О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Плевен, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV
граждански състав в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИЛЕНА ТОМОВА
като разгледа докладваното
от съдията Томова гр. д. № 7700 по описа за 2019 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д.№7700/2019г. по описа на ПлРС е
образувано въз основа на искова молба от К.Т.Т. и Г.Д.Т. против Е.И.М., с която
е предявен иск с правно основание чл.265, ал.1 от ЗЗД.
С разпореждане от 06.12.2019г. исковата молба е
оставена без движение и са дадени указания на ищеца за отстраняване
констатирани нередовности, касаещи обстоятелствата, на които се основава
претенцията и задължението за внасяне на държавна такса по производството,
възлизаща на 800лв.
Разпореждането на съда е връчено на ищците
на посочения съдебен адрес на 14.01.2020г. С молба от 24.06.2020г. ищците са
направили уточнения на обстоятелствата, на които се основава иска, като не са
внесли дължимата държавна такса, а са заявили искане за продължаване на срока
за това, на основание чл.63 от ГПК.
С определение от 31.01.2020г. искането
по чл.63 от ГПК е уважено и предоставения срок е продължен с две седмици,
считано от изтичане на първоначалния, по правилото на чл.63, ал.2 от ГПК. Така
продълженият срок е изтекъл на 06.02.2020г. До посочената дата, а и към
настоящият момент, ищците не са представили доказателства за внесена държавна
такса в дължимия размер. Следва да се посочи, че определението по чл.63 от ГПК
не подлежи на съобщаване, т.к. страната сама следва да следи за акта на съда по
молбата за продължаване на срока (в този смисъл е трайно установената съдебна
практика, застъпена в Определение № 570 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 495/2010
г., т.к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 193 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. №
103/2011 г., г.к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 312 от 21.04.2011 г. по ч.
т. д. № 233/2011 г., т.к., І т. о. на ВКС и др .).
Предвид неизпълнение на указанията
за внасяне на дължимата по производството държавна такса, съдът намира, че са
налице основанията по чл.129, ал.3 от ГПК и следва да се постанови връщане на
исковата молба на ищците, както и да се прекрати производството по настоящето
дело.
Воден от гореизложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.129 ал.3 от ГПК,
исковата молба на ищците К.Т.Т. с ЕГН ********** и Г.Д.Т. с ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7700/2019г.
по описа на ПлРС.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :