№ 52
гр. Айтос, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110101058 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Подадена е искова молба от Ф. С. Ч., чрез адв. Р. Н. от Адвокатска
колегия – Бургас, срещу С. Х. Ч. по чл. 144 от Семейния кодекс СК) за
заплащане на месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от депозиране на
исковата молба – 12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение и
прекратяване на определената издръжка.
Подаден е отговор на исковта молба от С. Х. Ч., чрез адв. Т. Х. от
Адвокатска колегия – Бургас.
Съдът намира, че исковата молба и отговора са редовни и допустими.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. След навършване на
пълнолетие тя продължила обучението си във висше учебно заведение –
Медицински университет – гр. Варна. Излага, че се нуждае от средства за
издръжка и че не може да си ги набави сама, защото е записана в редовна
форма на обучение. Майка й също не можела да поеме изцяло разходите за
издръжка. В исковата молба се сочи, че ищцата има нужда от средства за
административни такси, учебници и учебни пособия, картра за транспорт,
столово хранене, облекло, семестриални такси, наеми (общежитие в размер на
130 лв. месечно), консумативи (ток и вод) и др. Ищцата изтъква, че не
разполага със собствено движимо и недвижимо имущество. Моли ответникът
1
да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв, считано от
депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение и
прекратяване на определената издръжка. Претендира деловодните разноски.
Отвеътникът не оспорва, че ищцата му е дъщеря. Сочи, че съгласно чл.
144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца само ако могат
да я дават без особени затруднения. Ответникът изтъква, че има здравословни
проблеми и най-вече – страда от дископатия, поради което трудно ходи и не
може да упражнява физически труд. От 2023 г. бил трайно безработен. В
момента издръжката му се осигурявала от майка му, която получавала почти
минимална пенсия. В отговора се сочи, че ответникът няма други доходи и
имущество, от което да генерира средства. Ответникът заявява, че ищцата е
била трудово заета през летните месеци и може да получава обезщетение за
безработица, както и други социални помощи и плащания. Иска се от съда да
отхвърли иска, евентуално да присъди по-ниска издръжка. Претендират се
деловодните разноски.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Според чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За да бъде уважен искът, ищцата следва да докаже, че ответникът е неин
баща; че е пълнолетна, но не е навършила двадесет и пет години; че е записана
в редовна форма на обучение във висше учебно заведение; нуждата си от
издръжка; че баща й може да дава издръжка без особени затруднения;
възможностите на майка й да дава издръжка.
По делото е безспорно, а и е видно от приетото удостоверение за
раждане, че ищцата е дъщеря на ответника и че е пълнолетна (на 20 г.).
Видно от приложеното по делото уверение от Медицински университет –
Варна, ищцата е записана прз 2024/2025 учебна година в първи курс, зимен
семестър, редовна форма на обучение за висше образуване, образователо-
квалификационна степен: бакалавър, по специалност медицинска сестра.
По делото е прието писмо от Агенцията за социално подпомагане, от
което става ясно, че на ищцата е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от
Закона за семейните помощи за деца в размер на 55 лв. месечно а периода от
01.01.2024 г. до 20.06.2024 г. Няма данни за други социални плащания след
тази дата, а исковата молба е подадена на 12.12.2024 г.
2
Прието е и писмо от Националния осигурителен институт, в което се
съдържат данни, че в периода от януари 2024 г. до януари 2025 г. на ищцата не
е изплащано парично обезщетение за безработица.
От направена справка в Националната агенция за приходите се
установява, че ищцата има само един регистриран трудов договор, действал за
периода от 01.07.2024 г. до 11.09.2024 г.
По делото е разпитана свидетелката Д. Х. Е. – майка на ищцата, която
дава сведения, че ищцата живее на общежитие във Варна, което струва 130 лв.
на месец. Таксата за първия и втория семестър е по 400 лв. Ищцата работила
един месец през лятото, за да изкара пари да кандидатства в университета.
Свидетелката сочи, че е единствената, която издържа ишцата. Всяка седмица
й дава по 200-300 лв. Свидетелката има още едно дете. Наскоро е започнала
работа и ще получава около 1000 лв. на месец. Не знае дали дъщеря й
получава стипендия. Според свидетелката ищцата няма други доходи и друго
имущество. Нужни са й около 800 лв. на месец, за да задоволи своите нужди.
Свидетелката е категорична, че ответникът не праща пари на дъщеря си.
Ищцата го молила да си намери работа, за да й помага.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар че е
заинтересована. Нейните показания са подробни, непротиворечиви и
съответстват на събраните писмени доказателства по делото.
Видно от служебна бележка от Агенцията по заетостта, за периода от
26.09.2024 г. до 24.10.2024 г. ответникът е регистриран като безработен. Бил е
регистриран многокранто като такъв и преди това.
От справка в Агенцията по вписванията, приложена по делото, се
установява, че ответникът няма придобито имущество на свое име за периода
от 01.01.1999 г. до 17.12.2024 г.
Представен е амбулаторен лист, в който е записано, че ответникът има
увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. При прегледа ответникът се е оплаквал от
болки в кръста и двата крака, засилващи се при движение. Не е представено
решение на трудова експертна лекарска комисия за неработоспособност.
Съдът счита за доказано, че ищцата се нуждае от издръжка. Тя не
разполага с никакви собствени доходи и имущество. Получава пари
единствено от майка си, чиято заплата е 1000 лв. на месец и се грижи и за
друго дете. На месец ищцата се нуждае от около 800 лв. на месец. От тях
майка й може да поеме само около 250 лв. Ищцата може да работи само през
лятото и да си осигури още около 200 лв. на месец. Останалите пари няма от
къде да си набави.
За съжаление, по делото не бе доказано, че ответникът има доходи или
имущество, от които може да отделя, за да издържа пълнолетното си дете.
Според практиката на ВКС обстоятелството, че родителят е трудоспособен и
по презумпция може да си осигурява доходи от труд, само по себе си не
означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК (Решение № 305 от 07.06.2011 г. по
3
гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Следва да се установи, че родителят
разполага със средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват, без особени затруднения, да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка
не е безусловно, както при непълнолетното дете. Работоспособността на
родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са
достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете
без особено затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи
над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК,
което изключва дължимостта й. Вж. в този смисъл Решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 273/17.10.2011
г. по гр.д. № 1694/2010 г. на ВКС, III г.о., и др.
В случая по делото няма дори косвени доказателства, че ответникът
получава доходи или разполага с някакво имущество. Ето защо съдът няма
друг избор, освен да приеме, че заплащането на издръжка на пълнолетното му
дете ще представлява особена трудност за него.
Предвид изложеното съдът прецени, че искът следва да се отхвърли
изцяло.
Страните изрично са заявили, че не претендират разноски, поради което
такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 СК на Ф. С. Ч., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на месечна
издръжка в размер на 300 лв, считано от 12.12.2024 г. ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение и прекратяване на определената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4