РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Ямбол, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петранка Ст. Ж.
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600204 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 38/07.04.2025г. по НОХД № 100/2024г. РС –Ямбол е
признал подсъдимия Д. Г. Д. от гр.***** за виновен в това, че на **.**.**** г.,
в гр. ***** , пред П. И. Ж. - ****** ***** на сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР - Ямбол, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
договор за покупко-продажба на лек автомобил „****** * ***“, на който е
придаден вид, че е сключен на **.**.**** г. в гр. Кърджали, с продавач: *****
*** - ***** и купувач: Д. Г. Д., с нотариална заверка на подписа от нотариус Д.
Г. с район на действие РС-Кърджали, замествана от помощник-нотариус Р. В.,
с цел първоначална регистрация на лек автомобил марка „****** * ***“ с
рама № **************, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. чл.308 ал.2,
вр. ал.1 и чл.54 от НК,му е наложил наказание от една година лишаване от
свобода .
Със същата присъда е признал подсъдимия Д. за виновен и в това, че
на **.**.**** г., в гр. *****, пред П. И. Ж. – ******* ******* на сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Ямбол, в писмена декларация съгласно
приложение № 2 към 12а, ал.1 и чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба I - 45 от 24 март
2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
1
възстановяване, на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, която по силата на закон - чл.140 ал.2 от ЗДвП, се
подава пред орган на властта (служител на сектор „ПП“ при ОД МВР -
Ямбол), за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил
неистина, а именно, че във Великобритания, гр. Amersham е закупил от *****
*** - ***** лек автомобил марка *****, модел ** *** *** с идентификационен
номер на рама ***************, поради което и на основание чл.313 ал.1 и
чл.54 от НК, му е наложил глоба в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия Д. е определено общо
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е
отложено от изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски като е
осъдил подсъдимия да заплати сумата 78.15 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол и в размер на 170.91 лв.,
вносими в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Д.
Д.,чрез защитника му адв.М.Х.-АК-***** , в която се сочи, че постановената
присъда е неправилна и необоснована.Според защитника от
доказателствената съвкупност не се установявало по безспорен и
категоричен начин подсъдимия Д. да е извършил престъпленията , за които е
привлечен да отговаря.
Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така постановената
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и да постанови нова, с
която да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение,а в
условията на алтернативност да я измени ,като намали размера на
наказанието.
В съдебно заседание, подсъдимия Д. редовно призован не се явява.
Защитникът му адв.Х. подържа жалбата. Излага ,че
първоинстанционният съд е направил превратен анализ на доказателствата по
делото, като неправилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия ,че при
сделката за покупко-продажбата на автомобила не е присъствал
собственика.Твърди се ,че районният съд не е отговорил на един от
съществените въпроси , кои са обективните и субективните признаци на
съответния състав на престъпление ,които обуславят съставомерността на
двете деяния, а именно кои са необходимите документи за регистрация на
автомобил ,внесен на територията на страната.
Навежда се и довод ,че деянието по чл.313,ал.1 от НК е
декриминализирано, доколкото е отпаднало изискването за подаване на
декларация по чл.12б,ал.1,т.6 от Наредба I-45 от 24.05.2020г. на МВР и съдът
е следвало да приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК. Според защитника
2
липсвали доказателства ,че инкриминирания договор за покупко-продажба
на автомобил и процесната декларация са подписани от подсъдимия.Налице
били и доказателства ,че подсъдимият бил с влошено здравословно
състояние и не е могъл да разбира и да се запознае със съдържанието на
двата документа.
Представителят на Окръжна прокуратура -Ямбол дава становище, че
първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, поради
което моли да бъде потвърден.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
През м. май 20**г подсъдимият Д. Д., придружаван от сина си св. Г. Д.
закупили в гр. Кърджали от св. Х. К. лек автомобил марка „********“ модел
** *** с рама № *************** срещу сумата от 8000лв. При закупуването
на автомобила не са сключвали писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Заедно с автомобила Д. получил от К. и английския талон на
автомобила.
На **.**.****г. подсъдимият Д., придружаван отново от сина си св.Г. Д.,
посетили сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол, находяща
се в гр. Ямбол ул.“******“ № ** с цел да подадат документи за първоначална
регистрация на закупения от тях лек автомобил. Пред св. П. Ж. – *******
******* в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Ямбол подсъдимият
представил Договор за покупкопродажба на л.а. „****** * ***“ с рама №
*************** от **.**.****г, в който като продавач била посочена :
******* ****** -********* , а като купувачподсъдимият Д. Г. Д.. Договорът
бил с нотариална заверка на подписите от нотариус Д. Г. с район на действие
РС-Кърджали, замествана от помощникнотариус Р. В..
Пред св. Ж. Д. представил и писмена декларация, съгласно приложение
№2 към чл. 12а ал.1 и чл. 12б ал.1 т.6 от Наредба I-45/24.03.00г на министъра
на вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, която по силата на закон – чл. 140 ал.2 ЗДП се
подава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някой
обстоятелства. В цитираната по-горе декларация подсъдимият Д. удостоверил,
че е закупил лек автомобил ****** * *** с рама № *************** от
******* ****** -********* в гр. Amersham , Великобритания, въпреки, че
реално автомобилът бил закупен от него в гр. Кърджали от св. Х. К.. Подписът
под декларацията подсъдимият положил пред св. П. Ж..
От заключението на изготвената по досъдебното производство и приета
3
от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че представеният
договор за покупко-продажба на МПС е неистински официален документ, тъй
като печатът на нотариусът е отпечатан посредством цветен лазарен принтер,
а не по стандартния начин с тампонно мастило и подписът на нотариуса не е
изпълнен с пишещо средство, а е отпечатан посредством цветен лазарен
принтер.
Видно от писмо от **.**.****г от помощник нотариус Р. В. в регистъра
на нотариус Д. Г. няма регистрирано нотариално производство, нито вписано
удостоверяване на подписа на подсъдимия Д. Г. Д.. Рег. № **** от регистъра за
20**г е от дата **.**.** и под този номер е удостоверен подписа на друго
лице.
Тази фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства: от обясненията на подсъдимия ,от показанията на
разпитаните по делото свидетели- Д. Г., П. Ж. , Х. К., Н. М., В. Д., дадените в
хода на досъдебното производство, показания на свидетеля Г. Д., прочетени в
съдебно заседание по предвидения процесуален ред, писменото заключение
на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза и разпита в съдебно
заседание на вещото лице М.В., а също така и въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, а именно: Заявление № ********/*.**.**,
Договор за покупко-продажба на МПС от **.**.**, декларация от *.**.**,
регистрационен сертификат на лек автомобил ****** * *** с рама №
*************** писмо изх. № ****/**.**.**г на „Еконт експрес“ гр. Русе,
писмо вх. № *******-****/**.**.**, писмо от **.**.****г от помощник
нотариус Р. В. справка за съдимост.
Настоящият въззивен съд констатира ,че не са допуснати процесуални
нарушения, които да опорочават установяването на приетите от
първоинстанционния съд факти. При извеждането им решаващият съд е
оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно
изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Относимите към
извършването на инкриминираното деяние фактически положения са
установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати
нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствените материали.Постановената осъдителна присъда срещу
подсъдимият не почива на недопустими доказателствени източници, на
предположения, на превратно или едностранчиво обсъждане на
доказателствения материал по делото, на игнориране на доказателства и
факти, както и на пренебрегване на съществени възражения на защитата
относно доказаността на авторството на деянията в лицето на подсъдимия.
Законосъобразно решаващият съд е оценил, показанията на свидетелите
Д. Г. и П. Ж., които по никакъв начин не са заинтересувани от изхода на
делото и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност или
такива които да ги опровергават.Посочените гласни доказателства по
несъмнен установяват,че на инкриминираната дата подс.Д. е представил в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР договор за покупко –продажба на
МПС от **.**.****г. и подписал декларация от **.**.****г. с цел
4
първоначална регистрация на закупения от него лек автомобил.ЯОС счита,
че показанията на тези свидетели са достоверни и следва да се кредитират
относно тези обстоятелства , тъй като са подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства- декларация от **.**.****г ,от писмо от
**.**.****г. от помощник нотариус Р. В. , установяващо ,че в регистъра на
нотариус Д. Г. няма регистрирано нотариално производство ,нито вписано
удостоверяване на подписа на под.Д., а така също и от заключението на
съдебно техническа експертиза.
Обосновано ЯРС не е кредитирал показанията на свид.К. относно това
по какъв начин подс.Д. се е сдобил с инкриминирания договор за покупко-
продажба на МПС, тъй като те освен ,че противоречат на обясненията на
подс.Д. се опровергават и от представената от фирма „Еконт“информация ,че
той е заплатил и за картонен плик, обстоятелство сочещо ,че с него е
изпратен именно процесния документ.
Внимателно са преценени и обясненията на подсъдимия, като ЯРС се е
съобразил с двоякия им характер- от една страна като годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 115 НПК, а от друга- като израз на защитната му
позиция. Първостепенният съд изрично е посочил причините поради които не
ги кредитира, респ. защо ги отхвърля, с които и настоящата инстанция се
съгласява. В този аспект съдът е изпълнил задълженията си да провери
всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е
сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви
доказателствени средства се дава, в коя част и защо.
При правилно установената фактическа обстановка, ЯОС счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс. Д. с деянието си от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал.2 от НК.
От обективна страна безспорно се установява ,че на инкриминираната
дата и място подс.Д. е ползвал документ- договор за покупко-продажба на лек
автомобил, на който е придаден вид, че е заверен от нотариус Д. Г. с район на
действие РСД-Кърджали, замествана от помощник нотариус Р. В. а от друга-
несъмнено подс. Д. не е автор за подправката на документа, но безспорно го е
ползвал пред сектор "ПП" при ОД на МВР - Ямбол (с цел регистрация на
автомобила на негово име), но от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
В случая обект на посегателство е този документ, представляващ
нотариално заверен договор за продажба на л.а. лек автомобил „****** * ***“
на който е придаден вид, че е сключен на **.**.****г в гр. Кърджали с
продавач ******* ****** -*********, за който категорично е установено, че
печата на нотариуса е отпечатан посредством цветен лазарен принтер, а не
по стандартния начин с тампонно мастило и подписът на нотариуса не е
изпълнен с пишещо средство, а е отпечатан посредством цветен лазарен
принтер.
Правилно е прието от районния съд ,че по принцип договора за
продажба на МПС има характера на "частен" документ от една страна, а от
5
друга- на "смесен" или "комплексен" документ, доколкото комбинира
признаците на частния и официален документ с поставянето на нотариалното
удостоверяване върху него. При извършване на заверката длъжностното лице
удостоверява достоверността на датата, подписите или съдържанието на
лицата, съставили документа. В тези случаи обективно съществуват два
документа върху една материална основа- частен документ (изявлението на
лицето) и официален- нотариална заверка, извършена от длъжностното лице в
кръга на службата му,поради което и правилно ЯРС е квалифицирал
документа като такъв по чл. 93, т. 5 и т.6 НК .
Това е така, тъй като подписът върху него не е изпълнен от посочения
нотариус и печата е отпечатан посредством цветен лазарен принтер върху
документа (установено от писмо от **.**.****г от помощник нотариус Р. В.
,така и от назначената по делото съдебно- техническа експертиза). В случая
предмет на документната подправка е както частния документ (договора за
продажба), така и нотариалната заверка (удостоверяване), респ. отговорността
е за подправка на официален документ, затова и престъплението следва да се
квалифицира по по- тежко наказуемия състав на чл. 308, ал. 2 НК с оглед
специфичния предмет на престъплението. Доколкото е засегнато авторството
на нотариалното удостоверяване и доколкото е безспорно установено, че
процесното удостоверяване не е извършено от нотариус Д. Г.,несъмнено този
документ е неистински по см. на чл. 93, т. 6 НК.
В тази връзка възраженията на защитата ,че не е установено по делото
дали подписите на страните под договора са положени съконтрахентите са
неоснователни , тъй като този въпрос е ирелевантен за съставомерността на
деянието.
Неоснователно е и възражението ,че районният съд не е дал отговор в
мотивите си кои са необходимите документи за регистрация на автомобил в
страната.В случая ,след като автомобила е закупен от подсъдимият в
гр.Кърджали то един от начините (съгласно действащото българско
законодателство) да удостовери придобиването му е именно чрез писмен
договор с нотариална заверка на подписите и в тази насока не може на бъде
ползван английският талон на автомобила.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Настоящият състав приема за безспорно установено по делото, че при
извършване на деянието подсъдимият е знаел, че използваният от него
официален документ е неистински, но въпреки това си е служил с него и е
целял вредоносния резултат. В случая подс.Д. не е посещавал нотариалната
кантора и е бил наясно ,че при сключването на сделката не е съставен
писмен договор, а го е получил в последствие ,чрез куриерска фирма, поради
което не може да се приеме възражението на защитата,че няма как да знае ,че
договорът не е нотариално заверен от лице ,което го е съставило.
Въззивният съд не споделя и довода на защитата за наличие на
хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, като изцяло се солидаризира с извода на
районния съд ,че деянието не е малозначително по своя характер.
Законосъобразен и аргументиран е изводът на ЯРС за доказаност на
6
обвинението срещу подсъдимия и за извършено престъпление по чл.313,ал.1
от НК. Настоящият състав на въззивния съд в рамките на осъществяваната
проверка формира също извод, че престъпната деятелност на подсъдимия
осъществява от обективна и субективна страна това престъпление.
Категорично е установено авторството на деянието и начина на неговото
извършване. Изцяло в този смисъл са кредитираните доказателства.
Установено е по безспорен начин, че на инкриминираната дата **.**.****г в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол в писмена декларация,
подадена по реда на чл.140,ал.2 от ЗДвП, вр. чл. 12а ал.1 и 12б ал.1 т.6 от
Наредба № Наредба I-45/24.03.00г на министъра на вътрешните работи за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета е потвърдил неистина , а именно, че във Великобритания гр.
Amersham е закупил от *.*.-*. е закупил лек автомобил ****** * *** CDI с
рама № ***************.
Обоснован е изводът на районния съд за извършено от подс. Д. деяние с
пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и се е
съгласил с тях знаел.Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия, в частта им, в която последният сочи, че към него момент не е
можел да вижда и не е можел да пише, защото представените медицински
документи установяват, че зрението му на близко разстояние е било
затруднено (наличие на 5 диоптъра), но не и липсващо изцяло.
Направените от защитата доводи за приложимост на разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НК не се споделят от съда. В конкретния случай деянието на Д. не
е малозначително и обществената му опасност не е явно незначителна.
Обстоятелството, че е последвала законодателна промяна , свързана с отмяна
на текста на чл.12а,т.6 и чл.12б,т.6 от Наредба № Наредба I-45/24.03.00г на
министъра на вътрешните работи следва да се отчете само и единствено като
смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието на
подсъдимия ,което и правилно районният съд е сторил.
Въззивният съд намира, че наложените наказания на подсъдимия Д. за
всяко от деянията е справедливо отмерено, като районният съд е изследвал и
коментирал наличните по делото обстоятелства, оказващи влияние върху
размера на отговорността на подсъдимия.
Съобразена е степента на засегнатите обществени отношения и
характеристиката на дееца.Взети са предвид и наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, дадените и в двете
дадените в двете фази на процеса обяснения, с които в известна степен
допринася за разкриване обективната истина по делото, тежкото му
здравословно състояние и последвалата законодателна промяна, свързана с
отмяната на текста на чл. 12а т.6 и чл. 12 б т.6 от Наредба I-45/24.03.00г на
министъра на вътрешните работи,поради което и законосъобразно
решаващият съд е определил да му бъде наложено при превес на
облекчаващите отговорността му обстоятелства наказания а именно
лишаване от свобода в размер на една година за престъплението по чл.316 от
7
НК и в минималния, предвиден в текста на закона размер за престъплението
по чл. 313 НК- глоба в размер на 100лв.
Законосъобразно е приложена нормата на чл. 23, ал. 1 от НК, като на
подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на една година , като законосъобразно и обосновано е
приложен и чл. 66, ал. 1 от НК-за изпитателен срок в минимален размер-за 3
години.
Така определените наказания за двете престъпления и определеното
едно общо най-тежко наказание отговарят на обществената опасност на
подсъдимия.Определеното общо най-тежко наказание не се явява
несправедливо и не следва да бъде намалявано, като същото се явява
достатъчно, за да изпълни спрямо подс. Д. целите по чл. 36 от НК. Неговата
продължителност кореспондира и с изпълнение целите и на генералната
превенция по чл. 36 от НК.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно осъждането на подс. Д.
да заплати сторените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №38/07.04.2025г. постановена по НОХД №
100/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8