№ 14070
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110114852 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в сила Решение № 18807/16.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 14852/2023 г.
по описа на СРС, II г.о., 56 с-в е допуснато извършването на съдебна делба на правото
на собственост върху следния недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.4083.******** съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
2819*****.03.2023 г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-*****/06.03.2009 г., с адрес
на имота: гр. С., район М., ж.к. „М. 1А“, бл. ***, вх. 1, ет. 7, ап. 20, с площ по документ
за собственост 71,68 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 20 с площ
4,63 кв.м., 4,255 % ид.ч от общите части на сградата и със съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 68134.4083.********, 68134.4083.*******, под обекта:
68134.4083.*******, над обекта: няма. при следните квоти: за Е. С. Б. – 1/2 ид.ч. и за
С. С. Б. – 1/2 ид.ч.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на способа за извършване на делбата и претенциите за
възлагане:
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото
съдебно заседание от 28.05.2024 г. се установява, че процесният имот е реално
1
неподеляем съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същия е
определена в размер на 228 840 лева. Тази оценка следва да бъде използвана при
определяне на стойностите на квотите на съделителите.
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки
съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за
получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се
ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите поначало е възможно посредством три
способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене
на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК. В
настоящия случай предвид обстоятелството, че се дели Е.нствен имот, вторият и
третият способ са практически неприложими.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата, проведено на 26.03.2024 г., е приета за разглеждане възлагателна
претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Е. С. Б., както и възлагателна
претенция на С. С. Б..
Основателността на всяка от така направените претенции се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е
реално неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е
възникнала от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не
притежава друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в
делбения имот към момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане
да е направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е
в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на
отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на
положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на
друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.
По отношение на възлагателната претенция на Е. С. Б.:
Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е
установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението
по цитираната експертиза, че имотът отговаря на характеристиките на жилищен такъв.
2
По отношение на следващата предпоставка – имотът да е наследствен, начинът
на възникване на съсобствеността между страните по делото – Е. С. Б. и С. С. Б., е
установен с решението в първата фаза по допускане на делбата – първоначално имотът
е закупен от Е. П. С.а по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
66, том XII, дело № 2887/98г., като към момента на придобиването Е. П. С.а е била в
граждански брак със С. Б. С., ЕГН **********, поради което със смъртта на С. Б. С.
през 2020 г., негови наследници по закон са Е. П. С.а /съпруга/, И. С.а Б.а /дъщеря/, Б.
С. Б. /син/ и С. С. Б. /син/. С юридическия факт на наследяване от С. Б. С. ответникът
С. С. Б. за пръв път е придобил идеална част от съсобствения процесен имот.
Следователно спрямо него е доказано имотът да има наследствен характер.
Впоследствие идеалните части на С. С. Б. са се увеличили, като по силата на
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот със запазено право на
ползване № 6, том II, рег.№ 3464, дело № 185 от 2022г. Е. П. С.а му е дарила
притежаваните от нея 3/8 /три осми/ идеални части от следния съсобствен недвижим
имот с идентификатор 68134.4083.********.
Ищецът Е. С. Б. от своя страна на пръв път придобива идеална част от правото
на собственост върху имота не чрез наследяване, а по силата на сделка, обективирана
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том XVII, рег.№*****, дело №
2893 от 2021г., но силата на който Е. П. С.а и И. С.а Б.а му даряват съответно 2/8 /две
осми/ идеални части и 1/8 /една осма/ идеална част от същия.
По-късно и притежаваните от Е. С. Б. идеални части се увеличават, като с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том XI, рег.№ 22659, дело №1480
от 2023г. Б. С. Б. дарява на своята майка Е. П. С.а собствената си 1/8 /една осма/
идеална част от недвижимия имот, а по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 18, том XI, рег.№ *****, дело № 1761 от 2023г. Е. П. С.а дарява на
своя внук Е. С. Б. собствената си 1/8 /една осма/ идеална част от същия, в резултат на
което ищецът и ответникът са се легитимирали по делото като притежатели на ½ ид.ч.
от имота по отношение на всеки от тях.
Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм/,
съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може
да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е
съсобственост, възникнала в резултат на повече от Е.н юридически факт - прекратена
съпружеска имуществена общност и наследяване (освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7
СК от 1968 г. /отм./), сделка за част от имота и наследяване и др. По-късно въпросът е
доразвит в казуалната практика на касационната инстанция, като се приема, че не е
налице хипотезата на смесена съсобственост, когато Е.н от наследниците прехвърля на
3
друг от тях идеалните си части от наследството, с което делът на последния се
увеличава, респективно когато сънаследниците прЕ. образуване на делото за делба
извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота. С това
прехвърляне характерът на имота като наследствен не се е променил, а е налице
концентрация на правото на собственост в полза на Е.н от наследниците (в този
смисъл например Решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС,
Решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС, Решение
№143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВК, Решение
№223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №18/27.02.2013г. по
гр.д.№572/2012г. на І ГО на ВКС и др.). Когато обаче сънаследник е извършил
разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с изключение на
случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена и възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да
бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова
качество (в този смисъл още Решение № 105 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3171/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о.
на ВКС; Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС ).
В случая е налице смесена съсобственост, тъй като със смъртта на С. С. Б. е
прекратена съпружеската имещуствена общност, като съпругата също е негов
наследник, наред с децата им. От друга страна, прехвърлянето на идеални части от
имота в полза на Е. С. Б. е извършено по отношение на лице извън кръга на
наследниците, поради което е недопустимо да бъде извършена делбата чрез възлагане
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че не е доказана и предпоставката към момента
на откриване на наследството на С. Б. С. на 13.12.2020 г., Е. С. Б. да е живял в
процесното жилище, като към този момент ищецът дори не е бил съсобственик.
Обстоятелството, че не е живял там, се установява от показанията на разпитаната по
делото и доведена от ищеца свидетелка И. С.а Б.а – леля на Е. и сестра на ответника С.
Б.. Същата сочи, че от 2013 г. ищецът Е. живее в Дания, като планирал през 2020 г. да
се върне в България, но и към момента живее в Дания. Обяснява, че майка пожелала
да прехвърли идеални части от имота в полза на Е., тъй като ответникът С. С. Б. имал
претенции целия имот да остане за него, а майка им искала той да остане за Е..
Предвид извода за наличие на смесена съсобственост и недоказване на
материалноправните предпоставки имотът да има характера на наследствен спрямо Е.
С. Б. и той да е живял в него към момента на възникване на съсобствеността от
наследяване, възлагателната претенция на ищеца по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възлагателната претенция на С. С. Б. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК:
4
За неоснователна съдът намира и възлагателната претенция на ответника С. С.
Б.. Гореизложените изводи относно смесения характер на съсобствеността, при която
Е.н от съсобствениците е придобил идеална част по наследяване, в случая
впоследствие увеличена с друга сделка, а другия съсобственик е придобил идеална
част въз основа на разпорЕ.телна сделка, изключват възможността делбата да бъде
извършена чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Отделно от това, съдът не приема за установено по делото и С. Б. да е живял в
имота към момента на възникване на съсобствеността от наследяване със смъртта на С.
Б. С. на 13.12.2020 г., тъй като не крЕ.тира показанията на доведения от ответника
свидетел И. Г.ев. Според същия ответникът С. С. Б. през м. декември 2020 г. живял в
процесния апартамент с бившата си жена, като живеел там откакто се познавали със
свидетеля – от повече от 25 години. Твърди, че след смъртта на баща си С. се изнесъл,
тъй като имало неразбирателство между бившата и настоящата му жена, след което
през 2022 г. отново се върнал да живее там. В хода на разпита обяснява още, че и прЕ.,
когато имало напрежение в отношенията, се изнасял, след което пак се връщал. На
едно място сочи, че със сегашната му жена живеели в апартамента през 2020 г., когато
починал бащата на С., а след това се изнесли, а на друго място сочи, че със сегашната
си жена живее там от 2022 г., като се върнали, когато починал баща му. Сочи още, че
със сегашната си жена С. е от около три години, но не е сигурен, както и че не е
сигурен дали към момента на смъртта на баща си С. е бил с нея. Същевременно сочи,
че са много близки и се виждат почти всеки ден. Обяснява също, че след като се
изнесъл С. от апартамента след смъртта на баща си, не знаел къде отишъл да живее.
При проведената очна ставка сочи, че само С. и бившата му жена живеят в
апартамента.
Показанията на свидетеля И. Г.ев са противоречиви и непоследователни. По
време на разпита той се разколебава относно съществени факти в предмета на
доказване по претенцията. Освен констатираните разминавания, прави впечатление
още, че изявлението на свидетеля за степента на близост с ответника не се подкрепя от
твърденията му, че не сигурен кога С. се е разделил с бившата си жена, откога е със
сегашната си жена, както и че не знае къде се е изнесъл да живее С. след смъртта на
баща си. Ето защо показанията на този свидетел не могат да бъдат крЕ.тирани и
ползвани като достоверна и годна основа за формиране на доказателствените изводи
на съда.
