Р E Ш Е Н И Е
№ 253
гр. Плевен, 02.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди двадесет и
втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 324 описа на Административен съд
– Плевен за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 137
от 7.03.2022
г., постановено по анд 20214430201628/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № КГ-2381/28.05.2021 год. на Председател на ДАМТН, с
което на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД - Плевен, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Плевен, пл. ***, представлявано от управителя П.Г.С., на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ, чл.34, ал.2 и ал.7 от
ЗЧАВ, както и чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК, вр. чл. 25 от Тарифа № 11 за таксите,
които се събират в системата на ДАМТН по ЗДТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 10000 /десет хиляди/ лева и е определено да заплати разходи в общ
размер на 580 /петстотин и осемдесет/
лева, както следва: 40 лева за взимане на проба и 540 лева за изпитване
в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ, ДАМТН - София, за извършено нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух, във вр. с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ за това,
че на 14.10.2020 г. на обект - бензиностанция, управляван от
„ЕС ОЙЛ“ ЕООД, находяща се в с. ***, ул. ***, при която, от бензиноколонка № 3
е взета проба от разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели, с
Протокол за проверка и вземане на проба №
Пл-116/14.10.2020 г. При проверката е установено, че последната доставка
на течното гориво е в количество 1 987 L по
документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка № **********/08.10.2020 г.,
с нареждане за експедиция № 132571/08.10.2020 г.
и с Декларация за съответствие № 303/18.09.2020 г.,
издадена от „Лукойл България“ ЕООД, за партида № 303, в общо
количество 2500 т. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка
№ 3, към момента на проверката е 1 272 L.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН – гр.
София, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА рег. № 35 ЛИ/26.11.2018 г.,
валиден до 30.09.2020 г. (удължен съгласно Заповед № А-570/29.09.2020 г.), е
издаден Протокол от изпитване № С- 0493/15.10.2020 г. На основание изготвения
протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен
протокол № КП - 0724/15.10.2020 г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно който течното гориво за дизелови двигатели,
не съответства на изискванията за качество по показател „Пламна температура“
(°С). Полученият резултат от изпитването е 49,0 °С при норма - над 55,0 °С.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС ЕN 180 4259-2 „Нефтопродукти и
сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2:
Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“,
при получен резултат от изпитването под - 53,4°С, продуктът не съответства на
изискването за качество по този показател. Изпитването на контролната проба е показало
несъответствие на разпространяваното течно гориво -
гориво за дизелови двигатели, по посочения показател, с изискванията към него в
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от адв. Б.Б., пълномощник на дружеството, който счита, че решението е неправилно поради
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и поради
нарушение на закона - основания за касационно оспорване по чл.348, ал.1, т.1 и
2 от НПК. Счита изводите на съда за наличие на безспорно установено и доказано
административно нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ и съответно - за
законосъобразност на НП, за направени след избирателен, субективен и неправилен
анализ на доказателствата в делото и след игнориране на част от възможните
доказателствени източници за обективното установяване на
релевантните за спора факти. Това води според касатора до допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя, до порочен анализ на доказателствената съвкупност и
порочно мотивиране на решението и до нарушение на принципите и изискванията в
чл.13 и чл.14 от НПК. Така допуснатите нарушения на практика и като последица
са довели и до необоснованост на решението, до неправилен извод за наличието на
установено и доказано административно нарушение и в крайна сметка - до
неправилно приложение на закона. Счита, че
фактите и доказателствата по делото не дават основание да бъде прието, че
вмененото на „ЕС ОЙЛ" ЕООД нарушение е безспорно установено и доказано,
т.е. че е извършено. С НП, на „ЕС ОЙЛ“
ЕООД е вменено нарушение по чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, изразяващо се в
„разпространение на течно гориво за дизелови двигатели, което не съответства на
изискванията за качество по показател „Пламна температура". Установяването
на нарушението е извършено по реда на Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол / приета с ПМС №
156/15.07.2003 г., обн. ДВ бр.66/25.07.2003 г./, въз основа на лабораторно
изследване на контролна проба на течно гориво за дизелови двигатели, документирано
в Протокол № КП - 0724/15.10.2020 г., която проба е иззета на 14.10.2020 г. от
бензиностанция в с.***, ул***. Твърди,
че „ЕС ОЙЛ" ЕООД не оспорва направеното от администрацията на АНО
лабораторно изследване на контролната проба, иззета от бензиностанцията му.
Оспорването е за годността, надеждността и достоверността на пробата, предмет
на изследване и съответно - за фактическата и правна възможността както тя,
така и изготвения въз основа на нея Протокол № КП - 0724/15.10.2020 г., да
бъдат използвани като годно, допустимо и достатъчно доказателство за
експертните констатации на АНО и за твърдените от него факти в административно
- наказателното производство. За да може пробата, въз основа на която се
установява отклонението от изискванията за качество на горивото и съответно -
нарушението по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, да бъде приета за достоверна, годна и
надеждна и да бъде използвана като годно и допустимо доказателство в
административно - наказателното производство, не е достатъчно само надлежното й
изземване по реда на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, а е необходимо да бъде осигурено и
гарантирано и надлежното съхранение на съдържанието и в интервала от време от
изземването и до експертното и изследване. Твърди, че иззетите на 14.10.2020 г. от
бензиностанцията проби, включващи както изследваната по Протокол № КП -
0724/15.10.2020 г., така и тази за проверката и /арбитражната/, са обработени,
затворени и пломбирани по начин, позволяващ последващо нарушаване на
съдържанието им /без значение дали в резултат на случайно събитие поради
неправилно транспортиране или съхранение или на съзнателни и целенасочени
действия/; по начин, позволяващ последващ достъп до съдържанието им в периода
от изземването им до изследването им; по начин, позволяващ извършването на
всякакви манипулации с това съдържание от служителите към администрацията на
АНО. За доказване на това свое
твърдение жалбоподателят е поискал назначаване на СТЕ, вещото лице по която,
след като се запознае с иззетата контролната проба на течно гориво за дизелови
двигатели, и съхранявана при него на основание чл.20, ал.1 изр.2-ро от НИКТГУРНТК,
както и с арбитражната такава, съхранявана в арбитражното отделение на ГД
„ККТГ", да даде заключение по въпросите - по какъв начин са затворени и
пломбирани двете проби; позволява ли установеният и използван от ГД „ККТГ"
начин на затваряне и пломбиране на пробите възможност за последващ достъп до
съдържанието им, в частност - чрез механично въздействие върху капачките на
съдовете, в които се намират пробите, без нарушаване на целостта на поставените
върху тях пломби; съдържа ли арбитражната проба, съхранявана в арбитражното
отделение на ГД „ККТГ", стикер съгласно изискването на чл.20, ал.З от
НИКТГУРНТК; ако такъв е наличен, съдържа ли той подпис на собственика/ръководителя/служител
на проверявания обект съгласно изискването на чл.20, ал.З вр. чл.18, ал.З от
НИКТГУРНТК. Това доказателствено искане е игнорирано от районнния съд, който го
е оставил без уважение с мотиви, че за установяването на обстоятелствата по
едната част от въпросите не се изискват специални познания и те имат
„хипотетичен характер", а обстоятелствата по другата част от въпросите
вече са установени от показанията на служителите от администрацията на АНО и
съставените от тях писмени доказателства. Счита, че подобно експертно
изследване е един от начините /а може би и единственият начин/ за обективното
установяване на фактите по делото и проверка на достоверността показанията на
служителите от администрацията на АНО и съставените от тях писмени
доказателства. Поради това, по делото са налице основания да се твърди, че с
недопускането на това експертно изследване, съдът необосновано и неправилно е
игнорирал част от възможните доказателствени източници за обективното
установяване на релевантните за спора факти; че с това е нарушил принципите в
ч.л.13 и чл.14 от НПК, въвеждащи изискването и задължението „за осигуряване
разкриването на обективната истина" и „за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото"; че с това е допуснал нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, което при тези последици, следва да се квалифицира като
съществено; че в резултат на това постановеният от него акта страда от
съществени процесуални пороци, даващи основания за отмяната му. Сочи, че
допуснатият до разпит свидетел Г. С. установява обстоятелствата - как са
изглеждали и по какъв начин са били затворени и пломбирани, иззетите на
14.10.2020 г. от бензиностанцията на жалбоподателя в с.*** проби; че същите са
били затворени с пластмасова капачка, която не запечатва херметически пробата;
че този начин на затваряне позволява изтичане на гориво от пробата; че именно
това се е случило при транспортирането на пробите от него; че след като е
констатирал това, е извършил проба и е установил, че с елементарно техническо
средство - шило или отвертка може да се проникне в контейнера с пробата и да се
достигне до и борави със съдържанието и, т.е., установява и потвърждава
твърденията на жалбоподателя, че иззетите от него проби са обработени,
затворени и пломбирани по начин, позволяващ последващо нарушаване на
съдържанието им /без значение дали в резултат на случайно събитие поради
неправилно транспортиране и съхранение или на съзнателни и целенасочени
действия/; по начин, позволяващ последващ достъп до съдържанието им в периода
от изземването им до изследването им; по начин, позволяващ извършването на
всякакви манипулации с това съдържание от служителите към администрацията на
АНО. Твърди, че тези показания отново са игнорирани изцяло от районния съд, в
резюме с мотивите, че са „неубедителни", „недостатъчни" и
„хипотетични". Счита тези изводи на съда за неправилни, тъй като показанията
на свидетеля счита за ясни, точни,
последователни и непротиворечиви и същите не се опровергават от нито едно друго
доказателство по делото. Опровержението обективно няма как да бъде изведено от
показанията на свидетелите Г.Ц. /съставител на АУАН/, св.Д. /свидетел по АУАН/ и
Р.З. /свидетел по АУАН/, тъй като по същество, с техните показания, се
установява единствено процедурата по изземване на пробите и съставянето на АУАН,
но
не и състоянието на пробите след изземването им, възможностите за интервенции
по тях и възможностите за достъп до съдържанието им. Според касатора
показанията няма как да бъдат квалифицирани и като „недостатъчни" при
условие, че кръгът от лица, имащи лични възприятия и можещи да свидетелстват за
обстоятелствата по делото, е силно ограничен и предвид факта, че районният съд
сам е осуетил възможността за евентуалната им проверка, чрез отхвърлянето на
искането за извършване на експертно изследване. Предвид на така събраните и
обсъдените доказателства, счита, че при установения начин, по който е била
обработена, затворена и пломбирана пробата, иззета от жалбоподателя на
14.10.2020 г. и доказаната възможност за достъп до и манипулация на
съдържанието и, тя няма как и не би следвало да бъде приемана за надеждна,
достоверна и годна за експертно изследване по реда на Наредбата за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. По
тази причина протоколът от изследването и /Протокол № КП - 0724/15.10.2020 г./
съответно няма как и не би могъл да бъде приет за и използван като годно,
допустимо и достатъчно доказателствено средство за установяване на твърдените
от АНО факти и извода му за наличие на осъществен и доказан състав на нарушение
по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. При това положение издаденото от него НП се явява
незаконосъобразно. По същата причина, неправилно на основанията в чл.348, ал.1,
т.1 и 2 от НПК и подлежащо на отмяна, е и съдебното решение, с което това НП е
потвърдено. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени НП, алтернативно-да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило
е писмено становище от упълномощения адвокат Б., , в което моли да се уважи
касационната жалба и да се отмени решението на РС и потвърденото с него НП,
алтернативно- да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. Поддържа развитите в касационната жалба доводи.
Претендира разноски съобразно представен списък.
Ответникът Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, в съдебно заседание не се представлява
и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН №А - 056/18.12.2020г. от страна
на Г.Р.Ц. - ст.инспектор при ГД „ККТГ“, в присъствието на свидетелите С. Д. Д.,
Р.С.З.и Управителя на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕЖ: ********* - П.Г.С.. Съставен е
във връзка с извършена проверка на 14.10.2020г. на обект - бензиностанция,
управляван от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД, находяща се в с. ***, ул. „***, при която, от
бензиноколонка №3 е взета проба от
разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и
вземане на проба № Пл-116/14.10.2020г. При
проверката е установено, че последната доставка на течното гориво е в количество 1 987 1 по
документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка
№**********/08.10.2020г., с нареждане за експедиция №132571/08.10.2020г. и с
Декларация за съответствие №303/18.09.2020г., издадена от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, за партида №303, в общо количество 2500 1.; наличното количество в
резервоара, свързан с бензиноколонка №3, към момента на проверката е 1 272 1.
След извършено изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ-ДАМТН гр. София, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА рег. № 35
ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г. (удължен съгласно Заповед №А-
570/29.09.2020г.), е издаден Протокол от изпитване № С- 0493/15.10.2020г.; на
основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е
изготвен Констативен протокол № КП - 0724/15.10.2020г за съответствие на
течното гориво с изискванията за качество, съгласно който течното гориво за
дизелови двигатели, не съответства на изискванията за качество по показател „Пламна
температура“ (°С). Полученият резултат от изпитването е 49,0 °С при норма - над
55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно БДС ЕN 180 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен
резултат от изпитването под - 53,4°С, продуктът не съответства на изискването
за качество по този показател. На тази основа е заключено, че е налице
несъответствие на разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови
двигатели, по посочения показател, с изискванията към него в Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК. В тази връзка е направен извод, че като е разпространявало към 14.10.2020г.,
в обект - бензиностанция, с адрес: с. ***. ул. ***, течно гориво - гориво за
дизелови двигатели, в качеството на краен разпространител по смисъла на § 1,
т.20 от ДР на ЗЧАВ и и §1, т.19 от ДР на НИКТГУРНТК, дружеството е извършило
нарушение на чл.8 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр.чл.6
т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). Наред с това,
отбелязано е, че Протоколът от изпитване и Констативният протокол са изпратени
на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД, с писмо с изх. №
84-01-829/16.10.2020 г. до адреса на управление на Дружеството, но същото не е
поискало провеждане на процедура по оспорване на резултатите от експертното
изследване. При съставяне на АУАН, възражения не са били направени; такива не
са постъпили и по реда, и в срока на чл.44 ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло е приел
фактическите и правни положения, изложени от актосъставителя, като единствено
прецизирал, че при получен резултат от изпитването под 53,04°С, продуктът не
съответства на изискването за качество по този показател - вместо отбелязаната
в АУАН стойност от 53,4°С. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД-Плевен ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено
нарушение на чл.8 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр.чл.6
т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), като на основание
чл.25 ал.2 НИКТГУРНТК вр.чл.25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в
системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона
за държавните такси, на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: ********* е определено да
заплати разходи в общ размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева, както следва:
40 /четиридесет/ лева за взимане на проба и 540 /петстотин и четиридесет/ лева
- за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - СОФИЯ.
Въззивният съд
изложил съображения, че АУАН е съставен, а Наказателното постановление -
издадено, от компетентни лица /л.24 - 25, л.94 - 95 от делото/, като при
провеждане на
административнонаказателното производство, не са констатирани допуснати
нарушения на процесуалните правила. С оглед на горното Съдът приел, че
издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.
Относно неговата правилност съдът събрал и анализирал показанията
на свидетелите Г.Р.Ц., С. Д. Д., Р.С.З., Г. П.С., както и писмени
доказателства. Доколкото свидетелите С. Д. Д., Р.С.З.са такива по съставяне на
процесния АУАН, техните показания според въззивния съд способствали единствено
за потвърждение на законосъобразността на действията по неговото съставяне,
предявяване и връчване на нарушителя, но не и във връзка с изясняване на
фактическата обстановка по делото. Показанията на свидетеля Г.Р.Ц., както и
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. - Протокол за проверка и
вземане на проба № Пл- 116/14.10.2020г., нареждане за експедиция №132571/08.10.2020г.,
Протокол от изпитване № С- 0493/15.10.2020г., Констативен протокол № КП -
0724/15.10.2020г за съответствие на течното гориво с изискванията за качество съдът
приел, че се ползват с достоверност, взаимно се потвърждават и са изцяло в
потвърждение на изнесената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно
опровержение - при това не пряко, а косвено според РС са единствено показанията на свидетеля Г. П.С.
- баща на П.Г.С. /Управител на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД -Плевен ЕИК: *********/ и сервизен
инженер, в дружество, обслужващо фискални системи за бензиностанции,
съпътстваща електроника и средства за измерване, включително - на проверената бензиностанция в
с.***. Свидетелят посочил, че не е присъствал на проверката, извършена от
органите на ДАМТН-СОФИЯ, но като техническо лице, е взел участие в транспорта и
съхранението на иззетите проби от бензиново и дизелово гориво от търговския
обект до гр.Плевен; посочил, че пробите са били иззети в метални контейнери с
пластмасови капачки, като изразил убеждението си, че не се касае за
херметическо затваряна на пробите, както и че извършеното от контролните органи
запечатване на пробите е дотам ненадеждно, че с просто техническо средство
/напр. шило или отвертка/, би могло да се проникне в металния контейнер и „без всякакви проблеми“ да се манипулира съдържанието на
пробата; в тази връзка отбелязал, че при транспортиране на пробите, една от
тези за бензиново гориво паднала настрани, при което се изляло част от
количеството на пробата; именно поради тези констатации на св.Г. С., неговият
син - Управителят на „ЕС ОЙЛ“
ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: *********, отказал да ползва възможността за арбитражно
изследване на пробите. Въззивният съд преценил като твърде неубедителни
показанията на свидетеля Г. С.. Тъй като от една страна, същият нямал
непосредствени възприятия за фактите и обстоятелствата на извършената проверка
от страна на органите на ДАМТН-СОФИЯ, а от друга - показанията му на практика
са изцяло насочени към хипотетичното дискредитиране на начина за изземване на
проби от течни горива. Отбелязаното от свидетеля разливане на проба от
бензиново гориво, според въззивния съд не е в състояние да докаже нищо друго,
освен че самият С., при транспортиране на иззетите проби, не е положил
необходимата грижа, а е допуснал падането на една от пробите настрани;
същевременно, съжденията на свидетеля в посока на това по какъв начин може да
бъде нарушено запечатването на иззета проба и манипулирано съдържанието й, не
само не могат да обосноват ненадеждността на запечатването в процесния случай,
но единствено отразяват личните убеждения на свидетеля, които според съда в
случая явно не са насочени към надлежното спазване на Закона, а към неговото
възможно и хипотетично нарушаване. Ето защо въззивният съд направил извод, че не
са събрани доказателства в подкрепа на това, че изследваните в хода на
административнонаказателното производство проби от дизелово гориво са били
манипулирани по някакъв начин, но в обратния смисъл свидетелстват съставените
писмени доказателства, във връзка с тяхното изземване и експертно изследване.
Поради това, Съдът счел показанията на свидетеля Г. С. за неубедителни и не им
отдал вяра. От друга страна, кредитирал показанията на свидетеля Г.Р.Ц.,
Протокол за проверка и вземане на проба № Пл-116/14.10.2020г.,
нареждане за експедиция №132571/08.10.2020г., Протокол от изпитване № С-
0493/15.10.2020г., Констативен протокол № КП - 0724/15.10.2020г за съответствие
на течното гориво с изискванията за качество. Констатирал, че липсват
доказателства, от които да се изведе неспазване на реда за изземване на проби,
регламентиран в чл.20 НИКТГУРНТК, напротив - от представените писмени
доказателства направил извод за надлежното спазване на този ред; счел същевременно,
че въздържането от страна на „ЕС ОИЛ“ ЕООД-Плевен, от възможността за оспорване
по реда на чл.22 ал.9 НИКТГУРНТК, на практика лишава от състоятелност
съжденията по посока на това, че извършеното от контролните органи експертно
изследване, е ненадежно или неправилно, още повече, че същото е извършено от
съответно акредитирана от страна на Изпълнителна агенция „БЪЛГАРСКА СЛУЖБА ЗА
АКРЕДИТАЦИЯ“, лаборатория /л.47 - 54 от делото/. Поради това Съдът приел, че
фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП, се явява доказана по несъмнен
начин.
Въз основа на анализираните
доказателства съдът приел за доказано по несъмнен начин, че на 14.10.2020г., като „краен разпространител“ по смисъла на §1 т.20 от ДР на
ЗЧАВ, дружеството е разпространявало гориво за дизелови двигатели, което не
съответства на изискванията за качество, уредени в чл. 6, т. 2, Приложение № 2
от НИКТГУРНТК. Налице е нарушение на забранителната норма на чл.8 ал.2 ЗЧАВ,
съобразно която „Забранява се пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.
7.” Съображенията на жалбоподателя според въззивния съд почиват на
предположението, че контролните органи биха имали за своя цел и задача
манипулиране на съдържанието на иззетите проби. Ето защо според РС,
административнонаказващият орган правилно е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на „ЕС ОЙЛ“ ЕООД-Плевен - на основание чл.34 ал.2 ЗЧАВ. Във
връзка с размера на имуществената санкция, правилно, е съобразил разпоредбата
на чл.34 ал.7 ЗЧАВ и предвид наличието на едно несъответствие на изследваното
гориво за дизелови двигатели, на основание чл.34 ал.2 ЗЧАВ е наложил на
юридическото лице имуществена санкция в минимален размер, а именно - 10 000
лева. Според РС случаят не може да се разглежда като „маловажен“, включително,
при отчитане на междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение по чл.8 ал.2 ЗЧАВ и според въззивния съд в
конкретния случай, обществената опасност е типична за разглеждания вид
нарушение. По отношение възложените с НП разноски в общ размер на 580 /петстотин и осемдесет/
лева, съдът приел, че представената на л.77 от делото калкулация точно и
правилно отразява направените разходи, в съответствие с извършените изпитвания
и следователно - НП се явява законосъобразно и правилно и в тази му част.
На тези
основания съдът потвърдил НП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото.
Основното оплакване на касатора е свързано с начина на затваряне и пломбиране на пробите
и възможността за последващ достъп до съдържанието им чрез механично
въздействие върху капачките на съдовете, в които се намират пробите, без
нарушаване целостта на поставените върху тях пломби; съдържа ли арбитражната
проба, съхранявана в арбитражното отделение на ГД „ККТГ“ стикер съгласно
изискванията на чл.20, ал.3 от Наредбата и ако такъв е наличен, съдържа ли той
подпис на представител на проверяваното лице.
Видно е от съставения при проверката Протокол №Пл-116/14.10.2020
год., че контролните органи са взели проба от горивото от дозиращия накрайник
на бензиноколонка №3, с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели.
Било е установено налично количество
1272 литра при обем на резервоара, свързан с бензиноколонката от 30000
литра. Преди да се вземе пробата, са източени 4,50 литра от горивото през
дозиращия накрайник, което е удостоверено с касов бон. Пробата е взета в
шест броя чисти еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба, като всеки един от тях е бил напълнен около 80% от обема. Взетата проба е
разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана съгласно чл.20 от Наредбата.
Разпределението на съдовете с пробата е
било, както следва: 4 бр. с контролна проба, от които 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр.
за проверената фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото
количество взета проба от 5,400 литра по
касов бон е включено и горивото, изразходвано за промивка на всеки метален съд
за еднократна употреба преди запълването му с течно гориво. Съдовете с
контролна и арбитражна проби са затворени, етикетирани и пломбирани с
еднократна пластмасова пломба с №109442 и обозначение ГД ККТГ. Един съд с
контролна проба е предаден на проверяваното лице.
Видно е от описаните в протокола за вземане на пробите
факти, че пробите от дизелово гориво са
взети съобразно изискванията , разписани в чл.18-чл.21 от Наредбата. И това е
удостоверено с подписите на взелия пробата инспектор Н., на проверяващия Ц.,
както и на представител на провереното дружество А.К., който се е подписал като
„запознат със съдържанието на протокола и присъствал на проверката и вземането
на пробите“. Протоколът , удостоверяващ процедурата, по която са взети пробите,
съставлява официален свидетелстващ документ за отразените в него и стоящи извън
него факти с правно значение, той се ползва с материална доказателствена сила
за тези факти. Представител на дружеството е подписал този протокол и нито в
момента на проверката, нито на по- късен етап- до приключване на производството
пред органа, не е направил /защото не са отразени в протокола/възражения във
връзка с правилното и законосъобразно вземане на пробите от длъжностните лица.
Не е била оспорена процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на
пробите нито от присъствалия по време на проверката представител в
бензиностанцията, нито от управителя на дружеството или негов представител в
по-късен момент. Нещо повече, разпоредбата на чл.22 от Наредбата регламентира
нарочна процедура по оспорване, каквато не е била проведена от дружеството в
установените в този текст срокове. Съгласно чл.22 от Наредбата, взетите
контролни проби се изпитват в подвижни или в подвижни и стационарни, или само в
стационарни акредитирани лаборатории, като за резултатите от изпитването се
издава протокол от изпитване , което е сторено в случая. Въз основа на
протокола от изпитването от акредитирана подвижна лаборатория ГД
"ККТГ" изготвя експертно заключение за съответствието на горивото с
изискванията за качество- в случая е съставен такъв. ГД "ККТГ"
изготвя и констативен протокол със заключение за съответствието на горивото с
изискванията за качеството, какъвто също е изготвен. Когато с експертно заключение се установи
несъответствие на горивото с изискванията за качество, а такова е установено по
показател „пламна температура“, копия от експертното заключение заедно с
протокола от изпитване, издаден от акредитираната подвижна лаборатория, и
констативния протокол, в който е отразено
за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, се
изпращат на заинтересованите лица. Видно е, че до управителя на дружеството е
изпратено писмото на л.55 от въззивното дело, с което са му изпратени
протоколите от изпитване, експертни заключения, констативен протокол за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Писмото е изпращано
двукратно и се е върнало невръчено, с отбелязване-ненамерен на адреса и
непотърсено. Ето защо същите са връчени
на място в търговския обект с разписка от 16.10.2020 год. на обслужващото
бензиностанцията лице А.К., със задължение да ги предаде на управителя-л.59 от
въззивното дело. Съобразно чл.22, ал.9 от Наредбата, заинтересованата страна е
длъжна, при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория,
в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да започне процедурата
за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение № 12.
Процедурата по оспорване на резултати от изпитване приключва в рамките на 2
месеца от обявяване на оспорването от заинтересованата страна. Не се установява
по делото и не се твърди дружеството да е оспорило резултатите от изпитване на
пробите, като няма пречка оспорването да е свързано не само със самите
резултати от изпитване по съответните показатели, но и с оплаквания за
нарушения в процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на пробите,
каквито доводи са развити едва в съдебното производство по оспорване на НП.
Следва да се има предвид още, че фактът, за който е съобщил свидетелят Г. С.
при разпита си в съдебно заседание, че при транспортиране една от пробите е
паднала настрани, при което се е изляло част от съдържанието и че същите са
били затворени не херметически, е релевиран едва при съдебното разглеждане на
делото, такива доводи не са били развивани нито като възражения против
съставения акт, нито като оплакване във връзка с оспорване резултатите от
изпитване на пробите, каквото оспорване, както беше посочено, не е предприето. В
този смисъл показанията на този свидетел не са в състояние да оборят
установените при проверката факти, за което са съставени официални документи,
ползващи се материална доказателствена сила, предвид че тези фактите не са
оспорени по регламентирания ред и в установените срокове от касатора в рамките
на проведеното административнонаказателно производство. Нормативната уредба
предписва, че участващите акредитирани
лаборатории в процедурата по оспорване съгласно приложение № 12 осигуряват
валидността на резултатите, като преди извършване на измерванията проверяват
правилното функциониране и/или калибровъчната крива на основното средство за
измерване по съответния арбитражен метод чрез използване на подходящи
сертифицирани референтни материали, референтни материали или материали за
контрол на качеството, като записите от проверката са достъпни за участващите
лаборатории в процедурата по оспорване на резултатите и ГД "ККТГ".
Следва да се има предвид още, че по аргумент от чл.
30в от ЗЧАВ, контролните органи вземат проба от течното или
твърдото гориво за изпитване в присъствието на собственика или ръководителя на
контролирания обект, или на служител на контролирания обект, като в зависимост
от предназначението пробата се разделя на арбитражна и контролна. Една част от
контролната проба се предава за изпитване. А арбитражната проба се съхранява за
срок от шест месеца от датата на пробовземането с цел арбитражни изпитвания в
случаи на оспорване на резултатите- аргумент от разпоредбата на §1, т. 10б от ДР на Наредбата. В конкретния
случай пробата от течното гориво е взета на 14.10.2020 год. и към датата на образуване на съдебното
производство в РС-Плевен по оспорване на издаденото НП, регламентираният от
закона шестмесечен срок за пазене на арбитражната проба е бил изтекъл. С оглед
регламентацията в сочената разпоредба за съда се налага извода, че в случай, че от датата на вземане на пробите
са изминали повече от шест месеца, същите не могат да бъдат изследвани и
проверявани предвид изтичането на регламентирания срок за съхранението им, след
което същите стават негодни, включително и като обект на експертна проверка,
включително и по отношение не само на тяхното съдържание, но и относно тяхното
запечатване, етикетиране, подписване, пломбиране и т.н. Защото с изтичането на
нормативноустановения срок за съхранение на пробата, отпада и задължението за
съблюдаване целостта на същата, неприкосновеността на съдържанието й и т.н. Ето защо касаторът е следвало в рамките на
развилото се административнонаказателно производство, до издаване на НП, да
упражни правото си на оспорване на резултатите от изпитване, в 7-дневен срок от
получаването на протоколите да започне процедурата за оспорване съгласно регламентирания
стандарт, което не е сторил. Поради тези съображения решаващият състав на
виззивния съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано със
събирането на относими доказателства, като не е назначил исканите от касатора
експертиза с формулираните в молбите задачи.
Като извод, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за
отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
съставомерност и доказаност на вмененото
на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната
инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК
напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 137 от 7.03.2022 г., постановено по анд 20214430201628/2021
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1/п/
2. /п/