Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 291 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на седемнадесети ноември 2 0 2 0 година
в публично заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 321 по описа на КнАдмС
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 171 т. 1 б. „б“ и чл. 171 т. 2а б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано въз основа на постъпила жалба от Б.В.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-1139-000150/21.07.2020 г., издадена от Д. В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил, с която, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, му е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“. Твърди се, че цитираната заповед е издадена от некомпетентен орган, същата е немотивирана и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на същата като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Претендират се разноски по делото, съгласно приложен списък.
При условията на инициирано от жалбоподателя последващо обективно съединяване на оспорванията, в съответствие с чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът е съединил в едно производство за съвместно разглеждане и решаване и жалбата на В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-1139-000149/21.07.2020 г., издадена от полицейския орган издал и ЗПАМ № 20-1139-000150/21.07.2020 г., по която е образувано адм.д. № 322/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Втората ПАМ е по чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Ответникът не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбите срещу ЗППАМ № 20-1139-000150/21.07.2020 г., издадена от Д. В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил и ЗППАМ № 20-1139-000149/21.07.2020 г., издадена от Д. В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил са подадени в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са основателна по следните съображения:
С административната преписка са представени ЗППАМ № 20-1139-000150/21.07.2020 г. и ЗППАМ № 20-1139-000149/21.07.2020 г., и двете издадени от Д.В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил, АУАН серия АА бл. № 106791, Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на МВР гр. Кюстендил относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР гр. Кюстендил да издават ЗППАМ по Закона за движение по пътищата, Справка за нарушител/водач, два броя болнични листове, Медицинско свидетелство за пред съда, издадено от д-р Й. К. – хирург, възражение от В. срещу АУАН № 106791 от 21.07.2020 г., писмено становище на ответника по така подадените жалби, писмени обяснения /сведение/ от двама свидетели, докладна записка от мл. автоконрольор А.З. и мл. експерт в група КПДГПА М.Б..
От така представената административна преписка се установява, че на 15.07.2020 г. около 23:30 часа, в гр. К., ул. „Б.“ на кръстовището с ул. „Е. К.“, в посока към ул. „Х. Д.“ Б.В. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** след употреба на алкохол, установена в 01:53:13 часа на 16.07.2020 г. с техническо средство алкотест дрегер 7510, фабр. № ARDM0266, който е отчел 1,55 промила в издишания от водача въздух. В. имал неясен говор и неадекватно поведение. Талон за медицинско изследване не е издаван, поради това, че водача е напуснал ПТП и е установен около 2 часа по-късно, като твърдял, че МПС не е управлявано от него и е обект на кражба. В. е участник в ПТП самостоятелно и е напуснал същото. Иззети са **** и СУМПС № ****.
Със ЗППАМ № 20-1139-000150/21.07.2020 г., издадена от Д. В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, на Б.В. е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“, а със ЗППАМ № 20-1139-000149/21.07.2020 г., издадена от същия полицейски орган, е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. И двете заповеди са издадени от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, 4, т. 5 б. "а" и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административният акт е издаден от Началника група към ОД на МВР – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил, който е оправомощен за това, видно от Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на ЗППАМ.
Процесните заповеди са издадени в писмена форма и съдържат изискуемите съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити, но фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който са издадени и оспорените заповеди.
Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушения на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, извършени от Б.В.. АНО е изложил в заповедите за прилагане на ПАМ, обстоятелства аналогични на посочените в АУАН. В конкретният случай обаче, фактическата обстановка в АУАН се опровергава от свидетелитеМ.и И. и заключението на в.л. д-р С., конкретно в т. 2 и т. 3 от същото. Свидетеля З. пък изрично сочи в с.з. от 17.11.2020 г., че В. не е тестван като водач на превозното средство /лист 96 по делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като съгласно чл. 3 от същия текст съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. В случая, в изпълнение на посочените разпоредби, съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, като е дал възможност на ответника да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателства и представи писмените такива. По делото е представен писмен отговор, ведно с писмени доказателства.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна, съдът е допуснал изготвянето на съдебно - медицинска експертиза, която да се извърши от лекар невролог, както и е допуснал разпит на свидетели. С вх. № 4999/06.11.2020 г. към материалите по делото е приобщена изготвена от д-р Б.С. – специалист по нервни болести експертиза, която съдържа отговори на поставените от жалбоподателя въпроси.
Настоящият съдебен състав счита, че и в двете заповеди неправилно е приложен материалния закон. Временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прекратяване регистрацията на ППС, съгласно чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН № 106791/21.07.2020 г.; писмените сведения дадени от свидетелите Л. Р. М., В.В.П., мл. автоконтрольор А.З. и мл. експерт М.Б., приема за не установено по безспорен начин извършено от Б.В. нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, а оттук и неправилно отнасяне на казуса към хипотезите на чл.171 т.2а б.“б“ и чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП. Не се установяват по безспорен начин относимите обстоятелства, а именно управлението на ППС от жалбоподателя и употребата на алкохол над допустимата концентрация. Мотивите на административния орган в оспорените заповеди не се подкрепят от събраните доказателства.
Чл. 35 от АПК, разпорежда издаването на акта да стане „след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая“. В случая е налице неизпълнение на цитираната норма.
От заключението на в.л. д-р С., видно от дадените от нея отговори в т. 2 и т. 3 от заключението, съдържанието на алкохол в кръвта на 32 г. мъж, пет часа след приема на 50 г. алкохол би било 00 промила и същите не би трябвало да има въздействие върху общото състояние и поведение на водача на МПС.
В случая, административният орган е бил длъжен да издаде талон за медицинско изследване на В. за количеството алкохол налично в кръвта му, в съответното медицинско заведение, като същият е следвало да бъде съпроводен до там от служител на сектор „Пътна полиция“. Такъв талон за медицинско изследване на В. не е бил издаден. Отделно от горното, въобще не е изследвано от АНО твърдението на жалбоподателя, че МПС е открадното и въобще не е управлявано от него.
По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства – съд. медицинска експертиза, свидетелски показания, които дават основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта. Неизследвано остава твърдението на В., че е получил травмата /прорезна рана на границата между носа и долния клепач с дължина 2 см., както и кръвонасядане на долния клепач и лява ябълчна област и кръвонасядане с ярко червен цвят на роговицата на лявото око по външна циркумференция/ при битов инцидент. Според вещото лице такива увреждания е възможно да се получат както при битов инцидент, така и при челен удар в железобетонен стълб.
Неправилно и без безспорни доказателства за това, АНО е приел, че В. като собственик на МПС, е управлявал автомобила си с посоченото количество алкохол в кръвта си. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на процесните заповеди. Доколкото издадените и оспорени в настоящето производство заповеди за прилагане на ПАМ са издадени въз основа на посочения по – горе АУАН и възпроизведените в него констатации, които не се доказват по безспорен начин от доказателствата по делото, то същите се явяват и незаконосъобразни.
С оглед на горното нарушението се явява недоказано и заповедите следва да бъдат отменени, с произтичащите от това правни последици.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя ще бъдат присъдени и направените разноски по делото, съгласно приложените доказателства за това.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 20-1139-000150/21.07.2020 г., издадена от Д. В. Д. – началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, на Б.В.В. *** е наложена ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца“ И
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 20-1139-000149/21.07.2020 г., издадена от същия полицейски орган, с която на Б.В.В. *** е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител „ № 12, да заплати на Боко В.В. ***, ЕГН ***********, сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/ лева, направени разноски по делото, съгласно представени доказателства за това.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: