Р Е Ш Е Н И Е
№ 281 01.12.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на тридесети ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 223 по описа
на съда за 2020.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.234 и сл. от ЗМВР.
Компетентността
на съда е ангажирана въз основа на определение №5777/19.05.2020г. на ВАС по
адм.д.№3951/2020г.
С
оглед съдържанието на жалбата от Адв.А.И. *** като пълномощник на Н.Г.С., ЕГН **********
със съдебен адрес:***, приложена в кориците по адм.д.№3951/2020г. на ВАС и
нейното уточнение в заявление вх.№2674/24.06.2020г. на л.64 от настоящето дело,
предмет на оспорване са мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се
произнесе по заявление рег.№812100-366/10.01.2020г. на С., последван от изричен
отказ, обективиран в писмо рег.№812100-3234/28.02.2020г. на административния
секретар на МВР. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.
Моли се за отмяна на отказите и присъждане на деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
В
с.з. и писмени бележки пълномощникът на ответниците – министъра на вътрешните
работи и административния секретар на МВР, намира жалбата за недопустима и моли
за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес във
връзка с изричния отговор на административния секретар на МВР и липсата на
годен за оспорване акт, т.к. писмото на секретаря е с уведомителен характер без
самостоятелно правно значение по чл.21, ал.5 от АПК. Евентуално жалбата се счита
за неоснователна, т.к. на С. са изплатени дължимите обезщетения по чл.234, ал.1
от ЗМВР и чл.237, ал.1 от ЗМВР и е извършено доосигуряване през периода
20.03.2014г. – 06.03.2019г.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Административното
производство е образувано по подадено от С. заявление
рег.№812100-366/10.01.2020г. до министъра на МВР с искане органът да се
разпореди да бъдат начислени и изплатени обезщетенията по ЗМВР, както са
посочени в заповед №8121КЗ-7943/28.03.2019г. на органа.
Административният
секретар на МВР е разпоредил проверка по случая, в резултат на която в
становище рег.№764р-1250/05.02.2020г. на началник сектор „Финанси“ в СД ПБЗН,
становище рег.№1983р-2984/20.02.2020г. на началник отдел ПНО в ГД ПБЗН и
становище рег.№1983р-3099/24.02.2020г.
на началник отдел „Финанси“ в ГД ПБЗН е посочено, че в изпълнение на
заповед №8121к-7043/28.03.2019г. на служителя не са изплатени обезщетения по
ЗМВР, т.к съгласно чл.234, ал.1 от ЗМВР
е получил 4 брутни възнаграждения за прослужено време в ОУ ПБЗН – Кюстендил на
основание заповед №К-2751/14.03.2014г., а за периода 20.03.2014г. –
06.03.2019г. поради възстановяване на служителя на длъжност „инспектор“ V степен в сектор „ДПК и ПД“ на Втора районна служба БПЗН към
СД ПБЗН към МВР е доосигурен и му е изплатено обезщетение по чл.237, ал.1 от ЗМВР. Това обезщетение не е възстановено от служителя при прекратяване на
служебните му правоотношения с ОУ ПБЗН – Кюстендил и не попада в обхвата на
чл.237, ал.3-5 от ЗМВР. Сочи се, че ново обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР не
се дължи, т.к. след възстановяване на длъжността има прослужени 26 дни. Прието
е, че на С. са изплатени всички дължими обезщетения по реда на глава
единадесета от ЗМВР.
Въз
основа на данните от проверката, с ДЗ рег.№4576р-1736/25.02.2020г. директорът
на Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР е уведомил
административния секретар на МВР за резултатите от проверката и е изготвил проекта
за писмо до заявителя.
С
процесното писмо рег.№812100-3234/28.02.2020г. административният секретар на
МВР е уведомил С. за резултатите от проверката, сочейки, че считано от
19.03.2014г. през м.04.2014г. са изплатели дължимите обезщетения по ЗМВР /4 заплати
по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 5 088.88лв. и 10 дни неизползван
платен годишен отпуск в размер на 608.14лв./. Съгласно решение на ВАС за
периода от 20.03.2014г. – 06.03.2019г. е извършено доосигуряване за времето на
незаконно уволнение, като през м.04.2019г. е изплатено дължимото обезщетение за
това в размер на 7 633.32лв. Посочено е, че за цялата служба на лицето в
МВР са изплатени всички дължими обезщетения по реда на глава единадесета от
ЗМВР. При прекратяване на правоотношението, считано от 01.04.2019г. за периода
от 07.03.2019г. – 01.04.2019г. не се дължат обезщетения по ЗМВР. Писмото е
връчено на С. на 05.03.2020г. /вж. л.29/, а жалбата до ВАС чрез администрацията
на органа срещу мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи е подадена
на 26.02.2020г.
