Решение по дело №47/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260019
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20202160200047
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260019

гр.Поморие, 08.03.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 47 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от А.И.В., чрез пълномощника и съдебен адреса*** адв.Х.Х., против наказателно постановление (НП) № 254/03.05.2005 г., на  началника на РПУ гр.Поморие, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 40 лв., на основание чл.183, ал.4, т.5 от ЗДвП, затова, че на 19.04.2005 г., по главен път І-9, управлява лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. № Б 85-82 Н, който е технически неизправен /износени четири броя гуми до гладкост/.

Като правна квалификация на нарушението административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.139, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника си, който поддържа жалбата.

АНО не взема участие в производството.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН – Определение № 1520/06.08.2020 г. по ЧКАНД № 1373/2020 г. на Административен съд – Бургас.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание глоба. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по –голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия н. а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено – 19.04.2005 г., установено е на същата дата, а НП е издадено на 03.05.2005 г. Следователно отнесена към датата на нарушението абсолютната погасителна давност /четири години и половина/ изтича на 19.10.2009 г., поради което е налице хипотезата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и процесното НП следва да бъде отменено изцяло само на това основание, в който смисъл изрично Решение № 725/ 11.04.2019 г. по к. а. н. д. № 428/2019 г. на АдмС - Бургас.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 254/03.05.2005 г., издадено от началник на РПУ гр.Поморие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :