№ 68
гр. С.З., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. М. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Д. М. ХРИСТОВ Търговско дело №
20215500901406 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ,
вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД
В исковата молба се твърди, че ищцата С. Р. Т. е наследник по закон и
дъщеря на починалата Л.В.Т..
Посочва се, че на 20.06.2021 г. около 15:00 часа, в с. Б., общ. К., на ул.
****, пред дома им Р. М. Т. (баща на ищцата), с ЕГН: **********, бил спрял
собствения си л.а. „Ф.М.“, с рег. № СТ **** АМ, и заедно със съпругата си
Л.В.Т. разтоварвали вещи от багажника на автомобила. В един момент Р. Т.
казал на съпругата си, че той ще довърши и след това ще прибере колата в
гаража, а тя да отива да слага масата за обяд. В този момент и двамата се
намирали до багажника на автомобила, като майката на ищцата метяла
изпадналите от багажника боклуци от пътното платно. Съпруга и отишъл да
задната лява врата на автомобила и вдигнал спуснатите седалки, обиколил
автомобила отпред и се качил на шофьорската седалка, без да погледне дали
съпругата му се е прибрала в дома им. Запалил двигателя и привел
автомобила в движение на заден ход, за да извърши маневра, насочвайки
предницата му към гаража. Р. Т. подал повече газ, защото улицата, на която
бил лекият автомобил била под голям наклон. Водачът усетил съпротивление
при движението назад, но предположил, че гумата е опряла в бордюра, което
често му се случвало. В следващия момент обаче чул писъци и установил, че
е прегазил съпругата си, която в това време била останала зад автомобила. С
помощта на съседи извадили пострадалата внимателно изпод лекия
автомобил. Тя била в съзнание и контактна. Обадили се на тел. 112. Екипът на
1
Спешна помощ пристигнал бързо и откарал Л.Т. във ФСМП - К.. От там
майката на ищцата била транспортирана и приета за лечение в УМБАЛ
„П.Д.С.К.ч“ АД - С.З., където починала в 19:30 часа на 20.06.2021г.
От Съобщение за смърт №164749 от 20.06.2021г., издадено от УМБАЛ
„П.Д.С.К.ч“ АД - С.З., ставало ясно, че причина за смъртта на Л.Т. е
политравма, травматичен шок, контузия на гръден кош, контузионен бял дроб
двустранно, гръден капак, серийни фрактури на ребрени дъги двустранно,
хемопневмоторакс вдясно, хемоторакс вляво, сърдечна контузия, фрактура на
тазови кости.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за л.а. „Ф.М.“, с рег. №
СТ **** АМ, управляван от виновния водач Р. М. Т., е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30121001374564,
валидна от 17.05.2021г. до 16.05.2022г. (прекратена на 03.09.2021г.). От
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица ставало ясно също, че
водачът Р. Т. е бил тестван за употреба на алкохол и пробата му е била
отрицателна.
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 2714/2021г. по описа на ОП -
С.З. и ДП №824/2021г. по описа на РУ на МВР - К.. От описаната фактическа
обстановка, която не се оспорвала и от водача Р. Т., се налагал изводът, че на
20.06.2021г. в с. Б., общ. К., при управление на л.а. „Ф.М.“, с рег. № СТ ****
АМ, бащата на ищцата по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата
си Л.В.Т., допускайки нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като преди да
започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, както и като по време на движението си назад не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а в случай, че това е
било невъзможно, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
От изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп №96/2021г. ставало ясно, че при огледа и аутопсията на
трупа на Л.В.Т. били установени: Гръдна травма - счупване на гръдната кост и
серия ребра в двете гръдни половини, разкъсвания и контузия на белите
дробове, хемоторакс (свободен излив на кръв в двете гръдни кухини),
счупване на ключиците, счупване на дясна лопатка, кръвонасядане и
кръвопопиване на меките тъкани около счупванията.
Гръбначномозъчна травма - счупване на XII гръден прешлен и
напречните израстъци на прешлени на гръбначния стълб, разкъсвания на
предните връзки между телата на IV и V поясни прешлени. Счупвания в
областта на таза. Разчленяване на кръстнопоясна става и лонното съчленение.
Травматичен шок. Счупване на дясната мишнична кост. Охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош. Охлузвания и разкъсно-контузни рани по
2
лицето и двата горни крайника. Охлузване по дясното коляно. Според
експерта причина за смъртта на Л.В.Т. са били тежки и множествени
травматични увреждания, довели до дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност. Заключавало се, че описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП,
вследствие на прегазване и притискане от лек автомобил. Сочи се, че всички
травматични увреждания са прижизнени.
От Протокол за извършено лабораторно изследване/химическа
експертиза № А122 от 28.06.2021г. било видно, че в изследваните проби кръв
на Л.В.Т. не е установено наличието на етилов алкохол.
В исковата молба се твърди, че ищцата е единствено дете и с
починалата й майка са били изключително близки и двете са били много
привързани една към друга. Скръбта на ищцата С. Т. била неизмерима и й
причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала
загубата на майка си, още повече че деликвент в случая е баща и. Преди
трагичния инцидент ищцата е живяла в едно домакинство със своята майка,
всекидневно общувала с нея, заедно споделяли всички радостни и тежки
моменти в семейството. Лилия Т. давала ценни житейски съвети на дъщеря
си, а ищцата винаги е можела да разчита на подкрепата на своята майка.
Връзката между ищцата и нейната майка била изключително силна и
внезапната смърт на последната се отразила изключително негативно на
психиката на ищцата. Същата била претърпяла и търпи и към момента
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
нелепата и внезапна загуба на толкова близък за нея човек. Посочва се, че
това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и
сплотено семейство. Ищцата била много близка със своята майка,
съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се
една за друга и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно
разбираемо било, че ищцата С. Р. Т. все още страдала от загубата на своята
майка, което нарушило обичайния й начин на живот.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП, при което загинала майката
на ищцата, ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи по организиране и извършване на погребението. От Фактура
№********** от 21.06.2021г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
УМБАЛ „П.Д.С.К.ч“ АД - С.З., било видно, че ищцата С. Т. е заплатила
сумата от 50 лв. за тоалет и обличане на покойник. От Фактура №**********
от 21.06.2021г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „Т.“ ООД, се
установявало, че ищцата е заплатила сумата от 850.60 лв. за кръст и ковчег по
погребението на Л.В.Т.. Така, общият размер на понесените от ищцата
имуществени вреди, които били в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, възлизал на сумата от 900.60 лв.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата била
отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
3
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо,
изпратено на 28.06.2021г., получено на 01.07.2021г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01NGH2 А). По молбата на ищцата била образувана
Щета №0801-003736/2021-01 ;02 от 01.07.2021г. След проведена между
страните кореспонденция „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД изискало представяне на
допълнителни документи, които ищцата е нямало как да представи предвид
обстоятелството, че разследването по случая все още не е било приключило.
С Писмо с изх. №5043 от 06.10.2021г. ответникът уведомил ищцата, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени и имуществени вреди от смъртта на майка й.
С оглед на това, че до датата на подаване на исковата молба в съда
ищцата не била получавала каквото и да било обезщетение за претърпените
от нея вреди в резултат на настъпилото ПТП на 20.06.2021 г., при което е
загинала нейната майка Л.В.Т., за ищцата бил налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени
и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Твърди се, че в следствие на противоправното си поведение, водачът Р.
М. Т. причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък човек - своята
майка. Инцидентът белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от
обичта, грижите, подкрепата и помощта на нейната майка Л.Т..
Твърди се, че претендираните от ищцата неимуществени вреди -
душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с
ПТП от 20.06.2021г. Позовава се на чл. 52 от ЗЗД, съобразно който
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта, като излага съображения в тази връзка.
Ищцата счита, че претендиралите обезщетения за претърпените от нея
неимуществени вреди и понесените имуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 20.06.2021г., при което е починала нейната майка Л.В.Т., са
справедливи, като се имат предвид преживените от ищцата болки и страдания
от внезапната и нелепа загуба на най- близкия за нея човек, както и с оглед на
представените надлежни разходо-оправдателни документи. Твърди се, че
ищцата страда изключително много от това, че няма да може да се радва на
обичта, подкрепата и грижите от страна на починалата своя майка.
Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди счита за
справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси.
Посочва, че на основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху
претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 01.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумите.
4
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******,
представлявано от представителите Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С. К., да заплати на С.
Р. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Б., общ. К., ул. ****, в
качеството й на дъщеря на Л.В.Т., с ЕГН: **********, б.ж. на с. Б., общ. К.,
сумата от 26 000 лв. като част от цялата претеция в размер на 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2021г., при
което е починала нейната майка Л.В.Т., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.07.2021г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
Претендират се направените от ищцата съдебни и деловодни разноски,
както и възнаграждението за един адвокат.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли съдът да ги
отхвърли изцяло. Претендира разноските в настоящото производство.
Алтернативно моли, в случай че съдът намери исковете за основателни, да
намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като счита същите за
прекомерно завишени и несъответстващи на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период.
Ответникът на първо място излага доводи за нередовност на исковата
молба.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил „Ф.“, с рег. № СТ****АМ, по силата
на Застрахователна полица № BG/30/121001374564 - валидна към датата на
процесното ПТП.
Останалите фактически твърдения на ищцата намира за
несъответстващи на действителността:
Излага обстоятелства, че на 20.06.2020г., около 15:00ч., в с. Б., общ. К.,
Р. М. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Ф.“, с рег. №
СТ****АМ, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение
по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа
на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а
именно - противоправно поведение. В този смисъл се позовава на
Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/20Юг. на ОСТК на
ВКС.
Категорично заявява, че вината на застрахования при ответника водач
не е установена по предвидения за това в закона начин.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията.
5
Счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер 26 000 лв., частично от 200 000 лв. е необосновано завишено.
Позовава се на чл. 52 от ЗЗД.
Счита за напълно недоказано и необосновано твърдението за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната
майка. Същите твърдения счита за субективни възприятия, подлежащи на
доказване, поради което моли съдът да не ги кредитира като абсолютна
истина. Твърди, че двете са живеели в отделни домакинства и близката връзка
между тях подлежи на доказване. Посочва, че само наличието на кръвна
връзка не може да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в
лимитиран размер.
Излага съображения, че съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди причинени
от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди обаче трябва
да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на
определена роднинска връзка между ищеца и починалия не е единственото
основание за дължимост на обезщетение. От значение е естеството на
отношенията приживе между загиналия и правоимащите лица. Посочва, че
обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на лица, които са
били в трайни близки отношения със загиналия и неговата смърт е породила
болки и страдания, негативни емоционални изживявания, които следва да
бъдат обезщетени. Счита, че не се доказват по категоричен начин
претърпените морални вреди и то такива, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, каквото е
изискването на TP № 1 /21.06.2018г., постановено по ТД № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
Ответникът оспорва вината на Р. М. Т., ЕГН ********** за настъпилото
на 20.06.2021г. ПТП. Счита, че същата не е установена с влязъл в сила
съдебен акт и в случая тя може само да се презумира.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че същият не отговаря на така
описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол с
пострадали лица. Посочва, че протоколът е официален удостоверителен
документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото
ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, посоченият протокол, имащ характер на
официален документ, има удостоверителна доказателствена сила само по
отношение на фактите и обстоятелствата които са се осъществили от или
пред длъжностното лице, което е изготвило този документ.
Твърди, че Л.В.Т. е съпричинила вредоносният резултат. Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача Р. Т.. Твърди, че същият не е
могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил
длъжен да стори това. Счита, че Л.Т. е навлязла внезапно в траекторията на
6
движение на автомобила, когато той е извършвал движение назад, като Р. Т.
не е имал никаква възможност да я забележи, съответно да предотврати
процесното ПТП. В този смисъл навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразило се в
движение/внезапно пресичане/навлизане на пътното платно по начин, които
не е бил безопасен, поради което пострадалата сама е поставила в опасност
живота си. Твърди, че Л.Т. е предприела навлизане на платното за движение,
на място необозначено с пешеходна пътека, в момент, когато това не е било
безопасно т.е., когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона
на движещия се по платното за движение лек автомобил. В този смисъл
твърди, че Л.Т. е съпричинила вредоносния резултат, като е нарушила
нормите на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, и чл. 114 от ЗДвП, а
именно: не се е движела по намиращия се до нея тротоар, като преди да
навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се е
съобразила с приближаващите пътни превозни средства и е удължил ненужно
престоя си на пътното платно.
Твърди, че горепосочената фактическа обстановка е застъпена и в
документацията по ДП № 284 ЗМ 824/2021г., по описа на РУ К., която
ответникът е приложил към отговора на исковата молба.
Твърди, че в процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК, което е било непредвидимо и технически непредотвратимо
за Р. Т.. Посочва, че според съдебната практика деянието, в резултат на което
е станало пътно-транспортно произшествие, е случайно тогава, когато
опасностите на пътя са изненада за водача и той не е бил длъжен и не е можел
да предвиди настъпването на тези последици. Р. Т. не е имал задължението,
нито е могъл да предвиди настъпването на процесното ПТП вследствие на
внезапните и неправомерни действия на Л.Т..
Твърди, че при починалата Л.Т. са били налице предхождащи
процесното ПТП заболявания, които са допринесли за настъпване на смъртта
й.
Възразява срещу всякаква дължимост на обезщетение за имуществени
вреди. Посочва, че в исковата молба е описана сумата от 900,60 лв., която
ищцата твърди да е заплатила за погребението на майка си, но същата сума не
е претендирала. Не е посочена и дата, от която същата сума да е изискуема.
С определение от 06.02.2023 г. по делото съдът е допуснал увеличение
на предявения иск за претърпени неимуществени вреди от С. Р. Т., от с. Б.,
общ. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от 26 000 лв. на 200 000
лв., като претенцията е със законната лихва върху тази сума, считано от
01.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
На 20.06.2021 г. около 15:00 часа, в с. Б., общ. К., на ул. ****, пред дома
7
им Р. М. Т. (баща на ищцата), с ЕГН: **********, бил спрял собствения си
л.а. „Ф.М.“, с рег. № СТ **** АМ, и заедно със съпругата си Л.В.Т.
разтоварвали вещи от багажника на автомобила. В един момент Р. Т. казал на
съпругата си, че той ще довърши и след това ще прибере колата в гаража, а тя
да отива да слага масата за обяд. В този момент и двамата се намирали до
багажника на автомобила, като майката на ищцата метяла изпадналите от
багажника боклуци от пътното платно. Съпруга и отишъл да задната лява
врата на автомобила и вдигнал спуснатите седалки, обиколил автомобила
отпред и се качил на шофьорската седалка, без да погледне дали съпругата му
се е прибрала в дома им. Запалил двигателя и привел автомобила в движение
на заден ход, за да извърши маневра, насочвайки предницата му към гаража.
Р. Т. подал повече газ, защото улицата, на която бил лекият автомобил била
под голям наклон. Водачът усетил съпротивление при движението назад, но
предположил, че гумата е опряла в бордюра, което често му се случвало. В
следващия момент обаче чул писъци и установил, че е прегазил съпругата си,
която в това време била останала зад автомобила. С помощта на съседи
извадили пострадалата внимателно изпод лекия автомобил. Тя била в
съзнание и контактна. Обадили се на тел. 112. Екипът на Спешна помощ
пристигнал бързо и откарал Л.Т. във ФСМП - К.. От там майката на ищцата
била транспортирана и приета за лечение в УМБАЛ „П.Д.С.К.ч“ АД - С.З.,
където починала в 19:30 часа на 20.06.2021г.
От Съобщение за смърт №164749 от 20.06.2021г., издадено от УМБАЛ
„П.Д.С.К.ч“ АД - С.З., ставало ясно, че причина за смъртта на Л.Т. е
политравма, травматичен шок, контузия на гръден кош, контузионен бял дроб
двустранно, гръден капак, серийни фрактури на ребрени дъги двустранно,
хемопневмоторакс вдясно, хемоторакс вляво, сърдечна контузия, фрактура на
тазови кости.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 20.06.2021 г.
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 2714/2021г. по описа на
ОП - С.З. и ДП №824/2021г. по описа на РУ на МВР – К..
С присъда № 4/25.02.2022 г. по НОХД № 33/2022 г. по описа на ОС –
С.З. подсъдиямия Р. М. Т. е признат за виновен в това, че на 20.06.2021
година в село Б., община К., ул.“Радецка“ до № 17, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“ с рег. №
СТ **** АМ, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата (ЗДП), а именно: -чл. 40, ал. 1 от ЗДП, съгласно
която разпоредба, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, като в
случая при потегляне на заден ход, не се убедил, че зад автомобила му няма
друг участник в движението; -чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗДП,
съгласно която разпоредба, по време на движението си назад водачът е
8
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, като в
случая, при движението назад на управляваното от него моторно превозно
средство, не е наблюдавал пътя зад него, в резултат на което, по
непредпазливост, причинил смъртта на съпругата си Л.В.Т., ЕГН **********,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„б“ във връзка с
чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 във връзка с чл.58а, ал.1 във
връзка с чл.36, ал.1 от НК и е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното на подсъдимия Р. М. Т. – с посочена погоре самоличност –
наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
Подсъдимият е лишен на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т.7 от
НК от право да управлява моторно превозно средство за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимия Р. М. Т. – с посочена по-горе самоличност е
признат за НЕВИНЕН в това да е нарушил и разпоредбата на чл. 40, ал. 2,
предложение второ от ЗДП, вменяваща в задължение на водача да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности, когато е невъзможно по време на
движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, поради което е оправдан и чрез нарушаване на това правило за
движение да е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.„б“
във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Не се спори също така, че е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД по застрахователна
полица № BG/30121001374564, валидна от 17.05.2021г. до 16.05.2022г.
(прекратена на 03.09.2021г.).
От удостоверенеие за наследници на Община К. се установява, че
ищцата С. Р. Т. е дъщеря на Л.В.Т.
Ищцата е предявил застрахователна претенция пред застрахователя,
получена на 01.07.2021 г., видно от известие за доставяне ИД PS 6000
01NGH2 A.
Образувана е щета № 0801-003736/2021-01;02, по която ответникът е
изискал документи и не е налице плащане.
От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза се установява, че при прегледа и аутопсията върху трупа на Л.В.Т.
с ЕГН ********** се установява:
Гръдна травма-счупване на гръдна кост и серия ребра в двете гръдни
половини, разкъсвания и контузия на белите дробове, хемоторакс /свободен
излив на кръв в двете гръдни кухини/, счупване на ключиците, счупване на
дясна лопатка, кръвонасядане и кръвопропиване на меките тъкани около
счупванията. Гръбначно мозъчна травма - счупване на 12 гръден прешлен и
напречните израстъци на прешлени на гръбначния стълб, разкъсвания на
9
предните връзки между телата на 4 и 5 поясен прешлен. Счупвания в областта
на таза. Разчленяване на лява кръстно поясна става и лонното съчлинение.
Травматичен шок. Счупване на дясна мишнична кост. Охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош. Охлузвания и разкъсно контузии рани по
лицето и двата горни крайника. Охлузване по дясното коляно.
Причина за смъртта на Л.В.Т. са тежки и множествени травматични
увреждания, довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи
предмети и отговарят да са получени при ПТП, в следствие на прегазване,
притискане от лек автомобил. Всички травматични увреждания са
прижизнени. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо
денонощие.
Към медицинската документация е представен протокол за извършено
химическо лабораторно изследване/химическа експертиза №А122 от 28.06.21
г на кръвна проба за определяне наличие на етилов алкохол, иззета от трупа
на Л.В.Т..
Данни за механизма на случилото се ПТП на 20.06.2021 г в с.Б., пред
дом на ул.***** се добиват от свидетелските показания на очевидци,
включени в папката на ДП № 284 зм 824/2021г по Описа на РУ на МВР - К. и
от НОХД №33/2022г на Окръжен съд - С.З.. Те са официално изискани от
Окръжен съд - С.З. и присъединени към ТД №1406/2021г.
На въпросната дата Р. М. Т., след като се качил в автомобила си и
запалил двигателя, привел същия в движение назад. Тогава ударил
намиращата се отзад Л.Т., която била клекнала. Контактът настъпил с лявата
част на задната врата на автомобила. След този удар последвало падане на
тялото на жената на пътното платно, влачене с притискане на същото от
левия праг на автомобила, след което предната лява гума преминала
през/върху тялото в областта на таза, а преден ляв долен носач притиснал
гръдния кош. За целия този механизъм масовият център на автомобила е
изминал около 5 метра.След като чул писък и усетил съпротивлението на
преминалото колело на ЛА през тялото на пострадалата водачът Т. спрял
колата и слизайки от нея видял,че е прегазил собствената си съпруга.
Преодолявайки първоначалната паника той се качил обратно в автомобила и
го преместил още малко назад, така че да освободи тялото на пострадалата от
притискащия го все още преден, долен, ляв носач. После, изпълнявайки
желанието на ранената си съпруга донесъл студена вода, дал и да пие и
плискал лицето й с нея, старайки се да облекчи по някакъв начин болките й.
При така описания механизъм пострадалата Л.Т. е получила следните
травматични увреждания:
-множество фрактури на ребра в лявата и дясна гръдна половина -
счупване на гръдната кост -счупване на двете ключици -счупване на дясната
лопатка
-тежка контузия на белия дроб
10
-множество разкъсвания и кръвонасядайия на белия дроб -свободно
излята кръв в гръдната кухина-около 1200мл
-кръвонасядане на меките тъкани и мускулатура на гръдния кош -
кръвонасядане на коремницата -тежка контузия на слезката
-тежка контузия на задстомашната и надбъбречните жлези -счупване на
тялото на 12 гръден прешлен
-счупване на напречните израстъци на 8-12 гръден и 1-3 поясни
прешлени
-разкъсване на предната връзка между телата на 4 и 5 поясен прешлен
-луксация на лявата кръстно-поясна става
-руптура на симфизата
-счупване на дясна тазова половина
-счупване на лявата главолечна ямка/ацетабулум/
-счупване на дясна мишнична кост
-множество рани по лицето и двата горни крайника
Причина за смъртта на Л.В.Т. са тежките и множествени травматични
увреждания, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Л.В. Т. преди процесното ПТП е била сравнително здрава жена. Няма
минали заболявания, на чийто фон, травмите получени от Титева по време на
процесното ПТП, да са се оказали по-патогенни и по- смъртоносни. Причина
за смъртта на Л.В. Т. са тежки и множествени травматични увреждания,
довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.