Посочените
от административният секретар на МВР факти за изплатените суми по обезщетенията
са обективирани в сведение за трудовия стаж на С. и справка
рег.№764р-3377/11.04.2019г. на л.8-9 от делото. Същите не са оспорени от жалбоподателя.
В
изпълнение на съдебните указания, в писмо рег.№812100-9539/26.06.2020г.
административният секретар на МВР уведомява съда, че процесното писмо е
подписал съобразно правомощията, произтичащи от заеманата от него длъжност.
Видно от длъжностна характеристика за заеманата длъжност, главният секретар на
МВР има правомощия по изготвяне на предложения до министъра за становища,
позиции и решения по проекти на актове, свързани с административните дейности в
МВР; изпълнява възложени със заповед на министъра други функции, представлява
МВР при изрично упълномощаване по проблеми във връзка с функционирането на
администрацията, издава заповеди във връзка с правомощията си и изпълнява
задачи, възложени от служебното ръководство в рамките на предоставените
правомощия /вж. л.78-80/.
От
събраните по делото писмени доказателства за служебната дейност на
жалбоподателя в МВР /вж. л.22-гръб – 30
от делото на ВАС, л.10-26 и л.37-53 от настоящето дело/ се установява следното:
-със
заповед №К-2751/14.03.2014г. на министъра на вътрешните работи на основание
чл.245, ал.1, т.13 от ЗМВР /отм./ е прекратено служебното правоотношение на С.
поради придобиване на право на пенсия при условията на чл.69 от КСО - по искане
на служителя.
-с
решение рег.№8121р-3814/25.02.2019г. на министъра на вътрешните работи на
основание чл.59, ал.1, чл.99, т.2, чл.100 и чл.103 от АПК е възобновено
административното производство по издаване на заповед №К-2751/14.03.2014г.
Възобновяването е в изпълнение на определение №1069/25.01.2019г. на ВАС по
адм.д.№10094/2018г., с което е отменено решение №812100-5471/21.03.2018г. на
министъра на вътрешните работи за отказ от исканото възобновяване на
административното производство. В мотивите на акта е посочено, че след
прекратяване на служебното правоотношение по заповедта от 14.03.2014г., с
разпореждане №**********/12.09.2014г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО и
чл.69, ал.1-6 от КСО на С. е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Разпореждането е потвърдено с решение №РД-12-127/18.12.2014г. на
директора на ТП на НОИ – Кюстендил. С решение №212/26.10.2018г. на КАС по
адм.д.№14/2015г. съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ, но с
решение №2235/19.02.2018г. на ВАС по адм.д.№13594/2016г. решението на КАС е
отменено и е отхвърлена жалбата на С. срещу решението на директора на ТП на
НОИ. Въз основа на съдебния акт на ВАС, с молба вх.№489700-563/28.02.2018г. до
министъра на вътрешните работи С. е поискал да бъде възстановен на работа, като
с решението от 21.03.2018г. органът е отказал поради изтичане на срока по
чл.102, ал.1 от АПК.
-със
заповед №8121к-6410/25.02.2019г. министърът на вътрешните работи е отменил
заповед №К-2751/14.03.2014г. и е разпоредил директорът на ГД ПБЗН да предприеме
действия по възстановяване на С. на предишната или друга длъжност.
-със
заповед от 06.03.2019г. директорът на ГД ПБЗН на основание чл.159, ал.1, т.3 и
чл.232 от ЗМВР е преназначил С. на изпълнителска длъжност инспектор V степен в сектор „Държавен противопожарен контрол и
превантивна дейност“ на Втора Районна служба ПБЗН към СД ПБЗН при МВР, считано
от датата на заемане на длъжността. Длъжността е заета на 07.03.2019г.,
съгласно Акт за встъпване в длъжност.
-със
заявление рег.№764в-1345/28.03.2019г. до директора на СД ПБЗН С. е поискал
изплащане на парично обезщетение по чл.237 от ЗМВР за незаконно прекратяване на
служебното правоотношение в размер на 6
брутни месечни възнаграждения. С ДЗ от 23.03.2019г. директорът на СД ПБЗН е предложил
на директора на ГД ПБЗН да се изплати исканото обезщетение.
