 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за
мобилен номер 0894/629140, сключен на 24.07.2018г., включваща сумата 27,48 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, представляваща стойността
на три месечни абонаментни такси и сумата 22,10 лв. – неустойка за предоставено ползване
на лизинг на мобилно устройство HUAWEI P20 Dual Blak, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 263/2020г. по
описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ................................................ да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 205,00 лв. – разноски по
делото и сумата 205,00 лв. – разноски по ч.гр.д. № 263/2020 г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3