Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Габрово, 28.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 58 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на М.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000033 от 17.02.2023 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената от закона форма, в противоречие с материалноправните норми, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като е и нецелесъобразна. Развиват се доводи, че жалбоподателката не е собственик на процесния автомобил; твърди се, че описаната фактическа обстановка не е вярна; не е посочена конкретната хипотеза, при която се налага мярката, което ограничава правото на защита. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Заявява се претенция за присъждане на разноски, ако такива бъдат извършени.
В открито съдебно заседание жалбоподателката М.М.К. не се явява и не се представлява.
Ответната страна младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Габрово не се явява в открито съдебно
заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето
ѝ и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателката К. лично срещу подпис на 17.02.2023 година /л. 4/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 02.03.2023 година /л. 24/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000033 от
17.02.2023 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на жалбоподателката М.К. на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на описано
в заповедта МПС за срок от 6 /шест/ месеца. В мотивите на заповедта е посочено,
че на 17.02.2023 година около 14:30 часа в община Габрово на посочена улица в
гр. Габрово К. управлява собствен лек автомобил, подробно описан в заповедта, като
след спирането за проверка от полицейски служители К. е отказала да бъде
тествана за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо
средство Drager Drug Test 5000 с посочен инвентарен №; издаден е талон за медицинско
изследване с посочен №, като в талона К.
собственоръчно е вписала, че отказва тест и кръвна проба, подписала е талона и
го е получила. Предвид изложеното по-горе е прието, че К. е отказала да ѝ
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателката М.К., е съставен АУАН серия GA и № 886634 от 17.02.2023 година /л. 3/, в който е описана фактическа обстановка относно отказа за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
От представената административна преписка се установява, че по повод проверка на жалбоподателката за употреба на наркотични вещества, каквато проверка тя е отказала, е издаден талон за изследване бланков № 116313 /л. 5/, в който К. собственоръчно е вписала, че отказва тест и кръвна проба.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно отказ на собственика, който е и водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, който отказ представлява и административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 47-48/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 45-46/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Габрово /т. 2, 2.1 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“. Възраженията на оспорващата по повод компетентността на издателя на заповедта са неоснователни – посочените по-горе заповеди са представени по делото във вид на надлежно заверени копия и/или преписи и по посочените по-горе съображения установяват компетентност на органа – издател.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Оспорващата не е доказала твърдението си, че друго лице е собственик, а тя е само водач на процесния автомобил, подробно описан в оспорената заповед.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000033 от 17.02.2023 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 23-0892-000033 от 17.02.2023 година, издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Габрово.
ОСЪЖДА М.М.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: