№ 15894
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110164989 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Ц. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, **********, чрез адв. К. М., срещу ответника Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 100 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано
незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с
Присъда от 01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в, влязла в
сила по отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода
от 19.11.2019 г. до окончателното плащане.
Ищцата Ц. Г. С. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 30.07.2014 г. била привлечена като обвиняем за четири тежки
умишлени престъпления от общ характер по д. п. № 45/2014 г. по описа на ГДБОП, пр.
пр. № 184/2014 г. по описа на СпП, като за тях й било повдигнато обвинение, коeто
било поддържано пред три съдебни инстанции – по НОХД № 1707/2015 г. по описа на
СпНС, 3-ти с-в, по ВНОХД № 97/2018 г. по описа на АСНС, 2-ри с-в и по н. д. №
583/2019 г. по описа на ВКС, I НО. С влязъл в сила на 19.11.2019 г. съдебен акт на ВКС
ищцата била окончателно оправдана за четирите престъпления, макар да била призната
за виновна по други две. Твърди, че в досъдебната и съдебната фаза на наказателния
процес била представлявана от адвокат, на когото заплатила общо 14 100 лв., като
поради оправдаването й по повдигнатите обвинения счита, че е претърпяла
имуществени вреди в размер на 11 100 лв. – 3000 лв. адвокатски хонорар, заплатен в
досъдебното производство, 5100 лв., платени за защита пред първоинстанционния съд,
и 3000 лв., представляващи половината от хонорара, заплатен за процесуално
представителство пред въззивната и касационната инстанция, които суми ответникът
следвало за възстанови.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения, че липсват
доказателства, че плащанията са за защитата по обвиненията, за които ищецът е
1
оправдан, отделно от това нямало доказателства, че възнагражденията са заплатени по
сочените наказателни производства. Оспорва иска по размер с твърдения, че
заплатените адвокатски хонорари са прекомерни, тъй като са уговорени над
минималните размери, поради което разликата остава за сметка на страната, която ги е
уговорила.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен, а
и от представените по делото доказателства се установява, че с влязла в сила на
19.11.2019 г. присъда по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СпНС, 3-ти с-в, ищцата е
оправдана по обвинение за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.159а, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от НК; по чл.159г, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр.
ал.2, т.6, пре.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.182а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.18, ал.1 от НК.
От приобщеното към настоящото дело НОХД № 1707/2015 г. по описа на СпНС,
3-ти с-в се установява, че с Постановление от 30.07.2014 г. по ДП 45/2014 г. по описа
на ДАНС, пр.пр. № 184/2014 г. по описа на Сп.П ищцата е привлечена като обвиняема
за извършени четири престъпления от общ характер: 1) престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата на месец септември 2013 г.
до 30.07.2017 г. в гр. София, образувала и ръководила организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да извършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК; 2) престъпление по чл.
159 г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. ал. 2, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за това, че в периода м. януари 2014 г. до м. февруари 2014 г. в гр.
София, в съучастието с други двама съизвършители, набрала бременна жена – *** и я
приела в къщата си за времето от края на м. февруари 2014 г. до 14.04.2014 г., с цел
продажба на роденото на 14.04.2014 г. дот нея дете ****а, независимо от съгласието й
/като убедила *** да продаде и даде детето си отглеждане на ****/, като деянието е
извършено чрез даване и получаване на облага в размер на 500 лв. месечно до
окончателното приключване на съдебната процедура по осиновяване и престъплението
е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3)
престъпление по чл. 159 г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. ал. 2, т. 6, пр. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че през м. март 2014 г. в гр. София, в
съучастието с друг съизвършител, набрала бременна жена – ***, с цел продажба на
новороденото й дете и я приела в къщата си за времето от края на м. май 2014 г. до
30.07.2014 г., независимо от съгласието й /като **** да продаде детето си на *** ****,
живущи на територията на САЩ/, чрез обещаване на облага – парична сума в
неустановен размер, като престъплението е извършено в изпълнение на решение на
организирана престъпна група; и 4) престъпление по чл. 182а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че през м. септември 2014 г. в гр. София, в
съучастие с друг съизвършител, с цел имотна облага направила опит да склони родител
****, чрез обещание за имотна облага да даде съгласие за осиновяването на детето си –
**** родена на 28.07.2013 г., като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, а именно поради отказа на **** да даде детето си за
осиновяване.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищцата и адв. М. за оказване на процесуално представителство по ДП № 45/2014 г. по
описа на ДАНС до приключване на наказателното производство в досъдебната фаза, с
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
На 15.12.2015 г. е внесен обвинителен акт срещу ищцата за извършени от
последната престъпления, съгласно горното постановление за привличане на обвиняем,
и въз основа на който е образувано НОХД № 1707/2015 г. по описа на СпНС.
При първоинстанцонното производство ищцата е представлявана от адв. К. М.,
2
като л. 54 от НОХД № 1707/2015 г. по описа на СпНС е приложен договор за правна
защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. По
делото е представено и платежно нареждане за платеното възнаграждение, както и
такова за платено допълнително възнаграждение в размер на 2100 лв.
Производството пред първата инстанция е приключило с влязла в сила присъда,
с която ищцата Ц. Г. С.: 1) е призната за невиновна за това, че неустановена дата на
месец септември 2013 г. до 30.07.2017 г. в гр. София, образувала и ръководила
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да
извършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК –
престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК; 2) е призната за виновна затова, че на
неустановена дата през м. януари 2014 г. в гр. София набрала и на неустановена дата
през м. март 2014 г. в гр. София, приела бременна жена – *** с цел продажба на
роденото на 14.04.2014 г. от нея дете ****а, независимо от съгласието й, като деянието
„набиране“ е извършено чрез обещаване на облага – престъпление по чл. 159а, ал. 3,
вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. ал. 2, т. 6, пр. 1 от НК; 3) е призната за невиновна за това да е
извършила деянието „набиране“ на бременната жена *** до края на инкриминирания
период, в съучастие с други съизвършители, а деянието „приемане“ да е извършила в
съучастие с друг съизвършител и че е осъществила престъплението в решение на ОПГ;
4) е призната за виновна за това, че на неустановена дата през м. април 2014 г. в гр.
София, набрала и през същия период приела в гр. София бременна жена – ***, с цел
продажба на нероденото й дете, независимо от съгласието й, като деянието „набиране“
е извършено чрез обещаване на облага – престъпление по 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и
пр. 4, вр. ал. 2, т. 6, пр. 1 НК; 5) е призната за невиновна за това да е осъществила
деянието „набиране“ на бременната жена *** през първоначално посочения период в
обвинението – през м. март 2014 г. и в периода от началото на м. май 2014 г. до
30.07.2014 г. в съучастие със съизвърител, както и че е осъществила престъплението в
изпълнение на решение на ОПГ. и 6) е призната за невиновна за това, че през м.
септември 2014 г. в гр. София, в съучастие с друг съизвършител, с цел имотна облага
направила опит да склони родител ****, чрез обещание за имотна облага да даде
съгласие за осиновяването на детето си – **** родена на 28.07.2013 г., като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини, а именно поради отказа
на **** да даде детето си за осиновяване.
По протест на СП срещу присъдата в това число в частта, с която ищцата е
оправдана за част от повдигнатите обвинения, и въззивна жалба на Ц. Г. С., е
образувано ВНОХД № 97/2018 г. по описа на АСНС, приключило с Решение №
3/19.04.2019 г., с което е потвърдена изцяло присъдата на СНС.
Пред Апелативен специализиран наказателен съд ищцата е представлявана от
адв. К. М., като е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., като по делото са представени и
доказателства за плащането му.
Срещу решението на АСНС е постъпил протест от АСП и касационна жалба от
Ц. С., въз основа на които е образувано НД № 583/2019 г. по описа на ВКС,
приключило с решение, с което е намалено наказанието, наложено с
първоинстанционната присъда на Ц. Г. С..
Пред ВКС ищцата е представлявана отново от адв. К. М., като е приложен
договор за правна защита и съдействие с уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
3
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства са
установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България,
предвид обстоятелството, че на ищцата е повдигнато обвинение за извършени четири
престъпления и същата е оправдана за две от тях с влязла в сила присъда от 01.08.2017
г, постановена по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СГС.
По делото беше доказано и обстоятелството, че в хода на досъдебното
производството ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.; а
в съдебната фаза - за първоинстанционното производство е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв., както и допълнително адвокатско
възнаграждение за всяко съдебно заседание в общ размер на 2100 лв.; за въззивното
производство е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и за
касационната инстанция – 3000 лв.
