Решение по дело №11333/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 2270                           06.07.2020 година                  град Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11333 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, е предявил против Н.Б.М., ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответницата да заплати сумата от 350 лева – главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******от 14.05.015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.07.2019 г. до окончателното й изплащане.  Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 14.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответникът е сключен Договор за кредит № ******по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.vivus.bg. На същия адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит бил предоставен на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят подписал договора чрез натискане бутона „Подпиши“. В резултат на така описаната процедура между страните бил сключен договор за кредит и на ответника била предоставена сумата от 350 лв., която той се задължил да върне в срок до 13.06.2015 г. Поради това, че договорът бил първи между страните лихви и такси по него не се начислявали. С настъпване на падежа по договора – 13.06.2015 г. кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно договора и Общите условия „Вивус“ започва да начислява наказателна лихва чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. „Вивус“ изпращат три броя напомнителни писма на ответника с информация за просрочения кредит, които се таксуват по 10 лв. всяко т.е. 30 лв. - такси, отписани за събиране. На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ******/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № ******, както следва: 350 лева – главница, 472.36 лева – наказателна лихва, 30 лева – отписани такси за събиране /3 броя изпратени писма/. „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Преместен“.    

Предвид изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 350 лева - главница по  Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******от 14.05.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът признава така предявения иск.      

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

В първото по делото о.с.з. на 29,06,2020 г. ответникът признава иска, като заявява, че дължи сумата от 350 лв. на ищеца.

Извършеното от ответника съдебно признание на главното вземане,  представлява изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за главницата и законна лихва към момента на подаване на исковата молба.

 

По отношение на разноските:

Тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, макар да е признал така предявения иск,  съдът намира, че са налице основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на противното  и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени-  внесена държавна такса в размер на 50 лева и и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност. 

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Н.Б.М., ЕГН ********** ***, да заплати на  „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 350 лева - главница дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******от 14.05.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.Б.М., ЕГН ********** ***, да заплати на  „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 150 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Н.С.

 

 

Вярно с оригинала.

К.К.