№ 146
гр. Ямбол, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря В. Д. Д.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на прокурор при Районна прокуратура-Ямбол,
който от името на Прокуратурата на РБългария е обжалвал Решение №203/16.04.2024г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3136/2023г. по описа на този съд, в частта, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. М. Д. от гр.*******
сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
са пряка последица от повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 НК вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва считано от 17.03.2023г. до
окончателно изплащане на сумата; да заплати на Д.Д. сумата 3 800 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които са пряка последица от
повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.195, ал.1, т.4 НК вр. чл.194, ал.1 НК,
ведно със законната лихва считано от 17.03.2023 год. до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер на 808,41 лева.
Оплакването на въззивника Прокуратурата на РБългария е за неправилност на
решението на първата инстанция в атакуваните от тази страна части, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Прокуратурата сочи, че с оглед събраните по делото
доказателства не са налице достатъчно такива, които да сочат на действително търпени от
ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда. Изтъква, че относно твърдените от
ищеца претърпени неимуществени вреди, по делото са разпитани като свидетели негови
близки приятели, които са заинтересовани от изхода на делото, поради което техните
показания не следва да се приемат безкритично и не следва да се кредитират, тъй като не са
подкрепени с други доказателства. Твърди се, че разследването по делото, както и цялото
наказателно производство е приключило в разумни срокове, като определеният размер на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е завишен и не съответства на
действително търпените вреди и не е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
1
Въззивникът оспорва и определените имуществени вреди в общ размер на 3800 лева, както
и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 808,41лв., тъй
като счита, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело.
По тези съображения Прокуратурата моли ЯОС да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните му осъдителни части, като изцяло отхвърли претенцията на ищеца
за причинени имуществени и неимуществени вреди, алтернативно да определи такива в
размер, значително по-нисък от определения от ЯРС, като съобрази с това и размера на
евентуално дължимите разноски по делото.
Подадена е и въззивна жалба от Д. М. Д. от гр.*******, действащ чрез
пълномощника адв.А., срещу решението на ЯРС в частта, с която предявеният от него иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за
разликата над сумата 3 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв.
Оплакването на въззивника Д. Д. е за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на обжалваното решение в атакуваната от него
отхвърлителна част на решението на иска за неимуществени вреди. Сочи, че съдът е
направил превратен анализ на доказателствата и не ги е съобразил в тяхната цялост и
интензитет. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразен с т.4 на ППВС № 4/1968 на Пленума на ВС на РБ, като съдът не е съобразил
обективните критерии, посочени в него, както и константната практика на ВКС относно
критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД.
По тези съображения въззивникът Д. моли ЯОС да постанови решение, с което да
измени решението на ЯРС, като увеличи размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди до претендирания с исковата молба размер, с присъждане на
направените пред двете инстанции разноски.
В о.с.з. въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария се поддържа от
прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, който оспорва жалбата на другата страна.
Въззивникът Д.Д., чрез пълномощника си адв.А., пледира подадената от него
жалба да бъде уважена, с увеличаване размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, а жалбата на прокуратурата да бъде оставена без уважение. Моли и
за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Ищецът Д. М. Д. от гр.******* е предявил против Прокуратурата на Република
България два обективно съединени иска по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ - за присъждане на
сумата 10 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния
съд и за присъждане на сумата 3 800лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото
незаконно обвинение в престъпление, които вреди съставляват заплатените адвокатски
възнаграждения в наказателното производство.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил исковете като недоказани, като по
отношение на иска за неимуществени вреди е противопоставил и възражение за
несъответствие на размера му с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, а искът за
имуществени вреди е оспорил и с възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на защитника на ищеца в наказателното производство.
С постановеното по спора решение Ямболският районен съд е уважил иска по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на сумата 3 000лв., като над този
размер, до предявения размер от 10 000лв. е отхвърлил иска, а искът за имуществени вреди е
уважил изцяло в предявения размер от 3 800лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
2
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правамощия като възизвна инстанция, ЯОС намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
същата е непроменена пред настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към фактическите констатации на районния съд.
Между страните не се спори и е установено от приложеното НОХД №1148/2020г.
по описа на ЯРС, че на 03.10.2019г. прокурор от ЯРП е образувал досъдебно производство -
ДП №229/2019 по описа на РУ на МВР „Тунджа“-Ямбол, за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през периода 01.08 –
19.08.2019г., в землището на с.*********, общ.******, обл.*******, чрез използване на
техническо средство комбайн са отнети чужди движими вещи – земеделска продукция
слънчоглед с неустановено количество и стойност, от владението на собственика „Хубчев“
ЕООД, без негово съгласие, с намеР.е противозаконно да се присвои. С постановление от
07.04.2020г. на разследващия полицай по досъдебното производство ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.2,
вр.чл.194, ал.1 НК – за това, че на 19.08.2019г., в неустановен точен час, в землището на
с.*********, общ.******, обл.*******, е отнел чужди движими вещи от масив 74, парцел 53
– 735,31 кг. слънчоглед марка „Генова“ на стойност 441,19лева и от масив 81, парцел 12 –
622,38 кг. слънчоглед марка „Генова“ на стойност 373,43 лева, всичко на обща стойност
814,62 лева, от владението на собственика Т. Х. К., представляващ и управляващ „Хубчев“
ЕООД гр.Сливен, без негово съгласие с намеР.е противозаконно да го присвои, като за
извършване на деянието е използвано техническо средство - комбайн марка „Лаверда“ с
неустановен регистрационен номер. На 09.11.2020г. прокурор от ЯРП е внесъл обвинителен
акт срещу ищеца, по който е образувано НОХД № 1148/2020г. по описа на ЯРС. С
постановената по делото и влязла в сила на 17.03.2023г. Присъда № 260009/07.11.2022г. на
ЯРС, потвърдена с Решение № 24/17.03.2023г. на ЯОС по ВНОХД №1/2023г., подсъдимият –
ищецът в настоящото производство е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото
му обвинение за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно и доколкото същото е било повдигнато и
поддържано от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е противоправно. Ето защо
ответникът дължи обезщетение на ищеца за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
Във връзка с доводите и оплакванията в жалбите за неправилност на
първоинстанционното решение, единственият спорен въпрос във въззивното производство
касае размера на дължимите обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди.
Извън съмнение е, че при незаконно повдигане и поддържане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване за него на неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. С ППВС №4/23.12.1968г.
и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
указания относно приложението на принципа за справедливост при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ съгласно чл. 52 от ЗЗД и
разяснения кои са релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване и преценка.
Прието е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. В доразвитие в практиката на
ВКС се приема, че при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.2
3
от ЗОДОВ обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
за определяне на размера на дължимото обезщетение, са тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му
в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания (в този смисъл е Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.). Според константната практика на ВКС, при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, което е незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение,
съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца
(в този смисъл са Решение № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., ІV г. о., ВКС, Решение №
3/29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/13 г., 4. г. о. на ВКС и др.)
С оглед тези принципни постановки, настоящият съдебен състав на ЯОС приема,
че в случая наказателното производството срещу ищеца е приключило за период от 2 г. и 11
месеца, в рамките на което досъдебното производство - от повдигане на обвинението, до
внасяне на обвинителния акт в съда, е продължило 7месеца. Периодът на досъдебното
производство и общият период на наказателното производство не надхвърлят приетия в
практиката разумен срок, при отчитане, че в съдебната фаза на процеса пред първата
инстанция съдебните заседания са отлагани и поради служебни ангажименти на защитника
на подсъдимия-ищеца, поради заболявания на защитника и на самия обвиняем, при което
при определяне размера на дължимото обезщетение периодът на наказателното преследване
не е определящ. Съдът отчита при определяне на обезщетението, че наложената на
обвиняемия мярка за неотклонение "подписка", макар да е най–леката мярка за неотклонение
сред мерките по чл. 58 от НПК и същата да не е от такова естество, че да промени
съществено обичайния начин на живот на ищеца, с вземането на тази мярка на основание
чл.60, ал. 1 от НПК на обвиняемия е вменено задължение да не напуска местоживеенето си
без разрешение на съответния орган, което по същество е ограничаване на правото му на
свободно придвижване и е сред основните права на обвиненото лице, съгласно чл. 35, ал. 1
от Конституцията, като ограничението е продължило в целия период на наказателното
преследване, до влизането в сила на оправдателната присъда. Съдът съобразява и характерът
на престъплението, което е срещу собствеността и за което на ищеца е било повдигнато
обвинението – за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години и касае тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Нормално е да се приеме, че през цялото време на наказателното
преследване срещу него за това престъпление, ищецът е живял в неизвестност и страх дали
ще бъде признат за виновен за престъплението, което не е извършил, от което несъмнено е
настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му, върху емоционалното му
състояние и начина му на живот. Доколкото ищецът има чисто съдебно минало, то
повдигането и поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по
себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан
човек. От събраните гласни доказателства по делото е установено, че в конкретния случай
проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на
ищеца и е довело до промяна в поведението му – ищецът се е чувствал засрамен и унизен,
станал е тревожен и раздразнителен, самоизолирал се е и е ограничил контактите си с колеги
и познати, тъй като е станал обект на коментари във връзка с обвинението, нарушен е бил
психичния му комфорт и общото му функциониране, което е довело до раздяла с жената, с
която е живеел на съпружески начала, а след като обвинението го е дискредитирало
4
професионално ищецът е напуснал и работата си на тракторист, търсейки промяна. Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели П.М. и Д., установили тези негативни
последици за ищеца, тъй като намира показанията им за логични, последователни,
еднопосочни и достоверни, и установяват преживените психически и емоционални
страдания във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, което е повлияло в
значителна степен личния и професионалния му живот. Неоснователно е оплакването на
прокуратурата, че показанията на свидетелите не следва да се приемат безкритично и не
следва да се кредитират. И двамата свидетели не са роднини на ищеца, а негови колеги, няма
никакви данни те да са заинтересовани в полза или вреда на някоя от страните, показанията
на свидетелите не са оспоР. и обоР. от ответника ( който носи доказателствената тежест за
това ) с други доказателствени средства, при което не е налице основанието по чл.172 ГПК
свидетелските показания да не бъдат ценени поради възможната им заинтересованост.