-със
заповед №8121К-7943/28.03.2019г. министърът на вътрешните работи на основание
чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя
– по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта. В съдържанието
на заповедта е записано на държавния служител да се изплатят полагащите се
обезщетения от ЗМВР.
-след
изготвяне на ДЗ рег.№1983р-4763/01.04.2019г. и ДЗ рег.1983р-4820/01.04.2019г.
на служители от ГД ПБЗН, със заповед №1983к-490/03.04.2019г. директорът на ГД
ПБЗН е разпоредил да се изплати на С. обезщетение за незаконно прекратяване на
служебното правоотношение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения по
чл.237, ал.1 от ЗМВР на стойност 7 633.32лв.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Във връзка с указанията в определение №5777/19.05.2020г. на ВАС по адм.д.№3951/2020г.
съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора по заявлението на С., по
което заявление липсва изрично произнасяне на министъра на вътрешните работи,
до който същото е адресирано в качеството на административен орган. Касае се за
производство по чл.234 и сл. от ЗМВР в правомощията на министъра като орган по
назначаването по см. на чл.42, ал.5 от ЗА и чл.33, т.7 от ЗМВР. В срока по чл.57, ал.1 от АПК, поради липсата
на друг срок в специалните ЗМВР и Наредба №8121з-920/13.07.2017г. за условията
и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от ЗМВР /обн. ДВ,
бр.60/25.07.2017ж., изм. и доп./, липсва изрично произнасяне на органа по
заявлението, което поведение формира мълчалив отказ по искането за издаване на
индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК.
Произнасянето на административният секретар на МВР в писмо
рег.№812100-3234/28.02.2020г. по същество представлява изричен последващ отказ,
т.к. съдържа волеизявление за отказ да се уважи подаденото заявление. Същото
няма уведомителен характер, т.к. е с него органът е приключил административното
производство по заявлението, противно на възражението на ответника. Жалбата е
подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на оспорване по
чл.147, ал.1 от АПК, т.к. отказите са с негативен за лицето правен характер.
Жалбата е подадена в сроковете по чл.149, ал.1 и ал.2 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата e основателна.
Във връзка с предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореният
мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразен
административен акт, а последвалия го изричен отказ на административния
секретар на МВР е нищожен такъв. Съображенията за това са следните:
Със
заявлението на С. от 10.01.2020г. е образувано административно производство по глава
единадесета от ЗМВР. Заявлението е подадено до министъра на вътрешните работи,
който като орган по назначаването е компетентен да издаде заповед за изплащане
или за отказ от изплащане на дължимите на С. обезщетения. В правилата на ЗМВР и
Наредба №8121з-920/13.07.2017г., издадена по делегация от чл.241 от ЗМВР,
липсва предвидена компетентност за издаване на акта от административния
секретар на МВР. Съгласно нормите на чл.34а, ал.1 и чл.34б, ал.1 и ал.2 от ЗМВР
административният секретар е висш държавен служител, който подпомага министъра
при изпълнение на неговите функции и неговите правомощия са свързани с
планирането, организирането, координирането и контрола на административните
дейности в МВР и останалите сфери на дейността по чл.34б, ал.1 от ЗМВР, като
изпълнява и други функции, възложени със заповед на министъра. Нито в закона,
нито по длъжностна характеристика административният секретар разполага с
правомощие да издава ИАА във връзка с обезщетенията по глава единадесета от
ЗМВР. ИАА за изплащане на обезщетенията са в изключителна компетентност на
министъра на вътрешните работи, с изключение на случаите при делегиране на
правомощието на съответния заместник-министър по реда на чл.35 от ЗМВР. Такова
делегиране по делото не е установено, поради което компетентния орган за
произнасяне по заявлението на С. е министъра на вътрешните работи. Изложеното
определя изричният отказ в писмо рег.№812100-3234/28.02.2020г. като изхождащ от
некомпетентен орган и като такъв отказът е нищожен. Писмото има характер на ИАА
по см. на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. с него органът е формирал волеизявление за
разрешаване на правния спор по заявлението на С.. Този извод изключва
възражението за уведомителен характер на писмото, евентуално за акт по чл.21,
ал.5 от АПК. С настоящето решение съдът ще обяви нищожността, т.к. писмото
съдържа привидност на отречени права за жалбоподателя. Единствено министърът на
вътрешните работи е компетентен да постанови валиден отказ по заявлението.