Единственият спор между страните се свежда до наличието или не на причинно-
следствена връзка между причинените имуществени вреди и повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение, доколкото ищцата е оправдана по две от
повдигнатите общо четири обвинения, а по другите две е призната за виновна и с оглед
общо определеното адвокатско възнаграждение без разграничаване на определения и
заплатен размер за всяко отделно престъпление, за което е повдигнато обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
повдигнатото и поддържано обвинение, съгласно приетото в т. 11 на ТР № 3/22.04.2004
г. на ОСГК на ВКС. Следователно за да се присъди обезщетение за имуществени вреди
по реда на чл. 2,ал.1, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между
вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
В контекста на горното съдът взе предвид, че в приетите по делото договори за
предоставяне на правна защита и съдействие, сключени между ищцата и адв. К. М. за
всяка една от фазите на наказателното производство и за всяка от инстанциите,
адвокатското възнаграждение е уговорено общо/глобално, без да е посочено ясно за
всяко от престъпленията, за които е повдигнато обвинение какъв е размерът на
уговореното адвокатско възнаграждение. Следователно страните по облигационната
връзка са уговорили едно общо адвокатско възнаграждение за защитата по
образуваното наказателно производство и не е налице договорка за дължимост на
адвокатско възнаграждение за всяко отделно престъпление, обвинение за което е
повдигнато на ищцата. В този смисъл съдът съобрази и уредбата на Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакциите към момента
на сключване на договорите за правна защита и съдействие, съгласно чл. 1 на която,
размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-
малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
Следователно размерът на адвокатското възнаграждение има нормативно ограничение
единствено по отношение на неговия минимум, като адвокатът свободно може да
определя размера му над предвидения в Наредбата минимум. В посочената Наредба
липсва разпоредба, която да задължава адвоката по наказателни дела да уговаря
адвокатско възнаграждение според вида и броя на престъпленията, за които на клиента
е повдигнато обвинение, каквото е предвидено за гражданските дела с изменението на
Наредбата (ДВ, бр. 84 от 2016 г.). Това разбира се не означава, че адвокатът по
4
наказателни дела няма право да изисква и уговоря отделно адвокатско възнаграждение
за всяко от престъпленията, но същото не може да се презюмира, ако не е изрично
посочено в договора. Следователно по делото не беше доказано, че претендираната
част от платеното адвокатско възнаграждение е уговорено за защита на ищцата по
процесните обвинения, за които е оправдяна.
В контекста на изложеното по-горе, съдът съобрази също така, че срещу ищцата
е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата за общо четири престъпления
– 1) престъпление по чл. 321, ал. 1 НК за ръководене на организирана престъпна група
с цел извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 3 НК; 2) престъпление по чл. 159а,
ал. 3 НК за набиране на бременна жена с цел продажба на бебето, чрез обещаване на
облага; 3) престъпление по чл. 159а, ал. 3 НК за набиране на бременна жена с цел
продажба на бебето, чрез обещаване на облага; 4) чл. 182 1, ал. 1 НК за опит за
склоняване на родител да даде съгласие за осиновяване на детето си, чрез обещание за
имотна облага. Ищцата е призната за виновна за извършени две престъпления по чл.
159 а, ал. 3 НК, а именно набиране на бременни жени за продажба на бебетата им, и е
оправдана за това да е ръководила организирана престъпна група с цел извършване на
престъпления по чл. 159а, ал. 3 НК, както и за опит за извършване на престъпление по
чл. 182а, ал. 1 НК. Между първите три престъпления, за които на ищцата е повдигнато
обвинение съществува общност на фактите, подлежащи на установяване и доказване в
наказателното производство, което предполага сходство в процесуалното поведение и
способи за доказване от страна на защитата. Същото така, съдът взе предвид, че
обвинението е внесено общо, производството в съдебната фаза е образувано като едно
дело, в рамките на което е осъществявана обща защита от страна на подсъдимото лице.
Същевременно съдът отчете и обстоятелството, че развилите се въззивно и
касационно производства не са единствено по причина на подаден от Прокуратурата
протест, а и по причина на подадени от ищцата въззивна и касационна жалба.
Следователно пренасянето на наказателния процес във въззивна и касационна
инстанция са в резултата на действия, както на ответника, така и на ищеца.
Поради всичко изложено, съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен
начин претендираната част от платеното адвокатско възнаграждение да е именно за
защита на ищцата за повдигнатото и поддържано обвинение в престъпленията, за които
е оправдана, следователно не се доказа наличието пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между претърпените имуществени вреди и действията на ответната
прокуратура.
Въз основа на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя осъждане на ищеца да заплати разноските по
делото, каквито обаче не са останали невнеси, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**********, чрез адв. К. М., срещу ответника Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 11 100 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с Присъда от
5
01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в, влязла в сила по
отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода
от 19.11.2019 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6