При майката на ищцата не се установяват диагнози, за предхождащи
ПТП-то заболявания, които да са от такова естество, че да могат да повлияят
на възприятията на пострадалата, относно заобикалящата я действителност. В
материалите по делото няма данни, дали пострадалата е възприела визуално
движението на автомобила на заден ход.
При пострадалата при процесното ПТП - Л.В. Т., в медицинската
документация, предоставена от Общо практикуващия и лекар и НЗОК, не се
откриват данни за предишни или хронични заболявания, които да могат да се
свържат с отклонение от нормалното възприемане на околните предмети и
движението на същите, спрямо нея или около нея. Не се откриват и такива
заболявания, които биха създали условия или биха подтикнали Лилия Т. към
неадекватно поведение или неадекватна реакция, спрямо движещи се
моторни превозни средства.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следния:
На 20.06.2021 г. около 15:00 часа в с. Б., общ. К., на ул. *****, в близост
до западния тротоар е бил спрян л.а. Ф.М. с рег. № СТ **** АМ и водач Р. М.
Т.. Автомобилът е бил в близост до западния тротоар, в западната пътна
лента - лентата за насрещно движение. В същото време, пострадалата Л.В.Т.
11
клекнала зад него на пътя, за да скуби пораснала трева до бордюра. Водачът
на МПС е предприел маневрата ,,Движение на заден ход” и е завъртял
кормилния кръг надясно, за да насочи предната част на автомобила към
вратите на гаража. При движението си назад е усетил съпротивление, но тъй
като л.а. е бил спрян в близост до тротоара си помислил, че предната лява
гума се е опряла в бордюра, както и др. път се е случвало и продължил
движението си. Водачът е чул писък и е преустановил движението на
автомобила, след като е изминал около 5 м от потеглянето си. На около 2,15 м
източно и на около 0,55 м северно от ориентира е ударил намиращата се
вляво зад автомобила пешеходка. Първоначалния контакт за автомобила е бил
в задната му странична лява част, в областта на задната лява врата на
височина около 0,52 м - 0,71 м от пътното покритие. В резултат на удара
пешеходката е паднала върху пътната настилка, като краката й са сочили към
западния тротоар, а главата й - към източния. Последвало е влачене и
притискане на тялото с левия праг на автомобила и прегазването му с предна
лява гума в областта на таза. Долният ляв носач е притиснал гръдният кош на
пострадалата. Към този момент от кръста нагоре тя се е намирала под МПС, а
краката й са били встрани отляво на него. Вследствие на ПТП пострадалата е
получила травматични увреждания, несъвместими с живота и след няколко
часа е починала в болницата.
Автомобил Ф.М., с рег. № СТ **** АМ преди ПТП е бил в покой, в
близост до западния тротоар, с предните си състави насочени на север.
Водачът е предприел маневрата „Движение назад” и е завъртял кормилния
кръг надясно с намерение да насочи предната част на автомобила към гаража.
Скоростта на движение към момента на удара е била около 6,23 км/ч.
Преди да настъпи ПТП, пешеходката Л.В.Т. е била зад автомобила, била
е клекнала в близост до тротоара и скубела трева.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, на прав участък от
пътя. В материалите, приложени по делото няма данни водачът на л.а. Ф. да е
имал ограничена видимост към намиращата се вляво зад автомобила
пешеходка Л.Т..
Технически правилно е, преди да започне движение назад, водачът да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност за другите участници в движението.
На схемата по-долу се вижда, че в лявото странично огледало водачът
има техническата възможност да възприеме пътната обстановка на около 4 м
вляво от лявата страница на автомобила. Разстоянието на видимост назад в
това огледало е не по-малко от около 50 м.
Видно от схемата на видимостта в лявото странично огледало и
илюстрацията за обхвата на видимост в него, може да се направи извода, че
водачът е имал техническата възможност да възприеме клекналата вляво зад
автомобила пешеходка, в лявото странично огледало.
Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
12
преди да започне движение назад се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и
няма да създаде опасност за пострадалата.
Непосредствено преди ПТП пострадалата е била в покой, клекнала в
близост до западния тротоар и отзад, вляво на автомобила, за да скуби трева
на пътя до бордюра.
Непосредствено преди ПТП автомобилът е бил в покой, паркиран в
близост до западния тротоар, а пешеходната е била клекнала зад него вляво на
около 0,30 м от задните му състави с лице на запад. В материалите по делото
няма данни дали пострадалата е възприела визуално движението на
автомобила на заден ход.
От техническа гледна точка лекият автомобил е представлявал опасност
за пешеходката в момента, в който водачът е предприел маневрата „Движение
назад”. В материалите по делото няма данни дали към този момент ищцата е
била в близост до мястото на удара. Пострадалата Л.Т. е била в покой и се е
намирала на мястото на удара.
Пешеходката е била в покой и е нямала техническата възможност да
предотврати ПТП.
Ищцата не е участник в процесното ПТП. Пострадалата не е пресичала
коридора на движение на МПС. Педи да настъпи удара е била в покой.
Непосредствено преди настъпването на ПТП и в момента на настъпване
на удара, пострадалата е била в покой, клекнала в близост до западния
тротоар, вляво зад автомобила.
Ищцата не е участник в процесното ПТП.
Пострадалата Л.В.Т. е била клекнала в близост до западния тротоар, за
да скуби пораснала трева на пътя до бордюра. Била е с лице на запад, а л.а. Ф.
е бил от дясната й страна. Намирала се е зад лекия автомобил, вляво от него,
когато той е бил с изключен двигател. От техническа гледна точка
пострадалата не би могла да предвиди действията на водача след
стартирането на двигателя. Дори и да е чула звука на двигателя, тя не би
могла да предвиди в каква посока (напред или назад) водачът ще потегли.
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че по данни в материалите
от досъдебното производство, пострадалата е била на платното за движение в
непосредствена близост до западния тротоар и е скубела трева. Мястото на
удара е точно на границата в близост до тротоара. Тя е била клекнала да скубе
трева в момента на удара. Няма значение, че е била клекнала, тя е била върху
платното за движение. Без значение е, тъй като той в лявото странично
огледало възприема предмети, опасности, които са в непосредствена близост.
Даже на стр. 6 съм показала, че това е видимостта върху пътната повърхност.
При положение, че водачът не гледа в лявото странично огледало или не се е
обърнал на ляво, няма значение в конкретния случай дали пострадалата е
клекнала или е права. Сблъсъкът с пешеходката е настъпил странично за
автомобила. Няма данни колко време е отнело от запалването на автомобила
13
до сблъсъка. От техническа гледна точка пешеходката е била в покой, не е
предприела някакви внезапни действия и следва да бъде възприета от водача.
От показанията на свидетеля С.В.К. се установява, че познава С. от 10
години. Сочи, че е била в добри взаимоотношение в майка си. Живела с тях.
С. е единствено дете. Планували са да се женят, но отложили сватбата след
ПТП. Твърди, че ищцата станала мълчалива, не разговаряла. Много й било
тежко, все още. Променила се. Съседът им имал камера за наблюдение и
сочи, че е гледал видеото с ПТП. Ищцата отказала да го гледа. Говорела
често за майка си. С баща си била отчуждена, по-рядко разговаряла с него.
Споделяла с майка си най-много, както и със сестра му. Майка й била на
първо място. Често гостували в дома на пострадалата.
Посочва, че живее заедно с ищцата от 7-8 години в гр. К.. Поне два-три
пъти седмично ходели при родителите й.
От показанията на свидетеля Б.Ю.П. се установява, че е съсед на
пострадалата. Видял инцидента на видео запис., тъй като имал камера за
наблюдение на къщата и улицата. Виждала се цялата улица на север и на юг.
Прегледал записа след като се случило ПТП. Сочи ,,Мъжът и жената си
дойдоха от работа предполагам, разтоварваха автомобила, затвориха вратите
и жената беше приклекнала зад автомобила, нещо правеше, трева ли скубеше,
не знам какво. В това време мъжа й дава назад и я прегазва. Той мина покрай
нея, затвориха багажника и вратите, заобиколи автомобила и се качи. Заедно
затвориха вратите, тя приклекна, а той отиде да прибира колата в гаража
предполагам. Автомобила потегли на заден ход, явно за да направи маневра и
тогава стана това прегазване. Казал съм само на Стефан че има запис. Никой
не е търсил запис.‘‘
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП –20.06.2021 г. е
налице валидна застраховка че е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД по застрахователна
полица № BG/30121001374564, валидна от 17.05.2021г. до 16.05.2022г.