Отказът
на министъра е незаконосъобразен поради нарушение на процедурата и материалния
закон.
Подаденото
от С. заявление от 10.01.2020г. е наложило задължение за министъра да извърши
проверка за неговата редовност. С оглед съдържанието, заявлението не
удовлетворява изискванията за редовност, т.к. не съдържа точно, пълно и ясно
изложение на претенцията на заявителя. Заявлението е твърде общо поради
формулираното искане за начисляване и изплащане на обезщетения по ЗМВР без
посочване на техния вид. Препращането към заповедта на органа от 28.03.2019г.
също не постига нужната яснота, т.к. в тази заповед органът не е формулирал
ясно волеизявление за вида и броя на дължимите обезщетения. Регламентацията по
чл.234 и сл. от ЗМВР във връзка с правният статут на заявителя включва няколко
различни по вид и характер обезщетения – това по чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване
на служебното правоотношение с ограничението за негово изплащане по ал.4, което
се изчислява според прослужените години; това по чл.234, ал.5 от ЗМВР при
прекратяване на правоотношението във вид на еднократно допълнително вещево
имущество или неговата левова равностойност; това по чл.234, ал.8 от ЗМВР при
прекратяване на правоотношението за неизползван отпуск; обезщетението по чл.237
от ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение за времето,
през което лицето е останало без работа, евентуално е работило на по-ниско
платена работа с възможност за неговото възстановяване, евентуално приспадане.
Посочените видове обезщетения са предмет на отделна правна уредба по разделите
от Наредба №8121з-920/13.07.2017г. С оглед на изложеното, след постъпване на
заявлението органът е дължал провеждане на процедурата по чл.30, ал.2 от АПК за
отстраняване на недостатъците в искането, като уведоми заявителя за
необходимостта от уточняване на вида и броя на исканите обезщетения, след което
да се произнесе по очертания от С. предмет на искането. Липсата на подобно
поведение на органа е довело до неясен предмет на заявлението, а от тук и до
невъзможност съдът да упражни съдебен контрол за законосъобразност на
формирания мълчалив отказ на органа.
Независимо
от горното, съдът ще посочи, че осъществената от администрацията на органа
проверка по заявлението във връзка със служебната дейност на С. в органите на
МВР е непълна, т.к. не съдържа данни за всички полагащи се на лицето
обезщетения по глава единадесета от ЗМВР. Проверката, обективирана в последната
ДЗ рег.№45760р-1736/25.02.2020г. на директора на Дирекция „Планиране и
управление на бюджета“ в МВР във връзка с нейните приложения касае
обезщетенията по чл.234, ал.1, чл.234, ал.8 и чл.237, ал.1 от ЗМВР, като няма
данни дали на лицето се дължи обезщетение по чл.234, ал.5 от ЗМВР.
С
оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени
мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи. По правилото на чл.173,
ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за провеждане на процедурата по
чл.30, ал.2 от АПК, като заявителят се задължи да уточни обема на заявлението,
като посочи какви обезщетения иска да бъдат начислени и изплатени и за кои
периоди от служебното правоотношение. След уточнение на заявлението, органът
следва да събере относимите към предмета на заявлението писмени доказателства,
като използва събраните по преписката такива, след което да се произнесе с
изричен ИАА по см. на чл.21, ал.1 от АПК – заповед за изплащане на обезщетенията
по вид и размер, ако има дължими такива, респ. заповед за отказ от изплащане с
мотиви за това. Към преписката следва да фигурират и справките, съгласно
приложенията към Наредба №8121з-920/13.07.2017г. за условията и реда за
изплащане на обезщетенията по глава единадесета от ЗМВР.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК МВР дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни
разноски в размер на 510лв., включващи 10лв. за ДТ и 500лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление рег.№812100-366/10.01.2020г.
на Н.Г.С. /с посочени лични данни/.
ИЗПРАЩА
преписката на министъра на вътрешните работи за постановяване на
административен акт по заявлението на С. при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението
в срока по чл.57, ал.1 от АПК, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ по посоченото заявление на Н.Г.С., обективиран
в писмо рег.№812100-3234/28.02.2020г. на административния секретар на МВР.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ да заплати на Н.Г.С. деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лева/.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: