№ 6426
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110157470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 и осъдителен иск по чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД от Д. В. Ц. срещу "Файненшъл България" ЕООД за прогласяване
нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №******/05.07.2022 г. и за
заплащане на сумата 50,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ
размер от 1199,90 лева - недължимо платена сума по нищожен Договор за
предоставяне на гаранция №******/05.07.2022 г. , ведно със законна лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ за обезпечаване изпълнението на ищеца по договор за паричен
заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД срещу възнаграждение от 1199,90
лева, което е заплатено на ответника за времето на заемното правоотношение.
Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на
договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за
гаранция, респ. престациите по него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че
заемодателят и ответникът са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен
собственик на капитала на дружествотопоръчител. Поддържа, че действието на
договора за поръчителство е обусловено от валидността на заемното
правоотношение. Чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да намери две
физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред
единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо
условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е
включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този
начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на
осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима сума,
вкл. как се формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на
1
ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по
него не се предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на
добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от
половината от заемните средства. Пояснява, че заемодателят е овластен от
ответното дружество да получава сумите за възнаграждението по процесния
договор.
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недоказана и неоснователна.
Поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по
възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са
явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч.
договорът е възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а
ЗПК е неотносим за процесното съглашение.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да
установи пълно и главно наличие на и че договора за заем и за предоставяне на
поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК, накърнени добрите нрави,
вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при липса на
основание, съобразно изложеното в искова молба. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се
установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е
постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага
от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/
не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е
да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Искането по чл. 219 от ГПК на ищеца е допустимо с оглед на изложените
фактически твърдения за правоотношенията между него, ответникът и третото
лице-помагач и чл.223, ал. 2 от ГПК.
По доказателствата:
Искането по 190 от ГПК на ищеца по отношение на ответника е допустимо и
относимо в частта за представяне на извлечение от счетоводните книги за
сторени плащания, с оглед на което искането в останалата част, по чл. 190 от
ГПК по отношение на третото лице-помагач, и по чл. 195 от ГПК на този етап не
е необходимо; вкл. искането по чл. 186 от ГПК
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца
трето лицепомагач – „Изи Асет Мениджмънт" АД, с адрес посочен в искова
молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно
заседание може да представи становище и доказателства по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в
срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да представи намиращия се в
негово държане документ - извлечение от счетоводни записвания, с вкл. справка
за извършени плащания по Договор за предоставяне на гаранция
№******/05.07.2022 г. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок съдът
приема за доказано твърдението на ищеца, че е заплатил на ответника сумата
1199,90 лв. за възнаграждение по договора, на осн. чл. 161 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение в останалата част искане по чл. 186, 190 и чл. 195 от ГПК
на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
3
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024 г.
от 11,45 часа, за които дата и час да се призоват страните и третото лице-
помагач.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения; на третото лице-помагач препис от
искова молба, с приложения
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4