№ 12879
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110106106 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Т. срещу „Изи Финанс“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
459680/30.10.2023г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
2000лв. при срок за погасяване от 360 дни. Размерът на ГЛП бил 40,15%, а на ГПР
48,44% В т. 7 от част 2 от договора било уговорено кредитополучателят да предостави
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като в случай че не го стори дължи
неустойка от 883,26лв. съгласно чл. 3, ал. 2.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Счита, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК. Евентуално посочва, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и
клаузата за заплащане на неустойка са нищожни, тъй като противоречат на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузите за заплащане на възнаградителна лихва и за
заплащане на неустойка са нищожни.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Навежда доводи за недопустимост на предявения иск. Евентуално, признава изцяло
иска и моли за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск,
който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че ответникът е в неизпълнение на
1
договора за кредит, поради което претендира сумата от 50лв. като част от вземане в
общ размер от 166,63лв., представляваща вноска с падеж 24.09.2024г., ведно със
законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който счита същия за недопустим.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По допустимостта на предявения иск за недействителност/нищожност на
договора за кредит:
Макар настоящият съдебен състав неколкократно да разясни защо този иск е
допустим, намира за необходимо отново да посочи, че мотивите на съдебния акт не се
ползват със сила на пресъдено нещо - ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК по гр. д. №
1/2000г., т. 18. Ето защо, обстоятелството, че в мотивите на решението по гр. д. №
71430/2024г. по описа на СРС съдебният състав е приел, че договорът е
недействителен, не води като последица до пораждане на сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните досежно този факт. Едва с постановеното решение по
настоящия спор, този въпрос ще бъде разрешен по окончателен и непререшаем начин.
По същество:
Ответникът с отговора на исковата молба признава иска, поради което и
съгласно чл. 237 ГПК не е необходимо излагане на мотиви.
Предвид изложеното, първият иск за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК следва да бъде уважен, като не е настъпило вътрешно-
процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове за нищожност на
отделни клаузи.
По насрещния иск:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
Главницата по процесния договор за кредит е в размер на 2000лв., като същата е
следвало да бъде погасена на 12 месечни вноски, последната с падеж 24.10.2024г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
кредитополучателят е заплатил по кредита суми в общ размер от 1129,25лв., които са
послужили за погасяване на 500,01лв. главница с падежи 29.11.2023г.-28.01.2024г.,
181,47лв. договорна лихва с падежи 29.11.2023г.-28.01.2024г., 417,77лв. неустойка с
падежи 29.11.2023г.-28.01.2024г. (което опровергава невярното твърдение на
дружеството, че такава неустойка не е начислявана) и 30лв. такса за просрочие. Както
бе посочено, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност по
кредита, равняваща се на главницата. Ответникът по насрещния иск е платил сумата
2
от 1129,25лв., която е достатъчна да покрие вноските за главница с падежи 29.11.23г.-
27.04.2024г. и част от вноската с падеж 27.05.2024г. От това следва, че вноската за
главница с падеж 24.09.2024г., която е предмет на разглеждане в настоящото
производство по предявения насрещен иск, не е погасена. Ето защо, насрещният иск за
сумата от 50лв. като част от вземане в общ размер от 166,63лв., представляваща вноска
за главница с падеж 24.09.2024г., следва да бъде уважен. Върху тази сума не следва да
се присъжда законна лихва по изложените по-горе съображения, в който смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в
което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства
на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна
хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и
за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски по
първоначалния иск има ищецът, като възражението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на иска, е неоснователно. Установи се от приетата експертиза, че
неустойката е начислена и събирана, което дава повод на ищеца да се защити по
съдебен ред. Също така, в производството по гр. д. № 71430/2024г. е претендирал
първоначално както главница, така и възнаградителна лихва, въпреки твърдението за
признание на договора за кредит за недействителен, в който случай съгласно чл. 23
ЗПК се дължи само главницата. Тези действия дават повод за завеждане на настоящия
иск, тъй като показват оспорване от страна на ответника с поведението му на
недействителността на договора. Ето защо, следва да носи отговорност за сторените
разноски, които са в размер на 83лв. за държавна такса. Претендира се и адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което съдът при съобразяване липсата на правна
и фактическа сложност на делото, ниския материален интерес, извършените
процесуални действия, включително провеждането на едно открито съдебно заседание,
както и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-
438/2022г. на Съда на ЕС, определя на 350лв.
По насрещния иск право на разноски има ответникът, който е доказал такива в
размер на 50лв. за държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100лв. или
общо 550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Т., ЕГН: **********,
срещу „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, установителен иск по 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между страните договор за паричен заем 459680/30.10.2023г. е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, да заплати на П. С. Т.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83,00лв. - разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша
№ 17, ап. 1, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес:
***********************************************, сумата от 350,00лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************************, да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 и чл.
23 ЗПК сумата от 50,00лв. като част от вземане в общ размер от 166,63лв.,
представляваща вноска за главница с падеж 24.09.2024г. по договор за паричен заем
459680/30.10.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4