(прекратена на 03.09.2021г.).
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
14
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията, която е получена от застрахователя на 01.07.2021 г.
По случая е заведена щета № 0801-003736/2021-01;02, по която
ответникът е изискал документи и не е налице плащане.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
С присъда № 4/25.02.2022 г. по НОХД № 33/2022 г. по описа на ОС –
С.З. подсъдиямия Р. М. Т. е признат за виновен.
Поради това и на осн. чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че е налице
влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за
гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и за виновността на дееца. Поради това в случая не се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и за виновността на дееца, т. е. въпроса има ли деликт, да се
извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношения между
ищцата и нейната майка, с която са поддържали постоянни и топли
15
отношения. Привързаността била силна и взаимна, съществували отношения
на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете,
силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на майката е непреодолимо и скръбта е неизмерима
и причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на
родител и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки
и страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката
“майка – деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че
физическата загуба на майката би причинила в най-голяма степен страдания
на нейните деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищците болки и
страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи,
приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на
ищцата вследствие на смъртта на нейната майка е в размер на 200 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според чл. 40 от Закона за движение по пътищата, преди да започне
движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението като е длъжен
непрекъснато при извършване на маневрата да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност следва да осигури лица, което да
сигнализира за опасности.
Съдът приема с оглед фактите, че водачът на МПС-то е нарушил
разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, тъй като очевидно не е съобразил пътната
обстановка зад превозното средство.
С това си поведение водачът на л.а „Рено“ виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди,
16
както и чл. 2, ал. 1- водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Ето защо, съдът приема, че пострадалата не е допринесла с каквото и да
е за настъпване на удара, а вината за това е изцяло във водача на автомобила.
Съдът намира, че приносът на пострадалата следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия
случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Такива доказателства в
рамките на настоящото производство не се събраха.
Не е налице и случайно деяние.
Съгласно указанията от задължителната съдебна практика, ТР №
106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС - " Ако в опасната зона за
спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е
създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК. " Началният момент на възникване на
опасността за движение за водачите на МПС също е бил предмет на
тълкуване, като съгласно ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК
на ВС той е фактически и се определя в зависимост от конкретната пътна
ситуация. При всички случаи, за да стане опасност за движението даден
участник следва да бъде обективно видим за водача на МПС, като в
зависимост от ситуацията опасността възниква при навлизането му върху
платното за движение или по-рано.‘‘
В конкретният случай съгласно фактите по делото пострадалата
пешеходец се е намирала в зоната на видимост на подсъдимия.
От заключението се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието, на прав участък от пътя. В материалите, приложени по делото
няма данни водачът на л.а. Ф. да е имал ограничена видимост към
намиращата се вляво зад автомобила пешеходка Л.Т..
Технически правилно е, преди да започне движение назад, водачът да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност за другите участници в движението.
На схемата по-долу се вижда, че в лявото странично огледало водачът
има техническата възможност да възприеме пътната обстановка на около 4 м
вляво от лявата страница на автомобила. Разстоянието на видимост назад в
това огледало е не по-малко от около 50 м.
Видно от схемата на видимостта в лявото странично огледало и
илюстрацията за обхвата на видимост в него, може да се направи извода, че
водачът е имал техническата възможност да възприеме клекналата вляво зад
автомобила пешеходка, в лявото странично огледало.
Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
преди да започне движение назад се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и
17
няма да създаде опасност за пострадалата.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 01.07.2021 г. От
представените доказателства се установява, че на 01.07.2021 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
01.07.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 530
лева.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Ж. З. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер 5 530 лева.
18
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 8
000 лв. за държавна такса и сумата от 100 лева за възнаграждения на
вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на С. Р. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Б., общ. К., ул. ****, в качеството й на дъщеря на Л.В.Т., с
ЕГН: **********, б.ж. на с. Б., общ. К. сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2021 г.,
при което е починала нейната майка Л.В.Т., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.07.2021 г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на адв. Ж. З. адвокатско възнаграждение
в размер на 5 530 лева за оказана безплатна помощ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 8 000 лв. за държавна такса, както и сумата от
100 лв. за възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
19