Гласните доказателства са достатъчни за установяване твърдените от ищеца негативни
последици от незаконното обвинение, при което е неоснователно и другото оплакване на
въззивника – прокуратурата, че по делото не са събрани доказателства за действително
претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Твърденията на ищеца за повишено кръвно налягане и други сърдечни
здравословни проблеми, които са пряка последица от наказателното преследване, според
въззивната инстанция са недоказани с надлежни доказателства - с писмени доказателства за
медицински прегледи или консултации, вкл. посредством съдебна експертиза.
Предвид изложеното, при съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал и при комплексното зачитане на всички анализирани по-горе
обстоятелства за ограниченията от наложената мярка за неотклонение, интензитета на
психическия и емоционален стрес, който ищецът е преживял в целия период на
наказателното преследване и отражението върху неговата личност, работоспособност,
семейни отношения, лични планове и др. от воденото срещу него наказателно производство,
ЯОС намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза в размер на сумата 3 000лв. До този размер от 3000лв., ведно
със законната лихва, и районният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди,
като е отхвърлил иска за разликата до размера на сумата 10 000лв., поради което решението
в тази му обжалвана от двете страни част е правилно, законосъобразно и като такова следва
да се потвърди.
Относно правилността на първоинстанционното решение в частта по претенцията
за имуществени вреди, въззивната инстанция съобрази, че тази част от предмета на
първоинстанционният съдебен акт е обжалвана само от ответника с оплакване срещу
размера на присъденото обезщетение, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение
на защитника на ищеца в наказателното производство. Доколкото не се оспорва размера на
действително извършения разход в размер на 3 800лв. и като такъв същият е установен с
писмени доказателства, въззивният съд приема, че компетентността му се ограничава до
преценката за липса на съответствие между извършения разход за заплащане на
възнаграждението за осъществената от адвоката защита и фактическата и правна сложност
на делото. Съдът не извършва преценка за съответствие на адвокатското възнаграждение с
минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. на ВАдвС, тъй
като съобрази задължителното тълкуване на чл.101, пар.1 от ДФЕС, дадено с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба №1/09.01.2004г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях,
поради което наредбата е нищожна.
В тази й част въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария е неоснователна.
Фактическата и правна сложност е категория на конкретно производство, тогава когато то се
отличава с необходимост от множество процесуални действия или процесуални усложнения
при събиране на доказателства, когато се разследват множество изпълнителни деяния или
множество субекти осъществяват състав на едно и също престъпление, съставни
престъпления, продължавани престъпления и др. Фактическата и правна сложност не е
5
единствения критерий за размера на адвокатството възнаграждение. Когато защитата е
договорна, какъвто е разглежданият случай, тя се сключва и с оглед личността на лицето,
което упражнява адвокатска професия. Размерът на адвокатското възнаграждение е
прекомерно само тогава, когато не съответства на компетентността на адвоката и на
неговите действия при осъществяване на защитата, на фактическата и правна сложност или
на продължителността от времето, в което е бил ангажиран адвокатът. В случая защитникът
на ищеца е участвал при извършване на всички процесуално-следствени действия в
досъдебното производство след повдигане на обвинението, явил се е и е взел участие във
всички проведени открити съдебни заседания пред първата и въззивната инстанции в
съдебната фаза на наказателното производство и доказателствените му искания са довели до
разкриване на обективната истина и до постановяване на оправдателната присъда, при което
не може да се направи извод за прекомерност в договореното и платено адвокатско
възнаграждение от общо 3 800лв., което е определено и с оглед личността на изпълнителя по
договора за правна помощ и съдействие. Предвид изложеното, решението на ЯРС и в тази
обжалвана част, с която е уважен изцяло иска за имуществени вреди, следва да бъде
потвърдено, както и в частта на присъдените на ищеца разноски.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, тъй като и двете въззивни
жалби са неоснователни, никоя от страните няма право на разноските за въззивното
производство. Въззивникът Д.Д. е направил разноски само за подадената от него въззивна
жалба, която е неоснователна, не е подал писмен отговор на въззивната жалба на
прокуратурата, не е установил направени разноски във връзка с тази жалба и такива не му се
присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №203/16.04.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №3136/2023г. по описа на този съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6