Обратно на показанията на св. Г.ев, тези на св. И. Б.а, сестра на С. Б., са
вътрешно непротиворечиви по отношение на обстоятелствата кога и къде е живял С..
Същата сочи, че С. се изнесъл от жилището през 2013 г., като към момента на смъртта
на баща им през 2020 г., брат С. не живеел там. В периода от 2013 г. до 2020 г.
ответникът С. живеел в кв. „Г.“ с прЕ.шната си приятелка, след това живеел със
5
сегашната си приятелка до Втора градска болница, след което се преместили заедно да
живеят на етаж от къща в кв. „О.“, като се върнал в „М.“ през м. ноември 2022 г. –
първоначално сам, а след 5-6 месеца се преместила и сегашната му партньорка заедно
с децата им – близнаци. Св. Б.а не се разколебава и при проведената очна ставка, а
Е.нствено дава по-подробни показания, без да влиза в противоречие с по-рано
изложените твърдия за факти.
Съдът не обсъжда представения протокол от съдебно заседание по друго дело с
оглед принципа за непосредственост, като е недопустимо да се позовава на
доказателства събрани в друго производство, но недостоверността на показанията на
св. Г.ев следва пряко от вътрешното им противоречие.
Въз основа на изложеното съдът приема, че към м. декември 2020 г. ответникът
С. Б. не е живеел в процесното жилище. Този извод се подкрепя косвено и от
представеното копие от отчетната книга на входа, в който се намира жилището в
сграда в режим на етажна собственост, от която се установява, че за апартамент 20 от
м. юни 2019 г. до м. ноември 2022 г. е заплащано за 2 + 1 членове, след което от м.
декември 2022 г. е добавен още Е.н член – Б., като плащането е разделено на Л. (2 + 1
члена) и Б., а от м. юли 2023 г. за Б.и е заплащано за 3-ма членове.
От друга страна представеното удостоверение за постоянен адрес на С. С. Б. и
за промени на настоящ адрес не обосновават извод в обратна насока. Съгласно чл. 93,
ал. 1 и ал. 5 ЗГР постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира
да бъде вписано в регистъра на населението, представляващ и адрес за кореспонденция
с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Съгласно чл.
94, ал. 1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, но от факта на
регистрация не следва иманентно правнорелевантния факт лицето действително да е
живяло там към относимия за производството момент.
При неоснователност на двете възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК не
следва да бъдат обсъждани наддавателните предложения. Същевременно провеждане
на процедурата по подаването им е било необходимо, въпреки недоказаност на
фактическия състав на двете претенции кумулативно, доколкото от една страна съдът
не може да се произнесе по въпроса за основателността им в момент предхождащ
постановяване на крайния акт по същество на спора, а от друга, при съобразяване
принципната възможност въззивната или касационната инстанция до достигнат до
друг извод относно материалноправните предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в Е.н от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан. Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се прилага,
когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от
останалите способи, предвидени в закона.
6
При формирания извод за неоснователност на възлагателните претенции по чл.
349, ал. 2 ГПК делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична
продан.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % върху стойността дела му,
определена на база заключението по СТОЕ, а именно всеки от съделителите следва да
заплати сумата от 4576,80 лв. държавна на основание чл. 77 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
допуснат до съдебна делба недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.4083.******** съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
2819*****.03.2023 г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-*****/06.03.2009 г., с адрес
на имота: гр. С., район М., ж.к. „М. 1А“, бл. ***, вх. 1, ет. 7, ап. 20, с площ по документ
за собственост 71,68 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 20 с площ
4,63 кв.м., 4,255 % ид.ч от общите части на сградата и със съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 68134.4083.********, 68134.4083.*******, под обекта:
68134.4083.*******, над обекта: няма, като получената от продажбата цена се
разпредели между Е. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН ********** съобразно
идеалните им части – по ½ за всеки от тях.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е. С. Б., ЕГН ********** претенция с правно
основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на гореописания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. С. Б., ЕГН ********** претенция с правно
основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Е. С. Б., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 4576,80 лв. представляваща държавна такса
в производството по делба.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. С. Б., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 4576,80 лв. представляваща държавна такса
в производството по делба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8