РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20203110110429 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , заведена във
ВРС на дата 27.08.2020 г. от Министерство на правосъдието на Република България ,чрез
Министъра на правосъдието.
Предявените с исковата молба осъдителни искове са с правно основание чл.16 от
ЗПФКПП и чл.86 от ЗЗД от ищеца Министерство на Правосъдието на РБ, чрез Министъра
на правосъдието, със адрес за призоваване гр.София, 1040, ул. „Славянска“ № 1 против
ответниците С. Г. М., ЕГН ********** с адрес за призоваване Затвора Варна и О. Р. Ю.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване Поправителен дом Враца.
Отправеното с предявената на дата 27.08.2020 г.искова молба искане по смисъла на
чл. 127, ал.1 т.5 ГПК е ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
Министерство на правосъдието на РБ сумата от 3069,00 лева (три хиляди шестдесет и девет
лева ),ведно със законната лихва, представляваща заплатената на 25.07.2019г. финансова
компенсация по ЗПФКПП от Министерство на правосъдието на М.Д.П.,наследник на
починалата вследствие на престъпление К.М.Ж.(престъпления от общ характер по
чл.199,ал.2,т.2,пр.1,вр.чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК,вр.чл. 63 ,ал.1 ,т.1 НК, чл.
152,ал.3,т.1 ,вр.чл.152,ал.2,вр. чл.63,ал.2 т.2 НК извършено в съучастие от О. Р. Ю. и
1
С. Г. М., за които престъпления извършителите са осъдени с Присъда № 2/11.01.2019г.
на Окръжен съд гр.Варна,постановена по НОХД № 1375/2018 г.по описа на ВОС
,влязла в законна сила на 29.01.2019 г.)считано от деня на изплащане на обезщетението -
25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.16 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства : С Присъда № 2/11.01.2019 г., постановена по
НОХД № 1375/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, Н.О., влязла в законна сила на
29.01.2019 г., ответниците О. Р. Ю. в съучастие със С. Г. М. били признати за виновни в
това, че на 22.11.2017 г. извършили престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1-во, във вр. с чл.
198, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) с пострадал К.М.Ж..С приемането на Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била
регламентирана възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на
пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз.Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон
подпомагане можело да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени
вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели
имуществени вреди.В ал. 2 от същия текст било посочено, че когато пострадалият е починал
в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във
фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП) можело да получат
пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство;
умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на
хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни
последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.На основание чл. 20, ал. 1 от
ЗПФКПП за осъществяване и координиране на дейностите по закона към министъра на
правосъдието бил създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали
от престъпления (НСПКПП).
По същество се твърди в исковата молба, че през 2019 г. в НСПКПП била постъпила
молба с peг. № 98-00-27/28.03.2019 г. от М.Д.П., наследник на починалата К.М.Ж.и
малолетния А.М.П.- внук на пострадалата, с искане да им бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП.С Решение № 21/2019 година, НСПКПП на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 6 от
ЗПФКПП, разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на 3 069 (три
хиляди шестдесет и девет) лева, ведно със законната лихва лева на М.Д.П..На
25.07.2019 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителя била изплатена
сума в общ размер на 3 069 (три хилядни шестдесет и девет) лева, ведно със законната
лихва, предоставена и като финансова компенсация по ЗПФКПП, което видно от Бюджетно
платежно нареждане № Е01887/25.07.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП Министърът на правосъдието
2
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявявал регресен иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на
изплатената парична сума. В цитираната правна норма била уредена суброгацията на
държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления се сочи още в исковата молба, че е предмет на производство, развито в
специален закон - ЗПФКПП. Компетентността относно правото на предоставяне на
финансова компенсация на пострадали от престъпления било изцяло в правомощията на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто
правомощия били уредени в Глава V от закона и който се произнасял с окончателно
решение, с което предоставял или отказвал да предостави финансова компенсация на
пострадалите от престъпления, подали молби затова. В негова компетентност било да
извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на
закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен контрол.
Твърди се още в исковата молба, че за да се породи правото на МП на този
регресен иск следвало да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен акт, с
който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл.
12, т. 1 - 3 от ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от ЗПФКПП),
както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.В процесната хипотеза бил изпълнен
горепосочения фактическия състав, предвид което ищецът моли ВРС да приеме, че
министърът на правосъдието е активно легитимиран да предяви настоящия иск.Във връзка с
доказване на гореизложената фактическа обстановка,са приложени още с исковата молба ля
следните писмени доказателства:заверени за вярност с оригинала копия на Решение №
21/2019 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления;Бюджетно платежно нареждане № Е01887/25.07.2019 г.Присъда №
2/11.01.2019 г., постановена по НОХД № 1375/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна.
В проведеното на дата 12.05.2021 г.открито съдебно заседание /второ по ред /
страните по делото Министерство на правосъдието е представлявано от гл.юриск. Петя
Рътарова – Алексиева.
Ответниците по делото са доведени в о.с.з. от РДО Варна от Затвора – Варна,
където към момента от Ст .М. търпи наказание „Лишаване от свобода „ а отв. О.Ю.
търпи същото наказание в ТПО –Разделна към ОЗ Варна
В същото открито съдебно заседание съдът е дал възможност на ответниците да
повторят становището си по иска, т.к.още в първото открито съдебно заседание
ответниците са заявили ,че нямат възражение против иска, както и че признават иска.
От своя страна и ищецът МП ,чрез гл.юрисконсулт П.Р.–А.е обекитвирал
искането за постановяване на Решение при признание на иска .
Ответниците са заявили,че искат същото.
По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца
съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК,
настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Решение по реда на чл.
237 от ГПК за основателно, поради което е уважил същото, т.к. постановяване на Решение
при признание на иска е регламентирано в нормата на чл. 237 ГПК а в случая признанието е
3
направено от ответната страна, ищцовата страна желае постановяване на Решение при
условията на чл. 237 ГПК и не са налице лимитативно изброените в чл. 237, ал. 2, т. 1 и т. 2
ГПК процесуални пречки.Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав е уважил
направеното искане на ищцовата страна за постановяване на Решение при условията на чл.
237 от ГПК.
В хода на устните състезания и двете страни са заявили еднозначно желанието си да
бъде постановено Решение при признание на иска.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА
следното:Предявеният по делото главен осъдителен иск ведно с акцесрното искане за
присъждане на законна лихва, с посочената по-горе правна квалификация е допустим,
заведен при ясен правен интерес от търсената защита,като квалификацията на иска и
допустимостта му не се оспорва от страните.
По така предявения иск в проведеното по делото открито съдебно заседание и
двамата ответника са признали признала иска, ищецът е заявил искане да бъде постановено
Решение при условията на чл. 237 ГПК което искане е било уважено .
От изложеното в исковата молба, становището на ответниците в проведеното открито
съдебно заседание, се установява и изяснява, че ответниците признават иска. С оглед
горното, съдът следва да постанови Решение при признание на иска.Съгласно разпоредбата
на чл. 237, ал.1 ГПК: Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието.Аления 2 –ра
на същата правна норма гласи, че в мотивите на Решението е достатъчно да се укаже, че то
се основа на признанието на иска. Т.е. от анализа на всичко гореизложено е видно,че е
налице хипотезата на чл. 237 ГПК, при която съдът следва да се произнесе с Решение при
признание на иска, тъй като отрицателните предпоставки за това визирани лимитативно в
алинея 3 –та на чл.237, точки 1 и 2 не са налице.При така изложеното и с оглед изхода на
спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото. Разноски по делото ищцовата
страна, чрез процесуалния си представител е заявила,че не претендира,поради което и съдът
не се произнася по въпроса за отговорността за разноските .
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да възложи в тежест на ответниците дължимата
се държавна такса за водене на исковото производство.При материален интерес 3069,00 лв. 4
% върху цената на иска възлиза на 122,76 лв.Т.е. всеки от ответниците следва да бъде осъден
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС половината от таксата
а именно от по 61,38 лв.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците С. Г. М., ЕГН ********** с адрес за призоваване : Затвора
Варна и О. Р. Ю., ЕГН ********** с адрес за призоваване : Затвора Варна ДА
ЗАПЛАТЯТ в условията на солидарност на МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО на Република България , представлявано от Министъра на
правосъдието, с адрес : гр.София, 1040, ул. „Славянска“ № 1 СУМАТА от 3069,00 лева
(три хиляди шестдесет и девет лева ), ведно със законната лихва, представляваща
заплатената на 25.07.2019г. финансова компенсация по ЗПФКПП от Министерство на
правосъдието на М.Д.П., наследник на починалата вследствие на престъпление
4
К.М.Ж.(престъпления от общ характер по чл.199,ал.2,т.2,пр.1,вр.чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК,вр.чл. 63 ,ал.1 ,т.1 НК и по чл. 152,ал.3,т.1 ,вр.чл.152,ал.2,вр. чл.63,ал.2
т.2 НК извършено в съучастие от О. Р. Ю. и С. Г. М., за които престъпления
извършителите са осъдени с Присъда № 2/11.01.2019г. на Окръжен съд
гр.Варна,постановена по НОХД № 1375/2018 г.по описа на ВОС, влязла в законна сила
на 29.01.2019 г.) считано от деня на изплащане на обезщетението - 25.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.16 от Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** с адрес за призоваване : Затвора Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна
сумата от 61,38 лв. (шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки)-държавна такса ,на
основание чл. 78, ал.6 ГПК .
ОСЪЖДА О. Р. Ю., ЕГН ********** с адрес за призоваване : Затвора Варна ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна
сумата от 61,38 лв. (шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки)-държавна такса, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, като на ответниците се връчи чрез
Началник Затвора Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5